Р Е Ш Е Н И Е № 402
гр. МОНТАНА, 21
юни 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 01 06 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
Петя Видова
като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 95 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 166, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК, вр. чл. 15, ал. 3, т. 3
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., вр. чл. 27 ЗПЗП.
Образувано е по жалба на С.Б.И.,***
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2397#9 от
15.11.2022 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” - РА София. Твърди,
че е налице разминаване на фактически и правни основания, като
същите са неотносими към фактическото съдържание на оспорения акт. Административният
орган се е позовал на разпоредби, които не са приложими в случая поради
влизането им в сила в по- късен период. Счита, че не са изяснени всички факти и
обстоятелства, не са обсъдени причините за неизпълнението на поетия ангажимент,
наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 15 ал. 5 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г., като бланкетно са отхвърлени възраженията в тази насока. Административният
орган не е събрал доказателства и отговорил на въпроса дали след опожаряване и
унищожаване на насажденията от орех и лешник е било възможно изпълнение на
поетия дългосрочен ангажимент, каквито възражения многократно са отправяни и които
са основание за прекратяване на поетия ангажимент. Поради възникнал пожар и
унищожаване на насажденията се е наложило тяхната подмяна, като за целта е закупен
посадъчен материал, за което има издадени фактури. За пожара и унищожените
насаждения е уведомен ДФ "Земеделие" в производствата по издаване на
акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично
растениевъдство" през кампания 2015 г. като със сега издадения АУПДВ е
уведомен, че възраженията му не са приети. Става дума за неочаквано събитие, с
внезапен характер, което не е могло нито да се предвиди, нито да се избегне,
поради което няма вина за неизпълнение на поетия от него с договор ангажимент,
а неизпълнението се дължи на причина, която е от обективен характер. Сертифициране
е представяно, но не и за биологична продукция, която в резултат на пожара е
невъзможно обективно да се реализира. Събитието е форсмажорно и изключително
обстоятелство, което се е отразило на растежа на трайните насаждения, на
тяхното цялостно развитие и на плододаването. Също така следва да се има предвид,
че плододаване се очаква за тези насаждения на 10- та година за ореха и 7 -
мата година за лешника. Към деня на поемане на ангажимента такива природни
събития със случаен характер не е могло да бъдат предвидени, поради което не по
своя воля е поставен в обективна невъзможност да го изпълни и на практика е
лишен от такава възможност. За неизпълнение, дължащо се на непреодолима сила
или извънредно обстоятелство, не се изискват частично или пълно възстановяване
на получената от бенефициера помощ. Неправилно е прието също така, че Актът за
прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие"
от ПРСР 2014- 2020 г. с изх. № 01-6500/2397 от 11.02.2022 г. със Заповед № РД-20-71/28.03.2022
г. на Министъра на Земеделието, ДФ „3"-РА е влязъл в сила. В тази врьзка
счита, че по постъпилата жалба с рег. индекс № 10-256 от 22.03.2022 г. на
Министерство на земеделието е следвало да се произнесе съдът. Административният
орган не е препратил същата за разглеждане на компетентния съд, а вместо това е
разгледал жалбата като я е приел за неоснователна, с което е излязъл извън
своята компетентност, поради което административният акт се явява нищожен,
поради нарушение на административната процедура. Моли да се отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2397#9 от 15.11.2022 г. на
Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие" РА - гр. София и възстановяване
на изплатена субсидия в размер на 11329.24 лв. по направление „Биологично
растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018, във връзка с
подадени заявления за подпомагане с УИН 12/090715/69528, УИН 12/070716/73293,
УИН 12/160617/77565 и УИН 12/130618/81633, изцяло като неправилен. Моли да му
се присъдят и направените разноски в съдебното производство. В с.з. адв. Б.И.
поддържа жалбата като излага аналогични съображения. Счита, че с непрепращане
на жалба с вх. № 01-6500/2397#4 от 15.03.2022 г. от Министерство на Земеделието
на Административния съд, който е компетентен да се произнесе, е нарушено
правото на защита на доверителя й, поради което Актът за прекратяване на
биологичния ангажимент не е влязъл в сила и това административно производство е
опорочено до степен на нищожност, която не може да бъде отстранена. Твърди
липса на мотиви в обжалвания акт с оглед подаденото от него възражение от
30.06.2023 г. и посочване на причините за неизпълнение на поетия ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие", които са от обективен характер и не
следва да се вменяват във вина на бенефициента. Както пожарите, така и щетите от
животни са форсмажорни и изключителни обстоятелства, тъй като са от случаен
характер и са непредвидими. Липсват
конкретни факти, които административният орган приема, че са налице, за да
упражни предоставената му компетентност. В случая тяхното описание се изчерпва
с констатацията, че представения от подпомаганото лице документ не отговаря на
условията, предвидени в чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 на Наредба № 4/24.02.2015
г., като жалбоподателят е информиран за задълженията, предвидени с цитираните
разпоредби. Коментираният документ, обаче не е индивидуализиран в акта, нито
е посочено какво е несъответствието му и с кои конкретни изисквания. Не става
ясно от мотивите на акта дали ангажимента е прекратен поради неизпълнение от
страна на подпомаганото лице на изискването да получи в срока по чл. 33, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство
или такъв сертификат е получен, но не е представен или не съответства/отговаря
на определени изисквания и на кои. Не е конкретизирано и кое от изискванията на
чл. 33, ал. 1, т. 3 и 5 от Наредба 4/24.02.2015 г. не е изпълнено от
жалбоподателя. При липса на каквито и да било фактически констатации в акта,
напълно неясни остават съображенията на административния орган за неговото
издаване. Неясно е също правното основание за издаването му. В чл. 33, ал. 1,
т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., към които препраща посочената в акта
разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 3, са очертани няколко различни хипотези. При издаване на индивидуалния административен
акт е допуснато и нарушение на материалния закон. Цитираните в акта правни
норми – чл. ЗЗ, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. влиза в
сила на 12.03.2021 г., а чл. 15, ал. З, т. З от същата Наредба №4 е в сила от
12.03.2021 г., а допълнението - от 20.04.2021 г. Позовава се и на показанията на разпитаните
свидетели и доказателствата представени от РСПБЗН през 2017 и 2019 г. за
получено съобщение за пожари на сухи треви, зем.земи извън урбанизирана
територия, в землището на с. Смоляновци, както и Телефонограми /л. 271 и 272 от
делото/ за тези пожари, които са обхванали значителни площи - 150000 кв.м. и
60000 кв.м.
Ответната страна, чрез юрк. Й., в с.з.
оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата, а оспореният акт да се остави в
сила като правилен. По делото не е спорно, че е налице прекратен биологичен
ангажимент по мярка 11 – биологично земеделие на жалбоподателя. Не се оспорва
размерът на получената сума във вид на финансово подпомагане по съответното
направление през годините на ангажимента. Единственото спорно обстоятелство по
делото е дали е налице форсмажорно обстоятелство, което би изключило
задължението за възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова
помощ. Не е налице предпоставката на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 - биологично земеделие, а именно не е налице надлежно
уведомяване в писмена форма на ДФЗ за настъпилото твърдяно форсмажорно
обстоятелство от земеделския стопанин в рамките на 15 работни дни от датата, на
която земеделският стопанин е бил в състояние да направи това, придружено с
надлежни документи пред административния орган. Единственото уведомление,
касаещо форсмажорно обстоятелство в широк смисъл, друг е въпросът дали същото
попада в хипотезата на изрично посочените такива в допълнителните разпоредби на
параграф 1, т. 9 от Наредба № 4 от
2015 г., е направено от жалбоподателя,
във връзка с неговия ангажимент по мярка 112 на 07.12.2011 г. преди поемането
на биологичния ангажимент, поради което същото е неотносимо към настоящия спор.
Данни за друго надлежно уведомяване за периода на ангажимента от кампания 2015
г. – 2018 г. не са събрани и установени по делото. На следващо място, счита че
не е доказано твърдяното наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства.
От представените и събрани по делото писмени доказателства не се установява
конкретно засегнатата от настъпилия пожар площ, нейното местонахождение, която
да съвпада със заявените парцели. На следващо място не може да се приеме, че е
налице форсмажорно обстоятелство, а именно тежко природно бедствие, което е
засегнало сериозно стопанството. От събраните по делото гласни доказателства
може да се направи заключение, че за бенефициента не е било непредвидимо и
непредполагаемо, възможността за възникване на непредвидени обстоятелства в
неговото стопанство, доколкото по неговите думи, те са били системни. Или същият
на собствен риск е поел задължението да изпълни ангажимента си и след като не
го е направил, следва да понесе законните последици за това. В хода на издаване
на оспорения административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения
и същият съответства на закона. Моли и да им се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение от 08 02 2023 г. /л. 208/
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени допълнителни
указания.
Съгласно Уведомително писмо за одобрение
и неодобрение за участие по Мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на Зам. Изпълнителен
Директор на ДФЗ, оспорващият е уведомен, че е одобрен за участие по направление
„Биологично растениевъдство”, като одобрените и неодобрените площи са посочени
в Таблица № 1 на писмото. /л. 63-65/
С Писмо изх. № 01 – 6500/2397 от 12 05
2021 г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ е открито производство по издаване
на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания
2019 г. /л. 45/ Писмото е получено на 25 06 2021 г. /л. 49/ Във връзка с това
Писмо оспорващият е подал възражение /л. 225/ като навежда данни за нанесени
щети от недобросъвестни граждани и животни. Заявява, че е спазил всички правила
като за 2019 г. е произвел продукция за собствена консумация.
С Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. изх. № 01 –
6500/2397#2 от 11 02 2022 г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ,
последният орган отказва финансова помощ и прекратява поетият ангажимент по
направление „Биологично растениевъдство”. В акта е посочено, че същият подлежи
на обжалване пред Министъра на земеделието или административния съд в 14 дневен
срок от неговото съобщаване. Актът е получен на дата 28 02 2022 г., съгласно ИД
приложено на л. 38 от делото.
С жалба до Министъра на ДФЗ София /л.
221/ оспорващият е възразил срещу прекратяване на ангажимента, а със Заповед №
РД 20-71 от 28 03 2022 г. на МЗ /л. 216/ същата е оставена без уважение.
Заповедта е изпратена с писмо 94-702/01 04 2022 г. на Зам министър на
земеделието, получени съгласно известие за доставяне на дата 06 04 2022 г.
Съгласно Заявление до ОД на ДФ Земеделие
Монтана, вх. № 02 – 121-6500/866 от 07 12 2011 г. оспорващият е уведомил АО, че
е установена щета в отглежданата от него градина от лешници, за което е
сигнализирал РП Монтана, като е приложена и жалбата до РП Монтана.
С Писмо с изх. № 01-6500/2397#7 от 18.08.2022 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, ДФЗ уведомява оспорващия за
откриване на административно производство по издаване на АУПДВ и връщане
доброволно на недължимо платена сума в размер на 11329.24 лв. за годините на
ангажимента 2015 – 2018 г., без начислени лихви върху сумата. С писмото е дадена
възможност за представяне на възражения и доказателства. Писмото е получено на
05 09 2022 г., съгласно ИД. /л. 33/
С
оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2397#9 от
15.11.2022 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” - РА София. /л. 13/
е прието, че С.Б.И. е регистриран с Уникален регистрационен номер
(УРН) 424696 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Одобрен/а е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие" от Г1РСР
2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство" през кампания
2015. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., Държавен фонд
„Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на не са спазили
изискванията на чл. 33, ал. 1. т. 2, 3 и 5. С влязъл в сила Акт за прекратяване
на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР
2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2397 от 11.02.2022 г., ДФ „Земеделие"
Разплащателна агенция е прекратил поетия ангажимент на С.Б.И.. По заявленията на
С.Б.И. са изплатени посочените в акта суми за кампании 2015 – 2018 г. по мярка
11 „Биологично земеделие", направление ..Биологично растениевъдство*': Общата
изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство", представляваща
сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините,
предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, която е в размер на
11329.24 лв. На основание чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., С.Б.И.
следва да възстанови 100.00 % от 11329.24 лв., което е 11329.24 лв. С писмо с
изх. № 01-6500/2397 от 18.08.2022 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване
на административно производство за издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. Възраженията на кандидата, съгласно писмо с вх. № 01-6500/2397 от
13.09.2022 г., не са приети за основателни, поради това, че изложените обстоятелства
от непредвиден и изключителен характер не попадат в хипотезата за настъпили форсмажорни
обстоятелства, дефинирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. При така изложеното и
на основание чл. 15. ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 , както и чл. 33, ал. 1. т. 2, 3
и т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., чл. 59. ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния
кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.
20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители издава по
отношение на С.Б.И., ЕГН * Акт за установяване на публично държавно вземане,
представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично
растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 в размер на 11329.24
лв. (единадесет хиляди триста двадесет и девет лева и двадесет и четири
стотинки), на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие".
Съгласно Удостоверение
за съответствие изх. № ********** от 30 10 2019 г. и Писмено Доказателство №
********** от 30 10 2019 г. издадени от Космосерт АД, София /л.41-42/, добитата
биологична продукция от орехи и лешници е 0 тона /”без добив”.
Съгласно
Уведомление изх. № **********/31 07 2020 г. от Космосерт АД, София /л. 40/,
Решение за сертификация и Писмено доказателство с номер ********** от 30 10
2019 г. са издадени въз основа на информация, предоставена по време на годишна
контролна инспекция, извършена във фермата на производителя на 20 10 2019 г.
Предоставените количества са минимални и продуктите са предназначени единствено
за собствена консумация, поради което не преиздава Писмени доказателства и
Удостоверение за съответствие.
Съгласно показанията на свидетеля Б*** Ц*** П*** ,
същият държавен служител в ДГС – Говежда, през пролетта на 2017 година той е
бил на обиколка понеже е горски служител и е забелязах, че гори в землище с.
Смоляновци срещу землище К*** Р*** , което охранява. Опасявал се е да не мине огъня
и в неговото землище, за което носи отговорност, обадил се е на С*** да дойде
да изгасят пожара. Знаел е, че това землище е негово, тъй като постоянно
обикаля от там.и той се е отзовал. В тази пролет, в близост други пожари по
това време не е имало, това е било единствено. Не си спомня още на кого се е
обадил. Като е пристигнал С*** са започнали да гасят. Огънят е влязьл навътре в
културата му – лешници и е хванал и поляните. По –късно е дошло и момче на име Л***
, който с трактор е помагал да се ограничи територията на пожара и да се предотврати
разрастването му. На място да гасят пожара са били трима - той, С*** и сина му.
Рязали са клонки и с тях се опитвали да потушат огъня. Пожарът е навлязъл около
3-4 реда навътре, което е около половината в имота на С*** , където са насадени
лешници.
От показанията на свидетеля Л*** Д*** Ц*** се
установява, че същият работи като тракторист и през 2017 година пак е работил
това. Знае за мястото където в този период С. е отглеждал лешници и орехи. През
2017 година пролетта е бил на работа, когато С. му се е обадил лично и е отишъл
на блока да гаси пожар с трактора. На място е заварил него и Б*** . Дръвчетата
му – лешници, повече от половината са били изгорели, но как е възникнал пожара
не може да каже.
От показанията на свидетеля Б*** С*** Б., син на
оспорващия се установява, че през 2017 г. и 2019 г. е имало пожари. И по-рано
през годините също е имало пожари, но не е сигурен точно коя година са били.
Всичко това е засягало насажденията на баща му. Не може да каже в каква степен
точно и като бройки, но са доста, около 40% е била засегната от пожара и през
двете години. Помагал е да се гаси пожара през 2017 г. Насажденията са
унищожавани и от животни, поради опасването им. Други хора са им казвали, че са
виждали животни в имота. Около половината от насажденията са били засегнати и
от животни през 2012 г. Дърветата са насадени към 2009 г. - 2010 г., като
животните са навлизали през 2012 г. За други години не е сигурен дали са
навлизали животни. Насажданията след набезите на животните са с прекършени
клонки, в основното стъбло и всъщност не могат да се възстановят след това.
Поне половината площ е била унищожена. След това са ги изкоренявали и са
засаждали нови дръвчета. Имотът е заграден, но няколко пъти са открадвали
мрежата и е трябвало да се ремонтира. Няколко пъти са възстановявали
загражденията, но все се е намирало някой, който да ги разгражда.
По делото са представени още подаденото
Заявление за подпомагане, с което оспорващият е одобрен за получаване на
финансова помощ, считано от кампания 2015 г. до кампания 2019 г., която година
се явява пета година на ангажимента.
По дадените указания с Определение от 08
02 2023 г., оспорващия не представя доказателства за обжалване на Заповед № РД
20-71 от 28 03 2022 г. на МЗ.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице - адресата на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси. Обжалваният акт е получен на 28 11 2022 г., видно от Известие за
доставяне /л. 16/, а жалба против него е подадена на 12 12 2022 г., видно от
пощенския щемпел на /л. 16а/ или същата е подадена в законоустановения 14
дневен срок.
Съгласно чл. 1, т. 6 и т. 7 от ЗПЗП -
Законът урежда прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и прилагането на мерките от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и на
мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл.
28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на
селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември
2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото
в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г.
Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП -
Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му
от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или
за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП
/редакция към датата на издаване на оспорения акт/ - Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК - Публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите
за вземанията по т. 8.
Съгласно чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК -
Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не
е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - Наредба
№ 4 /редакция към датата на издаване на оспорения акт/ - Държавен фонд
"Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия
по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно
условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл.
33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба
№ 4 /редакция към момента на издаване на акта, а именно считано от 26.04.2022 г/
- Подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента
финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато
не са предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал.
1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и
2022 г. в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на
произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част
от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се
определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма
представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от
тях площ през последната година от ангажимента.
Съгласно чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 -
В случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделския стопанин финансова помощ.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от
Наредба № 4 /редакция към момента на издаване на акта, а именно считано от
26.04.2022 г/ - Подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по
чл. 3, са длъжни: до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва
да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по
съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за
съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява произведена
биологична продукция; да предоставят документите по т. 2 и 5, които
удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването
им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет
ангажимент и/или ДФЗ – РА, може да използва информацията от регистъра по чл.
16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на
земеделски продукти на Европейския съюз.
Съгласно пар. 1, т. 7 от Наредба № 4 /действащ
към момента на издаване на акта за прекратяване на биологичния ангажимент/ - "Сертификат"
или "Писмено доказателство" е документ, издаван от контролиращо лице
на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е
изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета №
889/2008.
Съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба
№ 7/ - Земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ
по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на
първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по
направлението, както следва: а) до края на третата година – 100 %.
Съгласно чл. 81, ал. 1 от АПК -
Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по
административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган
Предмет на
производството е издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/2397#9 от 15 11 2022 г. на Зам Изпълнителен директор на ДФЗ
- РА в размер общо, за кампания 2015 – 2018 г., на 11329.24 лв.
Безспорно е, че с Общо Заявление за подпомагане, УРН 424696
/л. 193 и сл./, оспорващия, в качеството си на земеделски стопанин, е
кандидатствал за подпомагане по мярка Биологично земеделие – Мярка 11 за
кампания 2015 г., за която кампания е одобрен, съгласно уведомително писмо за
одобрение /л. 63/ и е получавал съответната помощ за период 2015 - 2018 г.,
срещу която помощ следва да изпълнява биологичните дейности от съответното
направление за период от пет последователни години.
Спорно е влязъл ли е в сила Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 г. изх. №
01 – 6500/2397#2 от 11 02 2022 г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФЗ, респ.
дължи ли се възстановяване на получената помощ.
По отношение твърденията и възраженията по влизане в
сила на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично
земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
за кампания 2019 г. изх. № 01 – 6500/2397#2 от 11 02 2022 г. на Зам.
Изпълнителен Директор на ДФЗ, този състав счита, че същият е влязъл в законна
сила. Неоснователно в тази връзка се твърди, че жалбата /л. 221/ е следвало да
бъде препратена на съда. От една страна същата изрично е подадена до Министъра
на ДФЗ, гр. София, който съгласно чл. 81, ал. 1 от АПК е компетентен орган да
се произнесе. В тази връзка дори да следва да се приеме за основателно
твърдението, че този предходен ИАА е нищожен, то това обстоятелство подлежи на
изрично и надлежно установяване в самостоятелно и отделно производство, без да
може да бъде установено в настоящото, поради недопустимостта от извършване на
инцидентен съдебен контрол върху друг индивидуален административен акт. От
друга страна, обаче, само по себе си обстоятелството по влизане в сила на Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие” от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2019 г. изх. № 01 – 6500/2397#2 от 11 02 2022 г. на Зам. Изпълнителен Директор
на ДФЗ не може да обуслови и автоматично да доведе до целените с оспорения акт
правни последици. В разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 е указано, че Държавен
фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема
действия по възстановяване на получената финансова помощ, което означава, че
основание за възстановяване на получената финансова помощ не може да бъде
прекратяването на ангажимента. Тези две правни последици, когато се установят
предпоставките за това, се предприемат едновременно, но основателността им
зависи от различни фактически обстоятелства. С оглед на това, приетата от АО
предпоставка/основание за възстановяване на получената сума, изразяващо се във
влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичния ангажимент, не е достатъчно да
обуслови и да се приемат за безспорно установени законовите условия, при които
се следва възстановяване на тази помощ. В тази връзка и поради това обосновани
се явяват възраженията на процесуалния представител на оспорващия – адв. Б.И.,
че акта не е мотивиран и не става ясно поради какви фактически основания е
прието, че получената финансова помощ следва да бъде възстановена. Цитирането
само на правни норми не може да замести изискването за изложение на фактически
основания.
На следващо място този състав установява, че размерът
на задължението в оспорения акт е определен по реда и условията на Наредба № 7
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., който
нормативен акт, видно от неговото съдържание е за Мярка 10, не и за Мярка 11
„Биологично земеделие”, за която мярка е издаден актът за прекратяване на
биологичния ангажимент, респ. оспореният такъв. В тази връзка относимият
нормативен акт за мярка 11 е Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка
11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., където са посочени различни условия и ред за
прекратяване на ангажимента, респ. за възстановяване на получената финансова
помощ, аргумент от чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4. Приемането на едни факти и
обстоятелства, относими към съответен нормативен акт и подвеждането им под
правните хипотези на друг ирелевантен нормативен акт, представлява съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в едно съдебно производство.
В тази връзка дори да се приеме, че оспореният акт е издаден на основание чл.
15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4, както е посочено в него, то тези
правни текстове не съответстват на определения с акта размер, тъй като ал. 4,
т. 1 на цитираната разпоредба предвижда частично възстановяване на финансовата
помощ, изразено в процентно съотношение, каквото в случая не е определено,
предвид постановеното възстановяване на пълния размер от платената помощ.
Цитираните правни текстове не съответстват и на посоченото фактическо
основание, а именно издаден Акт за прекратен ангажимент. От друга страна в
оспорения акт са посочени като относими хипотезите на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и
5 от Наредба № 4, като т. 5, изключва приложението на т. 2 и това изрично е
разграничено в чл. 15 от същата Наредба № 4. Тези допълнителни несъответствия в
издадения акт обосновават неизяснена фактическа обстановка, а от там и
неправилно приложение на материалния закон.
На следващо място възстановяване на получената финансова
помощ не се следва всякога при прекратяване на ангажимента. В тази връзка ал. 5
и ал. 6 на чл. 15 от цитираната Наредба № 4 предвиждат, че в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и
не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския
стопанин финансова помощ. Действително следващата алинея шеста предвижда, че
случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните
доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се
съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА, от земеделския стопанин или от друго
упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15
работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него
лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това. Този състав
от една страна счита, че срокът от 15 дни не се отразява върху естеството и
същността на обстоятелствата по начин, че да ги промени и същите да не могат да
бъдат квалифицирани като форсмажорни или изключителни, нито прегражда
възможността за тяхното установяване, поради което и този срок е въведен от
законодателя като информативен, не и като преклудиращ правата на бенефициерите.
В тази връзка възникването на пожар, което макар и да може да възникне от
неправомерно човешко поведение, било то умишлено или неумишлено, е с такава
природа, сила и последици, което следва да бъде отнесено към природните
бедствия. Обстоятелство, което не може да бъде предвидено като такова подлежи
на адекватна преценка от АО.
За пълнота на изложението следва да се отбележи още,
че оспорващият има издадени документи, такива каквито се изискват от чл. 36 на
Регламент (ЕО) № 889/2008 и приложения XII и Х на същия, респ. чл. 29, § 1 от
Регламент (ЕО) № 834/2007, а именно: Писмено доказателство с номер **********
от 30 10 2019 г., Удостоверение за съответствие от 30 10 2019 г. и Уведомление
изх. № **********/31 07 2020 г. от Космосерт АД, София. От тези писмени
доказателство, издадени въз основа на информация, предоставена по време на
годишна контролна инспекция, извършена във фермата на производителя на 20 10
2019 г. се установява, че добива на орехи и лешници от посочените парцели е 0
т., без да е отразено какво е добитото количество на произведената продукция,
при положение, че такава безспорно е установена, макар и не в посочената
мерната единица за тон. Изрично в тази връзка в документа от 31 07 2020 г. е
посочено, че предоставените количества са минимални и продуктите са
предназначени единствено за собствена консумация. Нормата на чл. 36 на
Регламент (ЕО) № 889/2008 и приложение XII на същия, респ. чл. 29, § 1 от
Регламент (ЕО) № 834/2007 нямат изискване добитото количество да се измерва в
точно установена мерна единица – в случая тон, поради което издадените
документи следва да бъдат ценени спрямо установената като цяло фактическа
обстановка. С оглед на това този състав на съда счита, че бенефициера не следва
да понася каквито и да било негативни последици от неиздаването на изискващ се
от съответен контролен орган документ по установения от закона формуляр.
От значение за случая с оглед твърденията за пожар, е
да се установи кога са насадени съответните дръвчета от орех и лешник, респ.
кога същите са възобновявани, предвид времевия период на тяхното плододаване и
с оглед на добитата продукция през 2019 г., да бъде направен анализ дали за
този период е релевантно да се приеме наличието на това изключително/форсмажорно
обстоятелство.
В тази връзка следва да се има предвид, че по делото
няма доказателства за унищожаване на насажденията от животни по време на поетия
ангажимент, като данни за това има през 2011 г., което обстоятелство е могло да
бъде съобразено при поемането на ангажимента през 2015 г.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия, съгласно представената Заповед № 03 – РД/3088 от 22 08
2022 г. на Изпълнителен Директор на ДФЗ /л. 17/, с която са делегирани
правомощия на Зам. Изпълнителен Директор В*** К*** да издава и подписва
Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки
по директни плащания.
Спазена е формата – обикновена писмена форма, поради
липса на законово предвиждане за други изисквания.
При извършената
служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК, обаче съдът установява, че
оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния
закон и неговите цели.
При този изход на делото, основателно се
явява искането на процесуалния представител адв. Б.И. за присъждане на
направените по делото разноски, а именно 600 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 243/ и разписка /л. 311/,
както и 11 лева държавна такса /л. 213/, които следва да бъдат заплатени от
юридическото лице – ДФЗ София.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2397#9 от 15.11.2022 г. на
Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” - РА София.
ОСЪЖДА ДФЗ, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.И.,***
разноски в производството общо в размер на 611 лева, от които 11 лева държавна
такса и 600 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Монтана
пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :