№ 49
гр. Ловеч , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20204310101407 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров, чрез юрк. Николета Матева против А. С. В., с адрес: ****
Ищецът твърди, че на 07.06.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и
ответницата е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-13468703
посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 3000.00 лв. за срок от 48 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 05.07.2020 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Сочи, че страните са договорили паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 138.25 лв. Твърди се, че сумата по договора е
преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. Излага, че на основание чл.3 във вр. с чл.4 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 138,25 лв., като в
чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. Отбелязва, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен
от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%, като се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360
част от годишния размер.
Наведени са твърдения, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
1
кредит № PLUS-13468703 на 05.01.2017 г., поради което на основание чл.5 от договора
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
05.02.2017 г. Тъй като от страна на длъжника не са извършени погашения по дълга, от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в РС – Ловеч за средните суми, а именноѝ73093.37 лв. –
главница, 2296.98 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.01.2017 г. до 05.07.2020 г.,
993.84 лв. – мораторна лихва за периода от 05.02.2017 г. до 20.05.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България съществува вземането по договор
PLUS – 13468703, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 636/2020 г. по описа на РС –Ловеч, а именно: 3093.37 лв. –
главница по договора за кредит, 2296.98 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.01.2017 г. до 05.07.2020 г., 993.84 лева – мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.02.2017 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условия на евентуалност в случая, че предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да
приеме, че е предявен осъдителен иск се приеме, че същият има характер на волеизявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване препис от същия на
ответната страна.
Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и
сторените разноски в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от
адв.Ст.Т. – назначена за особен представител на ответника. Намира предявените искове за
допустими, но оспорва същите като неоснователни по основание и размер. Навежда довод,
че в исковата молба ищецът се позовава на предсрочната изискуемост, но в същото време не
е изпълнил изискването на постановеното в т. 18 от ТР № 4/2013 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно че кредиторът следва да е уведомил длъжника, под което се
разбира реално достигане на волеизявлението до съответното лице. Счита, че изпращането
до адрес без получаване и връчването на особен представител не може да се приеме за
изпълнение на това изискване. Наред с това, счита, че по делото не са налице доказателства
за усвояване на кредита, както и такива за размера на претендираните лихви /
2
възнаградителна и мораторна/.
В о.с.з. ищeцът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”С.А, клон България не изпраща представител. В писмена молба,
подадена преди заседанието по същество, са изложени аргументи в подкрепа на предявения
иск.
Ответницата А. С. В. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен
представител адв.Т., която моли иска да бъде отхвърлен по изложените в отговора
съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д №636/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че с че по
повод заявление, подадено от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№
*********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнеспарк
София, сгр. 14, е издадена Заповед № 338 от 04.06.2020 г., с която съдът е разпоредил
длъжникът А. С. В. да заплати на кредитора “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк
София”, сграда 14, представлявано от Зам.управителя Димитър Тодоров Димитров, сумата
3 093,37 /три хиляди деветдесет и три лева тридесет и седем стотинки/ главница, 2 296,98
/две хиляди двеста деветдесет и шест лева деветдесет и осем стотинки/ възнаградителна
лихва за периода от 05.01.2017 год. до 05.07.2020 год., 993,84 /деветстотин деветдесет и три
лева осемдесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 05.02.2017 год. до
20.05.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата в размер на сумата 3 093,37
/три хиляди деветдесет и три лева тридесет и седем стотинки/, начиная от 01.06.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 177,68 /сто седемдесет и седем
лева шестдесет и осем стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които
127,68 лева платената по сметка на съда държавна такса и 50 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което с Разпореждане № 1869 от 03.08.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на
3
установителен иск е получено от ищеца на 10.08.2020 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК -
положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнеспарк София, сгр. 14, съществува вземане
срещу ответника А. С. В. - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д.№636/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, че на 07.06.2016 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, като кредитор, и ответника А. С. В., като кредитополучател, е сключен посочения в
исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS –
13468703 , при следните параметри: размер на кредита: 3000.00 лв, застрахователна премия
– 806,40 лв, Общ размер на кредита – 3000.00 лв., Такса ангажимент – 105.00 лв, брой
погасителни вноски – 48бр, месечна погасителна вноска – 138,25 лв, обща стойност на
плащанията – 6636,00 лв, Годишен процент на разходите – 45.25%, Лихвен процент –
35.69%.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени
дължимите от ответника 48 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 138.25 лв. с
дата на първа вноска – 05.08.2016 г. и дата на последна вноска – 05.07.2020 г.
Приложеният договор за кредит носи подписа на ответницата А. С. В., като при
подписването му същата е предоставила номера на личната си банкова сметка при Алианц
Банк България, по която да бъде преведена сумата по кредита. С превеждане на сумата по
посочената от ответника банкова сметка Кредиторът е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора в размер
на 3000.00лв. За Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява
уговорените месечни вноски съгласно включения в договор погасителен план. В клаузата на
чл. 5 от Договора страните са постигнали съгласие, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от Договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че
размерът на задължението на ответницата към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК / 01.06.2020 г./ е подробно отразено в приложената към заключението справка,
4
според която дължими са следните суми: главница – 3093,37 лв., договорна лихва –
2 296,98лв, мораторна лихва – 1004,15 лв., в т.ч. 993,84 лв. за периода 05.02.2017 г. до
20.05.2020 г. и 10,31 лв. за периода от 21.05.2020 г. до 01.06.2020 г. Вещото лице е
установило, че кредитополучателката е погасила 5 вноски, общо за 691,25 лв., като
постъпилите суми са с дата 01.08.2016 г. – 138,25 лв; 02.09.2016 г. – 138,25 лв; 29.09.2016 г.
– 138.25 лв.; 01.11.2016 г. – 138,25 лв; 08.12.2016 г. – 138,25 лв. Съгласно експертизата, към
датата на изготвяне на заключението / 16.02.2021 г./ задълженията са общо в размер на
6 617,93 лв. и са както следва: главница – 3093.37 в, договорна лихва – 2 296,98 лв.,
мораторна лихва – 1 227,58лв, в т.ч. 1 004,15 лв. / за периода от 05.02.2017 г. до 01.06.2020
г./ и 223,43 лв. / за периода от 02.06.2020 г. до 16.02.2021 г.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащането на две месечни
погасителни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата
договореност в клаузата на чл.5 от Условията към договора за кредит.
В хода на процеса ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.Ст.Т.
отрича да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
кредит, което е в противоречие с изискването на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на
ОСГТК кредиторът да е уведомил длъжника и волеизявлението реално да достигне до
съответното лице.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в
полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви
своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е
достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на
кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното
5
решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са
постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о.,
Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, решение № 200/
18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., които разглеждат
въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции.
В конкретния случай, в чл.5 от Условията по договора е предвидено, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост. Независимо от така постигнатата договореност между страните,
съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е
ангажирала доказателства, че е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника-
кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради
липсата на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния случай следва да се приеме, че
волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба на
назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител /по арг. чл.45 от ГПК/,
което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.
№ 193/2018 г., І т.о./ Този факт обаче съставлява ново основание за подаване на ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение или за предявяване на осъдителен иск,
както в конкретния случай е процедирал ищецът.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че кредитът не е станал предсрочно
изискуем съгласно клаузата на чл.5 от процесния договор за потребителски паричен кредит.
Предвид гореизложеното и съгласно трайно установената съдебна практика, след
като предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров, чрез юрк. Николета Матева против А. С. В. иск с правно основание чл.
422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да се признае за установено, че е налице вземане
от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България от ответницата по договор PLUS – 13468703, обективирано в
6
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
636/2020 г. по описа на РС –Ловеч, а именно: 3093.37 лв. – главница по договора за кредит,
2296.98 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.01.2017 г.
до 05.07.2020 г., 993.84 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.02.2017 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителен иск за неизплатените по
процесния договор за кредит суми. В случая с оглед отхвърлянето на главния иск съдът
дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. В
настоящия казус следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява
правото си да направи целия револвиращ кредит предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника на 09.12.2020 г. чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител /по арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за
надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./.
Връчването на уведомлението с исковата молба, има за последица настъпването
изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.
Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното исковете по чл.240 от ЗЗД във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са
допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
По делото е безспорно установено наличието на валидно правоотношение между
страните, като е доказан правопораждащият – сключването на Договор за потребителски
кредит № PLUS – 13468703, сключен между страните на 07.06.2016. Изпълнението на
задължението на кредитора –ищец по делото също е доказано. От своя страна ответникът не
е изпълнил паричното си задължение по договора за кредит, като е преустановил да заплаща
минималните месечните погасителни вноски съгласно изготвения погасителен план,
явяващо се неразделна част към сключения договор за кредит. От заключението на вещото
лице се установява че към датата на изготвяне на заключението / 16.02.2021 г./ задълженията
са общо в размер на 6 617,93 лв. и са както следва: главница – 3093.37 в, договорна лихва –
2 296,98 лв., мораторна лихва – 1 227,58лв, в т.ч. 1 004,15 лв. / за периода от 05.02.2017 г. до
01.06.2020 г./ и 223,43 лв. / за периода от 02.06.2020 г. до 16.02.2021 г. С оглед заключението
на вещото лице, прието и неоспорено от страните, съдът намира, че заявените претенции за
главница и възнаградителна/договорна/ лихва и мораторна лихвасе явяват основателни и
доказани в пълния претендиран размер.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба /04.09.2020 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
7
По разноските:
Предвид отхвърлянето на исковете по чл. 415 от ГПК, в изпълнение указанията на
ВКС в т. 12 от 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да остави без уважение молбата на ищеца
за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното производство.
С оглед изхода на процеса по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните
разноски в общ размер на 1 195,61 лева, направени в настоящия исков процес – сбор от
платенате държавна такса – 265,61 лв., депозит за особен представител на ответника -
580.00лв., депозит за вещо лице – 250.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.
На адвокат С. Т. от ЛАК следва да се изплати сумата от 580.00лв. от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Димитър Димитров, чрез юрк. Николета Матева против А. С. В., ЕГН
**********, с адрес: **** иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД – с искане да се признае за установено, че в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България съществува вземането по договор PLUS – 13468703, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 636/2020 г. по
описа на РС –Ловеч, а именно: 3093.37 лв. – главница по договора за кредит, 2296.98 лв. –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.01.2017 г. до
05.07.2020 г., 993.84 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.02.2017 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.240 във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, А. С. В., ЕГН
**********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров следните суми: 3093.37 лв./ три
хиляди и деветдесет и три лева и 37ст/ – главница по договора за кредит PLUS – 13468703 ,
8
2296.98 лв. / две хиляди двеста деветдесет и шест лева и 98ст/– възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.01.2017 г. до 05.07.2020 г., 993.84 лева /
деветстотин деветдесет и три лева и 84ст/– мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.02.2017 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на ИМ /04.09.2020 г./ до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров за заплащане на сторените в
заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. С. В., ЕГН **********, с адрес:
**** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№ *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров сумата 1 195,61 лева / хиляда сто деветдесет и пет лева и 61ст/- разноски
по настоящото производство
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати присъдените суми:
IBAN: BG 32 CITI 925010100091
BIC: CITI BGSF
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.С. Т. сумата от 580.00лв. /петстотин и осемдесет лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№636/ 2020
г. по описа на Ловешки РС, VІ с-в.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9