Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260408
гр.Кюстендил, 30.06.2021
год.
В И М Е Т О Н
А Н АРОДА
Кюстендилският районен съд, първи състав, на девети юни две хиляди и двадесет и първа година, в
публично съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 457/2015 г. по описа
на Районен съд-Кюстендил,за да се произнесе взе предвид:
С решение №
208/07.04.2017 год.,потвърдено с решение на КОС от 07.12.2017 год. по в.гр.д.№ 37782017 год.КОС,съдът
допусна делба между страните при посочените в решението имоти и права.
Производството
е във втора фаза на делбата.
Ответникът В.С.С., с ЕГН ********** ***, е предявил против ищците претенция
по смисъла на чл.346 от ГПК,изразяваща се в искането му ищците да му заплатят
общо сумата от 4394.00 / четири хиляди и триста и деветдесет и
четири/лева,представляваща една трета от стоиността на извършени от него
подобрения /срвн.молбата на л.151-152 и на л.249/,както следва :
1.за сумата
от 1432.00 лв.,платени за подобрения,извършени в ПИ с идентификатор 87062.7.103 по КККР на
с.Ябълково,Кюст.област ,както следва : а/400.00 лв. през 2008 год. за
изграждане на циментова пътека при входната врата;б/в периода 2007-2010 год.
закупени и засадени овощни дръвчета-5 –пет броя ябълкови дръвчета,всяко на
стойност от 5.00 лв. и един брой круша на стойност 7.00 лв.;в/1000.00
лв.платени през 2008 год. за изграждане на павирани пътеки до къщата.
2.за сумата
от 5150.00 лв. за подобрения извършени в
сграда с идентификатор 87062.7.103.1,както следва: а/1500.00 лв. платени
през 2005 год. за изграждане на парно-камина,алуминиеви
радиатори,бойлер,инсталация;б/350.00 лв. платени през 2007 год. за поставяне на
улуци;в/1300.00 лв. платени през 2006 год. за поставяне на дървена дограма със
стъклопакет;г/800.00 лв. платени през 2009 год. за вътрешна изолация;д/400.00
лв. платени през 2010 год. за подмяна на мръсен канал;е/400.00 лв. платени през
2015 год. за ремонт на електрическо табло;ж/800.00 лв. платени през 2018 год.
за ремонт на кухня и цялостно боядисване.
3. за сумата
от 6000.00 лв.платени за подобрения в сграда с идентификатор
87062.7.103.2,както следва:а/ 1500.00 лв. платени през 2014 год. за изграждане
на баня и тоалетна; б/300.00 лв. платени през 2016 год. за изграждане на мръсен
канал;в/500.00 лв. платени през 2009 год. за укрепване на сградата;г/2500.00 лв. платени през 2014 год. за
прикрепване на навес-барбекю към къщата; е/1700.00 лв. платени през 2017 год.
за ремонт на покрива,изразяващ се в смяна на летви и мертеци,укрепване на
покривната конструкция,поставяне на мембрана под циглите,подмяна на капаци и
цигли-подмазване на същите,поставяне на отводнителна инсталация-улуци и
водосточни тръби,измазване на комини
4.за сумата
от 600.00 лв.,платена през 2010 год. за
ремонт на покрив- подмяна на капаци и смяна на керемиди в сграда с
идентификатор 87062.7.103.3.
Твърди се,че
всички подобрения са извършени със знанието и без противопоставянето на
ищците-съсобственици.Ищците признават част от претенциите-тези извършени през
2017 год.на сграда с идентификатор
87062.7.103.2 подмяна на капаци и цигли и същият вид дейност по отношение на
покрива на сграда с идентификатор 87062.7.103.3. ,твърдят че извършеното през
2014 год. прикрепване на навес-барбекю към сграда с идентификатор 87062.7.103.2
е незаконно,оспорват твърдението че ищците са знаели за процеса по извършване
на подобренията,тъй като не са владяли и ползвали имота,оспорват останалата
част от претенциите,като поддържат,че всичко осъществено в имота до и вкл.2005
год. е извършено и платено от покойния общ наследодател на ищците.
От
показанията на свидетелят Л.З. се установява това,че Т. /С. С./ е строил до
фаза груб строеж новата къща,залепена до по-старите,както и селскостопанските
постройки,в старата къща живеела баба Н.,в която къща ответникът В. С. направил
баня,ремонт на покрива, изразяващ се в поставянето на улуци,челни дъски и
мертеци,изградил е барбекю,като на старата къща осъществил ремонт на
покрива,като свалил всички керемиди,направил баня с тоалетна,кухня,а така
описаните извършил след смъртта на Т. през 2005 год., а именно в периода
2007-2018 год.Свидетелят Р.И. показва,че в имота има три постройки-стара къща,друга
нова в средата и навеса край оградата-стопанска постройка,като всичко е правено
от ответника,конкретно ремонти по покривите на двете къщи,пътека край
старата,баня,тоалетна както в старата,така и в новата къща,а последно е
извършил замазване на капаците на
покрива на стопанската постройка.този свидетел потвърждава,че двете нови
постройки са били изградени от С. С. до фаза груб строеж,както и това че ищците
не са посещавали имота.Свидетелят Е.М. също сочи ,че ищците не са посещавали
имота,че ответникът е изградил барбекю,баня,кухня в старата къща,извършил
ремонт на покрива,,като дейностите са извършвани след 2000 г.Свидетелката С. С.
показва,че приживе съпругът на ищцата Р. С.-С. осъществил до фаза груб строеж
нова къща и стопанска постройка,че в дейността му помагали както
свидетелката,така и съпругът й,като имота е бил посещаван и от ищцата Р. С.,без
противопоставянето на майката на съпругът й.Според св.И. И. ищцата Р.С. е
посещавала имота и след смъртта на съпругът й .
Съгласно
експ.з-ние вх.№ 10215/30.04.2019 год./л.161-162/,изп.от в.л. инж.Л.В.,
твърдяните,че са извършени от ответника подобрения съществуват реално и
възлизат на сумата от 9712.00 /девет хиляди и седемстотин и дванадесет
лева/,като по допълнително експ.з-ние вх.№ оценката възлиза на 10 045.00
лв.
В експ.з-ние
вх.№ 265021/02.12.2020 год./л.237/в.л.инж.В. заключава,че от претендираните,че
са извършени от ответникът ремонтни дейности болшинството представляват
необходими ремонтни работи,а изграденият навес-барбекю на стойност 1740.00 лв.
увеличава стойността на делбеният имот.
Съгласно
експ.з-ние вх.№ 27470/22.11.2018 год./л.139-143/ на в.л. инж.Л.В., пазарната
стойност на делбените имоти възлиза на сумата от 56 420.00 лв.,същите са
реално поделяеми на два дяла,съобразно правата на страните,като предлага два
варианта,онагледени и на скици,за реална делба,като от ПИ с идентификатор
87062.7.103 с площ от 1355.00 кв.м. и лице към път от 56.00 л.м. се образуват
два дяла-един общ дял първи за ищците с площ от 452.00 кв.м. и дял II—втори за ответника, с площ от 903.00
кв.м.,като предлага и два варианта за местоположението на дял първи-в южната
част,където попада сграда с
идентификатор 87062.7.103.3 и стойността на този дял възлиза на сумата от
8 580.00 лв.,а стойността на дял втори е 47 840.00 лв,като в него попадат
сгради с идентификатори 87062.7.103.1 и 87062.7.103.2 и вариант втори,при
който дял първи е в северната част на
имота и в него попада сграда с идентификатор 87062.7.103.2 и стойността му
възлиза на сумата от 18 910.00 лв., а дял втори на стойност 37 510
лв.,включва в себе си сгради с идентификатори 87062.7.103.1 и
87062.7.103.3.Варианти за реални дялове вещото лице инж.В. предлага и в
експертни заключения вх.№ № 2372/30.01.2020 год./л.192-193/и експ.з-ние вх.№
5629/04.03.2020 год./л.209-212/.
Вещите лица
инж.Е.Л. и Е.З. в експ.з-ние вх.№ 271515/28.05.2021 год./л.267-271/
заключават,че: 1.Всички претендирани от ответника В.С. подобрения са извършени
и съществуват на място;2.Пазарната стойност на извършените подобрения възлиза
на сумата от 15 366.00 лв.,а стойността им с овехтяване 13 400.00
лв.;3.Стойността на осъществените от ответника СМР са увеличили стойността на
имота със сумата от 15 366 лв. към датата на осъществяването им, а към
настоящият момент със сумата от 13 409.00 лв.;4.Изграденият от отв.С.
навес-барбекю е сграда от допълващото застрояване и за същата се изисква
разрешително за строеж,каквато не е издавано;5.Стойността на засадените овощни
дръвчета възлиза на сумата от 482.00 лв.,с която се е увеличила стойността на
имота.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.
На основание
на приетото за установено съдът прави следните правни изводи.
I.ПО СПОСОБА ЗА ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДЕЛБАТА
Съобразявайки желанието на ищците да
получат в общ дял реална част от делбените имоти,както и експертните заключения
на в.л. инж.Л.В. относно реалната поделяемост на имотите съдът счете,че следва
да приключи делбеното производство при приложението на чл.353 ГПК.Мотивите на
съда са следните.
При разпределяне на имотите между съделителите съдът се стреми всеки от
тях да получи реален дял, като при това се спазва принципът на равноправие на
всички страни в производството. По силата на чл. 69, ал. 2,
изр. 1 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура,
доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари.
За разпределение на имотите в натура съдът се ръководи от тяхната стойност и ги
съпоставя с частите на съделителите, като търси да избегне облагодетелстването
на някой от тях и прави всички усилия да достигне максимално доближение на
дяловете с частите на съделителите. При този вариант се получава пълно
прекратяване на съсобствеността, което е крайната цел на делбата.Съдът счита,че
в казуса следва да прекрати реално съсобствеността между страните при приложението
на чл.353 ГПК. При приложението на този способ се спазват горните
правила ,като се съобразява и установения начин на ползване / срвн. Решение №
300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г., I г. о., ГК/,защото
прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения между
страните.Изхождайки от горното и съобразявайки правата на страните,наличието на възможност за обособяване на два реални
дяла,приблизително съответни на правата на страните като площ и стойност,това
че и в двата дяла се включват сгради от основното и допълващо застрояване, това
че ответникът реално е ползвал към датата на смъртта на брат му старата къща,в
която се установи и че е извършил редица подобрения,съдът ще приключи делбата
възлагайки в дял и изключителна собственост първия и по –голям като площ и
стойност -от делбените дялове на ответникът,а вторият на ищците,като това
следва да стане по вариант две,онагледен на
изчертаната скица на в.л. инж.Л.В. към експ.з-ние
вх.№ 27470/22.11.2018 год.,която скица
приподписана от съда е неразделна част от решението и заключението. Стойността
на всеки дял не е равна, като този на ответникът,съобразено с по-голямия му дял
в съсобствеността,надхвърля със 103.33 лв.стойността на
реално притежаваните от него 2/3 ид.части,поради което съдът ще го осъди да
изплати,за уравнение дела на ищците, посочената сума,която дължи ведно със законната лихва считано от датата на влизане на
решението в сила.При избор на разпределение по вариант първи се получава значителна сума за
изплащане от ответникът за уравнение на дяловете на ищците /стойността на
дяловете на ответникът възлиза на сумата от 37 613.33 лв., на всеки един
от ищците на сумата от 9403.33 лв./,защото делът който получават възлиза на
стойност 8580.00 лв. и ответникът ще следва за уравнение да им доплати 10226.66
лв.,а при този вариант в делът на ищците попада сграда с идентификатор
87062.7.103.
При горното
съдът счита,че тегленото на жребии е невъзможно,или най-малкото ще създаде
значително неудобство,поради което приключва делбата по реда на чл.353 ГПК,още
повече че страните също желаят приложението на цитираната норма.
Искането на
ответникът за предоставяне право на преминаване /сервитут/ до частта от
имота,оставащ в дял и изключителна собственост на ищците,поради това че в
същата се намира бунар,респ. за съвместно ползване на същият е неоснователно.На
първо място с получаването на по-голям дял от прекратената съсобственост
ищците,на осн.чл.28,ал.2 от ЗВ имат предимство при възлагането на бунара и
практически това изискване е спазено,защото в делът,отреден за ищците попада и
спорният бунар.Принцип на делбата е всеки съсобственик по възможност да получи
реален дял и да стане негов изключителен собственик,без да търпи ограничения на
собствеността си.При това положение сервитут на преминаване до този вече реално
обособен и самостоятелен имот,доколкото е уреден от законодателството-чл.192 ЗУТ, се учредява по специално уреден доброволен и административен редкато
,компетентният орган да се произнесе сам и за първи път е различен от
съда,поради което посленият не би могъл по реда на съдебната делба да учреди
сервитут,или да постанови общо ползване на част от имота,попадащ в дял на
единият съделител.
II.ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА СМЕТКИ
Претенцията
за сметки е допустима,като направена своевременно в първото заседание по делото
след допускане на делбата,а по същество частично основателна.Мотивите на съда
са следните:
На първо място възражението на
ответникът,че в производството по сметките не може да се претендира заплащане
на суми за сторени подобрения,извършени след датата на предявяване на иска за
делба е неоснователно.В делбеното производство съществува правна възможност
съделителите да уредят помежду си и сметки за разноски и подобрения,свързани с
делбените имоти,като ГПК ограничава крайният срок в рамките на
производството,когато могат същите да бъдат предявени-първото по делото
заседание след допускане на делбата, което означава че претенции по сметките
могат да се предявят и за ремонтни дейности,извършени във времето между предявяване
на иска до тази крайна дата.
Ответникът поддържа,че след смъртта
на праводателят на ищците ,т.е в състояние на вече възникнала съсобственост
межуду него и ищците, е сторил разноски за подобрения,както са описани и
изложени подробно по-горе.Недоказано остана твърдението на ответникът,че е
придобил по давност и частта от имота,собственост на неговия брат.Не се
събраха убедителни доказателства,че
ответникът е владял не само собствената си ид.част,но и тази на ищците.Следва
да се допълни ,че до 20.12.2011 год.,когато на основание транслативна
сделка-договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане,оформен в нот.акт № 126,том III,рег. 7345,дело
№ 449/2011 год. на Нотариус Боян Алексов/л.6 от гр.д.№ 358/2015 г.КРС/,съсобственик
е било и трето неучастващо по делото лице и квотите на съсобственост са били
различни.Посочената сделка съдът обсъжда поради това,че част от подобренията се
твърди да са извършени по време,когато съсобственици са били страните в
настоящото производство,но и майката на ответникът-това са подобрения,извършени
общо в имота през 2008-2010 год.-изграждането на жив плет на стойност 400.00
лв.,2010 год.-изграждането на павирани пътеки до къщата,2008 год.-изграждане на
циментова пътека при входната врата;в сграда с идентификатор 87062.103.1-всичко
с изключение на ремонта на ел.таблото през 2015 год. и през 2018 год. ремонт на
кухня и цялостно боядисване и дейностите в имот с идентификатор
87062.7.103.2,изключая тези от 2014 год. и 2017 год.в същият.
Не се установи нито към горният,нито
в последващи моменти някой от съсобствениците,конкретно ответникът, да е искал
съгласие от ищците и от другият съсобственик за извършване на каквито и да е
било ремонтни и/или други строителни дейности в имотите. С
оглед трайно установената съдебна практика,това че в резултат на реалният
способ за приключване на делбата в дял на ответникът В.С. се пада част от
имота,в която е осъществил подобрения,не е пречка и той има право да получи от останалите
съсобственици обезщетение за тях.Това е така, защото подобренията увеличават стойността на съсобствения
имот, а оттук- и паричната равностойност на дела на всеки съсобственик
съобразно квотата му в съсобствеността, която съдът преценява при разрешаване
на въпроса за присъждане на парично уравнение на дяловете, като я съобразява с
пазарната цена на реалния дял, който всеки съсобственик получава.
Претендираните разноски,съобразно
описанието им и експертните заключения на вещите лица инж.В.
по експ.з-ние вх.№ 10215/30.04.2019 год.,з-ние вх.№ 22277/1.10.2019 год.,вх.№
265021/02.11.2020 год./това заключение съдът не кредитира поради изводът,че
навесът-барбекю на стойност от 1740.00 лв.увеличава стойността на имота,поради
което разноските са полезни/,на вещите лица инж.Л. и Е.З. по експ.з-ние вх.№
271515/28.05.2021 год./съдът не го кредитира в частта,изп.от в.л. Л.,че всички
осъществени разходи са увеличили стойността на имота,защото не всички
представляват полезни разноски,за което
по-долу/,могат да бъдат
разграничени като необходими - за запазване на имота и поддържането му-това са очевидно извършените в сграда с
идентификатор 87062.7.103.1
през 2007 год. разноски за поставяне на улуци,през 2010 год. за подмяна на
мръсен канал,през 2015 год. за ремонт на електрическо табло / в тази част съдът
не кредитира експ.з-ние на инж.Л. и Е.З. защото свидетелските показания не
установяват извършването на такъв ремонт, а никое от вещите лица не е
специалист в областта на електроснабдяването,електротехниката или
електрониката,за да установи,че действително ремонт на ел.таблото е
осъществен,отделно същите са оценили и външно ел.захранване на стойност 157.60
лв.,каквато претенция не е сторена/,през 2018 год. за ремонт на кухня и
цялостно боядисване;в сграда с идентификатор 87062.7.103.2 през 2009 год. за
укрепване на сградата,през 2017 год. за ремонт на покрива,изразяващ се в смяна
на летви и мертеци,укрепване на покривната конструкция,поставяне на мембрана
под циглите,подмяна на капаци и цигли-подмазване на същите,поставяне на
отводнителна инсталация-улуци и водосточни тръби,измазване на комини,през 2016
год. за изграждане на мръсен канал, и в сграда с идентификатор 87062.7.103.3
през 2010 год. за ремонт на покрив- подмяна на капаци и смяна на керемиди.Съгласно
исковата претенция по сметките претендираните суми ,представляващи необходими
разноски са общо за 7350.00 лв.,а по експертното заключение на в.л. инж.Л. и Е.З.
за 3864.51 лв.,което заключение обаче
дава по-висока стойност за ремонта на покрива в сграда с идентификатор
87062.103.2 със 181.05 лв./претендирани 1700.00 лв.,а по експ.з-ние-1891.05
лв.-срвн.количествено-стойностна сметка-приложение № 1 към експ.з-ние/лв.,при
което от необходимите разноски следва да се извади посочената сума от 181.05
лв.,което дава резултат от 3683.46
лв.,но от същата следва да се извади изцяло стойността на ремонта на ел.таблото
от 150.00 лв./според експ.з-ние, а не според претенцията на отв.С./,която съдът
намира за недоказана,както и сумата от 157.60 лв. за външно
ел.захранване,каквато претенция няма,което прави като краен резултат сума от
3375.86 лв.,от която сума ищците дължат на отв.С. плащане на 1125.28 лв.
Друга част
от разноските са полезни,водят до увеличаване на стойността на имота,като това са претендираните подобрения
,извършени
в ПИ с идентификатор 87062.7.103 по КККР
на с.Ябълково,Кюст.област ,както следва през 2008 год. за изграждане на
циментова пътека при входната врата /увеличава полезните свойства,тъй като
улеснява достъпа до сградата/,в периода 2007-2010 год. закупени и засадени
овощни дръвчета-5 –пет броя ябълкови дръвчета и един брой круша/дава възможност
за добив на плодове за лична консумация,което спестява разноски по закупуването
им/ и през 2008 год. за изграждане на павирани пътеки до къщата /позволяват
улеснен достъп при дъждовно време и натрупване на кал/,извършени в сграда с
идентификатор 87062.7.103.1,както следва: през 2006 год. за поставяне на
дървена дограма със стъклопакет /подобрява полезните качества на жилището,конкретно
топлоизолацията му/,през 2009 год. за вътрешна изолация /подобрява
топлоизолационните качества на жилището и по-комфортно ползване/ ,в имот с
идентификатор 87062.7.103.2,както следва:през 2014 год. за изграждане на баня и
тоалетна /позволява поддържане на лична хигиена и привеждане на жилището в
състояние годно за употреба по предназначение/.Претендираните суми за горните
възлизат общо на 4232.00 лв.,а съгласно цитираното експертно заключение
възлизат на 4770.58 лв.,поради което съдът намира за основателна исковата
претенция в по-ниският размер,т.е за реално претендираният,като счита че с тази
сума е увеличена стойността на имота.
Трета част от претенцията е за вещи, които могат да бъдат отделени от
имота, без съществено повреждане и не подлежат на заплащане, както и луксозни
разноски - за удоволствие и задоволяване на вкусове и нужди на ответникът В.С. , които не са били необходими за запазването на имота и
които се заплащат само ако има съгласие за извършването им от всички съсобственици-това са изграждането през 2014 год. на навеса-барбекю към
сграда с идентификатор 87062.7.103.2 и в
сграда с идентификатор 87062.7.103.1 през 2005 год. изграждането на парно-камина,алуминиеви
радиатори,бойлер,инсталация,като радиаторите,бойлера и инсталацията могат да се
демонтират и отделят от имота без затруднения и не представляват недвижими
вещи.Относно навеса-барбекю,съгласно експ.з-ние на в.л. инж.Е.Л. същият е
незаконен и ищците и ответници по претенцията за сметки не желаят запазването
му.Касателно изграждането на парно-камина,съдът съобразява и това,че
твърдението на ищецът по претенцията по сметките,че същите са осъществени за
подмяна на овехтяла,амортизирана и нефункционална отоплителна система останаха
недоказани,поради което и съдът ги приема като луксозни и за задоволяване на
собствени вкусове.За посочените исковата претенция е за сумата от 3200.00 лв.,а
съгласно експ.з-ние на инж.Л. и Е.З. възлизат на сумата от 3185.00 лв.При
горното и математическо изчисление,за което на настоящият докладчик не са
необходими специални знания и умения, следва че като се извади от общият размер
на извършените СМР ,съгласно многократно цитираното експ.з-ние, който е
11 820.00 лв.,сумите,представляващи необходими разноски и тези,за които
съдът ще отхвърли претенцията за сметки за посочените подобрения,горната сума
от 4770.58 лв. е увеличила стойността на имота,при което по-ниската стойност от
претенцията за сумата от 4232.00 лв. съдът намира за основателна и от същата
ищците дължат заплащане на 1/3 част,.те сумата от 1410.66 лв.,а като се прибави
към тази и горната от 3375.86 лв. прави доказаност на претенцията за разноски
за общ размер от 7607.86 лв.,от която ищците дължат общо 2535.95 лв.,а всяка по
отделно 1267.97 лв.
За яснота и
доразвитие на горното съдът отбелязва това,че ответникът В.С. освен за
собствените си нужди е осъществил ремонтните дейности и за да подсигури
нормални условия на живот на майка си,която му е прехвърлила собствената си 1/3
ид.част от целия имот срещу задължението
му да я издържа и гледа.
Показанията на свидетелите дават
основание на съда да приеме,че приживе на прекият наследодател на ответника и
праводателят на ищците,между всички тях е съществувало разбирателство и
предварителна уговорка за разпределението на собствеността на сградите от
основно и допълващи застроявания,която така или иначе не е била оформена
надлежно.
Показанията
на разпитаните както в първа,така и в настоящата фаза на процеса свидетели
установиха,че къщата, находяща се в дясната част на поземления
имот (87062.7.103.2) гледано от
пътя е най-старата постройка в имота,като в периода 1994 г.-1997 г. наследодателят на наследодателят на ищците и
ответникът изградил в средата на имота стаичка
с баня, която след смъртта му и понастоящем се обитава от майката на отв.В.С.- Н. К. С..
Към постройката, около 2003 г.-2004 г. ответникът долепил друга
сграда. Свидетелите сочат да знаят, че двамата братя се споразумяли помежду си
така, щото старата къща да остане на В., а новата пристройка – на С.. Твърдят
още, че след 2000 г. старата къща се обитава само от В.С., който направил ремонт на
покрива,баня, кухня, барбекю, както и,
че след смъртта на С. само той се
грижи за дворното място- крои, коси, пръска.Това обуславя извода на съда,че навеса-барбекю отв.В.С.
е изградил за личното си удобство и прищевка и стойността му не подлежи на
заплащане.За този извод съдът се основава и на установеното от свидетелските
показания,че ищците не са давали съгласие за изграждането му,както и на всички
останали претендирани стротителни и ремонтни работи.
В тази
връзка свидетелите твърдят, че през последните години не са виждали преживялата
съпруга на С. С. да посещава имота в с.Ябълково. Свидетелите
отричат да знаят, след смъртта на С. С., съпругата и дъщеря му да
са били гонени и недопускани в имота. Показанията на св.С. С., св.И. И. и св.И.А., установиха,че
действително през последните 5-6 години Р.С. е спряла да посещава имота, тъй
като отношенията между страните се влошили, но до преди този момент тя е ходила
в с.Ябълково, като в свой дом, имала е свободен достъп, оставяла е свои вещи и
не е била гонена от брата и майката на починалия си съпруг. Установява се по
делото, че сградата, находяща се в средата на дворното място, състояща се от стара част
и пристроена към нея нова такава от отв.С. е заснета като един общ имот,
с идентификатор 87062.7.103.1.
По силата на посочената по-горе
транслативна сделка майката на ответникът,която е баба на втората и свекърва на
първата ищца е запазила за себе си
правото да ползва прехвърлената от нея собствена 1/3 ид.част от правото на
собственост на целия имот,като с оглед показанията на свидетелите същата
продължава да живее и да ползва старата къща,т.е сграда с идентификатор
87062.7.103.2,по отношение на която също се претендират подобрения.При това
състояние на нещата съдът приема,че подобренията в тази сграда са извършени
най-вече в интерес на ответникът В.С.,както за задоволяване на личните си
нужди,така и за да изпълни задълженията си по договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Както бе изтъкнато няма
доказателства за това ищците да са давали предварителното си съгласие за
осъществяване на която и да е било от претендираните от ответникът строителни
дейности, без значение характера на същите.Няма доказателства за това ищците да
са знаели и давали съгласие по отношение на дейностите извършени от 2011 год.
до и след 03.04.2015 год.,когато са предявили иска предмет на гр.д.№ 458/2015
год.КРС по отношение на сграда с идентификатор 87062.7.103.1,нито пък от датата
на постановяване на решението по това дело до настоящият момент,като може да се
направи само и единствено изводът,че
преди първата и до датата на постановяване на съдебният акт не са били във владение на тази
сграда.Действително това,че не са осъществявали владение не е равнозначно на
невъзможност да възприемат осъществяването на самите дейности,но законна и оборима презумпция в такъв смисъл не съществува.Други доказателства
установяващи това,че подобренията в имота извършени след 2012 год.са
осъществени със знанието и без протиповопастяването на ищците не се се
събраха.Налага се извода ,че за част от подобренията ищците са знаели,но не са
давали предварително съгласие за извършването им,а за друга не са знаели.
При горното съдът съобрази и разясненията, дадени в т. 6 и 8 на ППВС 6/74 г., и практиката на ВКС / срвн. Решение № 487 от 30.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., I г. о., ГК/,и
счете че претенцията за сметки от
ответникът следва да се уреди по правилата на чл.61,ал.2 ЗЗД относно
подобренията и по тези на чл.30,ал.3 ЗС за необходимите разноски.
Съобразно показанията на
свидетелите,обсъдени в съвкупност със съдебните експертизи, ответникът В.С. е
този,който е осъществил претендираните подобрения в признатият от съда по-горе
обем.Реалното им осъществяване се установява и от приетите експертни заключения
и на в.л. инж.Л.В. и на инж.Л. и Е.З. при посещенията на имота за огледа и
оценката им.
При това положение,съдът съобрази и
изложи по-горе, че съгласно експертното заключение на вещите лица инж.Л. и Е.З.,което
съдът не кредитира в частта му,че всички сторени разноски представляват полезни
такива,увеличаващи стойността на имота,поради изложените по-горе съображения за
естеството им,като намира за нужно да посочи,поради какви причини и основания
не счита,че за остойноставяне на подобренията следва да се включват ДДС и
печалба.Според цитираното експертно заключение стойността на осъществените СМР
възлиза на сумата от 15 366.00 лв.,в която се включват разходи за
труд,материали,ДДС и печалба.Съдът счита,че не следва да взима в предвид
включените в стойността разходи за ДДС и печалба,поради това,че отв.В.С. не
твърди това щото дейностите да са извършвани от търговски субект,регистриран по
ДДС,формиращ печалба,за което са му издадени и фактури,като такива,в същност и
други писмени доказателства,свързани с претенцията по разноските не се
представят.При това положение в стойността на ремонтните дейности и
подобренията съдът зачита само средствата за труд и материали.
За да приеме горният
резултат за установен съдът обсъди както свидетелските показания и
съдебно-оценителните експертизи,така и легалната дефиниция на понятията
„основен ремонт“ и „текущ ремонт“,дадени в § 5,т.42 и 43 от ДР на ЗУТ.
III.ПО РАЗНОСКИТЕ
Ищците са сторили разноски в
процеса за възнаграждения на вещото лице
инж.Л.В. общо в размер на 232.00-двеста и тридесет и два лева по експ.з-ния
вх.№ № 27470/22.11.2018 год.и 2372/30.01.2020 год.,както и 5.00 лв. за издаване
на съдебно удостоверение.За адвокатско възнаграждение ищците са платили на
адв.А. сумата от 500.00 лв. от общо уговореното възнаграждение в размер на
800.00 лв.,като упълномощаването е за приключване на делото пред
КРС.Производството по делбата е двуфазно като и в двете си фази като първа
инстанция се разглежда конкретно от настоящият съд и съобразно чл.355 ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение,свързано с делбата, остават за страните
както са ги сторили, изключая такива по повод възражения срещу допускането на
определен участник, изключване на конкретен имот от делбената маса,поради това
че е изключителна собственост само на някой от съделителите,както и при
обжалване на първоинстанционното решение в такива му части.За въззивното
обжалване на първоинстанционното решение по допускане на делбата адв.Й.Т. *** е
представлявал ищците по в.гр.д.№ 377/2017 год. КОС,образувано по жалба на
ответниците в първата фаза на делбата, за което му е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200.00 лв.жалбата против първоинстанционното решение
е в частта му,недопускаща ответник до участие в делбата и за част от делбените
имоти,поради възражението на ответниците,че са били придобити на основание
давностно владение,което е отхвърлено като неоснователно с решението си по
допускане на делбата, съответно потвърдено след обжалването му пред КОС.Горните
разноски са присъдени като краен резултат от ВКС с определение № 131/13.04.2018
год. по ч.гр.д.№ 2471/2018 год.,1 г.о на ВКС.
Във втората фаза на делбата ищците
са упълномощили устно в съдебно заседание и изрично адв.Й.Т. да ги представлява
в процеса, като последният е депозирал и адвокатско пълномощно за осъществено
безплатно процесуално представителство при усл.на чл.38 ЗА,поради наличието на
близки родствени връзки между него и ищците.Във втората фаза на делбата съдът
прие за съвместно разгреждане претенцията по сметки от ответникът, която
представлява самостоятелен иск и за същият ответникът би бил задължен за
разноски на ищците при отхвърлянето му,или при частичното му уважаване,съобразно
уважената и отхвърлена част от този иск.При тази хипотеза на ищците по иска за
делба и ответници по претенцията по сметки биха се дължали разноски за
адвокатско възнаграждение по правилото на чл.78,ал.1 ГПК,но както бе отбелязано
по-горе същото се дължи за един адвокат,а не за двама.По делото няма никакви
данни и доказателства,че пълномощното на адв.А. е оттеглено,поради което за
осъщественото от адв.Т. процесуално представителство ответникът по иска по
делба и ищец по претенцията по сметки не му дължи заплащане за защитата по
последната, независимо от резултата по нея.
Съобразно изложеното ищците са сторили разноски, пряко свързани с делбата
в размер на 237.00 лв.,от която ответникът им дължи 79.00 лв.,или по 39.50 лв.
на всяка.По делото няма искания за прихващане на насрещно дъжащи се разноски,
поради което съдът ще постанови осъдителен диспозитив за разноските на всяка от
страните.
Във втората фаза на делбата ответникът В.С. е платил за възнаграждения на
вещи лица за експертни заключения,пряко свързани с реалният способ за
прекратяване на съсобствеността,в размер на 118.00 лв.-73.00 лв. за експ.з-ние
вх.№ 5629/01.03.2020год. и 45.00 лв. за експ.з-ние вх.№ 2372/30.01.2020 год.,от
която сума ищците му дължат по 1/6-една шеста,т.е по 19.66 лв. от всяка една от
тях.
По претенцията по сметките отв.В.С. е платил общо за възнаграждения за
вещи лица сума в размер на 902.00 лв./ 168.00 лв. по експ.з-ние вх.№
10215/30.01.2020 год.на в.л. инж.В., на същото в.л. по експ.з-ния вх.№
22277/11.10.2019 год.-84.00 лв.,по експ.з-ние вх.№ 265021/02.11.2020
год.-100.00 лв. и неплатени 34.00 лв. и на вещите лица инж.Е.Л. и Е.З. по
експ.з-ние вх.№ 271515/28.05.2021 год.-550.00 лв./.Ответникът В.С. и неговата
майка,която не е допусната до делба,са били представлявани в процеса от
адв.Борислав Георгиев от САК общо при уговорено и платено възнаграждение от
500.00 лв.за представителство по делото,без диференцирането му по страни,фази
на процеса,респ. за други искове в делбения процес.Липсва друго упълномощаване
за втора фаза на процеса,поради което съдът приема,че отв.В.С. е платил по
равно както за представителството си за всяка една от двете фази на процеса /
250.00 лв. за него,125.00 лв. за всяка фаза на процеса, 62.50 лв. за защита по
претенцията му по сметките/,така и по равно по претенцията му за сметки и по
реалният способ за делбата. Действително посочените суми са далеч по-ниски от
минималните,предвидени в Наредба № 1/2004 год.на Висш Адвокатски Съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,което обаче не може да
обуслови извод на съда,че следва да присъжда възнаграждение на такава
база,респ. в минималните размери по наредбата,при липса на изрично и конкретно
договаряне,съобразно изхода от този конкретен спор.
Претенцията по сметките е предявена за 4 394.00 лв. и уважена за 2535.95 ,което представлява 66.81 % от същата и съответно на
този процент на отв.В.С. се следва и от сторените разноски-902.00 лв. за вещи
лица и 62.50 лв. за адв.възнаграждение прави общо разноски от 964.50 лв.,от
която сума 66.81 % представлява сумата
от 644.45 лв.,които ще се присъдят като разноски по претенцията по сметки.На
ответниците също се следват разноски по тази претенция,съобразно отхвърлената й
част,но както бе отбелязано по-горе те не са сторили разноски по последната, а
съдът отрече възможността да присъди лично на адв.Т. разноски за процесуално
представителство по реда на чл.38 ЗАдвокатурата.Ищците ще бъдат осъдени да
заплатят по сметките на КРС и държавна такса от 4% върху дължащите се от всяка
една от тях на ответника съответна на правата им част за подобренията,конкретно ищцата Р.С.-сумата от 50.71 лв.,същата сума и ищцата Н.С..Такъв процент /4%/ държавна такса
дължи и ответникът В.С. върху отхвърлената част /1858.05 лв./от тази
претенция,конкретно 74.32 лв.
Водим от горното и на
осн.чл.353 и чл.346 ГПК във вр. с
чл.61,ал.2 ЗЗД и чл.30,ал.3 ЗС,съдът:
Р Е Ш И :
ИЗВЪРШВА ДЕЛБА, на основание чл. 353 от ГПК,
между Р.Й.С., ЕГН **********, Н.С.С., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***,
и В.С.С.,ЕГН ********** ***, на следните съсобствени недвижими имоти:
- поземлен имот с идентификатор 87062.7.103 по КККР на с.Ябълково,
общ.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор
на АГКК, с адрес: с.Ябълково, п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, при съседи: ПИ 87062.7.102, имот на насл.
на М.С.Д., имот на насл. на С. С. С., друг имот на насл. на М.С.Д. и път; ведно пс находящите се в този имот сграда с идентификатор 87062.7.103.1 със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи –
1 и предназначение – еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ 87062.7.103; сграда с
идентификатор 87062.7.103.2, със
застроена площ от 64 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – еднофамилна
жилищна сграда, построена в ПИ 87062.7.103 по КККР; сграда с идентификатор 87062.7.103.3, със застроена площ от 43
кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – постройка на допълващото застрояване,
изградена също в ПИ 87062.7.103 по КККР, П
Р И П Р А В А: 1/6 ид.ч. (една шеста идеални части) за Р.Й.С.; 1/6
ид.ч. (една шеста идеални части) за Н.С.С. и 4/6 ид.ч. (четири шести идеални части) за В.С.С.,по следния начин:
ВЪЗЛАГА В ОБЩ ДЯЛ И В ИЗКЛЮЧИТЕЛНА
СОБСТВЕНОСТ на Р.Й.С.,ЕГН ********** и Н.С.С.,ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***, следния недвижим имот, а именно: 452.00 /четиристотин и петдесет и два/кв.м. от площта
на ПИ с идентификатор 87062.7.103,целия
с площ от 1355.00 кв.м. и лице към път от 56.00 линейни
метра,представляваща дял първи на скица –приложение № 2 към експ.з-ние вх.№ 27470/22.11.2018 год. на в.л. инж.Л.В. вариант две,делът
оконтурен в червен цвят,която скица приподписана от съда е неразделна част от
решението и заключението,ведно с находящата се в този дял сграда с
идентификатор 87062.7.103.2 ,делът възлизащ на стойност от 18 910
/осемнадесет хиляди и деветстотин и десет/лева.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ И В ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на В.С.С., с
ЕГН ********** ***, следният
недвижим имот,а именно: 903.00/ деветстотин и три/кв.м. от площта на ПИ с
идентификатор 87062.7.103,целия с площ
от 1355.00 кв.м. и лице към път от 56.00 л.м. ,представляваща дял втори на
приложение-скица № 2 към експ.з-ние вх.№ 27470/22.11.2018
год на в.л. инж.Л.В.,оконтурената в синьо част от скицата,която
приподписана от съда е неразделна част от решението и заключението,ведно с
находящите се в този дял сгради с идентификатори 87062.7.103.1 и 87062.7.103.3,
делът възлизащ на стойност 37 510.00/тридесет и седем хиляди и петстотин и
десет/лв.
ОСЪЖДА В.С.С.,ЕГН **********
***,ДА ЗАПЛАТИ всяка една от Р.Й.С.,ЕГН ********** и Н.С.С.,ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***,за уравнение на дяловете им сумата
от 51.67 / петдесет и един и шестдесет и
седем/лева,ведно със законната лихва върху същата, считано от влизането на
решението в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА всяка една от Р.Й.С., с
ЕГН **********, Н.С.С., с ЕГН **********,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от 378.20 /триста седемдесет и осем и
двадесет лева/,представляваща държавна такса-4% върху половината от стойността
на реално полученият в общ дял недвижим имот.
ОСЪЖДА В.С.С., с
ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ
по сметките на КРС сумата от 1500.40/хиляда и петстотин и четиредесет/лева,
представляваща държавна такса-4% върху стойността на реално полученото
имущество.
ОСЪЖДА В.С.С.,ЕГН **********
***,ДА ЗАПЛАТИ на всяка една от Р.Й.С.,ЕГН ********** и Н.С.С.,ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***,сумата от 39.50 /тридесет и девет и петдесет/лева, представляваща
стойността на сторените от всяка една от тях разноски по воденето на процеса за
делбата,съобразно правата им в съсобствеността.
ОСЪЖДА всяка една от Р.Й.С.,ЕГН ********** и Н.С.С.,ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***,на осн.чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 ЗС,ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.С.,ЕГН **********
***,сумата
от 19.66 /деветнадесет и шестдесет и
шест/лв., представляваща стойността на сторените от последния разноски по воденето на процеса за делбата,съобразно
правата му в съсобствеността.
ОСЪЖДА Р.Й.С.,ЕГН ********** и Н.С.С.,ЕГН **********, двете с
постоянен адрес: ***,на
осн.чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 ЗС,ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.С., с
ЕГН ********** ***,всяка една
по отделно сумата от 1267.97 лв /хиляда двеста и шестдесет и седем и
деветдесет и седем/ лева, представляваща една шеста от стойността на извършени от последният с тяхно и без тяхно знание и без съгласието им
необходими разноски и подобрения,а именно: 1.Извършени в ПИ с идентификатор 87062.7.103 по КККР на
с.Ябълково,Кюст.област ,както следва : а/ през 2008 год. изграждане на циментова пътека при входната
врата;б/в периода 2007-2010 год. закупени и засадени овощни дръвчета-5 –пет
броя ябълкови дръвчета и един брой круша ;в /през 2008 год. изграждане на
павирани пътеки до къщата.;2.Извършени в
сграда с идентификатор 87062.7.103.1,както следва:а/през 2007 год.
поставяне на улуци;в/през 2006 год. поставяне на дървена дограма със
стъклопакет;г/през 2009 год. за вътрешна изолация;д/през 2010 год. подмяна на мръсен канал;3. Извършени в сграда
с идентификатор 87062.7.103.2,както следва:а/
През 2014 год. изграждане на баня и тоалетна; б/през 2016 год. изграждане на мръсен канал;в/през 2009
год.укрепване на сградата;в /през
2017 год.ремонт на покрива,изразяващ се в смяна на летви и мертеци,укрепване на
покривната конструкция,поставяне на мембрана под циглите,подмяна на капаци и
цигли-подмазване на същите,поставяне на отводнителна инсталация-улуци и
водосточни тръби,измазване на комини.;4.през 2010 год. ремонт на покрив-
подмяна на капаци и смяна на керемиди в сграда с идентификатор 87062.7.103.3.
,като за сумата от 1858.06 /хиляда и
осемстотин и петдесет и осем нула шест /лева,представляваща разликата между
уважената част на иска общо за сумата от 2535.95 / две хиляди и петстотин и
тридесет и пет и деветдесет и пет/ лева до пълният му предявен размер за сумата
от 4 394.00 /четири хиляди и триста и деветдесет и четири/лева и конкретно
за претендирани,че са извършени подобрения в сграда с идентификатор
87062.7.103.2,изразяващи се в прикрепване през 2014 год. на навес-барбекю,през
2005 год. за изграждане на парно-камина,алуминиеви радиатори,бойлер,инсталация, през 2015 год. за ремонт на електрическо
табло в сграда с идентификатор 87062.7.103.2,ГО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА всяка една от Р.Й.С.,ЕГН ********** и Н.С.С.,ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***,ДА ЗАПЛАТЯТ ПО СМЕТКИТЕ на КРС сумата от
50.71/ петдесет и седемдесет и един/лв.,представляваща държавна такса
върху уважената част от претенцията по
чл.346 ГПК.
ОСЪЖДА В.С.С.,ЕГН **********
***,ДА ЗАПЛАТИ
ПО СМЕТКИТЕ на КРС сумата от 74.32 / седемдесет и четири и тридесет и
два/лв.,представляваща държавна такса върху отхвърлената част от
претенцията по чл.346 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Й.С.,ЕГН ********** и Н.С.С.,ЕГН **********,
двете с постоянен адрес: ***,на осн.чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 ЗС,ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.С.,ЕГН **********
***,сумата
от 644.45 /шестотин и четиредесет и
четири и четиредесет и пет/лева,представляваща стойността на сторените от
последния разноски по воденето на
процеса в частта му по претенцията по чл.346 ГПК,съобразно уважената част от
същата.
ОСЪЖДА В.С.С.,ЕГН **********
***,ДА ЗАПЛАТИ
ПО СМЕТКИТЕ на Районен съд-Кюстендил сумата от 34.00 /тридесет и четири
лева/,представляваща разликата между внесеният от същият депозит за изпълнение
на задачата на вещото лице по експ.з-ние
вх.№ 265021/02.11.2020 год.от 100.00/сто лева/ до окончателно определеното възнаграждение в размер на 134.00
/сто и тридесет и четири/лева,както и пет лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: