Определение по дело №842/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 419, ал. 1 от ГПК и чл. 420 ал.3 ГПК.

Образувано е по две частни жалби на Р. А. А., ЕГН *, с А. с. Б., О. Б., У. „Б. Б.” № 42, от които едната е в качеството му на физическо лице-солидарен длъжник по Договор за кредит от 19.01.2009 г. на “. /.” Е. а другата е подадена в качеството му на собственик и представляващ „КР. А. ЕИК - кредитополучател по същия Договор за кредит от 19.01.2009 г. на „Райфайзенбанк /.” Е. срещу Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение № 850/20.02.2012 г. на Районен съд Р., постановено по ч.гр.д. № 142/2012 г..

С атакуваното разпореждане е уважено заявлението, подадено от “./.” Е. - С., ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., У.“Г.” № 1., П. от Е– изпълнителен директор и М. Т. П - прокурист, Ч. пълномощника Е. П. Щ. - юрисконсулт, срещу длъжника “. – Р. А.” БУЛСТАТ *********, седалище и адрес с.Б., У.”Б. Б.” № 42, О.Р., с представител Р. А. А., ЕГН * и солидарни длъжници Р. А. А., ЕГН * с.Б., О.Р., У.”Б. Б.” № 42 и Д. Й. А., ЕГН *, адрес с.Б., О.Р., У.”Б. Б.” № 42 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и заплащане на сумата в размер на 10373.08 евро /десет хиляди триста седемдесет и три евро и 08евроцента/ - главница по договор за кредит от 19.01.2009г. и анекс № 1 от 13.10.2009г. към него, сумата от 484.32евро /четиристотин осемдесет и четири евро и 32евроцента/ договорна лихва за периода от 07.09.2011г. до 24.01.2012г., сумата в размер на 137.01лева /сто тридесет и седем евро и 01ероцента/ наказателна лихва за периода от 05.10.2011г. до 08.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 09.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането,сумата в размер на 430.06лева /четиристотин и тридесет лева и 06ст./ разноски по делото - за държавна такса. ПОСТАНОВЕНО е издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. ДОПУСНАТО е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Първостепенният съд е УКАЗАЛ да се издаде изпълнителен лист, с който е ОСЪДИЛ длъжника “. – Р. А.” БУЛСТАТ *********, седалище и адрес с.Б., У.”Б. Б.” № 42, О.Р., с представител Р. А. А., ЕГН * и солидарни длъжници Р. А. А., ЕГН *, с.Б., О.Р., У.”Б. Б.” № 42 и Д. Й. А., ЕГН *, адрес с.Б., О.Р., У.”Б. Б.” № 42, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “./.” Е. - С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., У.“Г.” № 1., П. от Е – изпълнителен директор и М. Т. П - прокурист, Ч. пълномощника Е. П. Щ.- юрисконсулт, сумата в размер на 10373.08 евро /десет хиляди триста седемдесет и три евро и 08евроцента/ - главница по договор за кредит от 19.01.2009г. и анекс № 1 от 13.10.2009г. към него, сумата от 484.32евро /четиристотин осемдесет и четири евро и 32евроцента/ договорна лихва за периода от 07.09.2011г. до 24.01.2012г., сумата в размер на 137.01лева /сто тридесет и седем евро и 01ероцента/ наказателна лихва за периода от 05.10.2011г. до 08.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 09.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането,сумата в размер на 430.06лева /четиристотин и тридесет лева и 06ст./ разноски по делото - за държавна такса. УКАЗАЛ е върху заповедта за изпълнение и върху извлеченията от счетоводните книги да бъде направена надлежна бележка за издаването на изпълнителен лист. УКАЗАЛ е да се изготви заверен препис от заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, който, ведно с образец на писменото възражение (приложение № 5 към чл. 6 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г.) е разпоредено да бъде връчен на длъжника от съдебния изпълнител по реда на чл. 418 ал. 5 от ГПК.

В частните жалби се навеждат сходни доводи относно незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт на РС Ралог. Жалбоподателят излага доводи, че подаденото заявление не отговаря на изискванията за редовност от външна страна; Договорът за кредит бил несъществуващ, Анекс № 2 не бил приложен към заявлението на банката, а за лихвите нямало данни как са изчислени. Според жалбоподателя Анекс № 1/13.10.2009 г. изцяло е отменен с подписването на Анекс № 2/17.03.2009 год. и поради тази причина не може да бъде основание за издаване на заповед за изпълнение. Според жалбоподателя, в заявлението по чл. 417 ГПК липсват и изложение на фактическите обстоятелства, на които да се основава вземането. Направени са доводи и относно нередовността на представеното извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, ал.1. т. 2 ГПК (нямало печат на банката и не било подписано от упълномощени лица). Прави се възражение и че банката не е изпратила съобщение, че пристъпва към изпълнение поради предсрочна изискуемост, а заявлението не можело да играе ролята на покана за плащане. Моли да се постанови акт, с който да се отмени Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение № 850/20.02.2012 г. на Районен съд Р. и да се обезсили издадения изпълнителен лист.

С жалбата си “. – Р. А.” прави и особено искане за постановяване на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението по изп. дело № 747/2012 г. на ЧСИ В, рег. № 795, район да действие БлОС – на основание чл. 432, т.1 във вр. с чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК.

Подадена е и трета частна жалба от “.-Р. А. ЕИК против Определение № 5562 от 14.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 142/14.12.2012 г. на РС Р., с което определение е отказано исканото спиране на изпълнение по изп.д. № 747/2012 г. на ЧСИ В, рег. № 795, район да действие БлОС. С жалбата се иска отменяване на атакуваното определение.

В срок е постъпил отговор по частните жалби от заявителя в първоинстанционното производство, Ч. неговия процесуален представител. Адвокат Щ. навежда доводи, че по жалбата не е събрана такса по надлежния ред. Твърди, че извлечението от счетодните книги е редовно от външна страна и има печат на банката, удостоверява подлежащо на изпълнение ликвидно и изискуемо вземане, предявено по надлежния ред. По отношение на искането за спиране смята, че не са налице предпоставките по чл. 432 ГПК и не следва да бъде уважено. Моли съда остави в сила Разпореждане № 850/20.02.2012 г. и Определение № 5562 от 14.12.2012 г.на Районен съд Р., постановени по ч.гр.д. № 142/2012 г.

Съдът, като прецени редовността на жалбата съгласно изискванията на чл. 274 и чл. 275 от ГПК, намира производството за допустимо. Жалбите са подадени в преклузивния срок, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване.

Относно възражението на пълномощника на заявителя в първоинстанционното производство за нередовно събрана такса следва да се отбележи, че хипотезата, която тя визира се отнася за случаите, когато е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 413,ал.2 и чл.418,ал.4 ГПК, а не когато то е уважено. В настоящия казус таксата от 15 лв. по чл.19 ТДТСГПК е събрана правилно.

Благоевградският окръжен съд, след като прецени становището на частния жалбоподател в постъпилите три частни жалби, събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление, подадено от от “./.” Е. - С., ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., У.“Г.” № 1., П. от Е – изпълнителен директор и М. Т. П - прокурист, Ч. пълномощника Е. П. Щ.- юрисконсулт, срещу длъжника “. – Р. А.” БУЛСТАТ *********, седалище и адрес с.Б., У.”Б. Б.” № 42, О.Р., с представител Р. А. А., ЕГН * и солидарни длъжници Р. А. А., ЕГН * с.Б., О.Р., У.”Б. Б.” № 42 и Д. Й. А., ЕГН *, адрес с.Б., О.Р., У.”Б. Б.” № 42 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и заплащане на сумата в размер на 10373.08 евро /десет хиляди триста седемдесет и три евро и 08евроцента/ - главница по договор за кредит от 19.01.2009г. и анекс № 1 от 13.10.2009г. към него, сумата от 484.32евро /четиристотин осемдесет и четири евро и 32евроцента/ договорна лихва за периода от 07.09.2011г. до 24.01.2012г., сумата в размер на 137.01лева /сто тридесет и седем евро и 01ероцента/ наказателна лихва за периода от 05.10.2011г. до 08.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда - 09.02.2012г. до окончателното изплащане на вземането,сумата в размер на 430.06лева /четиристотин и тридесет лева и 06ст./ разноски по делото - за държавна такса. Със заявлението е отправено искане за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Към заявлението са приложени следните писмени доказателства: договор за банков кредит от 19.02.2009г. и анекс № 1 от 13.10.2009г. към него; извлечение от счетоводните книги към 09.02.2012г., известия за доброволно изпълнение, обратни разписки, пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, удостоверение за актуално състояние на заявителя и длъжника.

Районен съд Р. е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение № 850/20.02.2012 г. по чл. 417 ГПК, с която разпоредил незабавно изпълнение на задължението и е издал изпълнителен лист. Въз основа на него е образувано и изп. дело № 747/2012 г. по описа на ЧСИ В, с рег. № 795 и район на действие БлОС. Заповедта за изпълнение, заедно с покана за доброволно изпълнение, е връчена от съдебния изпълнител на длъжника. В срок А. е депозирал възражение срещу издадената заповед и разпореждане за незабавно изпълнение от него като ФЛ и , молба за спиране на изпълнението на осн. чл. 420, ал. 2 ГПК, както и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. № 142/2012 г., постановено по описа на Районен съд Р.. Съдът, със свое определение № 5562 от 14.12.2012 г. ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “. – Р. А. ЕИК , седалище и адрес с.Б., У.”Б. Б.” № 42, О.Р., с представител Р. А. А., ЕГН * за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 747 по описа за 2012 г. на Частен С. изпълнител В, рег. № 795 и район на действие – Окръжен съд – Б..

Разгледани по същество постъпилите частни жалби, съдът намира същите за неоснователни, като прави при така установените факти, следните правни изводи:

Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист въз основа на документ по чл.417 ГПК е формално и едностранно.В това производство съдът ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представеното със заявление несъдебно изпълнително основание. Съгласно чл. 419, ал. 1 от ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК /по арг. от ал. 2 на чл. 419 ГПК/.

С оглед характера на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, въззивният съд следва да провери дали към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е приложен в оригинал някой от актовете по чл. 417 ГПК – в случая - ,,документ или извлечение от счетоводна книга на банката”, дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /арг. от чл. 418, ал. 2 ГПК/.

В конкретната хипотеза, заявителят се позовава на извлечение от счетоводните книги, което представлява частен свидетелстващ документ, на който законодателят е придал особена доказателствена сила. В този смисъл, за да бъде годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, извлечението следва да установява индивидуализирано по период и размер подлежащо на изпълнение вземане.

Процесният договор за банков кредит /т. 9/ предвижда настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита - непогасена главница, ведно с дължимите такси разноски, лихви и наказателна лихва, при неплащане на от страна на кредитополучателя/ солидарния длъжник на което и да е парично задължение по договора в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-я ден. Видно от договора, датата на падежа за заплащане на вноските по кредита - главница и лихви, е 25-то число на съответния месец.

От извлечение от счетоводните книги на “. /." Е. с изх. № 750-58/09.02.2012 год., се установява, че задължението на длъжника по договора за кредит е 10 373.08 евро - просрочена главница и 484. 32 евро - просрочена редовна лихва, начислена за периода 07.09.2011 год. - 24.01.2012 год, 137. 01 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода 05.10.2011 год. - 08.02.2012 год.

Налице е забава в плащането на дължими суми по кредита, считано от 05.10.2011 год., както и че това задължение не е погасено до 25.01.2012 год./датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ Периодът на забавата е по-дълъг от предвидените в чл. 9 от Договора - 90 дни, което от своя страна обуславя извод за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Относно възражението на жалбоподателя за неуведомяване на длъжника и на солидарните длъжниците за настъпилата изискуемост, следва да се отбележи, че банката не е длъжна да изпрати съобщение, тъй като в т. 9 от Договора за банков кредит, подписан лично от страните, се предвижда изрично, че при предсрочна изискуемост банката не уведомява кредитополучателя и солидарните длъжници. Още повече, че по делото са представени и изпратени покани за настъпилата предсрочна изискуемост, макар и банката да не е била длъжна да изпраща такива, които покани видно от обратните разписки са получени от А. и съпругата му.

Приложеният към частните жалби Анекс № 1/13.10.2009 г. е неотносим към предмета на настоящия спор, доколкото същият е вече представен от заявителя пред първоинстанционния съд и е сключен във връзка с изменения и допълнения в Договор за банков кредит № 19.01.2009 г. Възраженията на жалбоподателя, че Анексът не е основание за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е неоснователно, тъй като Разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение № 850/20.02.2012 г. на Районен съд Р., постановено по ч.гр.д. № 142/2012 г. се основава първо на извлечение-справка от счетоводните книги на банката с изх. № 750-58/09.02.2012 год., а Представеният Договор за банков кредит № 19.01.2009 г. и анексите към него служат като доказателство за възникналото между страните отношение и за настъпилите промени в него, а не са основание за постановяването на процесния акт, както неправилно е възприел длъжника.

От гореизложеното следва, че представеният документ, който е и обсъден от първоинстанционния съд като основание за издаване на заповедта – извлечение от счетоводни книги, е редовен от външна страна и е годен да удостовери подлежащо на изпълнение вземане.

Относно възраженията за несъществуващ договор за кредит, начина на определяне на падежа и начина за изчисляване на лихвите, следва да се спомене, че когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банки, в случаите на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, възраженията на длъжника могат да произтичат само от съображения, касаещи редовността на актовете по чл. 417 ГПК. Оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна страна. Възраженията, свързани със самото правоотношение по неговата същност /каквито са направени/ могат да се правят само в рамките на исково производство и не могат да бъдат обсъдени по този ред от настоящия състав.

Несъстоятелно е и другото възражения на жалбоподателя за липса на реквизити на извлечението от сметки, представено от банката. В представения оригинален документ е обозначено името на банката, името на кредитополучателя и солидарните длъжници с организационна форма, седалище, адрес на управление и представляващ, които данни са напълно достатъчни да го отличат от всеки друг субект в правния мир. Съдържа и информация за усвоените суми, размера на лихвите, датата на последното погасяване и на настъпилите падежи.Освен това, противно на възраженията в частната жалба, е видно ,че извлечението е подписано от банкови служители, изрично упълномощени за това и има печат на банката. Доколкото нито в ГПК, нито в ЗСч. не се съдържа изброяване на реквизитите, които трябва да притежава един такъв счетоводен документ, настоящият състав смята, че представеният такъв от заявителя е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение № 850/20.02.2012 г. на Районен съд Р., постановено по ч.гр.д. № 142/2012 г., с което е уважено заявление от “. /." Е. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417, т. 2 ГПК, следва да бъде потвърдено.

С оглед оставянето на жалбата без уважение, не следва да бъде обезсилен и издадения изпълнителен лист

По отношение на особеното искане в частната жалба на “.-Р. А.” за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 747/2012 г. на ЧСИ В рег. № 795 с район на действие БлОС на осн. чл. 432, т. 1 във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, същото следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. Предпоставките и редът за спиране на принудителното изпълнение в рамките на заповедното производство, са уредени в специалната разпоредба на чл. 420 ГПК. Съгласно чл. 420, ал. 2 ГПК, спирането на изпълнението може да се допусне по искане на длъжника, направено в преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за възражение срещу заповедта за изпълнение. Произнасянето по искането за спиране е изключително правомощие на съда, постановил незабавното изпълнение.В конкретния случай длъжникът е упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, а наред с това и правото да поиска спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Искането за спиране е разгледано от компетентния за това съд - Районен съд Р., и е оставено без разглеждане като неоснователно. С произнасянето на заповедния съд е изчерпана процесуалната възможност за защита срещу предприетото въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК принудително изпълнение. Последващото искане на длъжника за спиране на изпълнението, подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 420, ал. 2 ГПК пред въззивния съд, а не пред компетентния по правилото на чл. 420, ал. 2 ГПК първоинстанционен съд, е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество. Обосноваването на искането с общата разпоредба на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се е позавал жалбоподателят, е абсолютно неуместно. Спирането на изпълнението като мярка на обезпечение по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК е способ за защита на ищеца в исковия процес, която е неприложима в заповедното производство поради наличие на специалния ред на чл. 420 ГПК за защита на длъжника, срещу когото е предприето принудително изпълнение.Поради изложеното, направеното искане за спиране на принудителното изпълнение следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. В този смисъл е и цитираната съдебна практика (Определение № 3 от 4.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 940/2012 г., II т. о., ТК,).

Що се отнася до частната жалба на “. – Р. А.” на осн. чл. 420, ал.3 ГПК противОпределение № 5562 от 14.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 142/14.12.2012 г. на РС Р., с което определение е отказано исканото спиране на изпълнение по изп.д. № 747/2012 г. на ЧСИ В, рег. № 795, район да действие БлОС, то същата отново ще бъде оставена без уважение от въззивния съд.

Съобразно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – т. 8 от ГПК, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, а според чл. 420, ал. 2, ако в срока за възражение длъжникът направи искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре. За да постанови спиране на изпълнението е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно: Заповедта за изпълнение да е издадена на основание чл. 417, т. 1-т. 8 ГПК, да е спазен предвидения в закона срок - двуседмичен от връчване на заповедта, искането за спиране да е придружено с обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или да е подкрепено с убедителни писмени доказателства. В случая обаче молителят не е представил с депозираното искане нито надлежно обезпечение, нито убедителни писмени доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК. Доводите ,изложени в жалбата, касаещи същността на Анекс № 2 /17.03.2011 г., имат отношение по същността на правоотношението между банката – заявител и кредитополучател и не могат да послужат като основание за спиране на изпълнение. Поради тази причина правните изводи на настоящия състав, че спиране не следва да бъде допуснато, съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Като правилно, определението следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него - оставена без уважение.

Настоящото определение, в частта му, в която ще потвърди атакуваните съдебни актове – не подлежи на обжалване с частна касационна жалба.

Съображения:

Не подлежи на обжалване с частна касационна жалба въззивно определение, постановено в производство по чл. 419 ГПК, тъй като не попада в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста - не е преграждащ акт и с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му, затова постановените от първоинстанционния съд актове подлежат на двуинстанционно разглеждане, който инстанционен контрол за обжалване се изчерпва с произнасянето от настоящия окръжен съд. Не подлежи на обжалване с частна касационна жалба и определението, с което въззивният съд се произнася по искане за спиране по чл. 420 ГПК. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени изчерпателно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК - на касационно обжалване подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Съдът ще даде възможност на жалбоподателя “.-Р. А.” да обжалва постановеното определение, в частта, в която оставя без разглеждане искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 747/2012 г. на ЧСИ Виолина Тозева, рег. № 795 с район на действие БлОС, на осн. чл. 432, т. 1 във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК като недопустимо. Доколкото това искане е отправено за първи път пред въззивната инстанция , същото подлежи на инстанционна проверка.

Водим от горното, ОКРЪЖЕН СЪД Б.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 850/20.02.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 142/2012 г. по описа на Районен съд Р., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417, т. 2 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5562 от 14.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 142/14.12.2012 г. по описа на РС Р., с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “. – Р. А. ЕИК , седалище и адрес с.Б., У.”Б. Б.” № 42, О.Р., с представител Р. А. А., ЕГН * за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 747 по описа за 2012 г. на Частен С. изпълнител В, рег. № 795 и район на действие – Окръжен съд – Б..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането на частния жалбоподател “. – Р. А.” – с.Б., за постановяване на обезпечителна мярка “спиране на изпълнението по изп. дело № 747/2012 г. на ЧСИ В, рег. № 795, район да действие БлОС – на основание чл. 432, т.1 във вр. с чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :