Р
Е Ш Е
Н И Е
№244
гр.Горна
Оряховица, 28.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав,
в публично заседание на двадесети седми юни през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря
М.К. и в
присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№795/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата В.Е.Б.(чрез адв.Р.И. от
ВТАК) твърди в исковата си молба, че Г.В.Б.
и В.Е.Б. са сключили
граждански брак на 13.03.1988г. в гр.Г.Оряховица, за което
бил изготвен Акт №....за сключен граждански
брак на Общ.Г.Оряховица. От
брака си страните имат родени деца В.Г.Б. роден на ***г. и М.Г.Б.
- родена на ***г. – и двамата навършили
пълнолетие. След сключването на брака, заживели в гр.Г.О., а по-късно закупили
собствено жилище в гр.Г.О.. В началото отношенията между съпрузите били нормални. През
годините, обаче, отношенията им охладнели. Съпрузите се отчуждили един към
друг, въпреки, че съжителствали заедно. Връзката им била само формална. През
2018г. ищцата заминала за Ф.Р.Германия, където живее и работи понастоящем.
Счита, че отношенията и с ответника са изпразнени от съдържание от много
години, поради което било налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака
им, довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение
и доверие. Моли съда да
прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се произнася за вината. Моли съда да не се произнася по
въпроси по отношение на придобитото по време на брака имущество. Никой от
съпрузите няма да дължи издръжка на
другия съпруг след прекратяване на брака.
Личните вещи придобити по време на брака са уредени и се намират при
всяка една от страните. След прекратяване на брака желае да възстановено предбрачното и фамилно име – П.
Ответникът Г.В.Б. желае прекратяване на брака с ищцата, като счита, че искът е основателен с
оглед наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Не
се противопоставя след прекратяването на брака, да бъде възстановено
предбрачното фамилно име на ищцата Петрова.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е, че Г.В.Б. и В.Е.Б. са
сключили граждански брак на 13.03.1988г. в гр.Г.Оряховица, за което бил изготвен Акт№....за
сключен граждански брак на Общ.Г.Оряховица. От брака си страните имат родени деца В.Г.Б. роден на ***г. и М.Г.Б. - родена на ***г. – и двамата навършили
пълнолетие.
Не се спори, че
през 2018г. В.Е.Б. заминала за Ф.Р.Германия,
където живее и работи понастоящем(справка за адресна регистрация на немски език и с превод на български език, според която В.Е.Б. е с адресна регистрация в гр.М.М....).
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да
бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата
фактическа раздяла е довела до
изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и
моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между
тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него
закона и морала. Това довежда до разкъсване
на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това
състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее.
Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят
заедно(от около година). Всеки от двамата съпрузи е започнал
да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за
безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод
по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед
разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи
не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.
Съдът счита, че
не дължи произнасяне относно
ползването на семейно жилище. Според §1 от ДР на СК семейно е
жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца,
т. е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на
собственост. Тук намира приложение и
Постановление №12/28.11.1971г. на
Пленума на ВС. Понеже в СК
липсват конкретни разпоредби относно предоставяне ползването на семейното
жилище, когато същото е собственост на трети лица(не са налице предпоставките
на чл.56 ал.2, ал.3, ал.5 от СК, както е и конкретният случай), то следва да се
приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК. Не се спори, че семейното
жилище се ползва от ответниka. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че
съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг, ако той е
поискал това и има жилищна нужда. Следователно, на първо място е необходимо да
е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК, като
след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Такова искане не е сторено от страните, като съдът не дължи произнасяне относно ползването на такова семейно жилище.
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено
желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай е налице. В
настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното
име на своя съпруг, е заявила желание да носи предбрачното си фамилното си име Петрова. По
този начин, след прекратяване на брака В.Е.Б. ще носи предбрачното си фамилното име и ще се
именува занапред – Петрова.
Съдът определя окончателната ДТ по
допускането на развода по т.6.2
по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно
от страните(по 15.00лв.), както и по 5.00лв.
- ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и
конкретния случай.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения
граждански брак на 13.03.1988г. в гр.Г.Оряховица, за което
бил изготвен Акт№....за сключен граждански
брак на Общ.Г.Оряховица, между Г.В.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, и В.Е.Б. с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО
НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА В.Е.Б. да носи
след прекратяване на брака предбрачното
си фамилно име ПЕТРОВА.
ОСЪЖДА Г.В.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, да заплати
по сметката на Горнооряховския районен
съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна
държавна такса по чл.6.3 от Тарифа към
ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ
по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Е.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, с
настоящ адрес:***, да заплати по
сметката на Горнооряховския районен съд:
сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по
чл.6.3 от Тарифа към ДТССГПК по
допускане на развода за развода, както и
сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: