Решение по адм. дело №379/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба на А. П., като майка и законен представител на М. П., двете от гр. Добрич, ул. „Батовска“ № 8, подадена чрез адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/2992 от 04.07.2025 г. на Директора на Д„СП“ - Добрич, с която е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и целта на закона. Възразява се срещу изводите на административния орган, че жалбоподателката не е правоимащо лице съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като е с предоставена временна закрила в България. Излага се, че според чл. 39, ал. 1 от ЗУБ чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което следва да включва и семейните помощи за деца. В този смисъл се позовава на Конституцията на РБ и Конвенцията на ООН за правата на детето. Като резултат се настоява за отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

Иска се и присъждане на сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.

Ответникът - директорът на ДСП - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, изложени в молба - становище по делото. Твърди, че издаденият административен акт е правилен и законосъобразен, издаден е в съответствие с ограниченията, регламентирани в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД. Настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата иска присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателката при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22.

Административен съд - Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Оспорващият е адресат на оспорения акт, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Обжалваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу него е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 11.97.2025 г. и подадена жалба на 17.07.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

А. П. е майка и законен представител на М. П.. В този смисъл е Свидетелство за раждане № I –БК 62995 от 08.08.2018 г. – л. 13 от делото. Двете са гражданки на Украйна с адрес на пребиваване в град Добрич и се ползват от временна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ.

Със Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/2992/24.06.2025 г. до директора на ДСП - Добрич А. П. е поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Към заявлението са приложени доказателства (Удостоверение № РД 05-6/28.03.2025 г. на ОУ „Хан Аспарух“- гр. Добрич и Служебна бележка № 53/11.06.2025 г., издадена от ГППМП „Хипократ - М“ ООД), че дъщеря ѝ М. П. е ученичка в I а клас за учебната 2024/2025 г. в ОУ „Хан Аспарух“ – гр. Добрич и има поставени имунизации. Представено е и Удостоверение, изх. № ЧР22-100/13.06.2025 г. относно доходите на жалбоподателката за периода от м. юни 2024 г. до м. май 2025 г.

На 04.07.2025 г. е издадена атакуваната заповед на директора на ДСП - Добрич, с която е отказано отпускането на исканата помощ. Изложени са мотиви, че заявителката не попада в кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи за деца съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, т.к. в обхвата на ЗСПД не са включени чужденците с предоставена временна закрила; предоставянето на семейни помощи за деца не е предвидено в ЗУБ или в друг закон, нито в международния договор за социално подпомагане, сключен между Република България и Република Украйна.

Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/2992 от 04.07.2025 г. е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗСПД; в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване; при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

В чл. 3 от ЗСПД е очертан кръгът на лицата, на които е предоставено право на семейни помощи за деца, като според т. 5 на същата норма към тях се причисляват и бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От своя страна, нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ регламентира, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от ЗСП включва само социалните помощи по този закон.

Очевидно случаят не попада в приложното поле на нито една от двете разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, което следва от общия разум на приложимите вътрешни и общностни норми в областта на закрилата на детето и временната закрила на чужденците. В този смисъл е и Решение № 349 от 27.02.2025 г. по адм. д. № 603/2024 г. на Административен съд - Добрич.

Съгласно чл. 2, § 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В преамбюла на Конвенцията е записано, че децата се нуждаят от специални гаранции и грижи, а на семейството като естествена среда за израстването и благосъстоянието им трябва да бъде оказвана необходимата защита и съдействие, за да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото. Според разпоредбите в Конвенцията държавите - страни по нея, осигуряват в максимално възможна степен развитието на детето, като зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите му.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията предвижда, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателните органи. Съгласно § 2 на същия член държавите - страни по Конвецията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е уредено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Няма спор, че жалбоподателката и нейната дъщеря се ползват с временната закрила като украински граждани видно от регистрационната карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********.

Съгласно съображения 15 и 16 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, задълженията на държавите - членки на ЕС по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, следва да са справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Във връзка с отношението към тези лица държавите - членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.

Съображение 16 от Решението за изпълнение от 04.03.2022 г. прокламира, че временната закрила следва да позволи на разселените лица от Украйна да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на защита. В съображение 17 е посочено, че решението е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директивата. Ако националната схема е по-благоприятна, държавата - членка може да продължи да я прилага, доколкото Директивата предвижда възможност държавите - членки да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила, а ако е по-неблагоприятна, държавата - членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директивата.

По своята същност семейните помощи за деца по ЗСПД се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага и насърчава отглеждането на децата в семейна среда, да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа на Закона за закрила на детето. Една от тези помощи е и месечната помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Тя цели да подкрепи семействата с ниски доходи в отглеждането на техните деца, в това число да покрие част от разходите на родителите за училищното образование на децата им.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи благосъстоянието и правото на жизнен стандарт на тези деца в съответствие с техните висши интереси, поради което следва извода, че и семействата им не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите лица по закон.

По тези съображения съдът намира, че към тези лица ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, противоречат както на Конвенцията и Конституцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5 от Конституцията и принципа на примата на европейското право не следва да се прилагат.

Като се е позовал на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, за да постанови процесния акт, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и неговата цел. С оглед на това оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а преписката - да се изпрати на директора на ДСП - Добрич за ново произнасяне по заявлението при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. След връщане на преписката административният орган следва да прецени дали са налице всички необходими условия на чл. 7 и чл. 4а от ЗСПД за отпускане на търсената помощ и след това да се произнесе по заявлението.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат М. В. като процесуален представител на жалбоподателя, осъществил безплатна правна помощ, и направеното възражение за прекомерност на минималното визирано в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева в съответствие с правната и фактическа сложност на спора и Решение на СЕС по дело С-438/22.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/2992 от 04.07.2025 г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич, с която е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич за ново произнасяне по Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/2992/24.06.2025 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич 14-дневен срок, считано от датата на получаване на преписката, за ново произнасяне по Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/2992/24.06.2025 г.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на А. П. от гр. Добрич, ул. „Батовска“ № 8, сумата от 10 ( десет ) лева, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане да заплати на адвокат М. В. от АК-Добрич сумата от 600 ( шестстотин ) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.