РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Русе, 03.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, първи касационен състав, в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието
на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като разгледа докладваното
от съдия ДЯКОВА КАН дело № 296 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от „Ситиком Рила“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище: гр. София, р-н
„Младост-4“, ул.“Проф. Ал.Танев“ №11, 2т.2, офис 11, представлявано от
управителя Иван П.Гривнин, чрез адв.Н.Р. *** против Решение № 96 от
21.06.2023г., постановено по АНД №123 /2023г. по описа на Районен съд Бяла, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № Р-2-ДНСК-30 от 11.04.2023г.
на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София за наложена
на „Ситиком Рила“ ЕАД, на основание чл.237, ал.1, т.5 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/, имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева.
В жалбата са развити оплаквания,
че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения във
връзка с направените възражения.
Претендира се
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се
отмени издаденото НП.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва основателността на
същата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
РС Бяла е
приел, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на
оспореното пред него НП не е нарушен материалният закон, тъй като нарушението е
доказано по несъмнен начин. Съдът е изложил изключително кратки и оскъдни мотиви,
в които не е коментирал и отбелязал всички относими към предмета на делото
обстоятелства, които обосновават крайния му извод, че въззивният жалбоподател
не е изпълнил задължението си по чл.169, ал.2, т.1 от ЗУТ за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал.3, т.3 от ЗУТ. Няма спор по
делото, че въззивният жалбоподател в качеството си на строител по сключения договор с БТК за строеж трета категория – „Оптично
кабелно захранване на VT
5040 на БТК ЕАД, ТВРС „Ценово“ с местонахождение в землището на с.Ценово,
обл.Русе е изпълнил изкоп за полагане на
оптичен кабел, който изкоп не е бил ограден със защитни ограждения,
сигнализирани с предупредителни знаци и
табели на строежа. Не се спори, че това задължение, предвидено по силата на
нормативната уредба, е било вменено на строителя и с изготвения и одобрен инвестиционен
проект/л.21 АНД123/2023г. по описа на РС Бяла/ в частта му План безопасност и
здраве. Въззивният съд, без да обсъди
задълбочено и подробно, е приел, че от обективна страна са налице всички
обективни елементи на нарушението, които са доказани с представените по делото
доказателства. Съдът е приел от обективна страна, че в кратки срокове след
установяване на нарушението същото било отстранено, като изкопът бил обозначен
с поставени предупредителни ленти, а няколко дни след това е бил заринат. Позовавайки
се на мотивите, изложени в атакуваното пред него НП, съдът накратко и оскъдно е
изложил своите мотиви, в които посочва, че независимо от отстраняване на
нарушението, същото е било налице към момента на проверката, поради което е
налице нарушение на чл.169, ал.3, т.3 от ЗУТ, вр. чл.30, ал.3 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи/Наредбата/.Съдът е счел, че подадената пред него жалба е неоснователна,
поради което е потвърдил оспореното пред него НП, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 5000лв.
Касационната инстанция намира, че решението на РС Бяла,
макар и с много кратки и оскъдни мотиви, е правилно.
При установяване на нарушението, съставянето на акта и
издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са възраженията в жалбата
в тази посока. Обратно на твърденията в НП ясно е посочена датата на издаването
му, както и размера на наложената имуществена санкция, независимо по какъв
начин са изписани два от основните реквизити.
В акта и НП е описано извършеното нарушение с неговите съставомерни
елементи, като установената фактическа обстановка е отнесена правилно към
правната квалификация на нарушението.
Съгласно разпоредбата
на чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на
юридическо лице или едноличен търговец, както следва: по т.15-на строител на
строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 – 5 – в размер от 5000 до
30 000 лв.; Според нормата на чл.163, ал.2, т.3 ЗУТ строителят носи отговорност за изпълнението
на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на
чл.169, ал.1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка; Разпоредбата на чл.169, ал.3 от ЗУТ предвижда строежите да се
проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на
нормативните актове за физическа защита
на строежите. В чл.30, ал.3 от издадената Наредба е нормирано, че строителната
площадка се определя и открива при условията и по реда на ЗУТ, като необходимите ограждения на строителните
площадки и изкопите на линейните инженерни мрежи извън урбанизираните територии
се решават с плана по безопасност и здраве. По реда на чл. 142, ал.1 от ЗУТ инвестиционният
проект за обекта е съгласуван и одобрен от гл.архитект на Община Ценово. В
проекта, в частта му План безопасност и здраве, в обяснителната записка в точка
Изкопни работи е предвидено в т.1.1.2 монтиране на ограждения и предпазни
съоръжения, като в т.1.7 на строителя
след направа на изкопа е вменено задължение да постави защитни ограждения,
сигнализирани с предупредителни знаци и табели. От съставения констативен протокол се установява, че към
датата на проверката изкопът не е бил ограден и обозначен по нито един от
възможните предвидени в плана, поради което не са спазени минималните
изисквания за здравословни и условия на труд при извършване на строителни
работи.
Основните възражения в
жалбата и писмените бележки в хода по същество са за това, че не е приложен чл.28
от ЗАНН, отнасящ се за маловажните случаи на административно нарушение.
Посочени са множество смекчаващи обстоятелства, като основното е, че от
нарушението не са произлезли реални вредни последици, както и това, че нарушението
е отстранено в много кратки срокове. Съдът не споделя възражението в
касационната жалба, че при издаване на акта и НП не са спазени изискванията на
чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са описани точно
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът намира, че както
акта, така и НП съдържат всички законово предвидени реквизити, нарушението е
точно и ясно описано с всички негови съставомерни признаци. Неоснователно е
възражението за липса на форма на НП, тъй като в диспозитива с химикал ръчно е
изписан размера на наложената имуществена санкция. Макар и в този вид, ясно и
недвусмислено е изразена волята на наказващия орган, още повече, че наложената
санкция е в минимален размер. В НП са изложени мотиви защо наказващият орган
приема, че случая не е маловажен, а именно че случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените подобни случаи. Съдът споделя мотивите на
органа, тъй като нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие, в
състава му не е предвидено настъпване на вредоносен резултат, тъй като самото
нарушение е застрашаващо, а не от типа увреждащи нарушение с настъпване на
конкретни вреди. Вмененото задължение на строителя е с превантивен характер и
липсата на вредни последици, както и малката вероятност от настъпването на такива,
не намаляват степента на обществената му опасност. Неоснователни са доводите в писмените
бележки, че въведеното изискване в Плана по безопасност и здраве е едно излишно
завишено изискване, каквото не е предвидено в Наредбата. Съдът не споделя тези
доводи, тъй като в чл.169, ал.3 ЗУТ е предвидено, че строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове
за:1. опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите
защитени обекти и на недвижимите културни ценности;2.намаляване на риска от
бедствия;3. физическа защита на строежите. В Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи в
чл.30, ал.1 е посочено, че строителната площадка се определя и открива при
условията и по реда на ЗУТ, а в ал.3 е предвидено, че необходимите ограждения
на строителните площадки и изкопите на линейните инженерни мрежи извън
урбанизираните територии се решават с плана по безопасност и здраве. След като
в изготвения за строежа План за безопасност и здраве са предвидени подобни
мерки, те са задължителни за строителя и поставянето им не зависи от неговата
преценка за тяхната необходимост. Ясно е предвидено в Плана за безопасност – раздел Извършване на земни работи в т.1.1.2
– Монтиране на ограждения и предпазни съоръжения и в т.1.7 – При направа на
изкопи, строителят е длъжен да постави защитни ограждения, сигнализирани с
предупредителни знаци и табели. Неизпълнението на тези задължения е
съставомерното деяние, осъществено чрез бездействие, от нарушителя – строител. Във
въззивното решение, макар и оскъдно, е обсъдено и прието, че размерът на
имуществената санкция е правилно определен и в съответствие с тежестта на
нарушението.Мотивиран така, РС – Русе е потвърдил изцяло наказателното
постановление.
При извършената
служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с
материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост
и следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния
представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт на
основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на настоящия случай
справедливо е възнаграждението за юрисконсулт да бъде в размер на 80.00 лева.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Дирекция за национален строителен контрол, със седалище: гр. София, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2 от Устройствен
правилник на Дирекцията за национален строителен контрол) се следват разноските
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 96
от 21.06.2023г., постановено по АНД №123 /2023г. по описа на Районен съд Бяла.
ОСЪЖДА „Ситиком Рила“ ЕАД, с ЕИК *********
със седалище: гр. София, р-н „Младост-4“, ул.“Проф. Ал.Танев“ №11, 2т.2, офис
11, представлявано от управителя Иван П.Гривнин, да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол, гр. София, сумата от 80.00 /осемдесет/- лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.