СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симова
гр. дело № 6287 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 339409 от 15.02.2018 г.,
постановено по гр. дело № 40235/2016 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/,
ІІ-ро ГО, 56-ти състав са отхвърлени предявените от ищеца срещу предпочитания
ответник „М. А. С.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 7430,04 лв., представляваща
стойността на установени липси на движими вещи, които са се намирали в складов
район 1039ч – казармен район Суходол в гр. София, ул. ********, и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 941,36 лв., представляваща мораторна
лихва, считано от датата на забавата до 19.07.2016 г., както и предявените в
условията на евентуалност срещу същото дружество кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горепосочените суми. Със същия съдебен акт са отхвърлени и предявените от
Министерството на отбраната срещу евентуалния ответник „С.И Т.– МО“ ЕООД
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми.
Срещу така постановеното решение в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба
на ищеца в първоинстанционното производство – М.НА О.на Република България. Във
въззивната жалба са наведени твърдения за неправилност на атакуваното решение
поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон, както
и поради необоснованост. Сочи се, че районният съд е формирал изводите си при
непълен и едностранчив анализ на събрания доказателствен материал.
Жалбоподателят е изложил подробни доводи в подкрепа на възраженията си, въз
основа на които е направил искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
за уважаване на предявените искове в цялост.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил
отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от предпочитания ответник в
първоинстанционното производство „М. А. С.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Въззиваемата страна сочи, че релевираните от въззивното
дружество твърдения за неправилност на постановеното от СРС решение са
необосновани и неправилни. Отправено е искане за оставане на жалбата без
уважение, съответно – за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Отговор в законоустановения срок е подаден и от
евентуалния ответник в производството „С.И Т.– МО“ ЕООД. В същия въззиваемото
дружество посочва, че счита жалбата за бланкетна, а по същество – за
неоснователна, като отправя искане за оставането ѝ без уважение. Не са
заявени доказателствени искания от „С.И Т.– МО“ ЕООД пред въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно релевираните в
подадената жалба доводи за незаконосъобразност, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца „М.НА О.“, в качеството му на възложител, и
предпочитания ответник „М. А. С.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, е бил
сключен договор за охрана № ВИ-54-27/10.09.2010 г., по силата на който
ответникът е следвало да организира и осъществява на свой риск и със свои 14
броя служители и технически средства денонощна невъоръжена охрана на обект *****ч
– казармен район в гр. София, ул. „********, състоящ се от 59 броя сгради и
площ от 249,27 дка, ведно с намиращите се в него недвижимо и движимо имущество
срещу поемане на задължение от страна на възложителя да заплаща договорено
възнаграждение. Съгласно чл. 2 от договора, същият се сключва за срок от 3
години и влиза в сила от датата на подписване на протокола по чл. 6, ал. 1, в
който е предвидено, че предаването и приемането на имота за охрана и намиращото
се в него движимо и недвижимо имущество се извършва чрез приемо-предавателни
протокол-описи, изчерпателно изброени в чл. 28, подписани от представители на
страните и съставляващи неразделна част от договора за охрана.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора
е предвидено складовата база да се предаде с приемо-предавателен протокол-опис.
Такъв е съставен на 29.09.2010 г. и представлява неразделна част от договора за
охрана. В приемо-предавателния протокол, предвиден и в чл. 28 от договора, са
описани сградите, които са предадени за охрана, състоянието им, както и кои от
тях са запечатани с печат на МОЛ. Не са описани обаче вида, количеството и
местоположението по складове на съхраняваните вещи. Протоколът е подписан и от
представител на ответника „М. А.С.“ ЕООД. Съгласно чл. 15 от договора за охрана
складовете са запечатани със слепки, подписани от началника на РСБ – Б. и
представител на охранитлената фирма.
С договора
за охрана страните постигнали съгласие съобразно чл. 7, ал. 1 че
сградите, включително временните постройки се приемат
за охрана заключени и запечатани, с изправни врати и прозорци, като
номерата на слепките и печатите се отбелязват в приемо-предавателния
протокол-опис. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, страните уговорили, че
сградите, в които се съхраняват движими вещи се заключват с катинар и се
запечатват с печати /пломби/ на представители на изпълнителя и „С.и т. – МО“
ЕООД, а съгласно ал. 3 на същия член, движимите вещи, намиращи се извън
сградите /на открито/ се описват и приемат за охрана с протокол-опис,
подписан от представители на изпълнителя и „С.и т. – МО“ ЕООД, който
протокол-опис следва да се актуализира при всяко изменение на наличността.
Съгласно чл. 13, 14 и 15 от договора, ответникът „М.
А. С.“ ЕООД е бил
длъжен да се грижи за опазването на повереното му за охрана недвижимо
и движимо имущество, като осъществява денонощна охрана със свои служители
и технически средства; да уведомява незабавно възложителя за всички установени
посегателства върху охраняваните обекти; да осигури висококвалифициран състав и
ефективни технически средства за охраната на повереното му имущество; в
случаите на кражба, пожар, наводнение или друго стихийно бедствие, да вземе
всички необходими мерки за ограничаване размера на вредите и незабавно да
уведоми възложителя и органите на служба „Военна полиция“ или службите на МВР;
да възстанови изцяло за своя сметка вредите, настъпили вследствие виновното
неизпълнение на задълженията от страна на негови служители не по-късно от
15-дни от установяването им. Страните са се договорили в случай на констатирана
кражба обектът да бъде запечатан до изясняване на характера и размера на
вредите от комисия на възложителя и изпълнителя, като се съставят протоколи за
определяне размера на обезщетението.
Съхранението на намиращите се в
складовете движими и недвижими вещи се извършвало от „С.И Т.– МО" ЕООД, като
въз основа на рамково споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г. и договори №
УД-12-29/14.08.2008, № УД 12-43/31.10.2013 г. и № УД 12-52/29.10.2014 г.,
сключени между М.НА О.и „С.и т. – МО" ЕООД, последното е приело за
съхранение, отчет и търговска реализация (продажба) излишни за М.НА О.и Българската армия движими вещи,
намиращи се в процесния обект ВР – 1039ч.
По делото е представен инвентаризационен
опис и сравнителни ведомости на наличните стоково-материални ценности към
31.10.2013 г., в който се удостоверяват актуалните наличности в складовете.
Този протокол е подписан от материално отговорно лице П.Е.и служители на М.НА
О., но не и от представител на ответника „М. А.С.“ ЕООД. Въз основа на този
инвентаризационен опис се извежда, че движимите вещи, находящи се
в склада, са предадени от М.НА О.и приети от МОЛ П.Е.– служител на „С.И Т.– МО“
ЕООД, с което дружество ищецът е сключил договорите за временно съхранение (без охрана) и оперативен отчет на излишните на
Министерство за отбраната и Българската армия движими вещи.
Страните не спорят, че на 09.12.2013
г. при извършване на годишната инвентаризация е регистриран взлом в два от
складовете. Незабавно след установяване на посегателството ответникът „С.И Т.–
МО“ е уведомил ищеца, „М. А.С“ ЕООД,
служба „Военна полиция“ и ЦВО. С писмо изх. № 2050/11.12.2013 г. на „С.И Т.–
МО“ до директора на Дирекция „Финански“
е отправено предложение за назначаване на комисия, която да извърши
инвентаризация на разбитите складове с цел установяване на липсващото имущество.
Вследствие на посегателството и въз основа
на Заповед № Р-19/10.01.2014 г. на Министъра на отбраната, изменена със Заповед
№ 23/17.01.2014 г., комисия в присъствието на МОЛ П.Е.и представител на
дружеството „М. А.С“ ЕООД – И.Н., е подписала констативен протокол от
27.01.2014 г. (л.112 от първоинст.дело), в който е отразено, че вратата е затворена с катинар и запечатана с
книжна слепка, подписана от г-н С.и г-н Ш., и вратата е запечатана с ЛП № 152
на МОЛЕ.. Комисията е установила, че е проникнато от западната част на склада,
като е избита дупка.
Съставен е протокол за установени липси за
сметка на вземания от неизвестни лица № 22-25-191 от 17.03.2014 г. за извършено
престъпно посегателство (л. 105 – 106 от първоинст. дело). Протоколът е подписан от представител на
охранителната фирма „М. А.С.“ ЕООД – И.Н., с възражение, че при извършване на
инвентаризацията на комисията не е бил представен опис на материалните активи,
които се съхраняват в проверявания склад, което прави невъзможно да се установи
има ли липси или не след регистрирания взлом в него. Съставени са
инвентаризационен опис и сравнителна ведомост, с които са констатирани вида и
количеството на установените липсващи вещи, съставен е и протокол за
установените липси на стойност 3255,49 лв.
М.НА О.е било уведомено от „С.И Т.– МО“ за
други посегателства, установени след отваряне на вратите на складове № 25 и 26
на 18.11.2015 г. Въз основа на Заповед № Р-396 от 16.11.2015 г. на Министъра на
отбраната за извършване на пълна инвентаризация на вещите, приети за съхранение
от „С.И Т.– МО“ ЕООД е изготвен протокол от 07.12.2015 г. от назначена комисия
и в присъствието на МОЛ Б.Ц.А.от РСБ Б. и представител на охранителното
дружество „М. А.С.“ ЕООД Й. Ш.. Извършена е инвентаризация в складов район
Суходол на склад № 25/3, 25/4 и 26/2, и трите са били запечатани с оловни
пломби, слепка на Военна полиция и слепка на комисията по инвентаризация. В
складове 25/3 и 26/2 е била нарушена целостта на решетките на процорците и са
били счупени стъклата, а в склад 25/4 е проникнато от склад 25/3, като е
нарушена ламаринена преграда между тях.
Съставени са инвентаризационен опис и
сравнителна ведомост към 07.12.2015 г. (л. 130-164), подписан от председателя на инвентаризационната комисия
и МОЛ Б.А.. Представен е и протокол от 11.01.2016 г. за установени липси за
сметка на вземания от неизвестни лица на стойност 4174,55 лв. Протоколът е
подписан от представител на ответника с възражение по отношение размера на
липсите по позиции 9,10,11 и 12.
С приемо-предавателен протокол опис от
17.12.2015 г. е снета охраната на казармен район *****– Суходол от ответника „М.
А.С“ ЕООД.
С покана за доброволно изпълнение с рег. №
23-04-23/14.01.2016 г. М.НА О.е отправило искане към ответника „М. А. С.“ ЕООД за заплащане на констатираните липси от посочените
посегателства в общ размер от 7430,04 лв.
От приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза, заключението по която съдът приема като компетентно и обосновано,
се установява, че общата стойност на движимите вещи – активи на М.НА О., водени
като липси в посочените протоколи въз основа на справедливата им пазарна
стойност възлиза на 6 809,36 лв.
По време на разпита си св. С.Д.Б.,
работеща при ищеца на длъжност „Главен експерт“ в Дирекция „Финанси“ и
участвала в комисията по инвентаризация на 11.01.2016 г., заявява, че не може
да каже със сигурност дали описаните вещи са се намирали в склада по време на
инвентаризацията. Помни, че
посегателствата върху складовете са установени при извършване на годишната
инвентаризация, при което складът е бил запечатан до извършване на
инвентаризацията, в която свидетелката е участвала.
От разпита на св. Й. С. Ш., работещ при
ответника „М. А.С“ ЕООД като „регионален отговорник министерства и агенции“,
който в периода 2013 – 2015 г. е отговарял за охраната в складов район Суходол,
се установява, че в складовете е било налице двойно обезопасяване – с катинар
на ответника и с катинар на МОЛ. Охранителите не са имали достъп до складовете,
а са отбелязвали часовете на влизане и излизане, съответно да отварят и
затварят складовете при осъществяване на регламентирани посещения в тях на
лица, определени със списък. На „М. А.С“ ЕООД не са били предоставяни описи на
съхраняваното в складовете имущество. Помни, че се е подписал на протокола за
инвентаризация от 11.01.2016 г. с възражение по конкретни позиции.
Св. Б.Ц.А.на длъжност „началник складова
база“ при евентуалния ответник „С.и т.“ ЕООД към МО, посочва, че в складов
район Суходол има 4 склада. Помни, че по време на годишната инвентаризация през
месец ноември-декември 2015 г. е установено посегателство на три от тях – склад
№ 26, както и склад № 25/3 и 25/4. Описва, че при продажба на вещи в склада,
която се реализира на Софийската стокова борса, се изготвя фактура от „С.И Т.–
МО“, като въз основа на борсовия договор и фактурата, както и пропуск за
влизане, клиентът отива в склада да получи имуществото, след което се изготвя
протокол за сдаване, подписван от клиента, от председателя на комисията към
Снабдяване и търговия, двама членове и свидетеля /началник складова база/. Не
се прави инвентаризация след всяка продажба, а продадените вещи се отчитат при
годишната такава. Сочи, че представител на охранителите присъства при
инвентаризацията, но поначало нямат достъп до самото имущество, като счита това
за нередно. За вещите, описани в протокола за липси от 11.01.2016 г. сочи, че
част от тях – тези на позиция 1 до 7 са били подредени на бетонния под, тези от
8 до 14 са в сандъци, а последната, също на пода, е била покрита, за да не се
вижда. Сочи, че вещите на пода били видими, а за последната /260 медни рула и
200 кв. медна ламарина/ знаел единствено св. Ш..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
С главната искова претенция срещу
предпочитания ответник „М. А.С“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.
79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността
на предявения иск за заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение е
обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието
на облигационна връзка по двустранна правна сделка, от което да произтича
валидно договорно задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или
частично/ на договорното задължение; 3/ вреди, настъпили от неизпълнението и 4/
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Неизпълнението като
отрицателен факт не подлежи на доказване, на доказване от ответната страна подлежи
положителният факт, който го изключва – изпълнение. Вината се презюмира като
неполагане на изискуемата в случая грижа на добрия търговец. Всички останали
предпоставки се възлагат в тежест на ищеца.
По делото не се спори, а и се установи посредством
представените доказателства, наличието на договор между ищеца и ответника за
охраняване на обекти, собственост на ищеца, който по
своята правна същност е подвид на договора за изработка, чиято регламентация се
съдържа в разпоредбите на чл.
258 - чл.
269 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответника за
виновно неизпълнение на договорно задължение, съизмерима със стойността на
вещите, за които са констатирани липси, на първо място е необходимо да се
установи по безспорен начин наличието на конкретните вещи в охраняваните от
ответника складови помещения.
Предаването на конкретните вещи, за които
впоследствие са констатирани липсите, не се установява посредством протокола от
29.09.2010 г., доколкото в него е отразено състоянието на сградите, но не са
описани вещите разположени в тях. От друга страна инвентаризационният опис към
31.10.2013 г. съставлява частен документ, но същият не е подписан от
представител на ответника, поради което не може да се цени като признание на
неизгоден факт, съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Наред с това същият се
отнася до вещите във всички сгради, като не се доказва местоположението на
вещите в конкретния обект ВР 1039.
В случая в изпълнение на предвиденото в
чл. 15, ал. 2 и 3 от Договора за охрана са били съставени протоколи за
установените липси за сметка на вземания от неизвестни лица № 22-25-191 от
17.03.2014 г. и № 23.04-23 от 11.01.2016 г.
Протоколът от 17.03.2014 г. е подписан от представител на охранителната
фирма „М. А.С.“ ЕООД с изрично възражение, че при извършване на
инвентаризацията на комисията не е бил представен опис на материалните активи,
които се съхраняват в проверявания склад. Във втория протокол от 11.01.2016 г. също
е обективирано оспорване по отношение на описани вещи, което в случая обуславя
невъзможността вида и стойността на липсващите такива да бъдат установени
посредством така съставените протоколи. Поради това същите в конкретния казус
не следва да се ценят като годни доказателства за констатираните липси,
съобразно изискванията на чл. 15, ал. 3 от Договора.
На следващо място, не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че протоколите за установени липси са съставени не непосредствено след констатиране на посегателствата, а на 17.03.2014 г., респективно на 11.01.2016 г. Първият протокол е съставен близо 2 месеца след изготвяне на инвентаризационния опис от 27.01.2014 г., който от своя страна също е съставен повече от месец след констатиране на липсите на 09.12.2013 г. Вторият протокол за установени липси е съставен на 11.01.2016 г., т.е. отново близо 2 месеца след установените такива през м. 11.2015 г., а не непосредствено след това. Това обстоятелство възпрепятства установяване по безспорен начин на причинно-следствената връзка между констатираните липси и посегателствата върху складовете, поради което следва да се приеме, че тя също не е доказана.
Предвид неоснователността на главната
искова претенция, неоснователна се явява и акцесорната с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Отхвърлянето на главната искова
претенция срещу предпочитания ответник, представлява сбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения срещу
него иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За уважаването на иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД е необходимо да се докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване
на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се
посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на
разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2) обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване
на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на
нова облага; 3) липса на правно основание за обогатяване; 4) между обедняването и обогатяването има връзка, но тя
да не е на причина и следствие, т.е. обедняването да не е следствие на
обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или
група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по
чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга
правна възможност за защита на обеднелия. При установяване на тази
предпоставка, за да бъдат отхвърлени исковете, в тежест на ответниците е да
докажат плащане.
Съобразно така
разпределената доказателствена тежест, неоснователен се явява искът, доколкото
ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване обогатяване на
ответника. Получаването от него на договореното възнаграждение не представлява
източник на неоснователно обогатяване, а изпълнение на насрещната престация по
договора за охрана, който той е изпълнявал.
Предвид неоснователността на искова претенция с
правно основание чл. 59 ЗЗД, неоснователна се явява и акцесорната спрямо нея
такава с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Отхвърлянето на исковете срещу
предпочитания ответник налага разглеждане на кумулативно обективно съединените
искови претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, насочени срещу втория
евентуален ответник – „С.И Т.–
МО“ ЕООД. За основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД е необходимо по делото да се докаже 1/ наличието на облигационна връзка по двустранна
правна сделка, от което да произтича валидно договорно задължение за изпълнение;
2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/
вреди, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди. Неизпълнението като отрицателен факт не подлежи на
доказване, доказва се от ответника положителният факт, който го изключва –
изпълнение. Вината се презюмира като неполагане на изискуемата в случая грижа
на добрия търговец. Всички останали предпоставки се възлагат в тежест на ищеца.
По делото бе изяснено, че страните М.НА
О.и „С.и т. – МО“ ЕООД са обвързани от договорни отношения, по сила на които
ответното дружество е съхранявало намиращите се в складовете движими и
недвижими вещи, за които се е задължило да извършва и отчет и търговска
реализация (продажба). Доказано по
делото се явява и обстоятелството, че вещите, чиито липси са констатирани с
протокол от 17.03.2014 г., са предадени на ответника, видно от подписания от
негов служител – МОЛ П.Е., инвентаризационен
опис от 31.10.2013 г. Както изрично е посочено в договора, към задълженията на
изпълнителя не се включва това за охрана на вещи. Последният е следвало да ги
съхранява и да ги продава, за изпълнението на което от показанията на св. Б.А. се установява,
че дружеството е издавало фактури на купувачите и е участвало при изготвяне на
протоколи за сдаване. Предвид
ангажираните доказателства по делото следва да се приеме за доказано надлежното
осъществяване на поетите от ответника задължения, свързани със съхранение,
подреждане и продажба на вещите. С оглед така очертаните задължения на
ответника, не може да бъде изведено задължението му да носи отговорност при
евентуална кражба, доколкото охраняването е било възложено на друг субект –
първия ответник. Поради това настоящата
инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че искът срещу „С.И
Т.– МО“ ЕООД за вреди от договорно неизпълнение следва да бъде отхвърлен. С
оглед неоснователността на главната искова претенция по чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 ЗЗС, на отхвърляне подлежи и акцесорната спрямо нея по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед съвпадане на изводите на
първоинстанционния и въззивния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
Предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция, разноски се дължат на въззиваемите страни на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът „М. А.С“ ЕООД е претендирал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС, като е представил и
доказателство за заплащането му – договор за правна защита и съдействие и
фактура. Ответникът „С.И Т.– МО“ ЕООД също е претендирал присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 746,85 лв., като е представил договор за
правна защита и съдействие и фактура. Въззивникът е релевирал възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на въззиваемите дружества. Изчислен съобразно цената на
исковете с оглед предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, размерът на минималното адвокатско
възнаграждение по делото възлиза на сумата от 748,57 лв., което изключва
прекомерност на претендираното от ответника „С.И Т.– МО“ ЕООД възнаграждение. С
оглед фактическата сложност на делото, обусловена от обемния доказателствен
материал обаче, съдът намира, че не следва да се редуцира и претендираното от
ответника „М. А.С“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. без ДДС
или 1200 лв. с ДДС. Поради това възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „М. А.С“ ЕООД
разноски в размер на 1200 лв. с ДДС, а на „С.И Т.– МО“ ЕООД – 746,85 лв.
С оглед цената на иска и търговския
характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, постановеното
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 339409 от 15.02.2018 г.,
постановено по гр. дело № 40235/2016 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/,
ІІ-ро ГО, 56-ти състав.
ОСЪЖДА М.НА О., булстат********, с адрес:
гр. София, ул. „*****Игнатий“ да заплати на „М. А.С“ ЕООД, ЕИК********, с
адрес гр. София, кв. „*****“, ул. „********разноски в размер на 1200 лв. с ДДС за
адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.НА О., булстат********, с адрес:
гр. София, ул. „********“ да заплати на на „С.И Т.– МО“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес: гр. София,
ул. „********разноски по делото в размер на 746,85 лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.