Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № .. г. по гр.д. № 1151/2010 г. на ГОРС е прието за установено по отношение на ”Л. Т.”- гр.Г.О., че дължи на „Л.” О. Г.О. сума в размер на 23 756.16 лв., представляваща общата стойност на закупени и доставени стоки: дизелово гориво „Е. Д.”, Пропан бутан и бензин А92Н- вземане по фактура № */28.2.2009 г. / на стойност 14 861.64 лв./, фактура № */31.3.2009 г. / на стойност 4 587.53 лв./ и фактура № */31.3.2009 г. / на стойност 4306.99 лв./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 16.3.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 297.42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода от 31.1.2010 г. до 14.3.2010 г. С решението на ”Л. Т.”- гр.Г.О., е осъден да заплати на „Л.” О. Г.О. 484.07 лв. разноски по делото за доплатена държавна такса, както и 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 140 лв. възнаграждение за вещо лице. Недоволен от решението е останал ”Л. Т.”- гр.Г.О., като го обжалва с твърдението ,че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се ,че не се спори ,че между страните са създадени търговски отношения, свързани с продажба на гориво-дизел, пропан-бутан и бензин с общо количество 14007.13л, на обща стойност 23 756.16 лв. Твърди се ,че е заплатена стойността на полученото гориво, като се позовава на РКО № 532/30.12.2009 г. Твърди се ,че няма писмени договорености за начина на плащане на горивата, че фискалÝите бонове са издадени при зареждането с гориво, че те се прилагат към съответните фактури, като са им връчени на 30.12.2009 г. когато е платено с РКО. Твърди се ,че не е налице уговорка с дружеството относно потвърждаване на задължението в 10-дневен срок. Твърди се ,че не се дължи лихва за забава. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли иска, като се претедират разноски по делото. По въззивната жалба в законния срок е постъпил отговор от „Л.” О. Г.О., в който се твърди, че същата е неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Твърди се ,че горивото е заредено от ответника, но не е платено, а уговорката е била да се плаща по банков път, като се позовава в тази връзка на свидетелските показания. Обсъжда се заключението на вещото лице, направените записвания в счетоводствата на страните, както и процесния РКО и прави извод, че плащане по трите фактури не е извършвано на дружеството нито по банков път нито в брой. В тази връзка се твърди, че коментирания РКО не е приложен като доказателство по делото, че ищецът не се е позовал на него при подаване отговора на исковата молба, не е подписван от ищеца, поради което той няма доказателствена стойност. В тази връзка се твърди ,че правилно районният съд е приел, че няма плащане и е уважил иска, както за главницата, така и за лихвата. Не се претендират разноски по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на „Л.” О. Г.О. против на ”Л. Т.”- гр.Г.О., в която се иска по реда на чл.422 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ”Л. Т.”- гр.Г.О., че дължи на „Л.” О. Г.О. сума общо в размер на 24 053.58 лв., от която главница в размер на 23 756.16 лв., представляваща обща стойност на закупени и доставени стоки, описани по- горе , заедно със законната лихва, както и мораторна лихва от 297.42 лв. за описаните също по-горе периоди. Не се спори по делото , а и се установява от приложеното дело ,че по заявление на дружеството вх.№ 7403/16.3.2010 г. по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ч.г.д. № 602/2010 г. та ГОПС и е издадена заповед № 855/30.3.2010 г. за изпълнение на парично задължение сума в размер на 23 756.16 лв., представляваща общата стойност на закупени и доставени стоки: дизелово гориво „Е. Д.”, Пропан бутан и бензин А92Н- вземане по фактура № */28.2.2009 г. / на стойност 14 861.64 лв./, фактура № */31.3.2009 г. / на стойност 4 587.53 лв./ и фактура № */31.3.2009 г. / на стойност 4306.99 лв./, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 16.3.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 297.42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода от 31.1.2010 г. до 14.3.2010 г. , сумата 481.07 лв. разноски по делото за платена държавна такса и сумата 828.64 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Не се спори, че в законния срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед, във връзка с което е предявен и настоящия иск. Ответникът е оспори последния като неоснователен и недоказан, като се твърди ,че сумите са платени в брой при връчване на фактурите и издадените касови бонове. Съдията за да постанови обжалваното решение е приел правилно, че по делото е безспорно установено обстоятелството ,че между страните по спора са съществували договорни отношения, по силата на които ищецът е доставял на ответника горива по посочените фактури на обща стойност 23 756.16 лв., като за извършените продажби са приложени 64 бр. фискални бонове, приложени по делото. Не се спори ,че ищецът е уведомил ответника с писмо от 19.1.2010 г./връчено на 21.1.2010 г./, че му дължи плащане по 6 бр. фактури, три от които са процесните. Ответникът както пред първоинстанционния съда ,така и в жалбата си пред ВТОС не спори ,че ищецът му е доставил процесните горива на посочената стойност. В тази връзка правилно съдията е приел, че ответникът в качеството на купувач на горива не е изпълнил задължението си по търговските продажби като не е платил цената на получената стока. Съдът подробно е анализирал свидетелските показания, събрани по делото и правилно е приел за наложила се практика в отношенията между страните на описания от свидетелите начин за отчитане, фак‗уриране и плащане на доставените горива. Съдията е изложил и подробни съображения в мотивите си, свързани със заключението на вещото лице, както е направил и извода, че ответникът по иска не установява от събраните по делото доказателства ,че е извършил плащане. ВТОС напълно споделя това становище на ГОРС и в тази връзка на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстнационния съд. Следва да се има предвид, че РКО № 532/30.12.2009 г. не е приложен по делото и не може да бъде ценен като доказателство по делото по никакъв начин. Вещото лице е коментирало този документ във връзка с проверките, които е извършило в счетоводствата на страните. ВТОС счита ,че дори да се приеме ,че е налице такъв документ, че той е във вид, отговарящ на закона, то самото му съществуване не доказва по никакъв начин, че ответникът по иска е платил задължението си. Въз връзка с това правилно съдията е приел, че ответникът не е установил твърденията си, че е погасил плащането си към дружеството. ВТОС напълно споделя изложените мотиви на районния съд относно основателността на претенцията за главницата и претендираната лихва и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жабата, но искане за такива не е направено и съдът не присъжда такива. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .... г. по гр.д. № ... г. на ГОРС. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |