РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. гр. Хасково, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба на В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
местност **********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.*********, адв. В.Д от АК – Хасково
против Заповед № 490 от 25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание
§4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от
ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.*******,
землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на
Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № ******* г. на ОСЗГ по заявление №
******* по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № ********** г., с която се възстановява правото на
собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.П.Я и З.М.Я
върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор
*******, ж.р.*******, землище гр.Хасково, с площ 998 кв. м. при граници и съседи:
*********, жилищна територия; ********, жилищна територия; *********, улица;
*********, улица; ограничения в собствеността няма.
Жалбоподателят твърди, че оспорваната заповед му е била връчена по пощата с
обратна разписка на 31.05.2023 г., тъй като в регистъра на новообразуваните имоти към
плана на новообразуваните имоти за собственик на поземления имот *******, освен
1
наследниците като такъв бил записан и В. С. Й.. Това му придавало качеството
заинтересована страна като собственик на имота съгласно НА за покупко-продажба на
недвижим имот ****, *****, дело № ******г. на Хасковски народен съдия, респ. същият има
право да обжалва процесната заповед, издадена от Кмета на община Хасково.
Според жалбоподателя, обжалваната Заповед № 490 от 25.03.2021 г. на Кмета на
Община Хасково е неправилна и незаконосъобразна, същата била издадена в противоречие с
материалноправни разпоредби, при неспазване на установената форма и съществено
нарушение на административно- производствените правила.
Излагат се в жалбата следните съображения в тази насока: Фактическите основания,
посочени в оспорваната заповед не обосновавали извода, че са довели до изпълнението на
законовите изисквания за издаването на акта. В мотивите на оспорваната Заповед било
посочено, че е налице хипотезата на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не ставало ясно по какъв начин
административният орган е достигнал то този извод, за да издаде оспорваната заповед.
Липсвало решение на Комисията по §4 от ЗСПЗЗ, както и ПУП, независимо че имало
одобрен ПНИ със Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен управител на Област
Хасково.
Оспорваната заповед била издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените
мотиви били неясни и противоречиви, което било съществено нарушение на процесуалните
правила. В атакувания ИА липсват конкретно посочване на мотиви за фактическото
основание за неговото издаване. Обжалваната Заповед била издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила - не било проведено
законосъобразно производство по реда на глава 5, раздел 1 от АПК, като не бил спазен чл.
26, ал. 1 от АПК. Когато започнало производството, предвид и направено искане пред
административен орган, в който е било подадено - Община Хасково, била нарушена
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като не са били уведомени известните
заинтересовани граждани и организации, освен заявителите. Индивидуалният
административен акт се издавал след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение
за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива
са дадени, съответно направени. Административният орган, издал Заповед № 490 от
25.03.2021 г., нарушил това свое задължение, което му било вменено и с императивна
разпоредба на чл. 9, ал. 2 от АПК - административният орган събира всички необходими
доказателства и когато няма искане от заинтересовани лица.
Възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не кореспондирала с
действителната такава, а актът бил съставен при не напълно изяснени фактически
обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта била несъответна, както по
фактите, така и по правото. Въпреки че административният орган следвал установената в
§4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР
на ЗСПЗЗ, специална административна процедура при издаване на акта, в проведеното
административно производство се констатирало допуснато нарушение на административно
2
производствените правила, което според жалбоподателя е съществено. В нарушение на чл.
35 и чл. 36 от АПК административният орган не съобразил, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение
за случая, като следвало доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят
от него. В тази връзка законодателят в АПК разширил кръгът на доказателствените средства,
с помощта на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния
случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният орган,
осъществяващ контрола по строителството, следвало да събере всички необходими
доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна
проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В процесния случай
административният орган не изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и
обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран, и
конкретно не съобразил собствеността на процесния имот и неговото точно
местоположение, за ангажиране на правилното материалноправно основание, което да е
съответно на фактическите констатации.
Поддържа се в жалбата, че в конкретния случай, процесният имот не попада в терен
по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР
на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед
следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона,
поради следните съображения:
Процесният имотът не бил новообразуван. Следвало да се изключи от процедурата
по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от
ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от
ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред. Първоначално имотът бил собственост на
Г.К.Д от гр. Хасково. На ******** г. В. С. Й. чрез покупко-продажба на недвижим имот
съгласно НА ****, *****, дело ****** г. на Хасковски Народен съдия в гр. Хасково, вписан в
„Служба вписвания'' - гр. Хасково под вх. peг. ********** г. закупил имота. Процесният
имот тогава представлявал нива с площ от 1.000 декар, находяща се в местността „Бузлука",
Хасковско землище, при граници - път, Я.Г, В.Д, П.П и собствено място, като имотът бил
част от цяла нива от 3 дка, находяща се в местност ****, Хасковско землище. Понастоящем
от жалбоподателя били построени Жилищна сграда на 1 етаж - еднофамилна с
идентификатор № *******.1 с площ от 50 кв.м., Друг вид сграда за обитаване на 1 етаж с
идентификатор *******.2 с площ от 21 кв.м. и Друг вид сграда на 1 етаж за обитаване с
идентификатор *******.3 с площ 63 кв.
Съгласно чл. 28, ал. 4, изречение трето от ППЗСПЗЗ, данните за собствеността на
новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от
плана на новообразуваните имоти. Това изискване било приложимо и по отношение на
имотите, които макар да не са новообразувани, попадат в границите на територията по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно единствено жалбоподателят трябвало да бъде записан като
3
собственик на имот с идентификатор № ******* по ПНИ на ж.р. ****** - гр. Хасково, а не
както бил записан на наследниците на Г.П.Я и З.М.Я. Това изискване на закона не било
съобразено от издателя на обжалваната заповед.
Освен това в плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ се нанасяли имотите на три
категории лица: 1. Ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се
е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане
цената на земята; 2. Бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или
възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на
собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3.
Настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за
собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в
ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези,
които никога не са изгубвали своята собственост. В конкретния случай жалбоподателят бил
със статут на последната категория лица. Следователно, процесният имот не представлявал
новообразуван, не следвало да се включва като такъв в ПНИ и не следвало за имот с
идентификатор № ******* да се издава обжалваната Заповед № 490 от 25.03.2021 г. на
Кмета на Община Хасково.
Не било ясно и по какъв начин издателят на обжалваната заповед преценил, че
имотът следва да бъде включен в ПНИ и да се възстанови правото на собственост на
посочените наследници. Ето защо издадената заповед се явявала незаконосъобразна и не
преследвала целта на закона, респ. следвало да бъде отменена като такава. Като не изяснил
изложените по-горе факти и обстоятелства, Кметът на Община Хасково издал един
неправилен и незаконосъобразен акт, който бил в противоречие с на материално-правните и
процесуалните правила и целта на закона, поради което следвало да се отмени. В хода на
административното производство по издаване на оспорената заповед били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които довели до
непълно изясняване на правнорелевантни факти, в резултат на което се стигнало и до
неправилно приложение на материалния закон. Като не обсъдил горните обстоятелства и не
спазил цитираните разпоредби от АПК и ЗСПЗЗ, административният орган издал заповедта
в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде
отменена Заповед № 490 от 25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез
пълномощника си в лицето на адв. В.Д от АК - Хасково поддържа всички изложени в
жалбата доводи като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Кмет на Община Хасково поддържа неоснователност на жалбата, респ.
законосъобразност на оспорваната заповед.
4
Заинтересованата страна Е. Г. М., не се явява, респ. не се представлява в открито
съдебно заседание и не взема писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна В. К. Д., чрез пълномощник в лицето на адв. А.М.Т от АК –
Хасково оспорва жалбата като моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, за което представя списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 490 от 25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, същата е
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за ж.р.*******, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на
областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № ******* г. на
ОСЗГ по заявление № ******* по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № ********** г. и със същата се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Г.П.Я и З.М.Я върху новообразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински
съвет Хасково с идентификатор *******, ж.р.*******, землище гр.Хасково, с площ 998 кв.
м. при граници и съседи: *********, жилищна територия; ********, жилищна територия;
*********, улица; *********, улица; ограничения в собствеността няма. Отбелязано е в
заповедта, че в имота има три сгради: № *******.1 - 1 етаж , Жилищна сграда -
еднофамилна, 50 кв.м.; № *******.2 - 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване, 21 кв.м. и №
*******.3 - 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване, 63 кв.м.
В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6
от 29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е
одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание
„Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ
като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“,
****** и „Каменец“.
По делото е представена и цитираната в Заповед № 490/25.03.2021 г. на Кмета на
Община Хасково – скица № ******* от 10.03.2021 г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор ******* по План на новообразуваните имоти на ж.р. ******, гр. Хасково,
одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково.
Като собственици в скицата са посочени наследниците на Г.П.Я и З.М.Я.
В представеното извлечение от регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ за ж.р ******, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195; територия с трайно предназначение
урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване” фигурира и процесният
новообразуван имот № ******* с площ от 998 кв.м., идентичен по номер и площ с имот,
предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със стар №
400 по КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
5
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – В. С. Й., Г и З.Я, с акт за
собственост към датата на приемане на помощния план – НА 53/21.06.69 г., без данни за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета по §62 ал.4 от
ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария
имот - № по заявление *******; име на стария собственик – Г и З.Я; Решение на ПК –
******* г.
С писмо с рег. индекс 94 В-5530-1 от 09.05.2023 г. на Община Хасково до
жалбоподателя В.С.Й., му се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 490/25.03.2021 г. на Кмет на Община Хасково за
придобиване правото на собственост на наследниците на Г.П.Я и З.М.Я върху поземлен
имот ******* по плана на новообразуваните имоти на ж.р.*******, гр.Хасково, одобрен със
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково.
Според приложената известие за доставяне, на 31.05.2023 г., В.С.Й. е получил лично
съобщението на Община Хасково.
Със Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково
издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията
и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-
494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на
технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
одобрен план на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р.
„Орфей“, ж.р. ******, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на
гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След
изработване на ПНИ, същият е обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019 г. Липсва спор по
делото, че Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, по
отношение на процесния ПИ не е била обжалвана в срок във връзка със законосъобразността
й и същата е влязла в сила, считано от 13.07.2019 г.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Е. Г. М. и В. К. Д –
М. са единствени наследници на Г.П.Я, роден на 24.05.1898 г. и З.М.Я, родена на 01.06.1906
г. за което са представени по делото и поредица от удостоверения за наследници. От тях е
видно още, че двамата са родители на починалата на 27.09.2007 г. Е. Г. З, майка на Г.Й.М,
починал на 28.05.2021 г. – баща и съпруг на конституираните заинтересовани страни.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и всички документи,
съдържащи се в преписка по заявление № *******.11.09.1991 г. на наследниците на Г и З.Я
на ПК – Хасково. С решение, представено по делото като дубликат № 36-51 от 01.04.1998 г.
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Г.З.Я, на Поземлена
комисия – Хасково по Заявление вх.№ ******* от 11.09.1991 г. от Е. Г. З, се признава и се
възстановява правото на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими
стари реални граници на следните имоти: нива от 15.400 дка, находяща се в терен по §4 на
6
гр.Хасково, в местността Помак Чешме, установен с нотариален акт 175. Посочено е, че това
възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще
се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9
ППЗСПЗЗ.
В приложената преписка по заявление № ******* от 11.09.1991г. от Е. Г. З се
съдържат и заявление с вх.№ 176 от 11.09.1991 г. от същата, Нотариален акт за покупко-
продажба ***********, дело № 183 от 1942 г., Нотариален акт за собственост на недвижим
имот купен на публична продан ********** г.; Нотариален акт за покупко-продажба ***,
*****I, регистър *****, дело № ****** от 1942 г.; Нотариален акт за покупко-продажба
******, *****, регистър ******, дело № ***** от 1942 г.; Договор за продажба на недвижим
имот от 21.10.1942 г.;
За удостоверяване на правото си на собственост, от страна на жалбоподателя е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****, *****, дело №
***** от ******** г. на Хасковски районен съдия, съгласно който Г.К.Д продава на В. С. Й.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: нива от 1 декар, находяща се в местността
„Бузлука", Хасковско землище, при граници - път, Я.Г, В.Д, П.П и собствено място.
Съдът прие като доказателство и Решение № 125/20.02.2025 г., постановено по гр.
(адм.) дело № ******* по описа за 2023 г. на РС-Хасково, влязло в сила на 31.03.2025 г., от
което се установява, че подадената от В.С.Й. жалба против Заповед № ДС- 28-1/11.06.2019 г.
на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните
имоти /ПНИ/ на жилищен район ******, в землището на гр.Хасково, с искане за обявяване
нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор № *******, е отхвърлена като неоснователна.
По делото са приобщени и други документи, които според настоящия съдебен състав
са ирелевантни в случая и чието съдържание не следва да бъде обсъждано.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Тя е насочена
срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с който пряко и
непосредствено се засяга законен интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване,
установен в чл.149, ал.1 АПК. Видно от описаното по-горе известие за доставяне,
жалбоподателят е узнал за издаването на заповедта на 31.05.2023 г., а жалбата е подадена
чрез административния орган на 12.06.2023 г. Жалбата е и редовна, тъй като отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна като съображенията за това са
следните:
В случая, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
7
Жалбоподателят оспорва Заповед на Кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Г.П.Я и З.М.Я върху новообразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински
съвет Хасково с идентификатор *******, ж.р.*******, землище гр.Хасково, с площ 998 кв.
м. при граници и съседи: *********, жилищна територия; ********, жилищна територия;
*********, улица; *********, улица; ограничения в собствеността няма. Съгласно § 4к, ал. 7
ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на
правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета
на общината. В настоящия случай обжалваният административен акт е за възстановяване на
право на собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота,
следователно оспореният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентния орган.
Оспорваният акт е съставен и в законоустановената писмена форма, като съдържа
всички реквизити, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и на тези
предвидени в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно посочени са номер на имота от ПНИ,
местоположението, размера, границите, съседите, наличието на сгради, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, а и към заповедта е издадена скица №
******* от 10.03.2021 г.
Видно от съдържанието на процесната заповед във връзка с правните и фактическия
основания, служещи като причина за издаването й, следва да се посочи, че Заповедта е
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
4б, ал. 1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ж.р.*******, землище гр.Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № ******* г.
на ОСЗГ по заявление № ******* по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № ********** г. Тоест
основание и положителна предпоставка за издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в сила ПНИ. Както бе посочено вече, не е спорно между
страните, че със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково
е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите от ЗСПЗЗ на ж.р.
****** гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник бр. 51/28.06.2019 г., като по
отношение на поземлен имот с идентификатор ******* в законоустановения срок не е
подадена жалба и съответно заповедта е влязла в сила. Не е проведено успешно от страна на
жалбоподателя и оспорването на Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на
област Хасково с твърдените доводи за нищожност, съобразно влязлото в сила Решение №
125/20.02.2025 г., постановено по гр. (адм.) дело № ******* по описа за 2023 г. на РС-
Хасково по отношение на процесния недвижим имот.
Точно защото заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл
в сила ПНИ, предметът на съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието
на влезлия в сила ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и
8
установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този вид дела и
обективирана в решение № ****** от 27.12.2011 г., постановено по адм.д. № ****** по
описа за 2010 г. на ВАС, ****., решение **** от 04.01.2008 г., постановено по адм.д. №
******** по описа за 2007 г. на ВАС, ****., решение ******* от 01.03.2012 г., постановено
по адм.д. № ****** по описа за 2011 г. на ВАС, ****. и решение № ******* от 22.12.2011 г.,
постановено по адм.д. № ****** по описа за 2010г. на ВАС, ****.
Доколкото в настоящия случай жалбоподателят не е оспорил в срок плана на
новообразуваните имоти във връзка с неговата законосъобразност и с който план процесният
имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на Г.П.Я и З.М.Я в
съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община
Хасково е бил задължен да издаде заповед за възстановяване на собствеността именно въз
основа на влезлия в сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на
съответната община действа при условията на обвързана компетентност.
Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на
собствениците според ПНИ – съдържанието й следва да съответства на отбелязванията в
този план и това съответствие е предмет по съществото на настоящия спор за
законосъобразността й. Видно от събраните по делото доказателства и най-вече от данните
от регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. ******, гр. Хасково,
с процесната заповед правилно и без каквото и да е било различие от ПНИ е
индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване. След като оспорваната заповед има
идентично съдържание със записванията в ПНИ и регистъра към него, тя трябва да се цени
като правилна и законосъобразна.
Основните твърдения на жалбоподателя са свързани с доводите му за притежание на
правото на собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост.
Следователно е налице спор за материално право. В настоящото производство обаче е
недопустимо разрешаването на такъв спор между субекта, комуто е възстановено правото на
собственост по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права върху
същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ подлежи на
решаване по реда на исковото производство. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8
т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че направеното оспорване на
процесния административен акт следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на Кмета
на община Хасково е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на
законовите изисквания, в предвидената форма, с необходимото съдържание и от
компетентния административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са
спазени изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане на ответника за разноски, като жалбоподателят бъде
осъден да му заплати сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
9
съобразно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
предвид конкретиката на спора.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че разноски се претендират и от
заинтересованата страна В. К. Д - М. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000,00 лева, съобразно представения по делото списък на разноските и доказателства за
реалното им изплащане, на основание чл.143 ал.4 АПК, жалбоподателят следва да бъде
осъден да й заплати посочената сума. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да се приеме за неоснователно, доколкото уговореният и заплатен
размер на адвокатския хонорар към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 27.05.2025 г. е в минималния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа към посочената дата размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, местност
**********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул**********, кантора **** адв. В.Д от АК -
Хасково против Заповед № 490 от 25.03.2021 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на
основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр.
първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за
ж.р.*******, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния
управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № ******* г. на ОСЗГ по
заявление № ******* по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № ********** г., с която се възстановява
правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на
Г.П.Я и З.М.Я върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен
полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор *******, ж.р.*******, землище гр.Хасково, с площ 998 кв. м. при граници и
съседи: *********, жилищна територия; ********, жилищна територия; *********, улица;
*********, улица; ограничения в собствеността: няма, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, местност **********,
съдебен адрес: гр.Хасково, ул**********, кантора **** адв. В.Д от АК - Хасково, на
основание чл. 143, ал. 3 АПК, да заплати на Община Хасково, адрес: гр. Хасково, пл.
„Общински” № 1, сумата 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, местност **********,
съдебен адрес: гр.Хасково, ул**********, кантора **** адв. В.Д от АК - Хасково, на
основание чл.143, ал.4 АПК, да заплати на В. К. Д - М., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови
Искър, общ.Столична, обл.София, ул. ***********, сумата от 1000,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
10
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар; П.М
11