Р Е
Ш Е Н
И Е138/28.2.2020г.
гр. ЯМБОЛ.28.02.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........30.01.2020г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................С.М.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.……………….....…...гр.дело N .2530...
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, с която желае да се признае за
установено, наличието на вземането срещу Г.Й.Д. по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № ***г. по описа на Районен съд -
Ямбол, както следва: 2509.97 лв., дължима се съгласно фактура № *** г., фактура
№ ***г., фактура № *** г., фактура № *** г. и фактура № *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между Г.Й.Д. и
„Теленор България” ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл” ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на
услуги:
Договор за мобилни услуги № ***
г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***и
мобилно устройство Nokia 220.
Договор за мобилни услуги № ***
г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***.
Договор за мобилни услуги № ***
г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***.
Договор за мобилни услуги № ***и
Договор за лизинг от 25.05.2017 г. Съгласно Договора на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство Samsung
Galaxy J7 2016 Gold.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 487.37 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши една първоначална вноска от 230.00 лв., платима към датата на сключване
на договора, както и двадесет и три месечни вноски в размер на 11,19 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Допълнително споразумение № ***
към договор за мобилни/фиксирани услуги от 21.02.2016 г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника съгласно
предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов абонаментен план.
Със Заявление за деактивираме на допълнителни услуги от 09.05.2016г. клиентът е
изявил желание да бъде деактивирана допълнителна услуга/и към ползваната
абонаментна програма Telenor Message
AddOn за мобилен номер ***.
Допълнително споразумение № ***
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.03.2017 г.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника
съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов
абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство Huawei MediaPad М2 10 4G Silver.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 298.77 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 12.99 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Допълнително споразумение № ***към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.05.2016 г. Съгласно Допълнителното
споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника съгласно предходно
сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов абонаментен план.
Допълнително споразумение № ***
към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25.05.2017 г.
Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер ***, ползван от ответника
съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, влиза в сила нов
абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 197.57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 8.59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
9. Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №*** от 18.09.2014
г. Съгласно Сертификата телефонни номера *** и *** се включват в пакет, спрямо
който се прилагат търговски отстъпки, а срокът за ползване на услугите по
посочените номера е удължен до 18.09.2016 г.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Г.Й.Д. мобилни
номера и мобилни устройства на лизинг се прилагат следните условия:
За номер ***- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 16.06.2014 г., изменен последно
с Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от
25.05.2017 г.
За номер ***- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 18.09.2014 г., изменен последно
с Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от
31.03.2017 г.;
За номер ***- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 21.03.2017 г.;
За номер ***- условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № *** от 25.05.2017 г.;
За мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Gold - условията, договорени в Договор за лизинг от
25.05.2017 г.;
За мобилно устройство Huawei MediaPad М2 10 4G Silver -
условията, договорени в Договор за лизинг от 31.03.2017 г.;
За мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black -
условията, договорени в Договор за лизинг от 25.05.2017 г.
Ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. май
Фактура № *** г. е издадена за
отчетния период 18/04/2017-17/05/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса
5.82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 6,57 лв.
без ДДС - 7,88 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса
24,99 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 0,18 лв., такса спиране на номер
0,75 лв., които са в общ размер на 25,92 лв. без ДДС - 31,11 лв. с вкл. ДДС;
месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei MediaPad
М2 10 4G Silver - 12,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 25,82 лв., Временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., Други услуги (номера ***) 2,16 лв., Мултимедийни
съобщения (MMS) 0,98 лв., Разговори към „Грижа за клиента" 0,04 лв.,
Услуги с добавена стойност (SMS) 0,24 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които
са в общ размер на 31,23 лв. без ДДС - 37.47 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 89.45 лв., като след приспадане на 0,13 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната
сума по фактурата е 89.32 лв.
Фактура № ***г. е издадена за
отчетния период 18/05/2017-17/06/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса
5.82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 6,57 лв.
без ДДС - 7,89 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса
22,16 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 22,91 лв.
без ДДС - 27,49 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Gold - 11,19 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 24,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ
размер на 25,74 лв. без ДДС - 30,89 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за
мобилно устройство Huawei MediaPad М2 10 4G Silver - 12,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 28,23 лв., Други услуги (номера ***) 7,21 лв., Кратки
текстови съобщения (SMS) 1,33 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в
общ размер на 37,52 лв. без ДДС - 45,02 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова
вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black - 8,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 144.06 лв.
Фактура № *** г. е издадена за
отчетния период 18/06/2017-17/07/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса
5.82 лв. без ДДС - 6,98 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 12,49 лв. без ДДС - 14,99 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова
вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Gold - 11,19 лв. c
вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 24,99 лв. без ДДС -
29,99 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei MediaPad М2 10 4G Silver - 12,99
лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 30,82 лв. без
ДДС - 36,98 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black -
8,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 121.71 лв.
Фактура № ***г. е издадена за
отчетния период 18/07/2017-17/08/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса
(-2.07) лв. без ДДС - (-2,48) лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** : месечна
абонаментна такса (-4.43) лв. без ДДС - (-5,32) лв. с вкл. ДДС; месечна
лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Gold -11,19 лв. c
вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса (-8.87) лв. без ДДС -
(-10,64) лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei MediaPad М2 10 4G Silver - 12,99
лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса (-10.94) лв. без
ДДС - (-13,13) лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black -
8,59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 1.20 лв.
След предсрочното прекратяване на
договорите между „Теленор България" ЕАД и Г.Й.Д.
по нейна вина поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена фактура №
***г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номера ***, ***, ***и *** в
общ размер на 1491.49 лв., в съответствие с договореното между страните, както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Samsung Galaxy J7 2016 Gold, Huawei MediaPad M2 10 4G Silver и Samsung Galaxy J5 2016 Black в общ размер на 662.19 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за мобилен номер *** са уредени в
раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ***към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 25.05.2017 г. Размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка за мобилен номер ***са уредени в раздел IV, т. 4
от Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни/фиксирани услуги от
31.03.2017 г. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
за мобилен номер *** са уредени в т. 11 от в Договор за мобилни услуги №*** от
21.03.2017 г. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка
за мобилен номер *** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги №*** г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на
предсрочно (за мобилен номер *** - преди 25.05.2019 г.; за номер ***- преди
31.03.2019 г.; за номер *** - преди 21.03.2018 г.; за номер *** - преди
25.05.2019 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края
на първоначално предвидения срок на действието му. Въз основа на уговореното
между страните начисленото задължение за неустойка за всеки един от номерата е,
както следва: за мобилен номер *** - 673.92 лв.; за номер *** - 500.62лв.; за
номер *** - 43.84лв.; за номер *** -273.11 лв.
Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Gold, чието
ползване е предоставено с Договор за лизинг от 25.05.2017 г., предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 234.99 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на двадесет и една неначислени лизингови вноски. За мобилно
устройство Huawei MediaPad М2 10 4G Silver, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг
от 31.03.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ
размер на 246.81 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени
лизингови вноски. За мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2016 Black, чието ползване е предоставено с
Договор за лизинг от 25.05.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови
вноски е в общ размер на 180.39 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет и една
неначислени лизингови вноски.
Претендираната сума по фактурата
е в общ размер 2153.68 лв.
Предвид гореизложеното, общата
стойност на неизплатените парични задължения на Г.Й.Д. спрямо „Теленор България" ЕАД по издадените Фактури към сключените
между тях Договори, описани по-горе, е в размер на 2509.97 лв. (две хиляди
петстотин и девет лева и деветдесет и седем стотинки).
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата
от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към
настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД е било депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд – Я., въз основа на което е образувано пред ГО, X
състав, ч.гр.д № ***г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение.
Предвид депозирано от длъжника
възражение, съобразно дадените от съда указания, в законоустановения срок
предявяват настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1,т. 1 ГПК.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа, ка ищецът изцяло
оспорва възраженията на ответницата направени в отговора.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който счита предявеният иск за
недопустим и моли да се прекрати делото, евентуално да не се уважава ищцовата
претенция и да бъде отхвърлена, като недоказана по основание и размер.
Претендира за присъждане на сторените в това производство съдебни
разноски и разходи за адвокат.
На първо място ответницата
заявява, че не е станала причина за
образуването на настоящето производство и предхождащото го заповедно
производство, поради обстоятелството, че процесиите фактури не са й
връчени от ищеца или най-малкото не е направен опит да й бъде
съобщено, че има такива издадени фактури, както и какви са задълженията
по тях, според ищеца.
На второ място възразява, че
ищеца по някакъв начин я е уведомил/съобщил, че процесиите договори са
прекратени едностранно от негова страна, поради нейна вина.
На трето място счита, че
вземанията, които претендира ищеца не са доказани по основание и размер.
Твърди, че за вяска една процесна фактура, към която
са начислени суми за потребление от страна на ответницата не са й били
предоставяни каквито и да е мобилни услуги от ищеца и не е използвала каквито и да е мобилни услуги,
предоставени от ищеца. Приложените по делото дубликати на данъчни фактури и
кредитно известие не са подписани от получателя /в случая ответника/ на
отразената в тях облагаема доставка. Така съставени фактурите са частни
свидетелстващи документи, които удостоверяват предоставената услуга, когато е
подписана от получателя. Неподписаната фактура съставлява само доказателство за
изявлението, което се съдържа в нея, но не може да й бъде предадена и функцията
на получена услуга. Изтъква, че фактурата не е основание за плащане, следва да
е материализирана престацията, за да е налице
основание за получателя за възникнало задължение за плащане.
На следващо място счита, че уговорената
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона функции и
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
оператор, и като такава е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С оглед
на изложено, счита че за ищеца не е възникнало вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора и съответно искът, в тази му част е
неоснователен, на отделно основание.
Позовава се на чл.146, ал.1 от
ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО, като твърди, че не е налице индивидуално договаряне
на разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща дължимата неустойка, като клаузите за неустойка са неравноправни.
Моли да бъде взето предвид, че
задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на
съответния вид неизпълнение, за което е уговорена и счита, че претенцията за
неустойка е недоказана по основание и размер. Нямало данни по делото, процесиите
договори да са били прекратени по инициатива на ответника с писмено
предизвестие до мобилния оператор или по вина на ответника. Според нея ищецът
не доказва, процесния договор за мобилни услуги въобще да е прекратил
действието си предсрочно и на коя конкретно дата. Липсват данни за изявление на
мобилния оператор до ответницата по договора във връзка с предсрочното му
прекратяване. Тъй като неустойката от процесиите договори се дължи при
прекратяване на договора преди изтичане срокът му на действие по вина на
потребителя на мобилната услуга, то в случая според ответницата, неустойка не
се дължи, тъй като макар и да се твърди/недоказано/ неизпълнение на
задълженията от страна на потребителя и това да е основание за прекратяване на
договорите, ищецът не представя доказателства да е упражнил правата си да
прекрати същите в срока уговорен в договорите. Следователно, не е настъпило
условието за дължимост на неустойката, поради което и
такава не се следва. В хода на производството възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В подкрепа на исковата си молба
ищецът е представил посочените в нея заверено копие на фактура № *** г., заверено
копие на договор за мобилни услуги от 16.06.2014 г., ведно със заверено копие
на Приложение-ценова листа за частни клиенти от 16.06.2014 г., заверено копие на договор за мобилни
услуги от 18.09.2014 г., ведно със
заверено копие на Приложение-ценова листа за частни клиенти от 18.09.2014 г.,
заверено копие на декларация –съгласие от 18.09.2014 г., заверено копие на
договор за мобилни услуги от 21.03.2017 г., заверено копие на
декларация–съгласие от 21.03.2017 г., ведно със заверено копие на Приложение-ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 21.03.2017 г., зав. копие на
договор за мобилни услуги от 25.05.2017 г., заверено копие на договор за лизинг
от 25.05.2017 г., заверено копие на запис на заповед от 25.05.2017 г., заверено
копие на допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен оператор от 21.02.2016 г., заверено копие на декларация-съгласие от
21.02-
Видно от приложеното ч.гр. д. №
1494 по описа за 2019г. на ЯРС в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., за сумата 2509.97
лв. представляваща неизпълнени парични задължения, ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 431.62 лв.,
представляваща съдебни разноски, от които 50.20 лв. – държавна такса и 381.42
лв. – адвокатско възнаграждение, като подробно е изложил обстоятелствата от
които произтича това вземане, включващи неизпълнение на посочените в молбата
договори и издадените фактури.
За установяване размера на
вземанията си по делото по волба на ищеца бе
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Същата дава заключение, че
процесните фактури са осчетоводени в „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
23.04.2019г., размерът на неизплатените задължения е общо 2 509.97 лв.,
съответно по фактура № *** г. – 89,32лв., по фактура № ***г. – 144.06лв., по
фактура № *** г. – 121.71лв., по фактура № *** г. – 1.20лв. и по фактура №***
г. – 2 153.68 лв. Използваните от ответника далекосъобщителни услуги са
начислени във фактура № ***г., №***., № *** г. и № *** г. и КИ № *** са
таксувани съобразно приложимите условия и са в размер на общо 356,29 лв. Според
вещото лица неустойката за номера ***, ***,
*** и *** съответства на сумата , начислена в крайната фактура № *** г. в
размер на общо 1491.49 лв и е в съответствие с
условията на процесните договори за мобилни услуги и
Допълнителни споразумения към тях и съобразно датата на прекратяване – 07.08.2017г.
Съгласно Договор за лизинг № ***. за Samsung Galaxy J7 2016 Gold непратените
лизингови вноски са 21 на брой, в размер на общо 234,99 лв. Съгласно договор за
лизинг от 31.03.2017г. неплатените лизингови вноски са 19 на брой, в размер на
общо 246,81 лв.. Съгласно Договор за лизинг от 25.05.2017г. за Samsung Galaxy J5 2016 Black
неплатените лизингови вноски са 21 на брой, в размер на общо 180,39 лв. Вещото
лице е изчислило, че общият размер на незаплатените лизингови вноски за трите
мобилни устройства е 662.19 лв. и съответства на сумата, начислена в крайната
фактура № ***г. съдът изцяло кредитира заключението на в.л., като обективно и компентно дадено.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД, и чл.92 ЗЗД.
Съдът намира иска за допустим с
оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото производство указания за
предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и предявяването на иска в дадения
едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за
съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Предмет на иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД е вземане, представляващо стойност на далекосъобщителни услуги, удостоверени
в издадените от ищеца фактури.
Възникването на това вземане е
обусловено от установяване от страна на ищеца съществуването между него и
ответника през процесните отчетни периоди на
облигационни правоотношения, породени от сочените договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения към тях с твърдените предмет и съдържание, както и
изпълнението на насрещните му задължения по правоотношенията чрез реално
предоставяне за ползване на ответника на мобилните телефонни номера и
доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в
издадената фактура.
От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че през процесния период страните са били
обвързани от облигационни правоотношения, свързани с предоставяне за ползване
от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД на
ответницата на мобилни номера *** ***, *** и ***. По силата на тази договорна
обвързаност ищцовото дружество е поело задължението
да доставя на ответницата далекосъобщителни услуги срещу заплащането от нейна
страна на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените
тарифни планове. От представените договори, допълнителни споразумения и фактури се установява, че ищецът е предоставил
, а ответницата е получила съответните по всеки договор мобилни
услуги при условията на сключените
договори. Видно от издаваните фактури
в съответствие с договорите,
се установява, че ответницата има потребени и незаплатени в съответните срокове далекосъобщителни
услуги.
Видно
от издаваните фактури в съответствие с договорите, се установява, че
ответницата има потребени и незаплатени в съответните
срокове далекосъобщителни услуги.
Съгл.чл.20 от Общите условия всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор, която е приложена към всеки договор. В
съответствие с общите условия, с които ответницата се е съгласила,
неизпълнението на договорите е обусловила правото на ищеца да прекрати
едностранно договорите на мобилни услуги, като ги е обявила за предсрочно
изискуеми и е преустановила предоставянето на услуги. Предсрочната изискуемост
настъпва по силата на осъществяване на условията посочени в Общите условия,
които са били известни на ответницата и същата безусловно ги е приела,
полагайки подписа си, без да е необходимо изричното й уведомяване, както
възразява ответницата. Съгл.чл.19б, б. в) от ОУ
операторът има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в
случай, че потребителят не е платил дължимите суми след изтичане на срока за
плащането им. Поради неизпълнение на поетите от нея задължения съгл.
подписаните договори с ищеца и общите условия на оператора, същата дължи
плащане на същите, чиято стойност безспорно се установи от ССчЕ
и издадените фактури.
В тази връзка следва да се има
предвид, че заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
с вещо лице С.Д. е изготвено въз основа на вписванията, извършени в
счетоводните книги на ищцовото дружество. Последните
по силата на чл. 182 от ГПК са годно доказателство за съществуването на
правоотношения между страните, както и за размера на задълженията им. Поради
това същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или
организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С
оглед на това, тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват
изгодни за лицето, което ги води факти. Не са ангажирани доказателства, че тези
книги са водени нередовно. Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответницата, че от процесните фактури е невъзможно да
се установят предоставяните мобилни услуги, и че предсавените
фактури не й били връчени и съобщени, т.к. същата изрично е посочила, че се
отказва от хартиена фактура, съгл.чл.10 от Договор за мобилни услуги № ***г., №***.
и № ***г. Освен това според чл.27 от Общите услови на „Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни мобилни услуги ,
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. Представените от ищеца фактури съдържат
задължителните реквизити по чл.7 от ЗСч, като според него подписването на
фактурата от получателя на доставката не е задължителен реквизит на фактурата.
С оглед всички доказателства по делото съдът приема, че ищецът е предоставил
реално в претендирания обем на ответницата достъп до мрежата и ползване на
услуги за процесните периоди по договорните тарифни
планове, съгласно условията, вида, количеството, качеството и другите договорни
условия.
Същевременно ответницата не
ангажира доказателства за извършени плащания ,въпреки направеното оспорване за
наличието на задължения към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Относно претенцията за неплатени лизингови вноски по сключените три
договора за лизинг от 25.05.2017г., от 31.03.2017г. и от 25.05.2017г., се
установи, че на ответницата са предадени годни апарати, предмет на договорите,
срещу поето от лизингополучателя задължение да
заплаща месечните лизингови вноски. От заключението на неоспорената ССчЕ се установи, че ответницата не е заплатила ликвидните
и изискуеми лизингови вноски, обективирани във
издадените три броя фактури, като общият размер на неплатените лизингови вноски
за трите мобилни устройства възлиза на сумата от 662.19лв. и е начислена в
крайната фактура № ***г. В тежест на ответницата е да докаже своето изпълнение
по договорите, а именно- че е заплащала месечните вноски за лизинга на
устройствата. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което
същата дължи вноските, както са посочени във фактурата. Същевременно ответницата не твърди, а и по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че след предсрочното прекратяване
на договорите за лизинг същата е преустановила ползването на лизинговите вещи и
ги е върнала на ищеца. Именно предвид неизпълнение на задълженията си по
договорите за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договорите за лизинг
месечните вноски за изплащане на устройствата са станали предсрочно изискуеми и
са дължими в пълен размер.
Относно
претенцията за неустойка:
В настоящия случай „Теленор България“ ЕАД претендира неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги поради допуснато от ответника
неизпълнение в срок на задължението му да заплаща стойността на предоставените
услуги, като размерът на вземанията се равнява на сбора от стандартните абонаметни такси за съответния мобилен номер, изчислен
съобразно първоначално уговорения между страните срок на действие на договорите
и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски. Съдът намира, че така
уговорената неустойка при предсрочно прекратяване създава предпоставки за
обогатяване на едната страна – мобилния оператор без правно основание,
доколкото под формата на неустоечно вземане същият би
получил сума в размера, който би получил и в хипотеза, при която договорите не
биха били прекратени, без да предоставя насрещната престация,
а дори и в по-висок размер, предвид определянето на неустойката на базата на
стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния
такъв, приложим по време на договорната обвързаност между страните. Такава неустоечна клауза не съответства на функциите на
неустойката по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост,
поради което съдът приема същата за нищожна като противоречаща
на добрите нрави – арг. чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а процесните суми за
недължими на това основание. В съответствие с изложеното вземането за
сумата от 1491.49лв. е неоснователно и следва да се отхвърли.
При този изход на спора –
частична основателност на предявените искове право на разноски имат и двете
страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковите претенции,
както за тези в исковото производство, така и за тези, направени в хода на заповедното
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Я. – арг.
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 175,14 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и в размер от 266,15 лв. – за държавна такса,
депозит на вещото лице, и адвокатско възнаграждение в исковия процес.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК на
ответницата следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност върху
отхвърлената част от исковете от 297.11лв.
Воден от горното , ЯРС
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422,ал.1
от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК, че Г.Й.Д., ЕГН ********** *** дължи
на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.я, ж.к.”Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6,със
съдебен адрес:*** сумата от 1018,48лв. представляваща неизпълнени парични задължения по
предоставени мобилни услуги, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г.. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, като искът за разликата от 1018,48лв. до предявеният от 2509,97 лв. отхвърля,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Й.Д. да заплати на „Теленор България” ЕАД направените по настоящото дело
разноски в размер на 266,15лв.
ОСЪЖДА Г.Й.Д. да заплати на „Теленор България” ЕАД направените в заповедното
производство разноски в размер на 175,14лв.
ОСЪЖДА „Теленор
България” ЕАД да заплати на Г.Й.Д. направените разноски по делото в размер на 297.11лв
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: