РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20245300500612 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 35 от 15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1313/2023 г.
по описа на Районен съд – гр. Асеновград, II гр. състав, е отхвърлен
предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД иск за признаване за
установено по отношение на И. Т. К., че последната дължи на ищеца парична
сума в размер на 2592,02 лева, от които: 1500 лева – главница, 475,04 лева –
договорна лихва за периода от 07.04.2023 г. до 18.05.2023 г., ведно с лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 892/2023
г. по описа на РС – гр. Асеновград.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като неправилно.
Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд не обсъдил
събраните доказателства, неправилно преценил фактите по делото, поради
което и достигнал до необоснованите изводи за липса на валидно заемно
правоотношение, недоказаност на получаването на заемната сума, както и за
липса на материална легитимация на ищеца.
1
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като неправилен
и да уважи изцяло претенциите му.
Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Внесена е
дължимата държавна такса. В изпълнение на дадените от съда указания
жалбоподателят е внесъл депозит за възнаграждение за особения
представител на насрещната страна. Предвид изложеното, жалбата е редовна
и допустима.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от И. К. чрез назначения й особен представител, в който се
оспорва въззивната жалба.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран от „АПС Бета България“ с иск с правно
основание чл. 422 от ГПК против И. Т. К. за признаване за установено, че
ищцата дължи на дружеството парична сума в размер на 2592,02 лева (1500
лева – главница, 475,04 лева – договорна лихва, и 616,98 лева – законна лихва
за забава), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 892/2023 г. по описа на АсРС.
В исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения, че на
07.04.2017 г. „Кредисимо“ АД (кредитор) и И. К. (кредитополучател)
сключили договор за потребителски кредит по електронен път. По силата на
този договор на кредитополучателката била отпусната сума в размер на 1500
лева в срок до 20.08.2018 г. при фиксиран лихвен процент по заема в размер
на 41,24 % и ГПР 50 %. Договорът бил обезпечен с поръчителство от „Ай
Тръст“ ЕООД. С договор за цесия от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД (цедент) прехвърлили на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД
(цесионер) вземанията си от физически лица, които не изпълнявали
задълженията си, какъвто бил и случаят с И. К.. Прехвърлените вземания
били индивидуализирани в Приложение № 1 от 23.02.2021 г. към договора за
цесия. Длъжницата била уведомена за цесията чрез електронна поща на
01.04.2021 г., но в случай че това не се приемело за осъществено, то тя
следвало да се счита уведомена с исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата И. К. е подала писмен отговор, в
който оспорва сключването на договора по електронен път. Твърди, че
ищецът не й предоставил претендираната сума по кредита. Договорът
съдържал неравноправни клаузи. Не отговарял на изискванията на ЗПФУР и
ЗПК и като такъв бил недействителен. Понеже договорът за кредит бил
недействителен, твърдяната цесия се явявала без предмет. Освен това цесията
не произвела действие спрямо ответницата, понеже не й била надлежно
съобщена.
Първоинстанционният съд е счел, че ищецът не е доказал пълно и
2
главно съществуването на вземането си по цесия за процесният кредит.
Представените с исковата молба писмени документи не били подписани от
ответницата, а други доказателства за валидно нейно изявление за
сключването на договора не били ангажирани. Договорът бил неформален и
реален, а не се доказало и предаването на сумата. Отделно от това, соченото
Приложение № 1 към договора за цесия между ищцовото дружество от една
страна и „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД – от друга, не било
представено по делото. Поради това ищецът не се легитимирал като цесионер,
каквито твърдения излага в исковата си молба. В тежест на ищеца било да
докаже валидно основание за вземанията си в твърдения размер, но това не
било сторено. С тези решаващи мотиви е отхвърлена изцяло установителната
претенция на „АПС Бета България“ АД.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към неговата правилност.
С исковата молба са представени следните писмени документи: Общи
условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ АД, Договор за
потребителски кредит № ***от 07.04.2017 г. между „Кредисимо“ АД и И. К.,
погасителен план към договора, договор за предоставяне на поръчителство от
07.04.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и И. К., приложение № 1 към този
договор, уреждащо възнаграждението на поръчителя като платимо на 16
равни месечни вноски, договор за поръчителство от 07.04.2017 г. между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ).
Твърдението на ищеца е, че тези документи обективират направени по
електронен път изявления от посочените в тях лица в съответствие с
изискванията на ЗПФУР. Това твърдение не отговаря на истината. Ответникът
не признава иска, нито факта на сключването на изброените съглашения. Не
се признава и фактът на снабдяване на И. К. с ОУ и СЕФ в преддоговорния
период. При това положение, представените писмени документи не могат да
послужат за доказване на твърдените от ищеца нейни волеизявления за
сключване на представените договори. Доколкото документите не носят
подписа на И. К., а се твърди да материализират нейни електронни изявления,
то това обстоятелство е следвало да се установи при условията на пълно и
главно доказване от ищеца. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Не
се установява следователно г-жа К. да е участвала в сключването на договор
за кредит, договор за предоставяне на поръчителство или да е била запозната
с приложимите общи условия, респ. със съдържащата се в СЕФ информация.
С исковата молба е представен и договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД – от една страна (цедент), и „АПС Бета България“ ЕООД – от
друга страна (цесионер). В частта „Предмет на договора“ се сочи, че при
условията на договора цедентът прехвърля на цесионера свои вземания,
посочени в Приложение № 1 към същия. Посочено е, че приложението
3
представлява неразделна част от договора. Това приложение обаче не е
представено по делото. Следователно, не се установява ищецът „АПС Бета
България“ ЕООД да е придобил парично вземане от ответницата И. К..
За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен
да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния
правопораждащ факт.
В настоящия случай интересът от водене на иска е налице, доколкото е
предвиден изрично от законодателя (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на
горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка за
уважаване на иска не се е осъществила – „АПС Бета България“ ЕООД не
доказва да е материално легитимиран кредитор на И. К.. Не се доказва нито
дружеството да е придобило вземане от нея като длъжник чрез цесия, нито
поначало твърденият цедент да е имал такова вземане. Правилно претенциите
са отхвърлени от Асеновградския районен съд. Оплакванията на
жалбоподателя за неправилност на изводите на първата инстанция се намират
за неоснователни.
Така също не могат да доведат до различен изход от делото и доводите
на жалбоподателя за надлежност на уведомяването на длъжницата К. за
сключената цесия. Това е така, защото самото прехвърляне на конкретното
вземане от нея не е доказано. Не може да се приеме, че с простото
представяне на договор за цесия, в който не е индивидуализирано като
предмет вземането от конкретния длъжник-ответник, последният трябва да се
счита надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
При това положение, наведените от ответника възражения за
непредоставяне на заемната сума е безпредметно да се обсъждат по същество,
доколкото предявеният иск е на договорно основание, което е останало
недоказано. Дори и да е била предоставена някаква сума на г-жа К., самият
ищец твърди това да е станало от трето-неучастващо в процеса лице
„Кредисимо“ ЕАД, което не се установи да е праводател на страната по
делото. Така също е безпредметно да се изследват по същество и
възраженията за противоречие на твърдения договор с изискванията на ЗЗП и
ЗПК – не е доказано, че договор изобщо е бил сключен, за да подлежи той
отпосле на преценка за действителност.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззива с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди като
правилно.
По разноските:
С оглед изхода от делото на жалбоподателя „АПС Бета България“
ЕООД не се дължат исканите разноски. Не се следва и преразпределение на
отговорността за разноски в първоинстанционното и заповедното
производства.
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 15.01.2024 г. по гр. дело №
1313/2023 г. по описа на РС – гр. Асеновград, I гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5