ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 847
гр. Перник , 22.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500631 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 419, ал. 1, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ю. В. И. *** на „БГ Билдинг Консулт“ ООД, с
ЕИК: *********, чрез пълномощника си адв. Ч. Н. Д. от АК С., със съдебен адрес: ***,
срещу Разпореждане за издаване на Заповед за незабавно изпълнение № *** г.
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от *** г. и Изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.дело № 310 по
описа на Районен съд Перник за 2012 г., като моли за неговата отмяна.
В жалбата се излагат съображения, че въз основа на така издадените документи за
първи път изпълнително дело е образувано седем години по късно, като поканата за
доброволно изпълнение е връчена за първи път на 25.02.2020 г., поради което е изтекла
погасителната давност, като е направено изрично възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди, че кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на Заявлението. Твърди, че, кредитора не е
положил достатъчно усилия да връчи уведомлението за настъпила предсрочна
изискуемост, като липсват доказателства, адреса на получателя трябва да бъде посетен
най малко три пъти в рамките на един месец съобразно разпоредбата на чл. 47 ГПК.
Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна „Юробанк България“ АД,
като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, депозира отговор, в които
оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
По делото е депозирана и частна жалба подадена от „Юробанк България“ АД,
като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, срещу Определение № 2077 от
28.05.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г.,
1
с което е постановено спиране на изпълнението по и.д. № 1850/2019 г. по описа на
ЧСИ С. Б.. В жалбата се твърди, че Определението е неправилно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита, че неправилно
Районният съд е приел, че вземането е погасено по давност, тъй като Банката –
заявител не е предявила иск за съществуване на вземането предвид факта, че
подаденото възражение от страна на длъжника е с дата 28.07.2020 г. и към датата на
постановяване на обжалваното определение, както и към датата на депозиране на тази
частна жалба, все още не е изтекъл срока за предявяване на установителен иск по чл.
422 от ГПК.
На следващо място в жалбата е посочено, че липсват на убедителни писмени
доказателства за погасяване на вземането по давност. Твърдят, че на 27.08.2014 г. е
образувано изпълнително дело № 1481/2014 г. по описа на ЧСИ А. Б., с което действие
давността е прекъсната.
На така посочената жалба с основание чл. 420, ал. 3 от ГПК, подадена от
заявителя в заповедното производство, е подаден отговор от страна на длъжника в
производството – „БГ Билдинг Консулт“ ООД. В отговора се сочи, че възраженията на
жалбоподателят са неоснователни. Сочи, че във връзка с образуваното изпълнително
дело 1481/14 г. на ЧСИ А. Б. не е връчвана покана за доброволно изпълнение и не са
извършвани изпълнителни действия по така образуваното изпълнително дело, като
същото дело е прекратено с молба на взискателя от 25.09.2019 г. Позовава се на
Тълкувателно решение №2/2013 г. ОСГГК.
Окръжен съд Перник, като взе предвид изложеното в частните жалби и след
преценка на приложените към делото доказателства счита, че същите са подадени в
срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване актове по реда на чл. 419,
ал. 1 и чл. 420, ал. 3 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ч. гр. д. № 310 по описа на РС Перник за 2012 г., е образувано по заявление от
„Банка Пиреос България“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу „БГ Билдинг Консулт“ ООД за вземания за главница, наказателна лихва и
разноски произтичащи от Договор за издаване на международна фирмена кредитна
карта PIREUS VISA BUSINESS от *** г. Районният съд постановил с обжалваното
Разпореждане „БГ Билдинг Консулт“ ООД да заплати на „Банка Пиреос България“ АД,
сумата от 4734.43 лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване
на международна фирмена кредитна карта PIREUS VISA BUSINESS от *** г., сумата
от 5182.34 лева, представляваща просрочена лихва за периода от 25.02.2009 г. до
26.01.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 251.36 лева, от които 201.36 лева платена държавна такса и 50.00
лева адвокатско възнаграждение.
За да се издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2
ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК,
следва да се провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл. 418, ал. 2 ГПК
тази проверка се повтаря и от въззивния съд при подадена жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
2
Въззивният съд намира, че представеното по делото извлечение от сметка към ***
г., удостоверява задълженията на частния жалбоподател към банката, както и
изискуемостта на вземанията.
Законодателят е предоставил правната възможност на определени правни
субекти, посочени в чл. 417, т. 2 ГПК, да ползват като изпълнително основание за
издаване на изпълнителен титул за вземанията си извлечения от счетоводни
документи, удостоверяващи техни вземания, като изхожда от презумпцията, че
редовно водените според изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводни
документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития и
могат да служат за удостоверяване на налични вземания и задължения.
Съгласно постоянната практика на ВКС на РБ, за да е редовно от външна страна и
да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката –
заявител срещу длъжника, извлечението от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК
трябва да съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, размер,
кредитополучател, усвояването му, за начина и срока на издължаване, за непогасения
размер на вземането – главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост.
В случая представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката –
заявител съдържа всички, посочени по – горе данни. Посочването в извлечението на
фактите, въз основа на които кредитът е станал изискуем, придава на извлечението
удостоверителната сила по чл. 418, ал. 2 ГПК. Извлечението от счетоводните книги е
изготвено на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е подписано и подпечатано. В
конкретният случай от съдържанието на приложеното извлечение от счетоводни книги
съдът не би могъл за направи констатации за неспазване на конкретни разпоредби на
ЗСч. при изготвянето му.
Със същите реквизити е издадена и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК № *** г., както и изпълнителния лист от същата дата по ч.гр.дело № 310 по
описа на Районен съд Перник за 2012 г.
В подадено възражение по чл. 419 от ГПК от длъжника „БГ Билдинг Консулт“
ООД освен изявлението, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение, е допълнено, че задължението му е погасено по давност съгласно чл.
110 и следващите от ЗЗД.
Жалбата в тази й част е неоснователна тъй като доводът въз основа, на който
длъжникът твърди, че не дължи изпълнение на вземането е поради настъпила
погасителна давност на вземането, което има „Банка Пиреос България“ АД срещу него.
Следва да се отбележи, че тези доводи нямат отношение към настоящото
производство, развиващо се по реда на чл. 419, ал. 1 във връзка с чл. 417 и чл. 418 от
ГПК, тъй като настоящият процес е строго формален и има точно определен
предметен обхват на изследване. Въпросите които се изследват в настоящото
производство касаят само и единствено дали кредиторът разполага с документ от
категорията на тези, изрично изброени в разпоредбата на чл. 417 от ГПК, дали този
документ е редовен от външна страна – в смисъл да съдържа данни от кого изхожда,
кога и как е съставен, кое е длъжностното лице което го е изготвило, подписан ли е и
от кого, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
3
определено лице-длъжник, индивидуализирано ли е в достатъчна степен това лице, да
съдържа информация за това в какво се състои вземането, какъв размер има и как е
формиран, какви характеристики има и от какво точно произтича и как е установено от
кредитора, както и данни за настъпила по съответния ред изискуемост на
претендираното парично вземане.
Въпросите за погасителната давност не могат да се изследват в този процес и
съдът няма как да се произнесе по тях. Страната, която твърди и се позовава на тези
възражения следва да реализира правата си в друг отделен исков процес и в едно
открито състезателно производство при изследване на всички относими към този
предмет на спора факти и обстоятелства, твърдени и установени от длъжника по
вземането. В хипотеза когато исковият съд установи несъмнено, че действително е
настъпила погасителната давност, то той следва да се произнесе като приеме за
установено, че същият не дължи на „Банка Пиреос България“ АД посочените парични
вземания по сключения между страните Договор и предмет на издадените ЗНИ и
изпълнителен лист по цитираното ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за
2012 г.
Такава претенция няма как да бъде разгледана и евентуално уважена в настоящото
производство, доколкото последното както се посочи има точно определени в закона
параметри като извън предмета на доказване в него остава въпроса за въведеното
правопогасяващо възражение –погасяването на вземането на кредитора към длъжника
по давност.
В заключение, настоящият състав намира, че подаденото заявление е редовно от
външна страна, поради което правилно първоинстанционният съд го е уважил и е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Поради горепосочените причини, първата частна жалба се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, като атакуваното Разпореждане от 31.01.2012 г. по
ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г. следва да се потвърди.
По отношение на втората жалба, съдът взе предвид следното.
Районният съд е постановил спиране на изпълнението по и.д. № 1850/2019 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** в КЧСИ, като се е мотивирал, че Банката не е
предявила иск за съществуване на вземането, поради което давността не е прекъсната и
вземането е погасено по давност.
От представените по делото доказателства се установява, че на 27.08.2014 г.
„Банка Пиреос България“ АД е подала молба с приложен към нея изп. лист от *** г.,
издаден по ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г. Въз основа на
тази молба е образувано изп. дело № 1481 по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ***, в която
взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426,
ал. 2 ГПК. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД, съответно при висящност на изпълнителния процес прекъснатата
вече давност се спира, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. (приложимо по отношение на
4
висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – в този смисъл Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., Решение № 51/21.02.2019 г.
по дело № 2917/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.). По принцип предпоставките и
действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от
тези за прекъсването и спирането на давностния срок и обратно, затова срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано от следващия ден след
образуване на горе цитираното изп. дело – 28.08.2014 г. От доказателствата по
настоящото дело се установява, че с молба вх. № 13497 от 25.09.2019 г. . „Банка Пиреос
България“ АД са поискали от ЧСИ А. Б., рег. № *** да прекрати изп. производство по
изп. дело № 1481/2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и да им бъде
върнат изп. лист издаден по ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г.
Въз основа на същият изп. лист на 29.10.2019 г. е образувано и.д. № 1850/2019 г. по
описа на ЧСИ С. Б., с рег. № ***, след което на 06.11.2019 г. е изпратена ПДИ до
длъжника, получена от БГ Билдинг Консулт“ ООД на 25.02.2020 г.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това
Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г.
същото е обявено за изгубило сила.
В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от който започва да тече
погасителната давност по отношение на процесните вземания. Прекратяването на
изпълнителното производство не е обвързване с прекъсване на давностния срок, като
съдът приема, че новата давност е започнала да тече от последното предприето
валидно действие по принудително изпълнение. В случая последното валидно
изпълнително действие, извършено по образуваното изпълнително дело № 1481 по
описа на ЧСИ А. Б., рег. № ***, е образуването му от дата 27.08.2014 г. В този смисъл
е и установеното в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено от ОСГТК
на ВКС, задължително за прилагане в практиката на съдилищата. От този момент
започва да тече нов давностен срок. Към този момент обаче, все още е било в сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и до неговата отмяна на
25.06.2015 г. давност не е текла, тъй като е било налице висящо изпълнително
производство. Предвид факта, че изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на две години от датата на последното (и
единствено) валидно изп. действие на 28.08.2016 г. при действието на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, то срокът на
погасителната давност по отношение на процесните вземания на „Банка Пиреос
България“ АД е започнал да тече на 25.06.2015 г.
Вземането заявителя „Банка Пиреос България“ АД произтича от договор за
кредитна карта, а за вземания, произтичащи от такъв вид договор по чл. 430 ЗЗД
(подобно на заема по чл. 240 ЗЗД), се прилага общата петгодишна давност съгласно чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС (Решение № 540 от
20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012
5
г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК), при договор за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски съобразно
погасителния план, не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. За разлика от периодичните плащания,
при които отделните задължения имат характер на самостоятелни задължения, при
договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са
начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. С оглед
изложеното по-горе, доколкото се претендират суми по договор за кредит, то срокът за
погасяването им по давност е пет години, считано от 25.06.2015 г. Към подаване на
молба за образуване на изпълнително дело от ЧСИ С. Б. на 29.10.2019 г. не е изтекла
погасителната давност на вземането.
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 от ГПК спирането зависи от преценката на съда
относно наличието на писмени доказателства, отричащи удостоверителната сила на
документа по чл. 417 от ГПК, съответно и възможността вземането на взискателя да
съществува. От редакцията на чл. 420, ал. 2 ГПК („искането за спиране да бъде
подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи“) за настоящия състав
следва извод, че тези писмени доказателства трябва за са представени с искането за
спиране и на второ място от тях следва да може да се заключи, че посочената в
заповедта сума не се дължи.
След като не е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК и не е представено
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, съгласно чл.
420, ал. 1 ГПК, искането по чл. 420 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. 310 по описа на РС Перник за 2012 г., въз основа на
която е образувано изпълнително дело № 1850/2019 г. по описа на ЧСИ С. Б., с рег. №
*** в КЧСИ следва да бъде оставено без уважение.
Поради горепосочените причини, втората частна жалба се явява основателна и
следва да се уважи, като атакуваното Определение № 2077 от 28.05.2020 г. постановено
по ч.гр.д. № 310 по описа на Районен съд Перник за 2012 г. следва да се отмени.
По отношение на направените искания от страна на БГ Билдинг Консулт“ ООД,
за присъждане на разноски и за двете частни жалби, настоящият състав намира, че с
оглед изхода на правния спор такива не му се дължат.
От страна на „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД не са правени искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 31.01.2012 г. постановено по ч.гр.дело № 310
6
по описа на Районен съд Перник за 2012 г.
ОТМЕНЯ Определение № 2077 от 28.05.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 310 по
описа на Районен съд Перник за 2012 г., с което на основание чл. 420, ал. 2 ГПК е
спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20197530401850 по
описа на ЧСИ С. Б., с рег. № *** за 2019 г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БГ Билдинг Консулт“ ООД, с ЕИК:
*********, чрез пълномощника си адв. Ч. Н. Д. от АК С., със съдебен адрес: ***, с
правно основание чл. 420, ал.2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на
Заповед за незабавно изпълнение № *** г. по ч.гр.дело № 310 по описа на Районен съд
Перник за 2012 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7