№ 5741
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря Ц.А ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20221110139714 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. П. К. срещу д, с която е предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както и за сумата в размер на 140,48 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и
медикаменти, вследствие на претърпяно на 01.01.2022 г. зователно събитие – ПТП,
причинено по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. № ,, който е имал сключена зовка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от
сумите от 01.01.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че на 01.01.2022 г., в гр. София, при движение по бул.
„Цар Борис III“, в посока от ж.к. „Бъкстон“ към ул. „Житница“ , водачът на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № ,, движейки се с несъобразена скорост, предизвикал ПТП с движещия
се пред него лек автомобил „БМВ 330“ с рег. № ,, в който пътувала ищцата М. К.. Сочи, че
след инцидента е била транспортирана от екип на бърза помощ в МБАЛ „Света Анна –
София“ АД, с контузия на шия, с постоянна болкова симптоматика, която допълнително се
увеличава при опит за движение в същата област, както и изразено ограничение в цялостния
обем на движенията в шията, гадене, повръщане, главоболие и болки в шията. Сочи, че й е
била поставена шийна яка. Твърди, че в периода от 11.04.2022 г. до 26.04.2022 г. е провела
рехабилитационни процедури, включващи интерферентен ток, импулсно магнитно поле,
ултразвук - фонофореза. Поддържа, че и към момента на предявяване на иска продължава
лечебният и възстановителен период. Сочи, че за лечението на причинените увреждания е
направила разходи в общ размер на 140,48 лева. Твърди, че към датата на ПТП
делинквентът – водачът на автомобил „Опел Астра” с рег. № ,, бил зована страна по валидна
задължителна зовка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради което и
отправила претенция до ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, но ответникът отказал изплащане на такова. По така
изложените доводи моли за уважаване на предявените искове, като претендира и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът д оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва ищцата да е била пътник в процесния автомобил, като сочи, че при процесното
ПТП не е имало пострадали лица. Оспорва отговорността на водача на лек автомобил „Опел
1
Астра” с рег. № , за настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно
поведение, вина, механизма на ПТП и връзката между твърдените вреди и противоправното
поведение на водача. Оспорва по вид и тежест претендираните в исковата молба травми,
както и това, че те са в резултат на процесното събитие. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, като твърди, че се е возила в
автомобила без поставен предпазен колан, с което създала реална възможност за настъпване
на вредоносния резултат. Намира претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени
вреди за завишена и несъответна на тежестта на твърдените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП,
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е зована при ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да обори презумпцията за
вина по отношение на зования от него водач. В тежест на ответника е да докаже и
положителния факт на плащане на обезщетенията. С оглед възраженията за липса на вина, в
тежест на ответника е да установи наличието на изключващи вината обстоятелства, респ.
твърдените от него действия/бездействия, с които ищцата е допринесла за настъпване на
вредите.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада
по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило в срока на зователно покритие по сключена с ответното
дружество зовка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „Опел
Астра” с рег. № ,, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема този факт за
установен.
От представените по делото протоколи за ПТП № 1776181 и № 1776182 от 01.01.2022
г., неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза и
показанията на свидетелите Д. О. Г., Любен Крумов Крумов и Васил Николаев Живков, се
установява, че на 01.01.2022 г. водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ,, при
движение по бул. „Цар Борис III“ с посока от бул. „Братя Бъкстон“ към ул. „Житница“ и в
района на бл. 139, поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с намиращия се
пред него лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ7957НТ, който вследствие на удара
се измества напред и реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „БМВ 330
ХД“ с рег. № ,. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на посочените
свидетели се установява, че по време на настъпване на произшествието ищцата е пътувала в
управлявания от свидетеля Васил Живков лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. № ,, като се е
намирала на задна лява седалка. Съгласно заключението на вещото лице причината за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № ,, който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили
да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намалилия пред него
скоростта си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № СВ7957НТ. В същия смисъл е и
изложеното от свидетеля Д. Г., която подробно посочва, че не е успяла да намали скоростта
на управляваното от нея МПС, поради което е последвал удар с намиращия се пред нея лек
автомобил „Шкода Октавия“, който впоследствие се е ударил в лек автомобил „БМВ 330
ХД“.
Ето защо и при съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извод, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ,, който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране на скоростта на
движение не се е съобразил с атмосферните условия, интензивността на движение и
състоянието на пътя.
От представените по делото медицински документи, както и от заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на
процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания – шийна травма, изразяваща
2
се в счупване на шести, седми шийни прешлени и притискане на шийни коренчета.
Констатирано е настъпило усложнение – шийна радикулопатия с изяви и на двустранна
невропатия на нерви инервиващи горните крайници. Вещото лице е посочило, че при
пострадалата и преди инцидента са били налични дегенеративни промени, но не са налице
медицински и анамнезни данни тези промени да са водели клинична изява, като е приело, че
именно след травмата е индуцирано развитието на цервикални коренчеви патологини
промени, обусловили констатираната симптоматика. Съгласно заключението обективно към
момента на изготвянето му общото здравословно състояние на ищцата е добро, като са
налични субективни оплаквания от болки във врата, продължаващи изтръпвания на двете
ръце, периодична скованост на шията и раменния отдел на опорно-двигателния апарат, като
е установена напрегнатост на паравертебралната мускулатура шиен отдел и наличие на лек
позиционен тремор на главата. Посочено е, че тези симптоми могат да се приемат като
персистиращи последици от преживяната шийна травма. На следващо място е посочено, че
след травмата пострадалата е потърсила медицинска помощ в деня на инцидента, като за
изтеклите часове до оказването й е било възможно да настъпят усложнения на
първоначалното травмиране, но при извършения часове след инцидента преглед такива не са
констатирани. Вещото лице е посочило също, че е било възможно, ако пострадалата е била
приета за болнично лечение и изследвания, в хода на един лечебно-диагностичен процес в
болницата да се установи своевременно едно по-тежко увреждане в шийната област и
съответно по-рано да се предприемат мерки за адекватна имобилизация и лечение и с това
да се предотврати настъпването на усложнения. Констатирано е обаче, че въпреки, че
първоначално не е диагностицирано счупване, е предприето правилно лечение с
имобилизация и обезболяване, като изрично вещото лице е посочило, че е възможно дори и
при стриктно спазване на лекарските предписания да се стигне до разместване на вече
получени счупвания и от това - притискане на шийни коренчета с развитие на усложнения –
шийна радикулопатия.
Съгласно заключението категорично травмата на шията може да бъде причинена при
описания в исковата молба механизъм на ПТП, като пасажер на задна седалка в лек
автомобил, след удар отзад. Посочено е, че при такова травматично въздействие травмата не
може да се предотврати при поставен ограничаващ движението на тялото предпазен колан.
По отношение на предписаните медикаменти, чиято стойност се претендира, вещото
лице е посочило, че са били необходима част от лечението и са служели за възстановяване
на подобен тип наранявания.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички елементи от правопораждащия съдебно предявеното материално право
фактически състав, включително и обстоятелството, че констатираните увреждания са
причинени в резултат именно на процесното ПТП, който извод се налага не само от
заключението на вещото лице, но и при оценката на същото наред с останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства. Не се установява при дължимото от ответника
главно и пълно доказване травмите на ищцата да са настъпили в резултат на друго събитие,
като дори не са налице данни за това, поради което и направеното в този смисъл възражение
на ответника се явява неоснователно. При това положение на разглеждане подлежи
въпросът в какъв размер е възникнало то, респ. какъв е размерът на причинените от ПТП
вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
3
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на зователя, независимо че те
сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При това положение, за да се определи размерът на претендираното от ищцата
обезщетение, следва да бъдат взети предвид характера на уврежданията – контузия в
областта на шията, изразяваща се в счупване на шести, седми шийни прешлени и
притискане на шийни коренчета, както и настъпилото усложнение – шийна радикулопатия с
изяви и на двустранна невропатия на нерви инервиващи горните крайници. Следва да бъде
взет предвид и сравнително дългия възстановителен период – за повече от 9 месеца, както и
обстоятелството, че към момента на изготвяне на заключението на вещото лице ищцата е в
добро общо състояние, но са налице оплаквания от болки във врата, продължаващи
изтръпвания на двете ръце, периодична скованост на шията и раменния отдел на опорно-
двигателния апарат, като е установена напрегнатост на паравертебралната мускулатура
шиен отдел и наличие на лек позиционен тремор на главата. Следва да се вземе предвид и
установеното от показанията на свидетеля Любен Крумов (съпруг на пострадалата), който
посочва, че след инцидента ищцата отказвала да управлява МПС, тъй като се страхувала от
пътната обстановка, като и физическото й състояние не позволявало да управлява
автомобил. Съдът намира показанията на свидетеля за добросъвестно дадени и
непротиворечащи в посочената част на останалите събрани по делото доказателства, поради
което не е налице пречка да бъдат ценени.
Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, налагат извод, че
съответстващо на критериите за справедливост е обезщетение в размер на 10 000 лева, като
същото е от естество да обезщети твърдените от ищцата и доказани неимуществени вреди.
Така определеното обезщетение в максимална степен съответства на установените по-горе
критерии, преценени и в контекста на възрастта на пострадалата (47-годишна към датата на
ПТП) и на икономическото състояние в страната към датата на вредоносното събитие
(израз, на което са и установените лимити на отговорност на зователя).
Съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото не са налице
предпоставки за приемане на извод за съпричиняване на настъпилия за ищцата вредоносен
резултат поради твърдяното обстоятелство, че е пътувала без поставен предпазен колан. По
делото не се установи при дължимото от ответника главно и пълно доказване ищцата да е
пътувала без поставен предпазен колан, с което да е допринесла за настъпване на ПТП и
съответно на причинените вреди. Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза такава травма на шията не може да се предотврати при поставен ограничаващ
движението на тялото предпазен колан, именно поради свободната подвижност на шията.
Ето защо и направеното в този смисъл възражение на ответника за съпричиняване се явява
неоснователно.
Не е налице основание за намаляване на определеното обезщетение и поради отказа на
ищцата да бъде приета в болнично заведение непосредствено след ПТП. В действителност
вещото лице посочва, че ако пострадалата е била приета за болнично лечение и изследвания
е било възможно в хода на лечебно-диагностичния процес да се установи едно по-тежко
увреждане в шийната област и да се предприемат по-рано мерки за лечение и с това да се
предотвратят усложнения. Въпреки това обаче, при липсата на констатирани при първия
преглед на ищцата счупвания на шийните прешлени, съгласно заключението е предприето
правилно лечение с имобилизация на шията и обезболяване, като вещото лице посочва
изрично, че е възможно и при стриктно спазване на лекарските предписания да се стигне до
разместване на вече получени счупвания и от това притискане на шийни коренчета да
настъпят усложнения. Ето защо не може да се приеме за безспорно установено
обстоятелството, че отказът на ищцата да бъде приета в болница след първоначалния
преглед е допринесъл за настъпилите усложнения.
При определяне на дължимото от зователя обезщетение обаче следва да бъде взето
4
предвид и това, че в пряка причинна връзка с настъпилите вреди е не само процесното ПТП,
но и наличните преди това хронични дегенеративни (болестни) промени в шийния отдел на
гръбначния стълб на ищцата, които са станали причина за по-лесно причиняване на по-
тежка травма и за по-тежко и продължително протичане на възстановителния процес. Т.е.
предхождащите увреждания на ищцата и настъпилото впоследствие ПТП съставляват един
каузален комплекс, който в своята цялост е причинил настъпването на посочените по-горе
увреждания, като всеки от тези фактори се явява и необходимо условие за тежестта и
продължителността на страданията. При това положение определеното по-горе обезщетение
следва да се намали с този каузален принос, който е извън настъпилото ПТП
(дегенеративните промени в шиен отдел на гръбначния стълб). Така възприетото становище,
че влиянието на други фактори (включително предходно заболяване) следва да бъде
съобразено от съда при определяне размера на деликтната отговорност по чл. 52 ЗЗД намира
опора и в съдебната практика (така Решение № 100253 от 10.10.2020 г. по в. гр. д. №
175/2020 г. на Апелативен съд - Велико Търново, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 14 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 719/2021 г., I ГО, Определение № 222
от 22.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4305/2016 г. на III ГО и цит. съд. практика).
Ето защо, при отчитане на посочените обстоятелства и констатираните от вещото лице
хронични дегенеративни (болестни) промени в шийния отдел на гръбначния стълб на
ищцата (предвид липсата на симптоматика и оплаквания преди ПТП), се налага извод, че
приносът на предходните заболявания на ищцата за претърпените от нея увреждания са в
размер на 20 %. При това положение определеното обезщетение следва да бъде редуцирано
с 20%, в резултат на което окончателно дължимият от ответника размер на обезщетението
по чл. 432, ал. 1 КЗ възлиза на сумата в размер на 8000 лева. Именно до този размер
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева – отхвърлен.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
съдът намира, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото, същият се явява
основателен. От представените по делото фактура и фискални бонове се установява, че
ищцата е направила разходи в общ размер на 140,48 лева, свързани с установяването и
лечението на причинените й травми, а именно 57,48 лева за закупуване на лекарства –
етодин форт, бонген и милгама, 33 лева за закупуване на цервикална яка и 50 лева за преглед
и издаване на медицинско удостоверение. Съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза предписаните лекарства и носенето на шийна яка са били необходима част от
лечението и служат за възстановяване от подобен тип травми. Ето защо и доколкото
посочените разходи се явяват в причинна връзка с настъпилото събитие, предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 140,48 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ зователят дължи лихва за забава върху зователното
обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 – изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ /тримесечен от предявяване на претенцията пред зователя/, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от зователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично уведомление от зователя. Видно от
отбелязванията в представеното и прието по делото заявление за изплащане на обезщетение,
същото е отправено до ответника на 22.02.2022 г., а впоследствие с допълнително заявление
от 20.04.2022 г. и допълнително заявление от 17.05.2022 г. ищцата е представила пред
зователя допълнителни поискани от него доказателства за причинените вреди. С писмо изх.
№ ********* от 20.05.2022 г. ответното дружество е отказало изплащане на зователно
обезщетение. При така установените обстоятелства се налага извод, че в случая се дължи
лихва от изтичане на 3-месечен срок от предявяване на претенцията пред зователя, а именно
от деня следващ изтичането на посочения срок - 23.05.2022 г. Следователно върху
дължимите обезщетения за забава следва да бъде присъдена лихва, считано от 23.05.2022 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
5
Ищцата претендира такива в общ размер на 850 лева, от които 450 лева за платена държавна
такса, 400 лева за платени депозити за вещи лица, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат на сумата в общ размер на 682,36 лева.
Претендирани са и такива за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ. С оглед задължителния характер на
даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004
г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на
чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това положение за определяне размера на възнаграждението
следва да бъде взета предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – вземания за
зователно обезщетение, които са характерни за предмета на дейност на ответника, както и
това, че производството не се отличава с особеност от множеството сходни производства в
СРС по искове по чл. 432 КЗ. От друга страна следва да бъде съобразена цената исковете и
обстоятелството, че са проведени три открити съдебни заседания. Ето защо
възнаграждението следва да бъде определено на сумата в размер на 1300 лева. Същото
определено съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на
1043,60 лева. Следователно в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат
Искрен Петев Николов следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 1043,60 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат направените от него
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира такива в общ
размер на 720 лева, от които 550 лева за платени депозити за вещо лице, 70 лева за платен
депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
отхвърлената част от иска възлизат на сумата в общ размер на 142 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „д зз“ АД, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на М. П. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София,
ж.к. „Младост 3“, бл. 326, вх. 1, ет. 7, ап. 28, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер
на 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на
140,48 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение и медикаменти, причинени вследствие на настъпило на
01.01.2022 г. зователно събитие – ПТП, по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. № ,,
който е имал сключена зовка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главниците от 23.05.2022 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 682,36 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 8 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА „д зз“ АД, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68, да заплати на адвокат Искрен Петев Николов с адрес на
кантората гр. София, ул. „Денкоглу“ № 7, ет. 5, ап. 9, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата
в размер на 1 043,60 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. П. К., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 326,
вх. 1, ет. 7, ап. 28, да заплати на „д зз“ АД, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
142 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7