Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.03.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание
на седемнадесети февруари през през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря М. Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д.
№ 967 по описа за 2019г.:
Производството е образувано по исковете на М.С.Х.
против П.Д.Я. с правно основание чл.23, ал.2 СК за частична трансформация на
лично имущество, а именно за приемане за установено в отношенията между
страните, че недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ****.***.**.*.*по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна,
област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с
адрес: гр. Варна, ул.“П. и.“ № *, бл. *, вх. *, АПАРТАМЕНТ№ 75, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен
имот с идентификатор ****.**.*с предназначение на самостоятелния обект: жилище
апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня,
баня-тоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв. метра, заедно с
принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра при
граници по предходен документ за собственост: от всички страни-коридор,
горе-избени помещения от първи сутерен, като самото избено помещение е
разположено на втори сутерен, както и 1,2342 % ид.ч. от общите части на
сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху държавно дворно
място в 15-ти подрайон на град Варна; и
2. ОФИС № 1, част от апартамент 1, с
одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № ****.**.*по кадастрална скица
одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на
партерния етаж на жилищната сграда на ул. „К. М. Т.“ №** в град Варна, Община
Варна, Област Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно
помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 %
идеални части от общите части на сградата под №1 и правото на строеж върху ПИ с
идентификатор ***.**.*, стар идентификатор УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон по
плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица: улица „К.
М. Т.“, ул. "Радецки" и УПИ II-8 са
90 % лична собственост на ищцата, придобити чрез дарение от родителите й.
В исковата молба се твърди, че с
РЕШЕНИЕ № 2040 от 15.04.2014 година, постановено по гр. дело № 17 402 по описа
за 2013 година на ВРС, XVII състав, е прекратен бракът на страните, сключен на
27.10.1991г., като останали неуредени имуществените им отношения.
Твърди, че процесните недвижими имоти
са закупени изцяло със средства, дарени от родителите на ищцата, които са имали
средства от земеделско производство.
По отношение на апартамента: цената
на сделката, договорена по предварителен договор, е 21000 германски марки,
равняващи се на 1722000 неденоминирани лева. Сумата, вписана по НА, е 393
499.00 лева, към 22.05.1996 година е придобитото и заплатено изцяло със
средства на родителите на ищцата. Бащата на ищцата е разполагал със спестени
суми, които са били в различни банки на територията на град Ш., а част от
средствата си родителите държали у дома.
Сделката пред Нотариус е била
насрочена за 22.05.1996 година.
На 20.05.1996 година бащата на ищцата
е изтеглил от ТБ "ОББ" АД град Ш. в 09:34 часа сумата от 44069.40
лева с разписка № 292, сумата от 52 370.70 лева, с разписка № 293 и сумата от
59 531.00 лева, с разписка № 294. След това е посетил ТБ "Балканбанк"
АД, град Ш., от където е изтеглил в 10:20 часа сумата от 105657.50 лева, а от
"Банка ДСК" ЕАД, град Ш. сумата от 8500.00 лева. Общата събрана сума
от банковите му сметки е възлизала на 270128.60 лева. Останалата сума до 21000
германски марки е дарена от дядото на ищцата Х.Х., който отглеждал разсад в
оранжерии и разполагал със средства, който държал у дома. В град Варна са
пристигнали бащата на доверителката ми С.Х.Х.и брат й Х.С.Х.и майка й Д.Д.Х.,
които са донесли изцяло сумата за сделката, която носели и предали пред
Нотариуса. Родителите на ищцата й дарили парите, които лично са предали парите
в кантората на посредниците по сделката. След това всички заедно са отишли в
кантората на Нотариуса, пред който е подписан НА. На деня на сделката
родителите й коментирали с ответника, че подаряват тези пари на ищцата, той по
никакъв начин не възразил на направеното от тях изявление. Документът за
самоличност на ищцата не бил сменен и затова в НА били вписани имената на
ответника.
По отношение на офиса: Цената на
придобития по време на брака офис е 26 500.00 евро, също изцяло закупен със
средства, дарени от родителите на ищцата. На 05.11.2009 година ищцата е
изтеглила от банковата сметка на майка си сумата от 4000.00 евро, а останалата
сума от 22 500.00 евро е взела от село от родителите си, които добавили още
2500.00 евро. Сумата, която е била заплатена, била в размер на 26 500.00 евро,
която сума била вписана в предварителния договор. В НА за собственост е вписана
сумата от 31 500.00 лева.
Твърди още, че с оглед уреждане на
имуществените отношения между страните при развода, ищцата признала на
ответника права, които той няма, а именно че 10 % от собствеността е била
придобита в режим на СИО, поради което е сключено бракоразводно споразумение, в
което се приема, че придобитото от брака имущество остава в съсобственост. Не
са посочени квоти в съсобствеността, поради което исковете за частична
трансформация са допустими, въпреки неправилното отразяване на споразумението
между страните в решението на съда за развод.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е недопустим
и неоснователен.
Основанията за недопустимост са
следните:
Искът с пр.осн. чл.23, ал.2 СК е
предявен в условие на евентуалност, при уважаване на кой да е от исковете по
чл.26, ал. 1 и или ал.2 ЗЗД, т.е. при прогласяване нищожността на
споразумението. С Решение № 60222/07.01.2022г. по гр.дело 279/2021г. на ВКС
4-то г.о., съдът е отхвърлил предявения от ищцата иск за прогласяване на
нищожността на постигнатото между страните споразумение. Поради това ответникът
счита, че настоящият иск не следва да бъде разглеждан.
Отделно сочи, че с решение 167/13.12.
2018г. постановено по в.гр.дело 589/2018г. по описа на ВАпС, съдът е обезсилил
решение 1037/11.06.2018г. по гр.дело 1876/2017г. на ВОС и е прекратил
производството по делото, като производството по него е било образувано по
предявен идентичен на настоящия иск.
На трето място счита, че предявеният
иск е с правно основание чл.29 ал. 3 от СК, като се претендира съдът да
определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг - ищцата, с
твърдение, че нейния принос в придобиване на имуществото е по-голям и
значително надхвърля приноса на другия съпруг - на ответника. Съгласно
разпоредбите на чл.31 СК обаче, искът по чл.29, ал.3 СК се предявява в
едногодишен срок от прекратяване на брака, който срок към датата на предявяване
на иска е изтекъл.
По основателността на иска,
ответникът оспорва наведените от ищцата твърдения за произхода на средствата, с
които са закупени процесните имоти. Твърди, че вложените при закупуването
средства, са изцяло с произход лични трудови доходи на ответника, т.к. години
преди придобиването им е работил в чужбина, като средствата е превеждал по
банкова сметка ***, а впоследствие е установил, че същата е прехвърляла
средствата по сметка на майка си.
Относно средствата за придобиване на
апартамента:
За закупуване на жилището ответника е
сключил предварителен договор на 18.05.1996г., за цена 21000д. марки и 400000
/неденоминирани лева/. По гр.д. 1876/2017г. на ВОС е прието за безспорно между
страните, че цената по тази сделка е 21000д.м. и 400000лв., а цената на офиса е
26500евро. П.Я. е купувач в нотариалния акт поради това, че цената на
апартамента е била осигурена и платена изцяло от него, т.к. голяма част от
средствата са били осигурени от майката му, която през 1992г. е продала
собствения си апартамент в жк. П. /М./ гр.Варна, за цена 360000лв., която сума
е разделила между децата си, т.е. на сина си П.Я. е дарила 180000лв. Сумата е
била депозирана в MCS bank на срочен депозит при лихва 10% / месечно, по същото
време ответника е разполагал и с личен срочен депозит в ПИБ с 5000 д.марки,
както и е работил в Варненска корабостроителница ЕАД с високо месечно трудово
възнаграждение, с които средства изцяло е издържал семейството си и е спестявал
средства за закупуване на семейно жилище. През същия период ищцата е ползвала
отпуск по майчинство и е учила в ИУ Варна, поради което изцяло семейството се е
издържало от доходи на ответника. Към 1996г. общо спестените средства от
ответника са възлизали на 21000д. марки, като на 18.05.1996г. е подписал
предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент за договорена
цена от 21000д.м. и 400000лева., при курс 82лв. за една германска марка, т.е.
договорена цена 21000марки и 4880марки. Семейството на ищцата е помогнало със
3300д.м., а сестрата на ответника с 1585д.м.
Относно средствата за придобиване на
офиса:
Сочи, че за периода от 1996г. до
2009г. родителите на ищцата е невъзможно да са реализирали приходи в размер на
продажната цена на офиса. Оспорва твърденията, че родителите на ищцата й давали
различни суми, които тя да държи по свои банкови сметки. По други дела, водени
между страните, ищцата е твърдяла, че средствата за офиса са платени от обща
семейна сметка, открита и поддържана по време на брака. През периода до 2009г.,
ответникът е работил като моряк, в чуждестранни компании с месечни доходи около
12000евро, които са били превеждани по банкова сметка ***. Преговорите с продавача
на офиса са водени от ответника, който е заплатил 2500евро капаро в деня на
подписване на предварителния договор, но поради заминаване на рейс е следвало
през мес. януари 2010г. да бъде финализирана сделката и да се доплати остатъка
от продажната цена по тази причина за купувач по предварителния договор е
записана ищцата. За периода след заминаването си ответникът е успял да спечели
и спести около 6000евро от работата си в компания Селебрити, с която сума е
осигурил остатъка от цената за офиса. Преди завръщането на ответника от рейс,
през мес. 11.2009г. ищцата е извършила сделката, като е придобила офиса чрез
покупко-продажба, но е обяснила на съпруга си, че е взела назаем пари от
родителите си, които суми е трябвало да им бъдат върнати. Впоследствие се
установява, че парите не са били осигурени от родителите на ищцата, а от
неправомерно изтеглени от нея средства от банковата й сметка, в Експресбанк. От
сметката си ищцата е изтеглила в брой 8000евро, сумата не е била отразена като
изтеглена от сметката й поради софтуерен проблем и същата възползвайки се от
грешката е изтеглила в брой същата сума повторно, без да уведоми служител в
банката и въпреки, че знае, че не притежава толкова средства по сметката си.
Впоследствие, след като банката е установила грешката е поканила ищцата да
върне сумата, неправомерно изтеглена, но поради отказ, банката е завела дело
2872/2010г. PC Ш. за възстановяване на 15670.23лв. главница и 1465,17лв. лихва.
Делото е приключило в полза на банката, но за събиране на средствата е било
образувано срещу ищцата ИД 401/2011г. на ДСИ при ВРС, с допълнително начислени
такси и разноски, както и са били наложени възбрани върху имотите съставляващи
СИО. С цел избягване на опис и публична продан на имотите и цел прекратяване на
ИД и начисляване на допълнителни разноски и поради това, че страните са били в
брак, ответника сам с личните си доходи е погасил изцяло задълженията й по ИД.,
така до м.10.2013г. е изплатил по ИД образувано от Експресбанк срещу ищцата
сумата 17380лв., като по този начин реално е заплатил /върнал/ средствата
послужили за закупуване на офиса в негово отсъствие.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 27.10.1991г. страните по делото са
сключили граждански брак, по време на който са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху апартамент № 75, находящ се в
гр. Варна, ул.“П.И.“ № 2, бл. 26 с договор за покупко – продажба от 22.05.1996г.
/л. 16 гръб/ и офис № 1, намиращ се на партерния етаж на жилищна сграда на ул.“Г.Т.“
№ 22 с договор за покупко – продажба от 05.11.2009г. /л. 15 гръб/.
Бракът, сключен между съпрузите, е
прекратен с решение № 2040/15.04.2014г., постановено по гр.д. № 17402/2013г. по
описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 50 СК.
В съдебно заседание, проведено на
10.04.2014г., съпрузите са изложили споразумение, с което те са уредили
имуществените си отношения, а именно, че придобитото по време на брака
имущество остава в обикновена съсобственост. Споразумението е инкорпорирано в
изготвения съдебен протокол /л. 50 от гр.д. № 17402/2013г. на ВРС/.
Макар в съдебното решение, с което е
утвърдено споразумението на съпрузите, да е посочено, че след прекратяване на
брака придобитото по време на брака имущество остава в обикновена съсобственост
при равни квоти /т. 8/, действителното споразумение помежду им, е това,
което е изложено и инкорпорирано в протокола от проведеното на 10.04.2014г.
съдебно заседание. В този смисъл е решение № 60222/07.01.2022г. по гр.д. №
279/2021г. на ВКС, IV
г.о., с което е потвърдено решение на Апелативен съд – Варна по гр.д. №
211/2020г., с което е отхвърлен предявеният от М.Х. срещу П.Я. иск с правно
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на споразумение за
уреждане на имуществените им отношения в бракоразводния процес, одобрено с
решение по гр.д. № 17402/2013г. на ВРС, в частта, в която е посочено, че
придобитото по време на брака имущество, остава в обща съсобственост „при равни
квоти.“
Решението на въззивната инстанция, в
частта, с която е бил уважен евентуалният иск за прогласяване на същото
споразумение за нищожно поради липса на съгласие с правно осн. чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД, е отменено, а установителният иск е отхвърлен.
След като в утвърденото от
бракоразводния съд споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, а не по чл. 51, ал. 1 СК,
съпрузите са уговорили, че придобитото по време на брака имущество, вкл. и
недвижимите имоти остават съсобствени помежду им, без да са посочили изрично
обема им, какъвто е настоящия случай, е допустимо в последващ искове процес да
се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация
на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК /ТР № 3/2015г. на ОСГК на ВКС/.
Производството между страните,
развило се по искове по чл. 23, ал. 1 СК, е приключило с решение, постановено
по в.гр.д. № 589/2018г. на Апелативен съд – Варна, с което е обезсилено
първоинстанционното решение по гр.д. № 1876/2017г. по описа на Окръжен съд –
Варна, а производствата пред двете инстанции са прекратени, поради
недопустимост на претенциите.
По изложените съображения,
предявените искове за установява по-голям дял на единия съпруг на основание
частична трансформация на негово лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК, се явяват
процесуално допустими.
Съгласно ТР № 5/29.12.2014г. по т.д.
№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС, критерият за преобразуване на лично имущество в
закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на
вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното
право по съответния юридически способ ( ППВС № 5/1972г.). От съществено
значение е какъв е произходът на средствата, с които е платена продажната им
цена.
В тежест на ищеца е да докаже
притежанието на лични средства, влагането им при закупуването на всеки един от
имотите, защото само когато придобиването на вещи и вещни права е по време на
брака, но със средства, придобити с лично имущество, то приносът е изключен и е
основание за пълна или частична трансформация съгласно чл. 23 СК.
По иска по чл. 23, ал. 2 СК относно
апартамента
В настоящия случай, ищецът М.Х.
твърди, че цената на процесния апартамент е платена със средства дарени от
неговите родители и дядо му.
Ответникът твърди, че продажната цена
е заплатена със средства, както следва: 180 000 лв., подарени от неговата
майка, 5 000 германски марки лични средства, 1 585 германски марки,
предоставени му в заем от неговата сестра, а едва 3 300 марки, осигурени
от родителите на бившата му съпруга.
След събиране на гласните
доказателства в заседанието, следващо обявяван на доклада за окончателен, протвърдения
за осъществили се факти, че средства, вложени в закупуване на имота, са
подарени на двамата съпрузи от бащата на съпругата. Тези твърдения се поддържат
в писмените бележки.
Така въведените твърдения следва да
се считат преклудирани с изтичане на срока по чл. 131 ГПК, защото са били
известни на страната, която е следвало да ги въведени в процеса своевременно в
срока за отговор на исковата молба, съгласно т. 4 от ТР № 1/2013г. на ОСГКТК на
ВКС.
На 18.05.1996г. /л. 100/, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между Ю.Ц. и Д.Ц., в
качеството им на продавачи и П.Я., в качеството на купувач.
С него продавачите са обещали да
прехвърлят собствеността в изискуемата от закона форма на нотариален акт върху
процесния апартамент срещу заплащане на продажна цена в размер на 21 000
германски марки и 400 000 лв.,
Уговорено е купувачът да заплати на
продавачите сумата от 1 000 германски марки, представляваща задатък при
сключването на предварителния договор.
Не се твърди и не се доказва, че
уговореният задатък е бил платен на 18.05.1996г.
Остатъкът от продажнана цена от
20 000 германски марки и 400 000 лв. е уговорено да бъде заплатена
най-късно в срок до изповядване на сделката. Уговорена е и комисионна в размер
на 1 % от цената, платима в деня на подписване на предварителния договор.
На 22.05.1996г. е сключен договор за
покупко-продажба в нотариална форма, по силата на който П.Я., по време на брака
му с М.Х., са придобили собствеността върху апартамент № 75 при цена в размер
на 393 499 лв., равна на базисната оценка, която е изплатена напълно на
продавачите.
Между страните е безспорно, че действителната
продажна цена на апартамента е тази, която е уговорена в предварителния
договор, а именно: 21 000 германски марки и 400 000 лв.
За установяване твърденията, че
продажната цена е платена със средства, подарени от родителите на М.Х. и нейния
дядо, са ангажирани гласни доказателства, допустими, съгласно чл. 164, ал. 1,
т. 3 ГПК, чрез разпита на водения от ищеца свидетел Д.Б..
За доказване възраженията на
ответната страна П.Я., са изслушани показанията на неговата сестра В. А..
От показанията на г-жа Б. се
установява, че в качеството й на брокер на недвижими имоти и приятелка на ищеца,
е съдействала на съпрузите да закупят апартамент в гр. Варна, ул.“П.И.“ № 26.
На 18.05.1996г. бил извършен оглед на процесния апартамент от съпрузите и
родителите на ищеца, на която дата е сключен и предварителният договор при
уговорена цена от 21 000 германски марки и 400 000 лв., в деня на
сключването на която е платена сумата от 10 %. Окончателната сделка била
изповядана няколко дни по-късно, тъй като продавачите са бързали и са разполагали
с необходимите за това документи.
След изповядване на сделката в офиса
на агенцията за недвижими имоти, в която били продавачите и купувачите, бащата
на ищцата е донесъл сумата от 21 000 германски марки и 400 000 лв.,
броил ги и ги е предал на продавачите. Те от своя страна също ги преброили и
взели. Бащата на ищеца заявил, че плаща цената на апартамента, като жест към
своята дъщеря, за да я обезпечи със собствено жилище.
Показанията на В. А., сестра на П.Я.,
установяват, че през 1992г. майката на свидетеля и на ответника, е продала
наследствен имот за сумата от 360 000 лв., която поделила по равно между
децата си. Получените пари от по 180 000 лв. от всяко едно от децата били
вложени през 1992г. в германска банка „МЦС“, оперираща в Република България за
период от 2 години, през който вложителите са имали право да теглят само
начислената лихва. През 1994г. сумите били изтеглени и вложени по сметки в „Ю..“
Ответникът успял да изтегли собствените си пари от 180 000 лв. преди
фалита й през 1995 – 1996г.
Цената на закупения през 1996г.
апартамент възлизала на 26 000 германски марки, според свидетеля, която
била платена от ответника с парите, предадени му от неговата майка, от акумулирани
лихви и от заемни средства, предоставени от свидетеля в размер на 1 500
долара. Дядото на ответника и на г-жа А. осигурил още 50 000-60 000 лв.
Свидетелят не е сигурен дали с посочената сума е платена част от продажната
цена, разходите по прехвърлянето му, или с нея е заплатен извършен ремонт.
Смята, че брат й е съумял да спести през 1996г. около 200 000 марки или
долари от полагане на труд в Корабостроителницата, в която е работил 2-3 или 5
години, считано от 1991г., една година в магазин и една година „по корабите.“
По същото време ищецът е бил студент в Икономическия университет и в отпуск за
отглеждане на дете.
По делото са ангажирани писмени
доказателства сочещи, че ответникът П.Я. е разполагал към 02.04.1996г. със сумата
от 14 400 германски марки. След изтегляне на сумата от 10 000 марки
на 17.05.1996г., на 18.05.1996г. е разполагал с остатъка от 4 454 марки
/л. 80/.
За времето от 1993г. до 1999г. същият
е полагал труд във „Варненска корабостроителница“ АД, видно от вписванията в
трудовата книжка /л. 85 – 87/. За различни периоди от време от 18.01.1993г. до
08.04.2007г., ответникът е работил като моряк при обща продължителност на
плавателния стаж от 3 години, 4 месеца и 17 дни /л. 95/.
Считано от 25.10.2004г. ответникът е
назначен на длъжността „помощник електротехник“ /л. 91/ на кораб „CESEBRRITY
REFLECTION” при
уговорено временно гарантирано месечно плащане от 2 334 без посочена
валута. Заемал е длъжността „корабен дърводелец“ при временно месечно
гарантирано плащане от 2 786 без посочена валута /л. 224 от гр.д. №
1876/2017г. на ВОС/, „електротехник/ръководител на екип при възнаграждение от
2 786 /л. 228 – 229 от гр.д. № 1876/2017г. на ВОС /.
В периода от 04.01.2015г. до
31.03.2015г., ответникът е разполагал с парични средства по банкова сметка, ***
„Бътърфийлс банк“, Бермуда /л. 198 – 201 от гр.д. № 1876/2017г. на ВОС/. Тези
писмени доказателства са неотносими към
спора, както и документите, намиращи се на л. 207 – 215, л. 231 – 234 от гр.д.
№ 1876/2017г. на ВОС, тъй като касаят периоди, следващи сключването на
предварителния и окончателен договор.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства обосновават категоричен извод, че паричните средства за
придобиване на жилището в размер на 21 000 германски марки и 400 000
лв. или общо 2 128 636 лв. /21 000 марки * 82, 316 лв. по курса
на БНБ за 22.05.1996г. или 1 728 636 лв. + 400 000 лв./, са били
подарени от бащата на неговата дъщеря М.Х. и с тях е платена продажната цена на
спорния имот. Тези факти се установяват от показанията на свидетеля Д.Б., която
излага пред съда в тяхната логична и времева последователност фактите касаещи
произхода на средствата, от които се установява по категоричен начин, че именно
с посочената сума е платена цената при придобиване правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Тези показания са плод на преки и непосредствени
впечатления относно факта, че паричните средства са принадлежали на бащата на
ищеца, относно волята на същия да надари дъщеря си, за да я обезпечи с жилище,
че те са броени в деня на сделката, че са послужили за плащане на продажната
цена и са предадени на продавачите на 22.05.1996г. Тези релевантните за делото
факти са възприети лично от свидетеля, а показанията му не са неразколебани от
други събрани доказателства.
Отделно от изложеното, в кориците на
гр.д. № 1876/2017г. на ВОС, което е приобщено към настоящото производство са
налице писмени документи – разписки /л. 10 –14/, удостоверяващи, че лицето С.Х.,
баща на ищеца, факт, който не е спорен, е изтеглил на 20.05.1996г. общо сумата
от 269 826, 96 лв. /44 069, 40 лв. + 52 370, 70 лв. +
59 531 лв. + 105 355, 86 лв. + 8 500 лв./, което съставлява
индиция, че два дни преди сделката същият е разполагал с посочената парична
сума.
Твърденията на ответника, че
продажната цена е платена от подарени му средства от неговата майка в размер на
180 000 лв., от лични средства от полагането на труд и от заемни средства,
осигурени му от неговата сестра, остават недоказани.
Показанията на В. А. са изолирани и
неподкрепени от други доказателства. Свидетелят не разполага със свои преки и
непосредствени впечатления от релевантните факти, а пресъздава такива добити от
споделеното от неговия брат и зълва. Същият не е запознат с действителната цена
на апартамента и не е присъствал нито при сключване на предварителния договор,
нито при изповядване на окончателната сделка.
От показанията не се установява какъв
е размерът на цената на продадения от майката на ответника апартамент, нито, че
половината от получената продажна цена е била подарена на г-н Я., както и, че
тя е послужила за плащането на продажната цена. Дори и да се приеме за
доказано, че г-н Я. е получил от своята майка сумата от 180 000 лв., то не
се установява, че с нея е платена част от продажната цена за закупуване на
апартамента.
Показанията на г-жа А. установяват,
че тя е предала в заем сумата от 1 500 долара, но не доказват, че с нея е
платена част от продажната цена.
Писмените документи, представени от
ответната страна и тези по гр.д. № 1876/2017г. на ВОС, последното приобщено към
настоящото производство, установяват, че в различни периоди от време
предхождащи придобиването на собствеността върху имота и следващи 22.05.1996г.,
г-н Я. е полагал труд и е реализирал възнаграждение, но не доказват, че с
получените средства е платена продажната цена.
Предвид изложеното, следва да се
приеме за установено, че към момента на сключване на окончателния договор за
придобиване на собствеността върху апартамента, ищецът Д.Х. е разполагал с
достатъчно лични средства, подарени му от неговия баща и, че именно с тези
подарени му средства е платена уговорената продажна цена от 21 000
германски марки и 400 000 лв., поради което предявеният и допустим за
разглеждане иск за частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 23, ал. 2 СК относно офиса
На 12.08.2008г. /л. 102/, е сключен
предварителен договор за покупко – продажба на офис № 1, находящ се на
партерния етаж на жилищна сграда на ул.“К. Т.“, по силата на който обещателят,
действащ чрез пълномощник, е поел задължение да прехвърли на М. Я собствеността
върху обекта срещу поето задължение от купувача да заплати продажната му цена
от 26 500 евро, платима, както следва: 1./ 2 500 евро при
подписването му, считани за капаро; 2./ 12 500 евро до края на месец
август 2009г.; 3./ 11 500 евро до 30.01.2010г. при окончателното
прехвърляне на имота;
Окончателната сделка е изповядана на
05.11.2009г. в изискуемата от закона форма на нотариален акт /л. 15 гръб/ при
цена от 31 500 лв., която сума е изплатена напълно от купувача.
Ищецът твърди, че е заплатил
действителната продажна цена на обекта, уговорена в предварителния договор със
средства подарени от родителите му – 22 500 евро, предадени в брой и
4 000 евро, изтеглени от сметката на неговата майка на 05.11.2009г.
Ответникът П.Я. твърди, че той е
заплатил капарото в деня на сключване на предварителния договор възлизащо на
2 500 евро, осигурил е лични спестени средства до 2009г. в размер на
12 000 евро, а след това е съумял да спести още 6 000 евро. Сумата от
8 000 евро е осигурена от М.Х., която я е изтеглила неправомерно от
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД и, която по-късно е осъдена да върне. Задължението й е
погасено от г-н Я. в хода на провелото се изпълнително производство.
В съдебно заседание, г-н Я. твърди,
че в хода на производството по гр.д. № 2872/2010г. по описа на РС – Ш., г-жа Х.
е направила признание, че е използвала неправомерно изтеглената сума от
8 000 евро, за да заплати част от продажната цена на офиса.
В подкрепа на твърденията си, ищецът
е ангажирал гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А.Г., от чиито
показания се установяват следните релевантни за делото факти: съдействал през
есента на 2009г. на своята приятелка при закупуване на офиса на партерния етаж,
чиято цена била около 27 000 евро. Ден преди изповядване на сделката по
молба на г-жа Х. свидетелят и сина му посетили дома на родителите на ищеца в с.
Дибеч с цел осигуряване на част от продажната цена в размер на 22 000
евро. В дома на родителите й, баща и заявил, че предава на дъщеря си сумата от
22 000 евро, която свидетелят преброил, за да й осигури офис за извършване
на счетоводна дейност. Тъй като взетата сума не е била достатъчна, в деня на
сделката г-н Г. придружил ищеца до офис на „И.“ АД, в който М.Х. изтеглила
сумата от 4 000 евро от банковата сметка на майка си. В деня на сделката,
в кантората на нотариуса била броена от свидетеля сумата от около 27 000
евро, в лева и евро. Паричните средства били броени и от продавача.
Към датата на изповядване на сделката, М.Х. е
била упълномощена с пълномощно, съставено в писмена форма с нотариална заверка
на подписите, рег. № 4199/07.03.2008г. /л. 144/, да представлява своята майка Д.Х.
пред БАНКА ДСК ЕАД, БАНКА БИОХИМ, ОББ – клон Варна и Ш., ПРОКРЕДИТ БАНК АД,
ЕКСПЕРЕСБАНК АД, ОБЩИНСКА БАНКА – Варна и БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА
АД, като „разполага с всички средства по сметките на упълномощителя като тегли
средства в неограничено количество.“
От извлечение от банкова сметка *** Х.
за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г., се установява, че на 05.11.2009г. в
10:26 ч. от сметка й е изтеглена сумата от 4 000 евро.
От показанията на водения от
ответната страна свидетел С.Д. се установява, че през месец септември/октомври
2009г., свидетелят и П.Я. работили на пасажерски кораб, наети от компания
„Селебрити.“ На кораба, г-н Я. споделил със своята колежка, че е оставил
парични средства на съпругата си, за да купи офис при цена от „26 000.“ За
да осигури средства за семейството си се е наложило да се качи на кораба, което
му попречило да финализира сделката, за която оставил капаро. Според г-жа Д.
възнагражденията, които са получавали на кораба, тя, работеща на бара, а г-н Я.
като ел. механик, са били на значителна стойност.
Според сестрата на ответника В. А.,
цената на закупения през 2009г. офис е възлизала на 26 000 германски
марки, които са осигурени от трудовите възнаграждения, получени от брат й при
пътуванията му по кораби в чужбина.
С влязло в законна сила съдебно
решение по гр.д. № 2872/2010г. по описа на РС – Ш., М. Я е осъдена да заплати
на „С.Ж.Е.“ АД сумата от 8 012, 06 евро, представляваща сума получена без
основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 16.07.2010г. до окончателното й изплащане и сумата от 749, 13 евро,
представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за периода от
03.2009г. до 16.07.2010г.
Твърденията, че в хода на
образуваното изпълнително производство неплатеният в срока за доброволно
изпълнение дълг е погасен от П.Я., не се оспорват от бившата му съпруга.
Преценени в съвкупност, писмените и
гласни доказателства установяват по категоричен начин, че част от продажната
цена на процесния недвижим имот в размер на 26 000 евро е заплатена с
лични средства на М.Х.. От тях 22 000 евро са подарени от баща й, факт,
установен от показанията на А.Г., който ги е получил от дарителя в деня,
предхождащ изповядване на сделката, а останалите 4 000 евро, подарени й от
нейната майка и изтеглени в деня на сключване на прехвърлителната сделка, факт,
потвърждаващ се от извлечението от банкова сметка, ***та на същия свидетел, който
е придружил ищеца до офис на банка. Фактът, че именно с подарените й парични
средства е платена цената от 26 000 евро, следва да се счита несъмнено
установен от показанията на А.Г., който е преброил сумата от „около 27 000
евро.“ Не се установява остатъкът от продажната цена от 500 евро да е заплатен
с лични средства на ищеца.
Така, ангажираните доказателства опровергават
твърденията на ответната страна за произхода на средствата, вложени в
закупуване на офиса. По делото, остава недоказано, че П.Я. е заплатил капарото
в деня на сключване на предварителния договор. Както вече беше посочено,
ангажираните от ответника писмени доказателства установяват, че е полагал труд
в различни периоди от време, заемайки различни длъжности и е реализирал трудово
възнаграждение, но не установяват твърденията му, че с получените суми е
заплатил част от продажната цена.
В кориците на гр.д. № 2872/2010г. по
описа на РС – Ш. не се съдържа признание на неизгоден за ищеца факт, а именно,
че неправомерно получената сума от банката е вложена в закупуване на спорния
имот. Дори и такова признание да е било направено, то същото следва да се
прецени в съвкупност с останалите събрани доказателства.
Влязлото в сила съдебно решение
установява със сила на пресъдено нещо между страните по спора, че М. Я е
получила парична сума без основание, поради което е и осъдена да я върне. Фактът,
че ответникът е погасил дълга на бившата си съпруга, е ирелевантен за
настоящото производство.
Ангажираните гласни доказателства,
чрез разпита на В. А. и С.Д., не установяват нито едно от въведените от
ответника положителни твърдения. Показанията на г-жа А. за произхода на
средствата при закупуване на офиса, почиват на предположения, че са спестени и
осигурени от полагане на труд, поради което в тази част, съдът не ги възприема
като достоверени. Недостоверни са и показанията на г-жа Д., която единствено
споделя факти, узнати от ответника, които не са основани на лични, преки и
непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които свидетелят е допуснат.
Следователно ищецът е придобил с
лични средства правото на собственост върху 26 000/26 500 идеални части от
процесния обект. В режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са
придобили 500/26 500 идеални части от собствеността върху същия обект или 1, 89
%.
Предвид изложеното, предявеният и допустим иск
за частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, следва да бъде уважен до
претендирания размер от 9/10 идеални части.
При този изход на спора, с право на
разноски разполага ищцовата страна М.Х., чиито размер, според представения
списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за плащането им, възлизат на
сумата от 3 779, 23 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.С.Х., ЕГН **********,***
срещу П.Д.Я., ЕГН **********,***, иск с правно осн. чл. 23, ал. 2 СК, че М.С.Х.,
ЕГН **********,***, е собственик на 9/10 ид. части от самостоятелен
обект с идентификатор ****.***.**.*.*по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул.“П. и.“ № *, бл.
*, вх. *, АПАРТАМЕНТ№ 75, находящ се
в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ****.**.*с
предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, на едно ниво,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и входно антре с
площ от 79.98 кв. метра, заедно с принадлежащото към апартамента избено
помещение, с площ от 8.71 кв. метра при граници по предходен документ за
собственост: от всички страни-коридор, горе-избени помещения от първи сутерен,
като самото избено помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 %
ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж
върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.С.Х., ЕГН **********,***
срещу П.Д.Я., ЕГН **********,***, иск с правно осн. чл. 23, ал. 2 СК, че М.С.Х.,
ЕГН **********,***, е собственик на 9/10 ид. части от офис 1, част от апартамент 1, с
одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № ****.**.*по кадастрална скица
одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на
партерния етаж на жилищната сграда на ул. „К. М. Т.“ №** в град Варна, Община
Варна, Област Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно
помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 %
идеални части от общите части на сградата под №1 и правото на строеж върху ПИ с
идентификатор ***.**.*, стар идентификатор УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон по
плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица: улица „К.
М. Т.“, ул. "Радецки" и УПИ II-8.
ОСЪЖДА
П.Д.Я., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Х., ЕГН **********,***
сумата от 3 779, 23 лв. /три хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и двадесет и три ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: