Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 20.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 28.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Бишуров АНД № 136/19 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Н.В. ***, ЕГН ********** против НП № 18-1006-004204 от 27.12.2018
година на началник группа в сектор «ПП4 при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание:
- чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца;
- чл.175 ал.1, т.4
във вр. с чл.103 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца;
- чл.183 ал.1, т.1,
пр. 1 и 2 във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв.
/десет лева/.
Релевираните в бланкетната
жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на НП, чиято отмяна се иска, без да се излагат конкретни съображения.
В съдебните
заседания жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. В последното по
делото съдебно заседание не се явява нито жалбоподателят, нито неговият
пълномощник, надлежно уведомени, като не се взема отношение по съществото на
спора.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител.
Заедно с административнонаказателната преписка изпраща подробно писмено
становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, след като на 29.10.2018
година, около 23.40 часа, в
гр.Пазарджик, управлявал л.а. „БМВ 520И” с рег. № ***, собственост на М.В..
Той преминал с лекия
автомобил през кръстовището между бул.”Георги Бенковски” и ул.”Кочо
Честименски”, движейки се по булеварда в посока към центъра на града. В същото
време към това кръстовище, по ул.”Кочо Честименски”, идвайки от запад към
изток, приближавал патрулен автомобил на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в
който били мл. автоконтрольор В.Р. и неговият колега К.К.. Понеже
жалбоподателят преминал през въпросното кръстовище с много висока скорост и
това било видяно от полицейските служители в автопатрула, те решили да спрат
автомобила за проверка.
Последвали
автомобила по бул.”Георги Бенковски” и в района на училище „Георги Брегов”
подали светлинен и звуков сигнал за спиране към автомобила на жалбоподателя.
Той обаче не се съобразил с подадения му сигнал, а увеличил скоростта на
автомобила си, очевидно с намерение да осуети извършването на проверка.
Последвало преследване на автомобила на жалбоподателя от страна на полицейския
автопатрул, който междувременно сигнализирал оперативния дежурен в ОД на
МВР-Пазарджик за преследването и поискал подкрепление от други дежурни
автопатрули, които да извършат заградителни мероприятия, пресрещайки автомобила
на В.. През цялото време преследващият автопатрул информирал дежурният по кои
улици преминават, следвайки автомобила на В., а дежурният предавал тази информация
на другите автопатрули, които се включили в преследването. По този начин
преследваният автомобил преминал последователно през улиците „Гурко“, “Цар
Шишман“, „Кн. М. Луиза“, „Пловдивска“ , “Преспа“, „Васил Левски“, „Клокотница”
и „Стефан Караджа“. Навлизайки в междублоковото пространство на последната
улица автомобилът управляван от В. не успял да продължи движението си, тъй като
друг патрулен автомобил, в който бил св.Н.К. и неговият колега - полицай С.К.,
бил позициониран вече напречно на пътното платно с цел да го спре. След като
спрял автомобила, В. и возещият се до него спътник, слезли и побегнали в
различни посоки. Жалбоподателят В. бил
заловен от полицай С.К., а спътникът му от други полицейски служители.
Самоличността на
водача В. и на неговият спътник били установени. В. не носел в себе си СУМПС и
КТ към него, но след като казал имената си на полицейските служители,
самоличността му била проверена чрез справка по телефона с оперативния дежурен.
Понеже В. говорел
завалено, лъхал на алкохол, а и не дал адекватно обяснение защо не спрял на
подадения му сигнал за спиране, като провокирал полицейско преследване, св. Р.
се усъмнил за употреба на алкохол и/или наркотици от негова страна. По този
повод той поканил водача за бъде тестван първо за употреба на алкохол с
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0174, но В. категорично отказал да бъде изпробван. След това отказал да
бъде тестван и за употреба на наркотични вещества с Дрегер Дръгтест.
След извършените два
отказа за установяване на употреба на алкохол и на наркотични вещества
съответно с техническо средство - алкотест и с наркотест, на В. били издадени и
два талона за изследване (л.75 и л.76 от делото). В талона с № 0043367 (л.8 и
л.75 от делото), който е релевантен и относим за настоящото производство, били
отразени датата и часът на отказа за установяване на употреба на алкохол с
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0174, данни за лицето, което отказва и видът на отказаното изследване,
както и времето и мястото за явяване на лицето с цел евентуално извършване на
медицинско изследване и даване на кръвна проба за химически анализ, предвид
отказа от техническо изследване. Водачът В. обаче отказал да подпише и получи въпросният
талон, а отказът му бил надлежно оформен с подпис на свидетел според
изискването на чл.6 ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Независимо от
отказът да получи горепосоченият ТИ, както и другият, в който бил отразен
отказът му да бъде изследван с наркотест, жалбоподателят бил откаран от
полицейски служители в „Спешно отделение” към МБАЛ Пазарджик, за да бъде
освидетелстван от лекар. Пред дежурния лекар д-р Н. Недялков, жалбоподателят В.
отрекъл употреба на алкохол и наркотици, но отказал да даде кръвна проба, както
за установяването на употреба на алкохол, така и за наркотични вещества. По повод на това
дежурният лекар съставил протокол, съгласно Приложение № 4 към чл.14 ал.2 от
горецитираната наредба, в който отразил отказът на В. да даде кръвна проба за
химически анализ. В. отказал да подпише и този протокол, което било
удостоверено с подписа на свидетел съгласно изискването на чл.15 ал.8 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г.
По
повод на описаното до тук поведението на жалбоподателя било квалифицирано като
две отделни административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП. Едното от тях се изразявало в това, че отказва да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, а другото – в
това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол
в кръвта и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му. За констатираните нарушения против В. били съставени
два АУАН.
АУАН бл. № 0641886
от 29.10.2018г., релевантен и относим за настоящото производство, бил съставен
против В. освен за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП, изразяващо се отказ да му
се извърши проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в
кръвта и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му, но и за нарушение по чл.103 от ЗДП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания, както и за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП, изразяващо
се в неизпълнение на задължението, като водач на МПС да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. В. отказал да подпише и получи този АУАН, като отказът бил
оформен редовно с подпис на свидетел.
Въз основа на този
акт било издадено и обжалваното в настоящото произовдство НП. То било връчено
лично на нарушителя на 09.01.2019 год., а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 15.01.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите Р., К.
и К., а също и от писмените доказателства, приети по делото. Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и
взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така
установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Установи се по
безспорен начин от гласните доказателства, събрани при разпита на посочените
по-горе трима свидетели, както и от писмени доказателства по делото, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят В. е извършил вменените му три
административни нарушения: по чл.174 ал.3 от ЗДП – отказ да бъде изпробван за
употреба на алкохол с алкотест и с медицинско и химическо лабораторно
изследване; по чл.103 във вр. с чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП – отказ да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като при подаден
сигнал за спиране не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и не изпълнявал
неговите указания; по чл.100 ал.1, т.1
във вр. с чл.183 ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДП – като водач на МПС не носел
определените документи - свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него.
В този смисъл съдът изцяло кредитира
показанията на разпитаните свидетелите, които са непротиворечиви и хронологично
точни. Независимо че тези трима свидетели са полицейски служители и е налице
служебна обвързаност между тях и АНО, съдът намери същите за добросъвестни и
незаинтересовани от изхода на делото, т.к. се установи, че те нямат никакъв
личен мотив да уличават нарушителя, като му приписват поведение или деяние,
което обективно да не е било извършено.
От показанията на
актосъставителя и неговите колеги стана категорично ясно, че В. е бил водач на
процесният лек автомобил. Не се е подчинил на подадения му светлинен и звуков
сигнал за спиране с цел проверка, а провокирал полицейско преследване по
множество улици в областния град. След като в крайна сметка бил спрян и му била
извършена проверка той отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол както с
алкотест, така и с медицинско и химическа лабораторно изследване, т.к. не дал
кръвна проба за химически анализ. В момента на проверката не носел в себе си СУМПС
и КТ към него.
Показанията на
свидетелите в горния смисъл не се опровергават от никое друго събрано по делото
пряко или косвено, писмено или гласно доказателство. Напротив, потвърждават се
изцяло от събраните писмени доказателства основните от които са ТИ № 0043367,
извлечение от журнала на „СО” за вземане на кръвни проби за алкохол и наркотици
и протокол за медицинско изследване, съставен на 30.10.2018г. в 01.00 часа от
дежурен лекар в „СО при „МБАЛ Пазарджик” АД съобразно приложение № 4 към чл.14 ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017
година.
С оглед на всичко
това съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на основание чл.174
ал.3 от ЗДП, чл.175 ал.1, т.4 и по чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП за подробно
описаните по-горе три отделни административни нарушения.
Съдът намира за
нужно да отбележи, че обжалваното в настоящото производство НП и то специално в
частта, с която В. е санкциониран по чл.174 ал.3 за отказа да бъде изпробван за
употреба на алкохол е абсолютно законосъобразно, независимо че против горният е
било издадено и друго НП с № 18-1006-004205/27.12.2018г. /л.95 от делото/, с
което е санкциониран пак на основание чл.174 ал.3 от ЗДП заради отказът му на
29.10.2019г. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Между тези
две НП относно двете отделни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП няма идентичност и
не може да се твърди, че с тях жалбоподателят е бил наказан два пъти за едно и
също нещо в нарушение на принципа Ne bis in idem.
Тук е мястото да се
посочи, че нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП се осъществява всякога, когато
лицето откаже по един от изброените в тази норма начини да се подложи на
проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества. Изразът
„и/или“ означава, че водачът е длъжен да съдейства, когато компетентният орган
поиска да го изпробва както само за употреба на алкохол, така и само за
употреба на наркотици, а така също и за употреба на двете. В зависимост от това
дали отказва само проверка за употреба на алкохол или само проверка за употреба
на наркотични вещества, или пък и за двете, то деецът ще отговаря за едно или
за две отделни административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП.
В случая Влаков е
наказан с настоящото и с горецитираното НП по чл.174 ал.3 от ЗДП за два отделни
отказа, съставляващи отделни административни нарушения, т.к. отказът за
употреба на алкохол по един от двата начина – с техническо средство или с
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, е един. Също
така един, но различен от първия, се явява отказът за установяване употреба на
наркотици пак по един от двата начина – с тест или с химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Едва ли е нужно
подробно да се разяснява, че когато един водач откаже да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, но в същото време даде кръвна проба,
то не налице отказ по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП. Такъв не е налице и в
обратната хипотеза, т.е. ако се подложи на проверка с техническо средство, но
след това откаже да даде кръв. Аналогично стоят нещата и при проверката за
употреба на наркотици. Отказът на лицето на бъде изпробвано с тест, не
съставлявал административно нарушение, ако все пак лицето е дало кръвна проба,
както и обратното, ако не е дало кръвна проба, но се е подложило на теста.
Административното нарушение ще е налице само ако се откаже съдействие за
установяването и по двата предписани в закона начина, както е станало и в
настоящия случай. Доколкото водачът е отказал проба, както за употреба на алкохол,
така и за употреба на наркотици, то правилно е бил привлечен към отговорност за
две отделни административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП. Нарушението щеше
да е едно ако в случая В. бе оказал съдействие за установяването на употребата само
на алкохола или само на наркотиците, а бе отказал установяването на другото, но
в случай той е отказал и двете. Тези два отказа съставляват различни състави на
административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, между които няма идентичност, така
както са различни и административните забрани в чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП - да се
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда И/ИЛИ след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тук отново
изразът „и/или” означава, че е забранено, като първото, така и второто, а без
съмнение и че са забранени двете кумулативно.
При определяне и
индивидуализация на административните наказания глоби и лишаване от
правоуправление АНО е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН. Определянето на размера на наказанието глоба и лишаване от
правоуправление по чл.174 ал.3 от ЗДП е съответно на абсолютно установения от
закона размер - 2000 лева и 24 месеца, при което е безсмислено да се коментира възможността
за намаляване на размера им. Напълно съответно е и наказанието по чл.183 ал.1,
т.1 от ЗДП, което е в абсолютно установения от закона размер - 10 лева. Наказанията по чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП –
глоба в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца са
наложени очевидно при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
доколкото средният размер на глобата по посочената правна норма е 125 лева, а
следният размер на лишаването е три месеца и петнадесет дни. Съдът като
съобрази изключително високата обществена опасност на извършеното от В.
нарушение по чл.103 във вр. с чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП, което е било извършено
изключително дръзко, демонстративно, с нулев респект към органите на МВР, с
чувство за безнаказаност и което е провокирало продължително преследване на нарушителя
по множество улици в областния град, при което той е карал рисково и с
потенциално опасност да предизвика ПТП, намери, че наказанията по горецитираната
норма са дори необосновано занижени. Този въпрос обаче не заслужава
по-нататъшно обсъждане, т.к. в настоящото производство въззивната инстанция не
би могла да увеличи размера на наказанията пи наличие на забрана да се влошава
положението на обжалващия.
По съображения изложени
до тук съдът намира, че НП ще следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № № 18-1006-004204 от 27.12.2018
година на началник група в сектор „ПП” при ОД МВР-Пазарджик, с което на Н.В. ***,
ЕГН **********, на основание:
- чл.174 ал.3 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв.
/две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет
и четири/ месеца;
- чл.175 ал.1, т.4
във вр. с чл.103 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца;
- чл.183 ал.1, т.1,
пр. 1 и 2 във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв.
/десет лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: