Решение по дело №1792/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Н., против Решение № 52/10.08.2023г., постановено по НАХД № 152/2023г. по опис на Районен съд гр. Карнобат.

С решението е изменено Наказателно постановление № 02-2200173 от 31.08.2022г., издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, с което на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция “ в размер на 3000 лева на ЕТ „Кемал Бозов“, с ЕИК *********, представлявано от управителя К.С.Б.за това, че виновно е нарушил чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда , като е преквалифицирана приложената санкционна разпоредба по чл.415в ал.1 от Кодекса на труда и намален размера на наложената санкция - от имуществена санкция в размер 3000 лева на имуществена санкция в размер на 150 лева. ЕТ „Кемал Бозов“ е осъден да заплати на Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда гр. София сумата от 100лв., представляваща направените от него съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според него, в случая разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ е неприложима, тъй като законодателят е изключил от обхвата й нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претенрида присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение

Ответникът ЕТ „Кемал Бозов“ не изпраща представител и не изразява становище по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Според него, нормата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда не дава възможност да се приложи маловажност на нарушение по на чл.63, ал. 2. В този смисъл решението на районния съд неправилно е преквалифицирал деянието, но с оглед материалната норма на наказуемост, в случая където долната граница е 1500лв за подобни нарушения счита, че законосъобразно би било да бъде отменено решението на Районен съд Карнобат и по реда на чл.222 ал.1, с оглед компетенцията на съда да решава по същество по чл.63 от ЗАНН да измени наказателното постановление в санкционната част и да бъде редуцирана санкцията на 1500лв.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С процесното наказателно постановление ЕТ „Кемал Бозов“ е бил наказан за това, че в качеството си на работодател, на 19.05.2022г. в 14,10ч., е допуснал до работа в обект: дърводелски цех, находящ се в с.Лозарево, общ. Сунгурларе, стопанисван от ЕТ „Кемал Бозов“, лицето Р.С.О., назначен на длъжността „машинен оператор дървообработване“, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Преценено е извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и е приложена санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, като е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

По делото е установено, че уведомлението е било връчено на работника на 20.05.2022г.

Именно с оглед на този факт първоинстанционният съд е приел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Съдът е посочил, че след като нормативно е предвидено, че е допустимо по смисъла на разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, че ако са налице визираните от законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл. 415в КТ конкретно нарушение да бъде прието за маловажно, административнонаказващият орган е следвало да приложи именно отговорността по последния текст, като съобрази размера на налаганата санкция с много по-ниските граници, установени от привилегирования състав на тази разпоредба. Според съда, в КТ не е изрично уредено изключение относно приложимостта на чл. 415в спрямо нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ. Целите по чл. 1, ал. 3 КТ за осигуряване на свободата и закрилата на труда, както и на справедливи и достойни условия на труд, несъмнено не изключват възможността при наличие на определените в закона предпоставки, изследвани спрямо конкретно установеното нарушение от кръга на визираните в чл. 414, ал. 3 КТ, последното да бъде прието за "маловажно" и да бъде приложена санкцията, предвидена за привилегирования състав на административно нарушение по чл. 415в КТ. Поради това съдът е приложил посочената норма и е определил административно наказание имуществена санкция в размер на 150лв.

Настоящият състав на съда намира, че с обжалваното решение фактите са правилно установени. Те са идентични с посочените в наказателното постановление и по тях спор няма.

Материалният закон е приложен неправилно.

Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ забранява работодателят да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, т.е. без екземпляр от трудов договор и без копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

За нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, чл.414, ал.3 от КТ, предвижда имуществена санкция за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лв.

Нормата на чл.415в от КТ предвижда възможност нарушението да бъде прието за маловажно, както в случая е приел първинстанционният съд, тогава когато същото бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. При маловажни нарушения по см. на ал.1 на нормата законодателят е предвидил значително по- нисък размер на санкцията.

Тук следва да се посочи, че ал.2 на чл.415в от КТ изрично изключва приложението на ал.1 нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Според закона те не са и не могат да бъдат маловажни.

След като в случая е доказано нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, то чл.415в, ал1 от КТ е неприложим.

Поради това, като е приел обратното първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен.

Въпреки това съдът намира, че наказателното постановление не може да бъде потвърдено изцяло, тъй като наложеното с него наказание е явно несправедливо.

От една страна наказващият орган не е посочил никакви факти, въз основа на които да е възможно да се приеме, че наказанието следва да надвишава предвидения от закона минимален размер.

От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени факта, че уведомлението е било регистрирано в НАП и връчено на работника в деня, следващ проверката и факта, че нарушението е извършено за първи път.

Поради това справедливото наказание би било такова, наложено към минимума, предвиден с разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ- имуществена санкция в размер на 1500лв.

Наказателното постановление, в санкционната му част, следва да се измени в тази насока.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 100лв.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 52/09.08.2023г., постановено по НАХД № 152/2023г. по опис на Районен съд гр. Карнобат И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2200173 от 31.08.2022г., издадено от Директора на Дирекция Инспекция по труда гр. Бургас, с което на ЕТ „Кемал Бозов“, с ЕИК *********, представлявано от управителя К.С.Б., за нарушение на чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция “ в размер на 3000 лева, като намалява размера на санкцията от 3000 лева на 1500лв.

ОСЪЖДА ЕТ „Кемал Бозов“, с ЕИК *********, представлявано от управителя К.С.Б.да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сума в размер на 100лв., представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: