Р Е Ш Е Н И Е
№1908/28.10.2020г.
Град Пловдив, 28.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шести октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2070 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Л.В.В. *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0444-000029 от 03.07.2020 г. на началника на 05 РУ
към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП – наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на направените разноски.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено
лично срещу подпис на жалбоподателя на 11.08.2020 г. Жалбата е срещу заповед,
която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК.
Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 03.07.2020
г., около 8,05 часа, в град Пловдив, на ул. “Ягодовско шосе“ – срещу складова
база „Видена“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка „Хонда
Акорд“, с рег.№ *****, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол 0,72
промила, установена с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“, с което
виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 0066104, връчен на 03.07.2020 г. в 8,50 часа., което не е
направено поради отказ на лекаря да вземе кръвната проба.
Тези факти, макар формално да се оспорват от
жалбоподателя, се потвърждават по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства – докладна записка на младши експерт Б., акт за
установяване на административно нарушение, който е подписан без възражения от
жалбоподателя, и от липсата на други доказателства, които да ги оборят.
При доказателствена тежест за жалбоподателя да
установи твърдението си за опорочаване на процедурата по Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози и как тези нарушения са повлияли върху
законосъобразността на оспорената заповед, такива доказателства не бяха
събрани. От друга страна, всички възражения в тази насока
са неотносими към предмета на настоящото дело, доколкото спазването на
процедурата по наредбата е въпрос, който ще се изследва в производството по обжалване
на законосъобразността на наказателно постановление. За настоящия казус е от
значение правилото на чл.189, ал.2 ЗДвП, установяващо презумпция за
доказателствената сила на актовете за установяване на административно
нарушение, съставени по този закон.
Съдът намира, че в случая не е оборена материалната
доказателствена сила на официалните писмени документи, следователно правнорелевантните
факти са безспорно установени и спорът между страните е за правилното
приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства за
извършено изследване с техническо средство, доказващо концентрация на алкохол в
кръвта от 0,72 промила, т.е., безспорно е доказано наличието на предпоставките
от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Фактът, че не е извършено химическо изследване на
кръвна проба, като е без всякакво правно значение по чия вина това не е сторено,
не влияе върху законосъобразността на наложената принудителна мярка, тъй като
хипотезите на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП са няколко и са алтернативно изброени,
като е достатъчно концентрацията на алкохол да бъде безспорно установена с поне
един от методите за изследване. Съответно, направените в тази насока възражения
от жалбоподателя са напълно неоснователни и не правят оспорената заповед
необоснована.
Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна,
административният орган няма право на преценка относно прилагането на
съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа
в условията на задължителна администрация и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените осем принудителни административни мерки са направени от законодателя
при създаване на самата правна норма.
Допуснатата неточност в акта за установяване на
административно нарушение и в оспорената заповед за налагане на принудителната
мярка относно управляваното МПС (марка и регистрационен номер) не внасят съмнение
по фактите (че действително е допуснато нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП) и не
се отразява върху самото волеизявление на органа, защото представлява очевидна
фактическа грешка, която може и следва да бъде поправена по реда на чл.62, ал.2 АПК.
При извършената служебна проверка за
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК
съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона форма на писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Пълно и точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка, и
са посочени правните норми, представляващи основание за издаване на заповедта.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички
участници в движението и да се преустановят административните нарушения по
ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.В., ЕГН **********,***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0444-000029 от
03.07.2020 г. на началника на 05 РУ към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен съдия: