Решение по дело №1765/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.32 ал.8 вр.чл.27а ал.3 от ЗРАСРБ вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Т.Х.П., ЕГН **********,***, против Решение по Протокол №19 от 26.07.2023г на разширен Факултетен съвет на Електротехнически факултет при Технически университет – Варна, представляван от декана проф. д-р инж. Б. А., с което жалбоподателят не е избран за Професор в професионално направление 3.4 „Социални дейности“, научна специалност „Социална политика и политология“ към катедра „Социални и правни науки“ на ЕФ.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение поради липса на мотиви, като излага подробни съображения защо тя съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Отправя искане за прогласяване на решението за нищожно, а в евентуалност – за отмяната му като необосновано и незаконосъобразно, след което преписката да бъде върната за ново произнасяне от Факултетния съвет на Електротехническия факултет при ТУ – Варна. В съдебно заседание адв.Д.П. – пълномощник на жалбоподателя, поддържа изцяло жалбата, настоява за уважаването й и претендира присъждане на разноски на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Допълнителни съображения в подкрепа на процесуалната си позиция развива и в писмени бележки.

Ответната страна – Разширен Факултетет съвет на Електротехническия факултет при ТУ – Варна се представлява от декана на Електротехническия факултет проф. д-р инж. Б. А., който чрез пълномощника си адв.Р.Д.от АК – Варна е депозирал становище за неоснователност на жалбата поради факта, че процедурата по избор на професор е проведена при спазване на съответната уредба в Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в ТУ – Варна. По-конкретно се твърди, че нито жалбоподателят, нито председателят на научното жури са възразили срещу решението на разширения ФС в уредения с Правилника 7-дневен срок по реда на чл.32 ал.8 и ал.9, което означава, че са се отказали от продължаването на процедурата по ал.10 на същия текст, в която е залегнало изискване за формулиране на мотивирано решение на ФС след провеждане на явно поименно гласуване. Поддържа се, че жалбоподателят е имал възможност да получи претендираното с жалбата пред съда мотивирано решение именно при спазването на реда и процедурата, уредени със специалния Правилник, от която той не се е възползвал. С тези съображения настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Идентично становище поддържа адв.Д.и в откритото съдебно заседание по същество.

След анализ на релевантните писмени доказателства по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с Решение по Протокол №9/21.12.2022г на катедрения съвет на катедра „Социални и правни науки“ при ЕФ на ТУ – Варна за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „професор“ по научна специалност „Социална политика и политология“, професионално направление 3.4. „Социални дейности“. Същото е утвърдено с Решение по Протокол №6/09.01.2023г на ФС на ЕФ. Въз основа на тези решения и на осн.чл.3 ал.1 и чл.29 от Закона за развитие на академичния състав в Република България, Академичният съвет на ТУ – Варна е взел решение по Протокол №62/27.02.2023г за обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „професор“ по научна специалност „Социална политика и политология“, професионално направление 3.4. „Социални дейности“. Конкурсът е обявен в ДВ бр. 29 от 31.03.2023г. Единственият кандидат, допуснат до участие в конкурса, е жалбоподателят доц. дн Т.П. – ръководител на катедра „Социални и правни науки“.

Със Заповед №370/01.06.2023г ректорът на ТУ – Варна е утвърдил състав на научното жури на конкурса, състоящо се от петима външни членове и двама вътрешни, като от тях със Заповед №452/19.06.2023г на същия издател са определени и тримата рецензенти на трудовете на кандидата по конкурса.

На 21.07.2023г е проведено заключителното обсъждане на научното жури, обективирано в Протокол № Х-106.3 от същата дата. Видно от съдържанието му, по т.1 от дневния ред председателят на журито е запознала членовете с формата, по която ще се проведе заседанието, и ги е информирала, че всички изисквания по процедурата за заемане на академичната длъжност „професор“ по обявения конкурс са спазени, конкретно – тези по ЗРАСРБ, Правилника за приложението му и Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в ТУ – Варна. По т.2 от дневния ред председателят е представила участника в конкурса, а той е представил презентация на тема: „Конфликти. Същност, структура, динамика и стратегии на конфликтното поведение“ и е отговорил на зададените от членовете на журито въпроси. По т.3 от дневния ред определените трима рецензенти са представили своите рецензии и са потвърдили положителното си мнение, изразено в тях. Председателят на научното жури и останалите трима членове също са представили своите становища и са потвърдили изразеното в тях положително мнение. По т.4 от дневния ред научното жури е взело решение, че резултатите на кандидата представляват научен принос, и че отговорите му и неговото представяне са потвърдили компетентността му в областта на конкурса. Проведено било явно гласуване, завършило със следните резултати: „За“ – 7; „Против“ – няма; „Въздържали се“ – няма. Научното жури е взело решение: „Предлага на ФС на ЕФ да избере доц. д-р Т.Х.П. за „професор“ по професионално направление 3.4. „Социални дейности“, научна специалност „Социална политика и политология“ към катедра „СПН“ на ЕФ. Протоколът е подписан от председателя на научното жури, всичките му членове и протоколчика.

С Доклад вх. №4103/24.07.2023г на осн.чл.27а ал.1 от ЗРАСРБ научното жури са представили протокола си на декана на ФС на ЕФ проф.А., с предложение за избиране на жалбоподателя за професор по обявения конкурс.

Със Заповед №584/25.07.2023г във връзка с изпълнението на чл.29в от ЗРАСРБ, на осн.чл.32 ал.6 от Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в ТУ – Варна и доклада на декана на ЕФ, ректорът на ТУ е разширил еднократно състава на Факултетния съвет на ЕФ за избор за заемане на академична длъжност „професор“ на доц. дн Т.Х.П. по професионално направление 3.4. „Социални дейности“, научна специалност „Социална политика и политология“ към катедра „Социални и правни науки“ с 11 хабилитирани лица, притежаващи академична длъжност „професор“.

Заседанието на така формирания разширен ФС е проведено на 26.07.2023г, в присъствието на 30 от общо 35 негови членове, и е обективирано в съставения Протокол №19 от същата дата. Видно от съдържанието му, след приемане на дневния ред на заседанието и на решение за провеждането му въпреки неспазения 7-дневен срок за уведомяване на членовете на разширения ФС, деканът на ЕФ и председателстващ проф.А. е представил горецитирания доклад на председателя на научното жури в смисъл, че на проведеното на 21.07.2023г заседание след явно гласуване е взето решение на ФС да бъде предложено избирането на жалбоподателя за професор в рамките на обявения конкурс. След това – без да е направено представяне на кандидата и без да е проведено обсъждане на трудовете му, без нито едно направено изказване, директно е пристъпено към избиране на комисия за провеждане на тайно гласуване и разяснения за правилата за провеждането му. Проведено е тайно гласуване от всички присъстващи хабилитирани членове на разширения ФС – 27 души, завършило със следния резултат: „За“ – 13; „Против“ – 6; „Въздържали се“ – 8. Решението на разширения ФС е: Не избира доц. д.н. Т.Х.П. за Професор в професионално направление 3.4. „Социални дейности“, научна специалност „Социална политика и политология“ към катедра „Социални и правни науки“ на ЕФ. Протоколът е подписан от декана на ЕФ и председател на разширения ФС и от протоколиста.

С доклад №4183/28.07.2023г председателя на Разширения ФС е уведомил ректора на ТУ – Варна за неизбирането на жалб. П. за професор по обявения конкурс.

Горната фактическа обстановка, заявена като безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

На първо място следва да бъде посочено, че оспореното решение за неизбиране на кандидата за професор в обявения конкурс е издадено от компетентен орган по см.чл.27а ал.2 от ЗРАСРБ – разширен факултетен съвет при ЕФ на ТУ – Варна. Изпълнено е и изискването на чл.29в ал.1 от Закона – поне 1/3 от състава на съвета с право на глас е от лица, заемащи академичната длъжност „професор“, тъй като в случая 11 от 30-членното жури са с такава длъжност. Решението е издадено в изисуемата за валидността му писмена форма и от законен състав на компетентен териториално и по материя колективен административен орган, поради което е валидно и допустимо.

Съгл.чл.27а ал.2 изр.2 от специалния Закон изборът, включително начинът на гласуване, се провежда при условия и по ред, определени с Правилника на висшето училище или научната организация, като изборът се извършва не по-късно от един месец след получаване на предложението. Страните не спорят относно законосъобразното провеждане на процедурата по провеждане на избора, уредена с чл.32 от Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в ТУ – Варна, конкретно в частта от ал.1 до ал.7 на текста, т.е. в цялата фаза, предшестваща вземането на окончателното решение на разширения Факултетен съвет; възраженията на ответника относно отказа от процедурата по ал.8 и сл. от същия текст ще бъдат коментирани по-долу.

Жалбоподателят поддържа липсата на мотиви на това решение като единствено основание за неговата незаконосъобразност. Съдът в настоящия си състав споделя това възражение като основателно, позовавайки се на константната съдебна практика по този вид дела.

Съобразно изричното предвиждане на чл.59 ал.2 т.4 от АПК необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт са фактическите и правни основания за издаване на акта, т.е. неговите мотиви. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България „Изискването за мотивировка на административния акт представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство.“. Значението на мотивите според константната съдебна практика е такова, че неизлагането им в административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта по арг.чл.146 т.2 от АПК. В случая с оглед характера на оспореното решение – отказ да бъде избран кандидата за академичната длъжност „професор“ – изискването за наличие на мотиви е изрично закрепено и с нормата на чл.27а ал.3 от специалния ЗРАСРБ.

При така очертаната правна рамка, т.е. въведеното както с общия АПК, така и със специалния ЗРАСРБ изрично изискване за мотивиране на решението за отхвърляне на предложението на научното жури, липсата на мотиви в оспореното понастоящем Решение по Протокол №19/26.07.2023г на разширения ФС е достатъчно и самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно.

За пълнота на изложението следва да бъде обсъдена принципната възможност мотивите на оспореното решение да се съдържат в друг, предхождащ акт, представляващ част от административната преписка, например – в предложението на помощния орган (научното жури). Тази възможност обаче е допустима само в една хипотеза на приложимия специален ЗРАСРБ – когато с решението си разширеният ФС приема предложението на научното жури, по аргумент за противното от чл.27а ал.3 от Закона. Когато ФС отхвърля предложението на научното жури, това може да стане само въз основа на направените по време на заседанието на съвета изказвания. Видно е от съдържанието на оспореното решение, че процесната процедура е протекла дотолкова формално, че почти цялото време на заседанието е било посветено на обсъждане на процедурни въпроси (присъстващи-отсъстващи-кворум; да се проведе ли заседанието предвид неспазения 7-дневен срок за уведомяване на всички членове; избиране на комисия за провеждане на тайното гласуване и разясняване на правилата за това), и единственото действие, посветено на темата, заради която е създаден разширения ФС, е представянето на доклада на председателя на научното жури, представляващ половин печатна страница, най-вероятно чрез прочитането му от председателстващия. По темата дали да се проведе заседанието при неспазен 7-дневен срок за уведомяване на всички членове на съвета, са се изказали трима от присъстващите, вкл. кандидатът – жалб.Т.П.. По доклада и предложението на научното жури не е имало никакви изказвания. Това обстоятелство, надлежно обективирано в протокола, е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспореното Решение като взето в нарушение на изричното изискване на приложимия чл27а ал.3 от специалния ЗРАСРБ.

Липсата на изискуемите с чл.27а ал.3 от Закона изказвания на разширения ФС, които могат да послужат като мотиви за взетото отрицателно решение, резултират в невъзможност да се разберат причините за отхвърляне на предложението на научното жури. Изискването за мотивиране е безусловно задължение за административния орган (едноличен или колективен), независимо от това дали актът му е издаден при оперативна самостоятелност или при обвързана компетентност. Мотивирането на административния акт е правна гаранция за упражняване правото на защита на засегнатото лице и за проверка законосъобразността на административния акт при осъществяването на съдебния контрол; без значение за това е начина на вземане на решението за издаване на административния акт – чрез гласуване или не, явно или тайно. В случая липсата на мотиви на оспореното Решение лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

На второ място, но не по важност – в конкретния случай гласовете „Въздържал се“ са почти половината от тези „За“ и “Против“, взети заедно. Разпоредбите на чл.27а ал.2 изречение първо и ал.3 от специалния ЗРАСРБ допускат приключването на конкурса само с два резултата – да се избере или да не се избере съответния кандидат. В този смисъл гласуването следва да съответства на един от двата възможни резултата, при който завършва конкурсната процедура, т.е. гласуване „за“ или гласуване „против“. Това кореспондира с основното задължение на членовете на Научния съвет при провеждането на конкурса - да извършат преценка дали даден кандидат отговоря или не на съответните изисквания за заемане на академична длъжност „професор“. Поради изложеното в процедурата за избор на професор възможността да се гласува „въздържал се“ е изключена. Гласуването с „въздържал се“ означава, че съответният член на разширения ФС отказва да изпълни задължението, за чието изпълнение е избран в този съвет – да извърши собствена преценка дали кандидатът следва да бъде избран за съответната академична длъжност. В специалния ЗРАСРБ, в Правилника за приложението му и в Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в ТУ – Варна липсва предвидена възможност за гласуване „Въздържал се“ в процедурата по избор на кандидат за заемане на академична длъжност „професор“. Неспазването на това правило има последици в два аспекта: материалноправни, понеже гласовете „Въздържал се“ не могат да мотивират отхвърлянето на предложението на научното жури, което квалифицира решението като незаконосъобразно на това основание; и процесуалноправни, тъй като оспореното Решение по Протокол №19/26.07.2023г е взето при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по см.чл.146 т.3 от АПК – такова, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на решаващия административен орган, защото ако въздържалите се 8 членове на разширения ФС бяха гласували с допустимите „За“ и „Против“, най-вероятно решението на Съвета би било различно от оспореното понастоящем. Констатираното съществено процесуално нарушение в производството по постановяване на оспореното Решение, неотстранимо в съдебната фаза на производството, е второто самостоятелно основание на отмяна на същото.

Извън гореизложеното и макар този въпрос да е извън предмета на настоящото производство, съдът счита за уместно да посочи още, че предвиденото с чл.32 ал.7 от Правилника на ТУ – Варна тайно гласуване е очевидно несъобразено със законодателното разрешение. Според чл.27а ал.3 от Закона решението за отказ може да се вземе само на основание на направените явни изказвания при обсъждане на предложението на научното жури, които следва да бъдат вписани в протокола с името на изказалия се член на ФС. Ако изказванията са задължително явни, съществува реална възможност при таен вот гласуването на членовете на разширения ФС да не бъдат съобразени с тях, т.е. дори при единствено отрицателни изказвания може да бъде прието положително решение по предложението на научното жури, или обратното – при единствено положителни изказвания да бъде прието решение за отказ, което ще доведе до незаконосъобразност на решението като немотивирано и ще предизвика отмяната му от съда само на това основание.

Не на последно място – съдът преценява като неоснователно единственото възражение на ответната страна, че жалбоподателят доброволно се е отказал от продължаване на процедурата по чл.32 ал.8 – 10 от Правилника на ТУ – Варна. С нормата на чл.27 ал.2 изречение второ от ЗРАСРБ на висшето училище е делегирано правомощие да определи със своя правилник условията и реда за провеждане на избора, вкл. и на начина на гласуване. При това единствената законосъобразна възможност за упражняване на това правомощие е собствената регламентация да не противоречи на тази на закона. Това правило обаче е нарушено с горецитираните разпоредби на чл.32 ал.8 – 10 от Правилника. В отлика от предвиденото с чл.27а от специалния ЗРАСРБ, според който факултетният/научният съвет взема еднократно и окончателно решение за избор по предложението на научното жури, с тези три разпоредби е уредена възможност по депозирано от кандидата или от председателя на научното жури възражение ФС да се произнесе повторно по същото предложение в случай, че вече е взел решение за отказ. Цитираните разпоредби на Правилника на ТУ са нищожни като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен. По силата на чл.27а ал.2 вр.чл.29в от ЗРАСРБ решението на ФС за избор или не на кандидат за академична длъжност „професор“ е окончателно, веднъж взето и обективирано в протокола от заседанието то не може да бъде променяно от органа, който го е взел, извън хипотезите на отзив и преразглеждане на акта. Както беше посочено по-горе, решението на разширения ФС в случая е индивидуален административен акт на колективен орган, и в процедурата по обжалването му то може да бъде изменяно, отменяно или преразглеждано само в хипотезата на чл.91 от АПК и при наличието на предпоставките и условията по този текст. След като специалният ЗРАСРБ не предвижда възможност за извънредна процедура по възражение против решението за отказ на разширения ФС, съответно – такава за повторно произнасяне на същия административен орган по предложението на научното жури, по което вече е формирано негово отрицателно решение, предвидената с чл.32 ал.8 – 10 от Правилника на ТУ – Варна процедура се явява извън законовата делегация по чл.27а ал.2 вр.чл.29в от ЗРАСРБ, т.е. тя е неприложима в това производство; евентуалното й провеждане би завършило с нищожно повторно решение. Поради това жалбоподателят правилно не е предприел действия по чл.32 ал.8 от Правилника на ТУ.

В обобщение на гореизложеното – оспореното решение на разширения ФС на ЕФ при ТУ – Варна следва да бъде отменено като незаконосъобразно, след което и предвид факта, че естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, делото следва да бъде върнато като преписка на същия административен орган за ново произнасяне по предложението на Научното жури с председател проф. д-р С.Д.за избор на доц.д.н. Т.П. за заемане на академичната длъжност „професор“ в обявения от АС на ТУ – Варна конкурс. При новото разглеждане на предложението на Научното жури на първо място членовете на разширения ФС следва да бъдат уведомени за причините за отмяна на първото им решение, описани в настоящото решение; да бъде обсъдено предложението на научното жури; да бъде дадена възможност за изказвания от членовете на разширения ФС, които да бъдат отразени в протокола; членовете на разширения ФС следва да бъдат изрично запознати с разпоредбата на чл.27а ал.3 от ЗРАСРБ – че решение за отказ е възможно да бъде взето само въз основа на отрицателни изказвания в хода на обсъждането; след което да бъде проведено ново гласуване (по възможност явно такова) по предложението на научното жури.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.3 от ЗА е доказано по основание с представеното удостоверение за граждански брак с адв.Д.П. – негов пълномощник в настоящото производство; претенцията е и своевременно заявена. Съдът следва да определи възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по силата на препращането на чл.36 ал.3 от ЗА. Посоченото обуславя осъждането на ТУ- Варна да заплати на жалбоподателя платената ДТ от 10лв, както и адвокатско възнаграждение за оказана защита пред настоящата инстанция в минималния размер от 1 000 (хиляда) лева на основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение по Протокол №19/26.07.2023г на разширения Факултетен съвет на Електротехнически факултет при Технически университет – Варна, представляван от декана проф. д-р инж. Б. А., с което доц. д.н. Т.Х.П., ЕГН **********,***, не е избран за Професор в професионално направление 3.4 „Социални дейности“, научна специалност „Социална политика и политология“ към катедра „Социални и правни науки“ на ЕФ, и

ВРЪЩА делото като преписка на разширения Факултетен съвет за ново произнасяне по предложението на Научното жури с председател проф. д-р С.Д.за избор на доц.д.н. Т.Х.П. за академичната длъжност „професор“, при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА ТУ – Варна, представлявано от ректора проф. д-р Д.П., да заплати на доц. д.н. Т.Х.П., ЕГН **********,***, направените в производството разноски в размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия: