М  О  Т  И  В И

 

към присъда № 21/16.04.2014г по НОХД № 100/2014г на СлОС

 

          Съдебното производство е образувано по повод внесения от ОП –Сливен обвинителен акт п.д. № 10/11.03.2014г против  Т.Т.Т. за това, че на   17.01.2014г, в С.Д., общ.Сливен, макар и непълнолетен, след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, отнел от Г.А.Г. от същото село сумата 11.60лв, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и грабежа е придружен с умишленото умъртвяване/ убийство/ на Г.А.Г., на 74 години- престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл., 1вр. с чл. 198 ал.1, вр. с чл. 115,  вр. чл. 63 ал.2 т.1 от НК.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК и по правилата на чл. 372 ал.4 вр. с чл. 371 т.2 от НПК,  с проведено съкратено съдебно следствие пред първа инстанция.

           В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Сливен поддържа обвинението против подсъдимия така, както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден.  Счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена,  подкрепя  се от събраните по делото доказателства и не се оспорва от подсъдимия. Същият признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излага накратно установената фактическа обстановка. Подсъдимият Т. имал нужда от пари и на 17.01.2014 г. решил да си набави такива за себе си. За тази цел направил опит два пъти да влезе в домове в С.Д. на възрастни хора – първо в жилището на свид.П., след това на свид.Т., но след като е бил видян,  решил да посети дома на постр.Г.. Влязъл в двора на къщата, но пострадалия го е видял и се е развикал. Целта на посещението на подсъдимия била да си набави средства, независимо по какъв начин. Вратата на жилището  била затворена, но подсъдимият прескочил оградата и влязъл отстрани, като носел със себе си кол. Пострадалият Г. многократно бил тормозен от крадци, усетил влизането на подсъдимия, излязъл пред къщата, но тогава подсъдимия го ударил в главата няколко пъти с кола, което се доказвало и от назначената на досъдебното производство експертиза. Ударите са били смъртоносни и довели до смъртта на пострадалия. Тогава подсъдимия е пребъркал джобовете на пострадалия, като намерил сумата от 11.60 лв., която е взел. Напуснал местопрестъплението, като преди това хвърлил кола в кладенеца. Доказателствата за извършеното от подсъдимия престъпление били  категорични, а и подсъдимият направил пълни самопризнания. Той  употребил  физическа сила, довела до смъртта на пострадалия, като  знаел, че от ударате пострадалия ще може да почине. За това деяние  предвиждало наказание, от 15г до 20 г. лишаване от свобода, доживотен затвор и или доживотен затвор без право на замяна, но тъй като пострадалия бил непълнолетен, наказанието следвало да се редуцира при условията на 63 ал.2 т.1 от НК, след което да се приложи и разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК. Предлагам  наказание лишаване от свобода, в  размер близък до максималния. Счита, че  налице  изключително отегчаващи вината обстоятелства.  Подсъдимият бил престъпен стериотип, осъждан за кражба, а като  малолетен - регистриран многократно за кражба на недвижимо имущество, животни и др.в селото. Бил настанен в интернат, но това  не го е поправило, поради което предлага наказанието да бъде при превес на отегчаващите  вината обстоятелства - около 11 години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно в затвор и при приложението на чл. 58а от НК.  Веществените доказателства предлага да се унищожат като вещи без стойност. Пострадалият нямал наследници, поради което счита, че  паричната сума от  596лв,открита на местопроизшествието следва да се  отнеме в полза на държавата.

 В с.з. упълномощеният защитник на подсъдимия  счита ,че не следва да се спира подробно на фактическата обстановка по делото, която се признавала изцяло, а производството било по реда на съкратено съдебно следствие. Акцентира единствено на вида и размера на наказанието. Счита, че съгласно  разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, наказанието, което следва да се определи е при условията на чл.58а от НК и при определяне  индивидуализацията на наказанието, съдът следва да обсъди направеното от подсъдимия самопризнание, както и да анализира обществено опасния характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Моля съда да определи наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и като такива  отчете направеното самопризнание за вина, ниската  възраст на подсъдимия, изразеното съжаление,  особено активното му участие в досъдебното производство, с което до изключителна степен допринесло за изясняване на фактическата обстановка. В проведения  на досъдебното производство разпит  подробно разказал за инцидента, посочил механизма на осъществяване на деянието, посочил оръжието на извършване на деянието и къде е било изхвърлено. Счита, че следла ва бъдат  отчетени   мотивите и причините, довели до извършване на това деяние, а именно липсата на парични средства, тежкото социално, материално и семейно положение, тъй като родителите на подсъдимия били разделени, а майка му много трудно се справяла с издръжката му. Видно от приложената характеристика от гласния ръководител, подсъдимия е бил тих и спокоен, добър спортист, не е проявявал агресия, но отсъствал от училище по семейни причини. Пледира за  наказание около средния по закон размер, което да бъде   редуцирано. Счита, че такова наказание ще изпълни целите на НК и че съгласно чл. 60 от НК, то  се прилага за превъзпитание. По отношение на предложеното от Окръжна прокуратура наказание, счита, че е прекомерно завишено, с оглед обществената опасност на дееца. По отношение на веществените доказателства, твърди, че не  подсъдимия не желае връщането им и моли да се унищожат вещи без стойност, също така и по отношение на паричната сума. Моли в тоя смисъл да е съдебен акт

В с.з. се явява И.Г.И., в качеството и на  майка и законен представител на непълн. подсъдим Т. Т.. Заявява, че е съгласна производството по делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Била запозната с тази облекчена съдебна процедура и с нейните последици. Предоставя на съда да реши въпроса за наказанието на нейния син.

         В с.з. подс. Т.  се признава за виновен в престъплението, в което е обвинение,  съжалява за стореното и моли за наказание около средния размер.

         От анализа на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Сливенски окръжен съд прие за установено от  фактическа страна , следното  :

          Подс. Т.Т.Т. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, ученик в ІХ клас в Професионална гимнация по маханотехника –гр.Сливен, неженен, не работещ,  осъждан.

          Той е дете, родено от съвместното съжителство на  И.Г.И. и Т. Т.Т. . Припознат е от баща си през 2013г, откогато носи и неговото бащино и фамилно име. Преди това е носил с имената  на майка си - Т. И. Г..

          Майката  на подсъдимия е безработна, а бащата-криминално проявен.

          Родителите били разделени от години, като подс. Т.Т. живеел заедно с  майка си  в къща  в С.Д., общ.Сливен

          През учебната 2013/2014г подс. Т. е  ученик в   ІХ-ти  клас в Професионална гимнация по маханотехника –гр.Сливен, като всеки ден пътувал до училище с автобус от С.Д. до гр.Сливен.

           От 19.05.2008г се  води се на отчет в ДПС при РУ“Полиция“-гр.Сливен по повод  извършена кражба.

          Има регистрирани многобройни противообществени прояви, касаещи извършени престъпления/ най-вече кражби от частни домове в С.Д./, като: кражба на дрехи, одеяла и възглавници от частен дом в селото, кражба на 1000лв от пощата в селото, кражба на 260 лв от частен дом в селото, кражба на 150 евро от частен дом  в гр.Сливен,  унищожаване на 4бр. стъкла в частен дом в С.Д., кражба на портфейл със 20лв и лични документи, кражба на 12 метра маркуч от  имот в С.Д., кражба на 129лв от лек автомобил,  кражба на 2 бр. зайци и 4 бр. кокошки от имот в С.Д..

          В Комисията за борба с противообществените прояви на малолетнии непълнолетни/КБППМН/–Сливен срещу него са образувани 4 възпитателни дела- ВД № *2/2008г с наложена мярка по чл. 13 ал.1 т.4 и т.5 от БЗППМН ; ВД № 51/2010г с наложена мярка по чл. 13 ал.1 т.5 ; ВД № *9/2010г с мярка по чл. 13 ал.1 т.11 и ВД № 83/2010г с наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.11 от ЗБРППМН .

          С решение № *6/20.01.2011г по ЧНД № 2292/2010г на СлРС, спрямо непълн.Т. е наложена възпитателна мярка по чл. 13 ал.1 т.11 от ЗБППМН- настаняване в социално-педагогически интернанат.

          От м. юли 2012г  бил настанен в Социално Педагогически Интернат -с.Варненци, където учил в VІІ и VІІІ клас.

          С влязла в сила на 18.04.20102г присъда  по НОХД № 165/2012г на СлРС е осъден за извършено на 11.09.2011г в С.Д. престъпление по чл. 194 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация.

          Тъй като имал постоянна нужда от пари, решил за пореден път  да извърши кражба за да си набави парични средства.

          На 17.01.2014г, след полунощ, той се насочил към дома на св. Т.Г. Т. ***, находящ се на ул.“Н.П.“ №*. Св.Т. бил възрастен човек, на 74 години, който живеел сам. Именно по тази причина подс.Т. решил да  влезе в дома му и да извърши кражба.  Той прескочил оградата на двора на св. Т.,  успял да свали от остъклението едно стъкло с размери 30/30 см и през отвора отключил прозореца. Бил забелязан обаче от св.Т., който се показал с брадва в ръка, в резултат на което подс.Т. се оттеглил от местопрестъплението.

          Малко по-късно същата вечер, подс.Т.  проникнал в дома на св.Т. П., находящ се в С.Д., ул.“К.“ №*. Св.П. живеела със сина си, който бил обездвижен.  Подсъдимият се възползвал от това обстоятелство и нахлул в имота й, но тъй като бил забелязан, се отказал от намислената кражба.

         Тогава отново се върнал в имота на св.Т., който пак забелязъл подсъдимия и позвънил по телефона на свой съсед.

          Подс.Т.  пак се  оттеглил от обекта на кражбата, но решил да посети друг имот – този на постр. Г.А.Г.. Той бил възрастен/ 74г/,  самотен и безпомощен старец, който живеел сам в скромния си имот, находящ се в С.Д., ул.“П.Х.“ № *. Нямал преки наследници.

         Подсъдимият забелязал, че постр.Г. се движел постоянно с чанта в ръка, като предлоложил, че там държи парите си. Решил да го удари,  приведе в безпомощно състояние  и  ограби.

        За тази цел минал през дома си и взел дървен кол с дължина 108 см и  диаметър  6 см, с който възнамерявал да удари постр.Г..

        На 17.01.2014г, около 05.00 часа, подс.Т. отишъл пред двора на постр. Г., бутнал дървената  дворна врата, но тя била заключена.

        В този момент постр. Г., който живеел в постоянен страх от набезите на цигани, който често го малтретирали, чул, че някой влиза в имота му и започнал за вика за помощ.

         След като установил, че вратата е заключена ,подс.Т. преметнал през оградата дървения кол, който носел,  прескочил оградата и се озовал в двора на постр.Г.. По същото време старецът вече бил излязъл на двора и стоял  пред входната врата на къщата си.

         Подс. Т. се насочил към него, като държейки кола в ръка, минал през още една врата в двора и бягайки към постр.Г., замахнал с дясна ръка, като му нанесъл силен удар с кола по главата, в областта на предната част, над лявата вежда.

         В резултат на удара изхвърчал каскета от главата на пострадалия, той направил около две крачки напред, когато подс.Т. му нанесъл втори удар с кола по главата. Старецът паднал на колене, след което подсъдимят му нанесъл трети удар с кола по главата. След третия удар, постр.Г. паднал назал по гръб в безсъзнание, започнал да издава хрипове, а  ударите предизвикали обилко кръвотечение от главата му.

         След като видял, че постр.Г. е изпаднал в безпомощно състояние, подс.Т. изхвърлил кола в кладенеца на двора и започнал да пребърква джобовете на стареца. В левия джоб на долните му дрехи намерил портмонето на жертвата, в което били личната му карта, бележки и пари. Подс.Т. взел само парите и върнал портмонето на мястото му. След това влязъл в къщата, като си светел с фенерчето на запалката си. Там намерил чантата, с която бил виждал пострадалия да се движи постоянно. Изсипал съдържанието й на легллото, но не намерил пари в нея, поради което започнал да отваря и преравя чекмеджетата на гарделоба до леглото и долапчето, но отново не намерил пари.

         В стаята видял една 5-литрова туба, пълна до половината с  вода и започнал да налива вода в гърлото на безпомощния старец за да го свести, което го допълнително го задавило.

         След това, подс.Т. премахнал резето на входната врата на двора на  пострадалия, излязъл през нея и се прибрал у дома. Там преброил сумата, която взел от портмонето на стареца  и установил, че тя  е само  11.60лв.

         В 6.50 часа същия ден се качил на автобуса от С.Д. за гр.Сливен и отишъл на училище.

         По делото е изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп. Според даденото от вещото лице Д-р Ч.  заключение, при външния оглед, аутопсия и изследване на трупа на постр.Г., се установила механична травма на главата с наличие на  левостранен, периорбитален хематом, наличие на разкъсно-контузна рана в областта на главата, с обилно кръвотчениие. Раната била разположена в лявата половина на челото, която отива нагоре към окосмената част на лявата половина на челото, с многофрагментно счупване на челните и теменните кости под нея, масивни хематоми  под меките черепни  покривки в левите теменно-слепоочни и слепоочнотилни области на лявата половина на главата, с многофрагментно натрошаващи  счупвания на черепните кости на тези места, многофрагментни счупвания и на костите, изграждащи основата на черепа, в областта на предната и средната черепномозъчни ямки, като по средатата на основата на черепа фрактурната линия достигала и до дясната слепоочна област на основата на черепа. 

         Констатирано било наличие на масивен субдурален хематом/хематом под твърдатата  мозъчна обвивка/ в областта на лявата  слепоочна област на главата , наличие на  субарахноидални кръвизливи/ под меките мозъчни обвивки/ в областта на изпъкналите повърхности на лявата голямомозъчна хемисфера и основата на черепа - отпред, челно и слепоочно, масивен левостранен интерацеребрален хематом в областта на слепоочните дялове на лявата голямомозъчна хемисфера, масивни  контузионни огнища на мозъка.

        Установен е тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивики, с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и дислокация на мозъчните хемисфери.

         Установена е повърхностна  разкъсно-контузна рана в обрастта на горния ръб на лявата ушна мида, както и изтичане на обилно количество кръв от разкъсно-контузната рана, устата и носа, аспириране на кръв в горните дихателни пътища и в белодробните алвеоли, поглъщане на кръв в стомаха, с образуване на голяма локва кръв, с картина на остра следкръвоизливна анемия, с анемизиране на кожата, лигавиците и вътрешните органи.      

          Причината за настъпване на смъртта според съдебния лекар, изготвил заключението е тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, с масивни множествени многофрагментни счупвания на черепните кости, субдуралният, интерацелебралния и субарахноидалните кръвоизливи и множествени масивни контузии на мозъка, обхващащи повърхността на лявата голямомозъчна хемисфера и нейните базални участъци.

         Според вещото лице Д-р Ч., непосредствено след  травмата, пострадалият е изпаднал в състояние на дълбока мозъчна кома и остро шоково състояние, вследствие на  значителната кръвозагуба. Смъртта не е била мигновена, а е настъпила бавно, постененно, със задълбочаване на задпределното задържане при  мозъчна кома и постепенно изпадане в шоково състояние в резултат на огромната кръвозагуба. От локвата кръв  и тежестта на уврежданията било видно, че пострадалият е живял в продължение на някоколко часа.

        Описаните по-горе увреждания били причинени приживе, което било видно от масивните кръвонасядания и кръвоизливи, от аспирацията и поглъщането на кръв. Данните от локализацията на уврежданията и наличието на струйки кръв сочели, че пострадалият след получаване на нараняванията е бил в легнало положение, по гръб и е осТ.л в това състояние до настъпването на смъртта.

       Вещото лице  приема, че ударите са  били силни, няколко на брой и са нанесени в областта на лявата половина на главата, в областта на челото, слепоочието и слепоочнотеменните и слепоочнотилните области на лявата половина на главата.

        Описаните увреждания според съдебния лекар са получени вследствие на действието на твърди и тъпоръбести предмети,  по механизма на удряне с такива предмети или падане и удряне на тези области на  главата върху такива предмети. Уврежданията добре отговаряли да са получени по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на  лявата половина на главата, в посочените области.

       Настъпването на смъртта според експерта е в пряка и непосредсвена връзка с получените травматични увреждания в областта на главата. Тежките и смъртоносни удари били нанесени само в областта на главата, като не били установени други видими увреждания в областта на другите части на тялото .

        Към датата на извършване на деянието подс.Т.  е бил непълнолетен, / навършил 17 години/,  но въпреки това е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.

        Гореописаната фактическа обстановка, установена от съда, напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.

         На основание чл. 373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени изложените  фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК и на доказателствата,  събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

         Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ на всички събрани  и проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия /прочетени/, показанията на св. И.И., св. С.И., св.Т. П., св.Т. Т., св.Г.С.  /прочетени/, заключенията на  съдебно-медицинска експертиза/ прочетено/, заключението на  дактилоскопка  и техническа експертизи /прочетено/, както  и множество писмени доказателствени материали, като огледни протоколи, протокол за следствен експеримент,  фотоалбуми,  протоколи за доброволно предаване, характеристика, удостоверение за раждане, докладни записки, решения по възпитателни дела на МКБППМН, акт за смърт, епикриза, удостоверение за наследници, справка за съдимост, характеристични справки.

          Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи макар и в различна степен за изясняване на определени факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване.

          Съдът дава вяра на показанията на св. И.И./ майка на подсъдимия/,  която изключително подробно  пресъздава поведението на своя син, което през годините  налагало спрямо него да се предприемат редица възпритателни мерки от КМППМН и съда.  И въпреки че този свидетел е най-заинтересовен от изхода на делото, тъй като неговите показания се подкрепят напълно от събраните писмени доказателства по делото, съдът ги кредитира.

          Най-значимите свидетелски показания, допринасящи за пълното и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, са показанията на св. С. С. И. /оперативен работник в РУП-Сливен, сектор“Криминална полиция/, който провел беседа с посъдимия и пред който, същия разказал подробно за инцидента, описал кога и как е извършил претъплението, коя е жертвата и оръжиието на престъпленето и пр. Тъй както показанията на този свидетел са подробни, безпристрастни и кореспондиращи с осТ.лия доказателствен материал и най-вече с дадените от подсъдимия на ДП  обяснения , съдът ги  кредитира изцяло.

          От съществено значие за доказване на значимите по делото факти са и показанията на св. Т.Г. Т. ***, в чийто имот подсъдимия е нахлул два пъти през въпросната нощ. Неговите показания са подробни, безпристрастни и в унисон с цялата доказателствена съвкупност, поради което следва да им бъде дадена вяра.

         Друга потенциална жертва на престъпление през същата нощ е била св. П. от същото село.  Свидетелката пресъздава последователно, логично и безпристрастно обстоятелството, че в нощта, когато е бил убит постр. Г.,  в нейния имот също е нахлул непознат мъж, който с помощта на фенерче осветявал имота й и дори наблюдавал пред прозореца й, а тя го заплашила, че ще извика полиция . Нейните показания съвпадат с дадените от подсъдимия обяснения, поради което следва да им бъде дадена вяра.  

          Съдът кредитира показанията на св. Г.С. макар да са доста лаконични и недоспринасящи съществено за изясняване предмета на делото.      

          Съдът приема изцяло заключението на вещото лице Д-р Ч., изготвило съдебно-медицинската експертизи, тъй като е изключително подробно, обосновано и ясно, като  не пораждат никакво  съмнение относно   правилността му. Не е оспорено  от страните и в голяма степен допринася за изясняването на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване, като вида и локализацията на получените  увреждания, механизма на причяването им и причината за смъртта на пострадалия. Заключението е изготвени от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява.  

            Съдът приема изцяло заключенията на дактилоскопната  и техническа експертизи, въпреки че не допринасят съществено за изясняване на правно релевантните факти. Същите са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност съдът няма причина да се съмнява. Еспертизите са обосновани, ясни и  неоспорени.  

          При постановяване на съдебния си акт съдът съобрази и многобройните веществени доказателства, които допринасят в голяма степен за доказване на значимите за казуса факти и обстоятелства, между които е оръжието на престъплението, дрехите и маратонки на подсъдимия/ предадени на разследващия орган с протокол за доброволно предаване/, с които е бил облечен, когато е извършвал престъплението, както и  множество вещи на пострадалия, открити в  неговия дом при разкриване на престъпленето.        

           Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, тъй като подробни, последователни и логични, а освен това кореспондират на съвкупния доказателствен материал.

           Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Те са  изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

           При  така  установените факти, съдът  направи следните правни изводи:

          С деянието си подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на  престъплението  по  199 ал.2 т.2 предл.1 , вр. с чл. 198 ал.1, вр. с чл. 115 от НК , тъй като на инкриминираната дата и място,  макар и непълнолетен, след като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, отнел от Г.А.Г. от С.Д., на 74 години сумата 11.60лв, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и грабежа е придружен с умишленото убийство на Г.А.Г..     

           Въпреки че към датата на инкриминираното деяние подс.Т. е бил непълнолетен, той е наказателно отговорен по смисъла на чл.31 ал.2  от НК, тъй като е навършил 14 години и е могъл  да разбирала свойството и значението на деянието си, и  да ръководи постъпките си, което се установява от  съвкупния доказателствен материал.

          Той извършил поредното си престъпление след като е вече осъждан с влязла в сила на 18.04.2012г присъда по НОХД № 165/2012г на СлРС за кражба , а в периода от 2008г до сега е регистриран в ДПС и  КБППМН с множество  противообществени прояви- предимно  кражби от частни домове.

          Както КБППМН, така и съда са му налагали  редица възпитателни мярки, включително по чл. 13 ал.1 т.11 от ЗБППМН- настаняване в социално-педагогически интернанати, като въпреки престоя си там, подсъдимия не е поправил.  

          Като се има предвид обемененото му криминално минало от 2008г до сега, може да се направи обоснования извод, че напълно разбира свойството и значението на деянията и може да ръководи постъпките си. Подс. Т. е избрал лесния и престъпен начин за облагодетелстване, като си набавя нужните парични средства, извършвайки перманентно кражби, предимно от домове на възрастни и самотни хора.

         Относно съставомерността на деянието, т.е. обстоятелството, че е извършено от подсъдимия и правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.  

          Грабежът, придружен с убийство по чл. 199 ал.2 т.2 от НК е съставно престъпление. Изпълнителното му деяние  се състои в две действия- принуда, която е прерастнала в умъртвяване на пострадалия и отнемане на вещта, предмет на престъплението. В хипотезата на чл. 199 ал.2 т.2 от НК. посредством убийството деецът сломява съпротивата на пострадалия и така си услеснява последващото отнемане на вещта. Деецът извършва убийство за да улесни отнемането на чужда движима вещ, с намерение противозаконно да я присвои или да запази владението върху вече отнета вещ. В случая отнемането се извършва едновремнно с убийството или непосредствено след него.

          Принудата, като елемент от изпълнителното деяние на грабежа, приема формата на причиняване на смърт на владелеца на вещта. Крайната цел на дееца е отнемането на вещта, което е и съставомерния резултат на грабежа. Причинената смърт на пострадалия  е само междинен резултат.

         При това престъпление, умишленото лишаване от живот на владелеца на една движима вещ е начин да се прекрати неговата фактическа власт върху тази вещ или да се осигури запазването на предмета във владение на дееца.

         При грабежа, придружен с убийство,  последством убийството деецът сломява съпротивата на пострадалия и така си улеснява последващото отнемане на вещта от неговото владение. Тази обективна връзка между двете действия обаче трябва да е налична в съзнанието на дееца. Ако липсва, тогава той извършва убийство с друга цел и едва тогава по силата на внезапното си решение отнема вещта. Тогава ще е налице реална съвкупност от две престъпления, а не грабеж с убийство/ Решениие № 354/13.10.1994г на І н.о/.

           За разлика от убийството с користна цел по чл. 116 ал. 1 т.7 от НК, където деецът цели да придобие известна материална изгода след извършване на самото убийство/ наследство, пари, жилище и пр/, при грабежа по чл. 199 ал.2 т.2 от НК, убийството се извършва да се улесни отнемането на чужда движима вещ, с намерение за противозаконното й присвояване или да се запази владението на вече отнетата вещ. В хипотезата на чл. 199 ал.2 т.2 от НК отнемането на вещта се извършва едновременно с убийството или непосредсвено след него. /В този смисъл е  ППВС №2/1957г. /

          Изпълнителното деяние на престъплението грабеж се състои от две отделни деяния – принуда и отнемане на вещта. То започва с принудата, било тя физическа или психическа, упражнена с цел отнемане на вещта  и завършва с факта на отнемането.

          В казуса упражнената спрямо пострадалия принуда е физическа. Тя се изразява в употребена физическа сила, доказана по делото по несъмнен начин от установените по главата на пострадалия травматични увреждания. Физическата принуда, изразяваща се в нанасяне на три поредни силни удара в областта на главата с дървен кол, е била насочена да  сломи съпротивата на жертвата преди и по време на осъществяване на грабежа, като упражнената сила е предхождала и целяла отнематето на чуждата вещ -  портмоне.

          В настоящия казус  е безспорно установено, че грабежът е придружен с  убийството на постр.Г., т.е. налице е  квалифициращото обстоятелство по чл. 199 ал.2 т.2, предл.1 от НК.

          При сложното съставно престъпление,  каквото е грабежа, изразената  чрез сила и заплашване принуда, респ. убийство, е своеобразно средство за постигане на целта- кражбата. В случая дееецът цели пряко отнемане на вещта от владението на другито, без негово  съгласие и за да установи фактическа власт върху вещта, той е готов на всичко, дори да извърши убийство. Последното обаче не е самостоятелно престъпление, а квалифициращо обстоятелство за грабежа.

           Безспорно е установено по делото времето и мястото на получените травматични увреждания, механизма на причиняването, причината за смъртта на пострадалия, оръжието на престъплението - дървен кол, чието местонахождение / в кладенеца, находящ  се в двора на пострадиля/  е било посочено  от самия подсъдим след разкиване на престъплението.

           Заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза установява вида и характера на причинените травматични  увреждания на  пострадали, механизма на получаването им, причината за смъртта, наличието на  причинно –следствената връзка между получените увреждания и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на постр.Г..

           Въпреки че не са налице показания на свидетели- очевидци  на престъплението, по делото са събрани достатъчно убедителни косвени  доказателства,  сочещи  без съмнение, че автор на престъплението е именно подсъдимия.

           Константна е съдебната практика, че постановяването на осъдителна присъда само въз основа на косвени доказателства не е процесуално недопустимо, ако съдът при своя анализ и оценка на доказателствата, изследва цялата доказателствената съвкупност и достига до единствено възможния извод за авторството на престъплението.

           Съдът намира, че по  несъмнен начин е установено  авторството на престъплението. По делото са иззети множество веществени доказателства, част от които са дрехите и маратонките на подсъдимия, с които е бил облечен и обут в нощта на престъплението. Същият е посочил оръжието на престъплението и е разкрил местонахождението му, а именно- изхвърлено в кладенец в двора на пострадалия. Участвал е в извършения следствен експеримент, като видно от изготвения протокол от 18.01.2014г,  е  посочил в детайли механизма на извършеното от него деяние. Направил е пълни самопризнания, които се подкрепят  изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства, а в частност от показанията на св. С.И./ оперативен работник в РУП-Сливен/, пред който е разказал подробно за извършеното от него престъпление и неговия механизъм.

           При грабежа, придружен с убийство е необходимо наличие на пряк  умисъл за грабежа  и умисъл/ пряк или евентуален/ към резултата, който е смъртта на  жертвата, като в  нормата на чл. 199 ал.2 т.2 от НК законодателят е  имал предвид както обикновено умийство по чл. 115 от НК, така и квалифициращите по чл. 116 от НК.

            Докато грабежът е възможен само при пряк умисъл,  убийството по чл. 115 от  НК   може да  е извършено  при пряк или  евентуален умисъл.

           От субективна страна деецът цели отнемането на вещта, но по отношение на смъртта той може да действа както с пряк, така и с евентуален умисъл.

          За прекия умисъл на дееца да извърши убийство по чл. 115 от НК се съди и по средствата, с които е извършено престъплението, от насоката, силата и броя на ударите,  мястото на нараняването, разстоянието, от което се посяга към жертвата, оръжието на престъплението.

          Съдебната практика в тази насока е категорична  и приема, че винаги, когато деецът действа по начин и със средство, което е годно да причини смъртта на жертвата, когато  са причинени множество телесни увреждания, с нанасяне на множество удари, носечи към онези части от тялото, където се намират жизненоважни органи и анатомични структури от човешкото тяло, е налице пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.

           Няма съмнение, че подс.Т. е имал пряк умисъл да извърши грабеж. Тръгвайки към дома на жертвата първо е решил да го удари с дървения кол, с цел сломяване на съпротивата и после да го ограби. Прякият умисъл се извлича и от извършената предварителна подготовка на замисленото. След като за една нощ направил три неуспешни опита да проникне в чужди имоти и извърши кражби, подс.Т. се върнал до дома си, откъдето взел дървен кол, с който възнамерявал да удари жертвата, т.е. той предравително си набавил както оръжието на престъплението, така и е набелязал жертвата.

           Съдът намира, че подс.Т. е действал с пряк умисъл и за причинения резултат - смъртта на пострадалия.  Наличето на пряк умисъл за убийство се извлича от броя, силата, интензитета на ударите, мястото на самите удари, а именно човешката глава, която е жизненоважен орган, който при ненесени тежки травматични увреждания, води до летален изход. Нанасяйки на пострадалия  три последователни и силни удара с дървен кол по главата, подс.Т. е бил наясно, че най-вероятния резултат би бил смърт, особено като се има предвид, че след третия удар старецът е паднал на земята, изхъркал и обилно прокървил. В такъв момент, когато жертвата е била непълно безпомощна, подсъдимият е започнал да излива вода в гърлото, за да я свести, но я задавил.

           Освен това, жертвата на престъплението е немощен старец, който е могъл и е бил повален на земята  само с един удар, но подсъдимият не се е задоволил с това, а най-хладнокървно и яростно продължил да нанася още удари  по главата с  дървен кол, докато го умаломощи докрай. Това е проява на изключителна  жестокост, а като се прибави и извода на съдебния лекар, че смъртта  не  е настъпила мигновено, а в продължение на  някоколко часа, следва да се приеме, че  смъртта е  била и мъчителна за жертвата.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Т. съдът изходи от всички индивидулизиращи отговорността обстоятелства. Поначало грабежът, придружен с убийство е деяние с най-висока степен на обществена опасност, за което е предвидена възможност за налагане на най-тежките наказания, предвидени в  НК.

          За това престъпление  НК предвижда три вида наказания: лишаване от свобода от 15 г  до 20 г,  доживотен затвор и  доживотен затвор без замяна.

          Съдът счита за отегчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимия е с обременено кримирално минало, има лоша характеристична справка, извършил е престъплението изключително дръзко, хладнокръвно и  жестоко. В инкриминираната нощ той  направил три неуспешни опита да проникне в имотите на възрастни хора от същото село и след като не успял,  планирал да нападне и ограби друг възрастен и самотен старец, като предварително набелязъл жертвата си и дори се снабдил с оръжието  на престъплението-дървен кол. Прави впечатление, че е извършвал  кражби от  имоти предимно на  възрастни и беззащитни хора,  което говори за неговата цинична дързост, наглост и хладнокръвие. Изключително отекчаващо отговорността обстоятелство е начина на причиняване на  смъртта на пострадалия, обстоятелството, че  ударил постр. Г.  не един, а  три пъти с дървен кол и то по главата, че след  изпаднал в дълбока кома, започнал да налива вода в гърлото му от туба, която намерил  наоколо. Тези негови действия го характеризират като жесток и хладнокръвен тип, който не би се спрял пред нищо за да  постигане  целта си.  

          Като смекчаващи отговорността  обстоятелства съдът приема  тежкото семейно и материално положение на подсъдимия. Той е израснал без баща, в лишения и безпаричие. Имал трудно детство, живял е няколко години в интернат, без родителска грижа, което се е отразило негативно  на формирането му като личност.  Освен това е бил  примерен ученик и имал добро процецуално поведение, като активно съдействал на разкриване на престъплението.

          Формалното волеизявление по чл. 371т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като  допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК, която препраща към приложението на чл. 58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/2009г на  ВКС/.

         Съдът не споделя твърдението на защитата, че подсъдимият не само се признавал за виновен, но се разкайвал и съжалявал за стореното. Това неговото волеизявление е изключително формално, целящо единствено приложението на благоприятните правни последици  от съкратеното съдебно следствие. В проведеното съдебно заседание съдебният състав се увери, че подсъдимият се държа твърде спокойно и самонадеяно, като не показа  никакви  признаци на разкаяние, съжаление, дори притеснение.

          Съдът намира, че ниската възраст на подсъдимия- 17 години, също не е смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като тази възраст е вече  отчетена  от законодателя  при  определяне на  наказанието.

          По силата на закона, съдът прилага редукцията по чл. 63 ал.2 т.1 от НК, като предвидените наказания за престъпление по чл. 199 ал.2 т.2, предл.1 НК /доживотния затвор без замяна, доживотния затвор и лишаване от свобода повече от 15г до 20г/, се заменят с лишаване от свобода от 5 години до 12 години.

           Това правило се прилага само за непълнолетните подсъдими , като по отношение на тях наказанията, предвидени в особената част на НК се заменят по силата на закона  и една след това , в рамките на заменените наказания се индивидуализира самото наказание по реда на чл. 54  или чл. 55 от НК.  

           Коментираните по-горе смегчаващи отговорността обстоятелства нямат характера  на многобройни, нито на изключителни по смисъла на чл. 55  от НК, поради което съдът прецени, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК и то при изключителен  превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

           Извършеното  от  подс. Т.  престъпно деяние е в най-висока степен обществено опасно и  морално укоримо,  тъй  е извършил престъплението, в което е обвинен, проявявайки изключително хладнокръвие, жестокост и завидна упоритост при преследване на престъпните си намерения.

          Като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността  обстоятелства,  целта  на наказанието с оглед индивидуалната и генералната превенции, тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и дееца, по силата на чл. 63 ал.2 т.1 от НК, съдът замени наказанието, предвидено за престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл.1 от НК,  с лишаване от свобода в  диапазона  между 5 години  и 12 години,  което  индивидуализира в размер на 12 години - при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства .

         Прилагайки  правилото на чл. 58а ал.1  НК с оглед на диференцираната процедура, по която протече  производството по настоящото дело,  съдът радуцира  наказанието 12 години  лишаване от свобода  с 1/3  и  наложи крайно наказание от 8 години  лишаване от свобода, което намира за справедливо и  адекватно на извършеното.

         При определяне на това най-тежко наказание, предвидено  за непълнолетни, съдът изходи от принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните от него цели, като прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да въздейства и  възпитателно и предупредително върху осТ.лите членове на обществото.

         На основание чл. 191 ал.2  и чл. 58 ал.2 от ЗИНЗС, като отчете, че това са приложимите норми за непълнолетни, какъвто е подсъдимия,  съдът постанови наложеното наказание 8 години лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, при първоначален  общ режим, в поправителен дом.

           На основание чл. 59 ал.1 от НК, съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което подс.Т. е с мярка за неотклонение “задържане под стража“-  считано  от 19.01.2014г. 

          С присъдата съдът постанови  веществените доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.

           Паричната сума 596лв, открита в дома на пострадалия при разследване на престъплението, съдът отне в полза на държавата, тъй като пострадалия  няма преки законни наследници, на които да бъде върната.   

 

            Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕН: