Р Е Ш Е Н И  Е    №      

 

гр. С., 15.10. 2019 година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети септемвври две хиляди и деветнадесета година в   състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 920/2019  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

   Предмет на производството е предявени иск  с пр. осн. чл.    200от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

В  Исковата молба на  Х.Н.И.  се твърди, че по силата на Трудов договор № 146 от 6 декември 2017 г.  е изпълнявала длъжността „Рецепционист” с място на работа: семеен хотел „Мечта” , гр. С., бул. Панайот Хитов № 111.

На 25 май 2018 г. ищцата била на работа за времето от 08.00 часа до 17.00 часа. Около 10.30 на същата дата при изпълнение на служебните си задължения и поставените й задачи при слизане по необезопасено стълбище към сутеренния етаж на хотела загубила равновесие, политнала и паднала по стълбите.  При падането се ударила в стената и контузила лявата ръка в областта на китката. От удара почувствала силна болка и лявата и ръка бързо оттекла.

В следствие на злополуката на ищцата било нанесено телесно увреждане – фрактура на долния край на лъчевата кост на лявата ръка /счупване на лява гривнена става/.

Злополуката била регистрирана по реда на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и  с Разпореждане № 5104-19-31  от 5 юни 2018 г.  на ТП на НОИ - С.  била приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Непосредствено след инцидента  ищцата посетила Отделение „СМП” към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД- С. където след направената рентгенография било установено счупване на китката на лявата ръка и ищцата била насочена към отделение „Ортопедия и травматология” на същата болница. Там й поставили диагноза „Фрактура радии ин локо типико синистри полифрагментоза. Екскорацио регио карпи синистри”, съгласно  която на ставата й е извършена мануална репозиция под обща анестизия и ренгенов екран  като  е поставена гипсова имобилизация - ръкавна лонгета за срок от 40 дни. Била насочена  за контролни прегледи с ортопед-травматолог.

Поради продължаващи болки  и  незадоволителния  резултат от извършената репозиция  ищцата  отново е приета в отделение „Ортопедия и травматология” на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД- С., където е извършена оперативна интервенция – „Монтаж на външно фиксиращо устройство – 4 шпилки” на лявата гривнена става.

Предписано й било да носи ръкавната лонгета 35 дни, а външния фиксатор да се свали по преценка на ортопед след костно срастване не по-рано от 45-ти  следоперативен ден.  На 25 юли 2018 г. ищцата е приета отново в болницата и поставения външен фиксатор е демонтиран.  

По направление на лекуващия лекар на ищцата са назначени рехабилитационни процедури проведени в „СБР-НК” ЕАД  Павел баня за периода от 30 август до 6 септември 2018 г. и 18 октомври до 28 октомври 2018 г.

Като последица от трудовата злополука ищцата е била във временна неработоспособност за периода от 25 май до 19 ноември 2018 г. – общо 180 календарни дни, за който период са й издадени болнични листи.

Полученото увреждане в резултат на трудовата злополука е причинило на ищцата затрудняване движенията на горен ляв крайник за повече от 30 дни и с оглед това осъществява смисъла на „трайно затрудняване движенията на левия горен крайник”. Видно от представените медицински документи периода на възстановяване на здравословното състояние на ищцата е продължителен и тежък. Ищцата е била подложена на три оперативни интервенции като първите две са извършени под обща анестезия.

В периода следващ трудовата злополука ищцата е търпяла многобройни мъки и физическа болка, не е могла да използва лявата си ръка за обичайните си ежедневни нужди, като е било невъзможно извършването на каквито и да са движения или дейности с нея.   В следствие на това, същата е имала нужда от помощ за извършване на елементарни дейности  - преобличане, лична хигиена, готвене, хранене, измиване на прибори за хранене, пране, простиране, поради което е търсила  помощта на сина си и снаха си и свои приятели за обслужване на личните си нужди, а също и в домакинската работа.

Особено мъчителен за ищцата бил периода от 28 май  до 25 юли 2018 г.,  в който същата била с монтирано външно фиксиращо устройство и периода непосредствено след демонтажа на същото.

Самият монтаж създал допълнителни болки, страдания, стрес  и допълнително затруднявал движението на лявата й ръка от една страна и от друга изисквал допълнителни грижи и внимание при осъществяване на ежедневните дейности от ищцата -  преобличане, тоалет, хранене и други.

При проведените процедури  в „СБР-НК” ЕАД  Павел баня  ищцата е изпитала и значителни болки при движения на засегнатия ляв крайник с оглед обстоятелството, че последния е бил обездвижен за период от два месец.   Независимо от проведените  рехабилитации, оздравителния процес на ищцата продължавал и до настоящия момент.

В резултат на претърпяната трудова злополука ищцата продължавала да изпитва силен стрес и уплаха, имала неспокоен сън и многократно преживявала инцидента. Към настоящия момент все още не била напълно възстановена като  след приключване на лечебния процес останала трайна деформация на лявата гривнена става с изразен функционален дефицит на същата.

 Ищцата била в отпуск за временна неработоспособност и насочена към ТЕЛК  МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД- С. и с Експертно решение  № 5758 от зас. № 215 от 17 декември 2018 г.  е определена 10 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години.

С  оглед характера на инцидента за ищцата бил налице правен интерес да претендира  обезщетение   за получените неимуществени увреждания по реда  на КТ в размер на 35 000 лева, което до известна степен ще репарира претърпените от нея мъки, болки и страдания, които са в резултат на настъпилата трудова злополука, което счита  за справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.  

Заради полученото увреждане ищцата е била принудена да направи и значителни за нея разходи за закупуване на медикаменти и медицински прегледи,  които от приложените към ИМ финансови документи  възлизат на обща стойност 570.09 лева.

Предвид изложено моли съда да постанови решение, с което да съди  ЕТ „МЕЧТА – ДИЯНА ДАНДАРИНОВА” да заплати на Х.Н.И. обезщетение в размер на 35 000 лева за причинената телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лявата гривнена става, причинила на ищцата трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник в резултат на трудова злополука и сумата 570.09 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25 май 2018 г. до окончателното изплащане на сумите. 

В предоставения  едномесечен срок   е постъпил Отговор от ответника   чрез адв. П.Н. ***, в който счита депозираните искания за  заявени в прекомерен размер, предвид на което оспорват както главния иск за претендираната сума  над  2 000 лева до пълния претендиран размер,  изцяло иска за сумата в размер на 570.09 лева,  предявен под формата на обезщетение за причинени имуществени вреди и съответно акцесорните искове за заплащане на лихви и разноски.

Не оспорват факта, че е настъпила трудова злополука, но твърдят, че отразените констатации в Разпореждане № 5104-19-31 от 5 юни 2018 г. са изключително непълни.

Не оспорват, че ищцата е била назначена по Трудов договор като „рецепционист”  в хотел „Мечта” – гр. С.,  с място а работа  на ниво „партер”. 

Твърдят, че  в съответствие с чл. 16, ал. 2 от  Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят трябва да осигури здравословни и безопасни условия на труд и еднаква степен на защита от производствени рискове на всички работещи.

Заявяват, че работодателят ЕТ „МЕЧТА – ДИЯНА ДАНДАРИНОВА” е  издал Заповед № 1 от 1 януари  2018 г.  въз основа на Наредба  за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, която представят.

Представят Заповед № 007 от 1 януари 2015 г., издадена от ЕТ „МЕЧТА – ДИЯНА ДАНДАРИНОВА” въз основа на Наредба за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд  и ищцата  изрично била информирана и инструктирана относно изискванията за външен вид, облекло и обувки, както и относно съпътстващи забрани в това число  да носи”Чехли или други  отворени обувки от такъв тъп.  Изрично посочват, че в същия ден  преди настъпване на инцидента  работодателят й  е направил лична и устна забележка да смени чехлите с които е била обута с обувки, съгласно известните й изисквания за това.

Не ставало ясно по каква причина същата е слизала по стълбището, вследствие на което е политнала и паднала, причинявайки си телесна повреда.

Оспорват изцяло като некоректно, невярно и недостоверно твърдението в ИМ според което стълбището на което ищцата е паднала било необезопасено.

При всички заявени доводи се поставял въпросът каква е била причината за настъпилото падане на ищцата и какъв е бил механизма на падане. В ИМ се твърдяло, че ищцата „при слизане загубила равновесие, политнала и паднала по стълбите”.  Считат това твърдение за частично вярно, но и непълно.

При тези факти крайно несъстоятелно било да се твърди, че причината за падане на ищцата е необезопасено стълбище.  Именно поради неспазване от нейна страна на инструкциите за безопасност, както и проявената от нея небрежност се е стигнало до настъпване по изключително нейна вина на трудовата злополука, имаща за резултат причиняване на съответното телесно увреждане.

Всички така заявени факти и обстоятелства, включително и съдържанието на  Разпореждане № 5104-19-31 от 5 юни 2018 г. издадено от ТП на НОИ- С.  сочат и формират краен извод за ПРОЯВЕНА от страна на ищцата груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Считат, че основна причина за настъпване на тази злополука са допуснатите и конкретно посочени  нарушения и действия от страна на ищцата, неспазването на елементарни правила,  което е довело до фактическото й залитане, вероятно последвало подхлъзване и  падане върху процесното стълбище.

Всички посочени факти обосновавали извода на проявена от страна на ищцата груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, съставляваща основание за намаляване на отговорността на ответника в качеството му на работодател, тъй като единствено ищцата сама с неправомерните си действия максимално виновно е допринесла за настъпване на последвалата трудова злополука, поради което отговорността на ответника следва да бъде намалена най-малко с 80 % от размера на обезщетението, което би било определено от съда в случай, че ищцата не беше допуснала и проявила груба небрежност при предприетото от нея слизане по процесното стълбище, което е довело до крайния вредоносен резултат. 

Оспорват изцяло предявения  иск за сумата от 570.09 лева както по основание, така и по размер. Оспорват твърдението на ищцата, че е сторила разходи за медицински прегледи, тъй като същата е здравно осигурена. Освен това не бил посочен начина  на формиране на така претендираната сума.

Въз основа на изложеното молят съда да постанови решение с което да отхвърли като неоснователен  и прекомерно завишен предявеният иск в размер на 35 000 лева  за сумата над 2 000 лева до пълния претендиран размер, предявеният иск за сумата над 470.09 лева следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съобразно определеният от съда дължим размер по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва пропорционално да бъдат отхвърлени акцесорно предявените искове за заплащане на лихви и разноски като неоснователни и недоказани.

Съобразно правилата на процеса претендират разноските сторени в настоящото производство.

    В с.з. ищецът, редовно призован  се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи исковата претенция и да осъди ответното дружество да заплати обезщетение за настъпилата трудова злополука на ищцата. Претендира разноските по делото.   

            Ответникът, редовно призован се представлява от едноличния търговец и пълномощник, който моли съда да постанови съдебно решение съобразно искането, което са заявили в писмения си отговор и по доводите, които поддържа изцяло.  Претендира присъждане на разноските по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

По силата на Трудов договор № 146 от 6 декември 2017 г. ищцата е изпълнявала длъжността „Рецепционист” с място на работа: семеен хотел „Мечта” , гр. С., бул. Панайот Хитов № 111.

На 25 май 2018 г. при слизане по стълбище към сутеренния етаж на хотела, загубила равновесие, политнала и паднала по стълбите. 

Злополуката е регистрирана по реда на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и  с Разпореждане № 5104-19-31  от 5 юни 2018 г.  на ТП на НОИ - С.  е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Непосредствено след инцидента ищцата посетила Отделение „СМП” към МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД- С. където след направената рентгенография било установено счупване на китката на лявата ръка и ищцата била насочена към отделение „Ортопедия и травматология” на същата болница, където на ставата й е извършена мануална репозиция под обща анестизия и ренгенов екран  като  е поставена гипсова имобилизация - ръкавна лонгета за срок от 40 дни. Била насочена  за контролни прегледи с ортопед-травматолог.

Поради продължаващи болки  и  незадоволителния  резултат от извършената репозиция  ищцата  отново била приета в отделение „Ортопедия и травматология” на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД- С., където е извършена оперативна интервенция – „Монтаж на външно фиксиращо устройство – 4 шпилки” на лявата гривнена става.

Предписано й било да носи ръкавната лонгета 35 дни, а външния фиксатор да се свали по преценка на ортопед след костно срастване не по-рано от 45-ти  следоперативен ден.  На 25 юли 2018 г. ищцата е приета отново в болницата и поставения външен фиксатор е демонтиран.  

По направление на лекуващия лекар на ищцата са назначени рехабилитационни процедури проведени в „СБР-НК” ЕАД  Павел баня за периода от 30 август до 6 септември 2018 г. и 18 октомври до 28 октомври 2018 г.

По делото са събрани гласни доказателства. Свид. С.Д. заявява, че с ищцата се познават от повече от 30 години, с нея са приятелки. Заявява, че на 28-ми май се е обадила на ищцата по телефона и тя й е казала, че на работа е станал инцидент – паднала е по необезопасено стълбище и си е натрошила ръката. Не й е казала с какво е била обута. Тогава ищцата е била в болницата, където свидетелката я е посетила. След като са я изписали от болничното заведение, същата изпитвала големи болки, пиела обезболяващи и антидепресанти, тъй като не можела да спи от болки. Заявява, че два пъти са й правили операция. Правила е и рехабилитация. Посетила е два пъти Павел баня, като първия път не получила облекчение. Ходила е при нея всеки ден, за да й помага.

Свид. А.А. заявява, че е снаха на ищцата, живее на съпружески начала със сина й. Заявява, че на 25-ти е отишла в болницата и е видяла ищцата, която чакала рентгена, като цялата й уста била посиняла от болка. След като излязла снимката ги изпратили в ортопедия, защото казали, че е много лошо счупена ръката. С упойка са наместили ръката й, при което през почивните дни е била с адски болки. В понеделник са я оперирали. Заявява, че е стояла с нея в болницата, а след като са я изписали, я обгрижвала близо два месеца. Заявява, че ръката й е била крива и още така я държала на една страна, не можела да я свие. След второто ходене на Павел баня получила леко подобрение. Заявява, че е паднала по някакви стълби и се е търкаляла надолу, тъй като е нямало парапет. Не знае с какво е била обута. Започнала е работа в болницата на Пенков като санитарка от около два месеца.

Свид. Г.К. заявява, че работи в хотел „Мечта” като камериерка и познава ищцата. Били са колежки около четири месеца. Тя е работила като рецепционистка. Заявява, че на 25-ти май около 10 – 10.30 часа разбрала от нея, че е паднала по стълбището и си е ударила ръката. Управителката й предложила да извикат линейка, но тя не пожелала, казала, че ще отиде с такси до болницата. Била е обута с турски чехли лъскави, били отворени с лъскава подметка и с чорапогащник. Заявява, че е била неподходящо обута. Персоналът трябвало да са обути с подходящо облекло и с маратонки. Това го е казала управителката. Разбрала е, че ищцата е тръгнала долу към съблекалнята, не е изчакала да светне лампата, подхлъзнала се е и е паднала. Заявява, че лампата светва след една две секунди. Преди да се случи случката, управителката й била направила забележка, че не е обута подходящо.  Тя казала, че няма страшно и останала с чехлите, след 10-15 мин.  се случил инцидента Стълбите не били стръмни, около десетина стъпала, от двете страни на стълбището от метър, метър и петнадесет см. имало стени. Нямало парапет. На стъпалата имало и обезопасителни ленти против  хлъзгане. Заявява, че на инструктажите Х. е присъствала, като докато управителката била там, била обута добре и след това си слагала чехлите и с тях работела. Не е видяла как ищцата е паднала. Същия ден им е бил правен инструктаж, като на смяна били тя и ищцата. На инструктажа управителката й направила забележка, да си върже косата и да не е с чехли, че може да падне. Заявява, че двете с ищцата били на инструктажа, като тогава управителката повторно й направила забележка. Свидетелката заявява, че на нея лично не й е връчена заповед. Знае, че има писмена заповед, виждала я е.

Свид. В.Р., заявява, че работи в хотел „Мечта” като рецепционист. Доколкото е разбрала от управителката на хотела, ищцата си е счупила ръката. Паднала е по стълбите без да изчака осветлението да светне. Заявява, че е отишла да я смени, но не я е видяла, тъй като ищцата била отишла в болницата. Осветлението било луминесцентно, ищцата не е изчакала лампата да светне и е тръгнала по стълбите без да изчака. Била е обута с чехли и чорапогащник. Заявява, че на работното място всички се обличат подходящо, с гуменки, маратонки, които са удобни, косите трябва да бъдат вързани. Веки ден управителката им правела инструктажи. Заявява, че ищцата имала паднала коса отпред на лицето, освен това била и със слабо зрение. Заявява, че има заповед, на която са се подписали, че е забранено с такива хлъзгави обувки да се ходи и с пуснати коси. Заявява, че всеки ден се провежда инструктаж. Този ден били заедно със свид. Г. Заповедта била в писмен вид, даже я имало залепена на рецепцията как трябва да бъде облечен всеки на работното си място. Заявява, че при инструктажа за деня много по-обстойно са говорили за тези неща след злополуката.

По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на трудовата злополука, настъпила на 25.05.2018 г. по време на работа в хотел „Мечта” в гр. С., ищцата Х.Н.И. е получила контузия в лявата половина на главата и многофрагментно счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка с изразена дислокация на костните фрагменти.

Вещото лице заявява, че счупването на лъчевата кост на лявата ръка на типично място, в нейната долна трета, непосредствено над гривнената става води до затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на ръката за срок от около 2-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин едно такова  увреждане  осъществява  смисъла  на  медико-биологичния характеризиращ признак Трайно затрудняване движенията на Левия горен крайник. Посочения срок за възстановяване е усреднен, приет за норма в практиката. Вещото лице заявява, че възстановяването е индивидуален процес и зависи от множество фактори. В конкретния случай, видно от приложените по делото медицински документи и рентгенови снимки става въпрос за тежко увреждане на долния край на лъчевата кост, който е фрактуриран на множество фрагменти с изразена дислокация и засягане на ставната повърхност на костта. Това обстоятелство допълнително усложнява и удължава възстановителния процес, който и без това при жени на тази възраст обикновено е по-дълъг.

Вещото лице заявява, че многофрагментното счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка на ищцата Х.Н.И. добре отговаря да е получено по време и начин, описани в Исковата молба и медицинските документи по делото.

В резултат на многофрагментното счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и протрахирания възстановителен период ищцата дълго време не е можела да извършва активно физическа трудова дейност с тази ръка. Към момента на прегледа, извършен единадесет месеца след травмата възможностите на ръката за извършване на активно физическа дейност са възстановени в значителна степен, но не напълно. Дейностите които може да извършва към настоящия момент ищцата се характеризират с по-ниски по тежест натоварвания, които не изискват движения на ръката в пълния й нормален физиологичен обем.

Имайки предвид обективната находка по време на извършения преглед, времето, изминало от травмата до извършването на прегледа, тежестта на увреждането, пола и възрастта на ищцата може да се направи прогнозата, че първоначалното физическо състояние на лявата ръка на ищцата И. е малко вероятно да се възстанови до първоначалното си състояние.

Като доказателство по делото е приета Заповед № 007/01.01.2015 г. на управителя на  ЕТ Мечта- Дияна Дандаринова в която е вписано, че задължително е за длъжността рецепционист да се носят обувки с нехлъзгава платформа, като се забранява  по време на работа с чехли или други всякакви отворени обувки от такъв тип- висок ток, висока платформа.  Да се изчаква включването на осветлението, и косите да се носят прибрани.

На 25.05.2018 г. е проведен периодичен инструктаж, за което ищцата е положила подпис , видно от приетите Приложение № 2.

В ЛТД на ищцата се съдържа служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 06.12.2017 г. , като инструктираното лице е положило подпис.

По делото е назначена и изготвена съдебно почеркова експертиза, като вещото лице заявява, че на поставения въпрос „В кой период е подписана Заповед № 007/01.01.2015 г. и отговаря ли да е положен през 2015 г.?”, отговор не може да се даде, тъй като няма такава методика и признаци, по които да се определи точното време на полагане на писмените знаци.

С отговора на исковата молба от ответния ЕТ са представени и приети по делото Разрешение за ползване  от 03.11.2008 г. от ДНСК, архитектурен проект на сграда- хотел "Мечта", сертификат за контрол от 29.07.2016 г.

Ищцата с исковата молба е представила и са приети като доказателства фискални бонове и фактури, както следва:  Фискален бон за закупени лекарства от  30.05.2018 г. за сумата 57.57 лева      , Фискален бон за закупени лекарства от  29.05.2018 г. за сумата 25.87, фактура с фискален бон от  08.06.2018 г. за сумата 47.76 лева, фактура с фискален бон от  11.06.2018 г. за сумата 5.72 лева, фактура с фискален бон от  13.06.2018 г. за сумата 14 лева, фактура с фискален бон от  14.06.2018 г. за сумата 25.87 лева, фактура с фискален бон от  15.06.2018 г. за сумата 4.26 лева,    фактура с фискален бон от  28.06.2018 г. за сумата 47.76 лева, фактура с фискален бон от  04.07.2018 г. за сумата 5.72 лева, фактура с фискален бон от  13.07.2018 г. за сумата 10 лева, фактура с фискален бон от  15.07.2018 г. за сумата 50.58 лева, фактура с фискален бон от  21.07.2018 г. за сумата 9.73 лева , фактура с фискален бон от  25.07.2018 г. за сумата 11.60 лева, фактура с фискален бон от  26.07.2018 г. за сумата 4.87 лева, фактура с фискален бон от  30.07.2018 г. за сумата 45.08 лева , фактура с фискален бон от  30.08.2018 г. за сумата 29 лева, фактура с фискален бон от  18.10.2018 г. за сумата 181.20 лева, фактура с фискален бон от  29.10.2018 г. за сумата 19.60 лева.

Видно от приетата като доказателство служебна бележка, издадена от МБАЛ Д-р Иван Селимински ищцата е заплатила потребителска такса за три дни на стойност 17.40 лева. Общо направените разноски за закупуване на лекарства и лечение възлизат на сумата 570.09 лева. Приложени са и копия от рецепти за изписаните лекарства към всяка една от фактурите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност. За да се проведе успешно иска на това основание, ищецът следва да установи наличие на трудово правоотношение между страните, както и наличие на трудова злополука или професионално заболяване. Това са задължителните елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ.

Безспорно се установи в производството, че ищцата е била в трудово- правни отношения  с ответника 

На 25.05.2018 г. ищцата е претърпяла трудова злополука, по смисъла на чл. 55, ал.1  КСО - внезапно увреждане на здравето,  станало по време на работа в семеен хотел "Мечта", установена с надлежен акт- Разпореждане  № 5104-19-31/05.06.2018 г. на НОИ- Териториално поделение – С.

Въпросът, в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от ответния ЕТ-работодател, както и причинна връзка между тях и трудовата злополука,  не представляват задължителен елемент от състава на отговорността. Те влияят единствено върху размера на обезщетението.

Работодателят отговаря имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При предявен иск с правно основание  чл. 200 КТ за съда съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до нея и дали са налице виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от работодателя , в случая ответния ЕТ , както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник.

Разпоредбата на чл. 200 от КТ регламентира гаранционно-обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Р. се установи, че на 25.05.2018 г. около 10- 10.30 часа ищцата  слизайки по стълбите към съблекалнята в хотел Мечта се е подхлъзнала и паднала.

Вещото лице по приетата и неоспорена по надлежния ред съд- медицинска експертиза дава заключение, че при падането ищцата е получила контузия в лявата половина на главата и многофрагментно счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка с изразена дислокация на костните фрагменти, което е довело до затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на ръката за срок от около 2-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин едно такова  увреждане  осъществява  смисъла  на  медико-биологичния характеризиращ признак Трайно затрудняване движенията на Левия горен крайник. Вещото лице заявява, че възстановяването е индивидуален процес и зависи от множество фактори. В конкретния случай, видно от приложените по делото медицински документи и рентгенови снимки ставало въпрос за тежко увреждане на долния край на лъчевата кост, който е фрактуриран на множество фрагменти с изразена дислокация и засягане на ставната повърхност на костта. Това обстоятелство допълнително усложнявало и удължава възстановителния процес, който и без това при жени на тази възраст обикновено бил по-дълъг.

В резултат на многофрагментното счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка и протрахирания възстановителен период ищцата дълго време не е можела да извършва активно физическа трудова дейност с тази ръка. Към момента на прегледа, извършен единадесет месеца след травмата възможностите на ръката за извършване на активно физическа дейност са възстановени в значителна степен, но не напълно. Дейностите които може да извършва към настоящия момент ищцата се характеризират с по-ниски по тежест натоварвания, които не изискват движения на ръката в пълния й нормален физиологичен обем.

            Имайки предвид обективната находка по време на извършения преглед, времето, изминало от травмата до извършването на прегледа, тежестта на увреждането, пола и възрастта на ищцата може да се направи прогнозата, че първоначалното физическо състояние на лявата ръка на ищцата И. е малко вероятно да се възстанови до първоначалното си състояние.

            От показанията на разпитаните по делото св. Д. и А. се установи, че след изписване от  болничното заведение, ищцата е  изпитвала големи болки, пиела обезболяващи и антидепресанти, тъй като не можела да спи от болки. Два пъти й правили операция. Правила е и рехабилитация. Посетила е два пъти Павел баня, като първия път не получила облекчение. Свид. А.А. я обгрижвала близо два месеца. Заявява, че ръката й била крива и още така я държала на една страна, не можела да я свие. След второто ходене на Павел баня получила леко подобрение. Започнала е работа в болницата на П. като санитарка от около два месеца.

          Спорен е въпросът за е наличието на съпричиняване и неговият процент. Съгласно чл. 201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука поради груба небрежност. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.. По описания начин понятието "груба небрежност" е разяснено в множество решения на Върховния касационен съд, сред които решение № 1026 от 18.12.09 г. по гр. д. № 4001/08 г. на I г. о., решение № 348 от 11.10.11 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о., както и в решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/09 г. на IV г. о.

Разпитаните по делото свидетели от ответната страна заявяват, че ищцата е работила като рецепционистка. На 25-ти май около 10 – 10.30 часа паднала по стълбището и си ударила ръката. Била обута с турски чехли, били отворени с лъскава подметка и с чорапогащник. Персоналът трябвало да са обути с подходящо облекло и с маратонки. Това го казала управителката. Ищцата е тръгнала долу към съблекалнята, не е изчакала да светне лампата, подхлъзнала се е и е паднала. Лампата светвала след една две секунди. Преди да се случи случката, управителката направила забележка на  Х., че не е обута подходящо.  Тя казала, че няма страшно и останала с чехлите, след 10-15 мин.  се случил инцидента Стълбите не били стръмни, около десетина стъпала, от двете страни на стълбището от метър, метър и петнадесет см. имало стени. Нямало парапет. На стъпалата имало и обезопасителни ленти против  хлъзгане. Заявява, че на инструктажите Х. е присъствала, докато управителката била там, била обута добре и след това си слагала чехлите и с тях работела. Същия ден им е бил правен инструктаж.. На инструктажа управителката й направила забележка, да си върже косата и да не е с чехли, че може да падне. Свидетелката Керимова заявява, че на нея лично не й е връчена заповед. Знае, че има писмена заповед.

Свид. В.Р. не е присъствала на инцидента. Отишла да смени Г., когато тя била вече в болницата. Заявява, че на работното място всички се обличали подходящо, с гуменки, маратонки, които са удобни, косите трябвало да бъдат вързани. Веки ден управителката им правела инструктажи. Заявява, че има заповед, на която са се подписали, че е забранено с такива хлъзгави обувки да се ходи и с пуснати коси. Заявява, че всеки ден се провеждал инструктаж. Този ден били заедно със свид. Г. Заповедта била в писмен вид, даже я имало залепена на рецепцията как трябва да бъде облечен всеки на работното си място. При инструктажа за деня много по-обстойно са говорили за тези неща след злополуката.

Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче, мотивира приложението на чл. 201, ал.2 от КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. Дори да се приеме, че на ищцата е проведен инструктаж преди започване на работната й смяна, то се установи, че  на стълбището по което е слизала не е имало парапет за който да се задържи при подхлъзване или залитване. Без значение е факта, че ширината на това стълбище е около 1 30 м. и е изпълнено по проект. Не се установи Заповед № №№:/2015 г. да е връчвана на ищцата срещу подпис. На същата дата 25.05.2018 г. е проведен инструктаж, за което ищцата е положила подпис, но не е ясно точно за какво са били инструктирани работниците на този ден. 

            В  Определение № 360/08.04.2009 г. по гр.д. № 488/2009 г. IV г.о.  състав на ВКС. по гр. д. № 488/2009 г. 4. Г. О Върховният касационен съд приема, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. Не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Дори да се приеме, че ищцата е била обута с чехли, то това обстоятелство не би могло да се счете , че е в причинна връзка с настъпилия инцидент. Вероятно нееднократно е слизала по тези стълби. Няма доказателства по делото, от които може да се направи категоричен извод, че пострадалата ищца е действала с такова съзнание, за да се приеме, че е проявила груба небрежност. Обикновената небрежност, дори и да е проявена такава, не е основание за приложение на разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ.

            В конкретния случай, обаче по никакъв начин не се доказа тезата на ответника, че ищцата  не е изчакала да светне луминесцентното осветление / няма очевидци на инцидента/, че не е взела предвид факта, че е с неподходящи обувки, че самонадеяно е съзнавала, че може да падне, но въпреки това е продължила. Въпреки, че във възможностите на лицето е било да предвиди настъпването на събитието, едва ли е съзнавала, че сама се поставя в състояние, улесняващо настъпването на вредите. Не са налице доказателства за такова поведение на ищцата, довело до съпричиняване на вредоносния резултат, при груба небрежност от нейна страна

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че пострадалата не е проявила груба небрежност, поради което е неприложима нормата на чл. 201, ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя.

На ищцата са причинени травматични увреждания, които са й причинили Трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.

Установи се видът, характерът и степента на увреждането. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че справедливото обезщетение, което ответникът следва да заплати на ищцата за  претърпените от нея болки и страдания  е в размер на сумата 12 000 лв. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът при определяне на наказанието се съобрази с начинът на извършване на увреждането, болките и страданията, претърпени както при причиняване на увреждането, така и впоследствие, както и със съдебната практика за определяне размера на обезщетенията при средна телесна повреда. В останалата си част предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна е претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Това акцесорно задължение следва да бъде, считано от 25.05.2018 г. до окончателното й изплащане.    

По предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

            Претърпените от ищцата в настоящото производство болки и страдания несъмнено са налагали прием на обезболяващи лекарства и медикаменти. Тези обстоятелства се установяват от приетите като доказателство фактури, фискални бонове и рецепти.. Направените разходи, свързани с лечението на ищцата представляват вреда за нея, която е в пряка причинно-следствена връзка със злополуката, поради което следва да се обезщети от работодателя. От представените по делото писмени доказателства  се установи, че ищцата е заплатила потребителски такси за престоя си в МБАЛ "Д-р Иван Селимински " в размер на 17.40 лева и лекарства на обща стойност 552.69 лева. С оглед изложеното претърпените имуществени вреди от ищцата представляващи разходи за лекарства и потребителски такси, връзка с лечението и провежданата терапия, са доказани в претендирания размер от 570.09 лв.

            Върху обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

 

 

 

            Неоснователно е възражението на ответника, направено с отговора на исковата, че по делото не са представени доказателства за направени разходи за лечение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  ответникът следва да бъде осъден  да заплати на процесуалния представител на ищцата- адв. М.Й. възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 890 лева.  

            На ответника съгл. чл. 78, ал.3 от ГПК се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1220 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

            Ответникът следва да заплати на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК д.т. по сметка на СлРС върху уважената част от исковете в размер на 530  лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 138 лева.           

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

           

ОСЪЖДА  ЕТ „МЕЧТА – ДИЯНА ДАНДАРИНОВА” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Неофит Бозвели” № 1, представлявано от Д.Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата 12000 лева /Дванадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.05.2018  г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 570.09 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане.  

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер  като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА  ЕТ „МЕЧТА – ДИЯНА ДАНДАРИНОВА” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Неофит Бозвели” № 1, представлявано от Д.Р.Д. да заплати  на адв. М.С.Й., ЕГН **********  с адрес ***, офис 2 възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 890 лева. 

 

 ОСЪЖДА Х.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на  ЕТ „МЕЧТА – ДИЯНА ДАНДАРИНОВА” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Неофит Бозвели” № 1, представлявано от Д.Р.Д., разноски в размер на 1220 лева.

 

            ОСЪЖДА  ЕТ „МЕЧТА – ДИЯНА ДАНДАРИНОВА” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Неофит Бозвели” № 1, представлявано от Д.Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на  530  лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 138 лева.          

 

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: