№ 229
гр. София, 23.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600236 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на служебноназначения защитник на осъдения Н. Я. К. срещу определение № 64
от 22.2.2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил (КОС), постановено по н.ч.д. № 36/22 г. С
определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 25.3.2022
г.) адвокат Р. Б. е подала частна жалба, с която изразява недоволство от отказа за
предсрочното условно освобождаване на подзащитния й К.. Не навежда конкретни
съображения относно акта на съда, а единствено заявява, че счита за налични и двете
предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК. Отправената към въззивния съд претенция е за отмяна на
определението и уважаване на молбата на осъдения.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, извършвайки пълна служебна
проверка, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Тъй като осъденият не са наведени конкретни оплаквания за неправилността на
обжалваното определение, проверката на въззивния съд е изцяло служебна.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация, които с основание е приел за обосновани.
Въз основа на доказателствата правилно е отчетена относимата за изясняването на
предмета на делото фактология:
Н. Я. К. изтърпява наказание от 20 години лишаване от свобода, наложено му с
1
присъда по н.о.х.д. № 257/07 г. по описа на ОС - Благоевград, влязла в сила на 11.6.2009 г.,
за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3., вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Изтърпяването на наказанието при определен строг режим е от 29.3.2007 г. в затвора
в гр. ***. Преди това осъденият е бил задържан на 30.11.2006 г.
До момента на разглеждане на делото в окръжния съд осъденият е изтърпял
фактически 15 години 2 месеца и 22 дни, от работа – 3 години 6 месеца и 29 дни или всичко
18 години 9 месеца и 13 дни. За изтърпяване са останали 1 година 2 месеца и 17 дни, от
които именно осъденият иска да бъде освободен.
На 30.5.2013 г. режимът на изтърпяване на наказанието е бил смекчен в общ. С
решение № 189 от 13.11.2017 г. на АС – Кюстендил по а.д. № 170/17 г. е отменена заповед
№ 364/11.5.2017 г. на началника на затвора и осъденият е бил настанен в ЗООТ ***.
Със заповед № ЗО – 928 от 13.11.2018 г. на началника на затвора режимът на
изтърпяване на наказанието е изменен в лек.
В началото на корекционната работа с осъдения К. рискът от рецидив е бил
определен на 43 точки, тоест среден. За проблемни зони са били отчетени: „отношение към
правонарушението“ и „начин на мислене“. Констатиран е бил висок риск от сериозни вреди
за обществото.
От изготвяните текущи доклади, съдържащи се в досието е видно, че в процеса на
изпълнението на наказанието е бил постигнат напредък, поради което и рискът от рецидив
поетапно е бил снижен до 33 точки, а за проблемна зона към 2017 година е била очертана
само една – отношение към правонарушението. Осъденият е полагал труд и е бил
награждаван неколкократно.
След настаняването му в затворническото общежитие от открит тип поведението на
лишения от свобода К. бележи промяна в негативната посока. Заради нарушения на
режимните правила същият е наказван многократно в периода 2019 – 2020 година, а рискът
от рецидив е бил завишен на 39 точки. В отрицателна светлина се е променило и
отношението му към пенитенциарния състав. Проблемна се е явила отново и зоната „умения
за мислене“, а в „отношение към правонарушението“ все още не е постигнат напредък.
Лишеният от свобода е освободен от работа със заповед № 24 от 20.3.2019 г. и в момента не
е ангажиран трудово. Заповедта обаче е отменена като незаконна от административния съд.
Променило се е отношението на осъдения към изпълнението на плана на присъдата –
не желае да сътрудничи, като видно от препланирането й през март 2021 г., отказал е да
подпише плана с отбелязване, че не се чувства виновен.
От изложеното е изводимо, че поведението на осъдения разкрива непоследователност
в поправителния процес, което не позволява на този етап да се приеме, че той е дал
доказателства за поправянето си. Видно е, че не е постигнат напредък в набелязаните
проблемни области, както и че липсва сътрудничество от страна на осъдения за изпълнение
на плана на присъдата. Обобщено, престоят на затворника в мястото за лишаване от свобода
понастоящем е сведен основно до съхранителното му третиране. Провеждането на
корекционно-възпитателната работа е силно затруднено заради неоказваното съдействие от
негова страна. Няма позитивен резултат за преодоляването на дефицитите в проблемните
зони.
Целите и задачите, заложени в актуалния план на присъдата не са изпълнени и има
необходимост от продължаване на работата в проблемните зони.
Напълно се споделя изложеното от първостепенния съд, че затворническата
администрация третира погрешно и в негова вреда процесуалната активност на осъдения в
защита на законните му права и интереси. Фактът, че лишеният от свобода подава жалби и
искови молби в търсене на права, които счита за нарушени, не се възприема от съда като
враждебна нагласа към пенитенциарния състав. Не е редно да се схваща по такъв начин и от
страна на затворническата администрация.
2
В обобщение, съгласно заключенията на отговорните служители, към този момент
корекционната работа не е постигнала целения позитивен ефект и в този смисъл, не може да
се приеме, че има доказателства за поправянето и превъзпитаването на осъдения.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, но не е налице втората - доказателства за поправянето му.
Апелативният съд на свой ред се съгласява с този извод като намира за обосновани
констатациите в доклада на ИСДВР, поради което и счита, че следва да се споделят
отрицателните становища за предсрочно условно освобождаване. Усилията за поправянето
на осъдения следва да се концентрират върху изпълнението на плана на присъдата, за да се
преодолеят набелязаните проблеми в дефицитните зони. Без постигането на успешни
резултати в тях не би могло да се мисли за ефикасното социално реинтегриране на лишения
от свобода дори и след изтърпяване на пълния размер на наказанието. От съществено
значение за поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането
на адекватно отношение към деянието, за което е осъден и на формиране на действително
желание за промяна в поведението, за да се създаде нагласа за зачитане на правата на
останалите членове на обществото.
В заключение, съдебният състав намери, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 64 от 22.2.2022 г. на Окръжен съд –
Кюстендил, постановено по н.ч.д. № 36/22 г., с което е оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Н. Я. К. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3