Решение по адм. дело №765/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.112 от Закона за здравето/ЗЗдр./.

Образувано е по Жалба на Е. К. К. от [населено място].

Оспорва се Експертно решение № 92504 от заседание №128 от 06.08.2025г. на НЕЛК- специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено изцяло ЕР на ТЕЛК № 90064 от 01.10.2024г. при МБАЛ „д-р Стойчо Христов“ ЕООД гр. Севлиево.

Жалбоподателят излага в ръкописен текст недоволството си от процедурата по преосвидетелстването му и от органите на медицинската експертиза. Иска АСВТ да ги санкционира. Счита, че поради сгрешената му диагноза НОИ ще обжалва, което ще застраши физическото му оцеляване по финансови причини. Счита, че оспореното ЕР на НЕЛК е незаконосъобразно, защото водещата диагноза, процентът на ТНР за придружаващите заболявания и срокът на инвалидност били неправилно определени. Поради това, че при едни и същи обстоятелства и лечение не са като тези, отразени в предходно ЕР №92212/11.10.2023г., което е потвърдено от съда като правилно. Жалбоподателят иска от съда да отмени оспореното понастоящем ЕР на НЕЛК и да върне преписката на друг състав за ново произнасяне. Освен това заявява, че ако съдът отсъди в негова полза, но не санкционира посочените в жалбата служители на НЕЛК, то да се счита, че е предявил претенция срещу Министерство на здравеопазването за парично обезщетение в размер на 100 хиляди лева.

В допълнително писмено становище жалбоподателят изтъква, че смята, че постановилите ЕР лекари от състава на НЕЛК нямат специализирано медицинско образование. Оспорващият не се явява в о.с.з. и не претендира разноски. Депозирал е писмено искане за отвод на състава, което не е уважено.

Ответникът по жалбата – Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ гр. София, не се представлява в о.с.з., но ангажира писмено становище по спора, чрез упълномощения юрисконсулт. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Определя ЕР на НЕЛК като адм. акт, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазена е писмената форма за действителност. Претендира, че процесното Решение е мотивирано и съдържа фактически и правни основания, обусловили издаването му. Съставът на НЕЛК е описал и обсъдил приложените документи в МЕДосие на лицето. Определен е процент на ТНР и срок на инвалидността. ПП на ответника претендира за присъждане на разноски по делото и прави евентуално възражение за прекомерност.

Конституираните заинтересовани страни с Определение № 3178/07.10.2025г., а именно: ТЕЛК - Общи заболявания при МБАЛ „д-р Стойчо Христов“ЕООД гр. Севлиево; ТП на НОИ гр. Велико Търново; РД „Социално подпомагане“ гр. В. Търново; Агенция за хората с увреждания гр. София не се представляват в о.с.з. и не ангажират становище по жалбата.

Настоящият състав на АСВТ намира депозираната жалба за допустима, макар оспореното ЕР на НЕЛК да създава права за жалбоподателя. Това се дължи на обстоятелството, че специалният закон/в случая това са ЗЗдр.-вж. чл.112, ал.1, т.4, чл.63, ал.1, т.4 от Правилника за МЕ/ сочат, че само ЕР на НЕЛК подлежат на съдебно обжалване, но при това не поставят ограничения кои измежду тях. Следователно всички решения на НЕЛК подлежат на съдебен контрол.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото видно от материалите по делото ЕР е връчено чрез лицензиран пощенски оператор на 05.09.2025г./вж. л.25/, а жалбата е получена в НЕЛК на 18.09.2025г. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. По силата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от специалният ЗЗдр., приложими в настоящото производство са разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове. В тази връзка ЕР на НЕЛК е годен предмет на съдебен контрол. Оспорването е процесуално допустимо и езаявено пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

Съдът указа разпределението на доказателствената тежест върху ответника. В тази връзка НЕЛК представи в съда заверено копие от административна преписка, в т.ч. МЕД на лицето и копия от дипломите за завършено медицинско образование и придобита специалност на лекарите в състава на Комисията. Посочените писмени доказателства не са оспорени.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

1.На 15.08.2001г. жалбоподателят претърпява трудова злополука, като поради *** се налага спешна операция. Стига се до временна нетрудоспособност, а впоследствие се развива и трайна такава. К. отключва *** През 2006г. това заболяване е водеща диагноза при освидетелстване от ТЕЛК, с ДИ 06.05.2006г.

2. При поредното преосвидетелстване на лицето/по повод изтичане на срока на предходното ЕР/ е постановено ЕР № 90064 от 01.10.2024г. при МБАЛ „д-р Стойчо Христов“ ЕООД гр. Севлиево.

2.1. ТЕЛК Севлиево определя 75% ТНР. Като водеща диагноза е посочено общо заболяване с код *** В анамнезата е обсъдено, че лицето страда от ***Прибавени са и 20% от придружаващото заболяване/20% от 20 е 4%/.

3. Недоволен от постановеното Решение на ТЕЛК К. го обжалва пред НЕЛК. По повод тази жалба НЕЛК е постановила ЕР № 92504 от заседание №128 от 06.08.2025г. НЕЛК потвърдила ЕР на ТЕЛК Севлиево изцяло и ТНР от 75%, т.к. приема, че заключението е подкрепено от актуалната медицинска документация.

Именно постановеното на 06.08.2025г. Решение на НЕЛК е предмет на настоящото производство.

При така установените факти съдът направи следните изводи от правна страна:

Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./. Приложим материален такъв е Законът за здравето/обн. ДВ бр.70 от 2004г./ и издадената по делегацията на чл.101, ал.7 от същия, Наредба за медицинската експертиза/обн. ДВ бр.51 от 2017г./. Следва да се съобрази и Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ или за краткост Правилника за МЕ/, обнародван ДВ бр.34 от 2010г.

Съдът дължи служебно цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която преследва закона. Съгласно ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това. Провеждайки такава проверка съдът установи следното:

Оспореното Решение на НЕЛК е постановено от законен състав на колективния административен орган. Специализирания състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е съобразен с водещата диагноза на лицето, която е ***и попада в категория ***. ***. Става въпрос за водеща диагноза с код по *** Жалбоподателят оспорва изрично компетентността на състава на Комисията, издала оспореното ЕР. В тази връзка ответникът представи копие на дипломите за завършено медицинско образование и придобита специалност на лекарите от състава на НЕЛК, постановил оспореното решение. Д. Р. Д. е придобила специалност „вътрешни болести“ през 1986г., а д-р В. А. има специалност „вътрешни болести“ през 1988г. и „кардиоревматология“ от 1991г. Поради това съдът счита, че са спазени чл. 18, ал.3 и 4 от Правилника за организацията на МЕ, които предвиждат ЕР да се постанови от състав от лекари, с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина. Административният орган е действал в рамките на правомощията си, предвидени в нормата на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. ЕР на НЕЛК е постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза, която е в раздела вътрешни болести. Поради тези съображения съдът прие, че не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК, а оспореното Решение на НЕЛК е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, време и степен колективен АО, осъществяващ медицинска експертиза.

Решението на НЕЛК е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Посочена е дата на инвалидността, определен е процент на ТНР, срока на действие на ЕР, както и противопоказаните условия на труд. В ЕР са посочени медицинските факти, обосновали приетото от административния орган решение, както и епикризите и изследванията, с които същите са установени. Прието е наличие на първични медицински документи, описващи състояние на трайна неработоспособност. Описание на данните от анамнезата, обективния статус, предписаното лечение и установените диагнози. С оглед на това съдът прие, че не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Спазен е чл.49, ал.1 от Правилника за МЕ, т.к. е постановено мотивирано ЕР на НЕЛК. Поради това не е налице основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК, поради нарушения на формата на акта.

По въпроса дали са допуснати съществени нарушения на процесуални правила при издаване на оспореното ЕР на НЕЛК от 06.08.2025г. съдът прие следното:

Съгласно чл.50, ал.1 от Правилника на МЕ, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската документация и електронните здравни записи на лицата в НЗИС. Тоест, с отмяната на ал.2 и 3 на с.р. в сила от 27.07.2018г., НЕЛК се произнася само по документи. Само по поводите, посочени в жалбата и тези, предвидени в Наредбата за заболяванията, съществували към момента на произнасянето на ТЕЛК. Доколкото по делото има данни за последващо преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние. Тези изисквания на процедурата съдът намира за спазени.

Относно оплакването за неспазване на срока за произнасяне, съдът намери следното:

Срокът за произнасяне на НЕЛК е предвиден в чл.47, ал.1 от Правилника на МЕ и е 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК, при определяне на ТНР. Жалбата на К. срещу ЕР на ТЕЛК Севлиево е постъпила в НЕЛК на 07.03.2025г. с вх. № 041043/вж. л.60 от делото/. Произнасянето на НЕЛК е обявено на 06.08.2025г., извън тримесечния срок. Това нарушение обаче, не е съществено и не е основание да бъде отменено ЕР на НЕЛК. Срокът за произнасяне на АО е инструктивен и органът не губи правомощието си да се произнесе след срока. Всъщност ответникът е длъжен да се произнесе и след това с мотивиран акт, т.е. непроизнасянето му не формира мълчалив отказ. Предвид установеното съдът прие, че от НЕЛК не са допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, а обсъдените медицински документи са достатъчни и годни да обусловят извода за водещата диагноза, придружаващите заболявания и определените проценти ТНР. Поради това не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Актовете на органите на медицинската експертиза имат двояка природа. Съдържат експертното заключение относно здравословното състояние и работоспособността на лицето и освен това са индивидуални административни актове, с които се установяват субективни права на отпуск, обезщетения по ДОО, пенсия и др. социални плащания. При това тези ИАА следва да бъдат съобразени с правилата на АПК, доколкото приложението на общия закон не е изключено от специалния такъв.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспореното ЕР като административен акт, обхваща преценката налице ли са сочените от компетентния адм.орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Фактически основания на оспореното ЕР на НЕЛК съставляват оценката на стадия и лечебния отговор на две заболявания на пациента, водещото – *** и придружаващото ***, а именно:

Според медицинското заключение на НЕЛК К. страда от ***. Диагнозата и резултатът от прилаганото лечение са потвърдени с актуални ***. При тези данни Комисията е приела, че за водещото заболяване се следва оценка 71% ТНР, т.к. не са налице най-тежките прояви, предвидени в *** на НМЕ.

Относно придружаващото заболяване – установена е ***. Лицето провежда системна медикаментозна терапия и е без поява на значими ***. Поради това оценката за *** е отнесена в *** на НМЕ.

Като установи, че посочените в оспорения акт фактически основания съответстват на доказателствата по делото, съдът намери оспореното ЕР на НЕЛК за обосновано и съответно на материалния закон. Представените първични медицински документи за проведено лечение и диагностични и лабораторни изследвания са обсъдени в тяхната взаимовръзка. Комисията е изложила мотиви относно здравословно състояние на освидетелстваното лице и дефицитите, които са предизвикани от проявите на заболяванията, от които страда. Наличната медицинска документация дава представа за реалното увреждане на здравето на К., стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит.

Въз основа на собствена преценка на доказателствата НЕЛК е формирала медицинско заключение, че освидетелстваното лице действително страда от *** който е с давност от 2005г., но е налице добър отговор на лечението с ***, поради което заболяването, макар и активно, не е преминало в най-тежката си форма. Правилна е преценката на НЕЛК, че не се следват 100% ТНР за ***, т.к. не се установяват данни за напреднала форма на заболяването с усложнения, предвидени в *** на НМЕ, а именно: ***.

АСВТ в настоящия състав намира, че определените за заболяването *** 20% ТНР са подкрепени от изследванията и данните за провеждана системна терапия, която е поставила *** под контрол и лицето няма значими ***, както в миналото. Установено е, че ЕКГ показва синусов ритъм, т.е. няма ритъмни нарушения. *** Всичко това са обстоятелства, които сочат на задоволителен медикаментозен контрол, което правилно отнася оценката на ТНР за *** на НМЕ, за която умерена степан се следват 20%.

При определяне на крайния процент за ТНР правилно към 71% за водещата диагноза са прибавени 4% за придружаващото заболяване. Това са 20% от двадесетте процента оценка за ***. На основание пункт III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка, представляваща Приложение №2 на НМЕ.

В заключение съдът намира, че процесното ЕР на НЕЛК е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването.

Относно другите оплаквания в жалбата съдът прие следното:

Следва да се отбележи, че настоящото ЕР на НЕЛК е произнасяне с оглед актуалното здравословно състояние на освидетелстваното лице през 2025г. Поради което е лишено от основание очакването на К. същото да преповтаря буквално констатациите и оценките от предходно ЕР, постановено през 2023г.

Неоснователно е и оплакването, че е определен 2г. вместо 3 год. срок на инвалидността. Продължителността на СИ е предоставен в преценката на органите на МЕ, съгласно чл.69, ал.1 от НМЕ. Доколкото това е въпрос на оперативна самостоятелност на АО, съдът не намира да са нарушени изискванията за нейната законосъобразност. По-краткият срок сочи на необходимост от динамично наблюдение и проследяване. В случая самото лице е подало молба за преосвидетелстване поради влошаване на здравословното състояние преди да изтече определения с ЕР 2г. СИ.

Оплакването за грешно определена водеща диагноза не се потвърждава. Обсъжданата в мотивите и свързаната с разпоредените правни последици диагноза е ***, с код по МКБ десета редакция ***. Жалбоподателят настоява, че следва да е посочен в ЕР код на заболяването ***. Доколкото в мотивите на ЕР и документацията се обсъжда ***. Поради това е налице техническа грешка относно изписване на пълния трицифрен код на заболяването по МКБ, а не погрешно определена водеща диагноза. Тази грешка е без практическо значение за оценката на ТНР в случая и може да бъде отстранена по всяко време от АО, вклч. след постановяване на настоящото решение.

По изложените мотиви съдът достигна до решаващ правен извод за неоснователност на заявеното оспорване. Жалбата следва да бъде отхвърлена. Поради това, че заявеното в жалбата условие не се е сбъднало, то съдът няма основание да счита, че е налице евентуално предявен иск срещу МЗ за обезщетение, който да отдели от настоящото производство.

При този изход на делото на ответната страна се следват разноски, които съдът определи на 130,00лв., съгласно чл.27в от Наредбата за заплащане на правната помощ. От освобождаваното от заплащане на ДТ не следва освобождаване от присъдени разноски.

Воден от тези мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, настоящият състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на Е. К. К. срещу Експертно решение № 92504 от заседание №128 от 06.08.2025г. на НЕЛК- специализиран състав, като неоснователно.

ОСЪЖДА Е. К. К. с [ЕГН] да заплати на Национална експертна лекарска комисия гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00лв./сто и тридесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл. 138, ал.3 от АПК.