Определение по дело №463/2020 на Районен съд - Мездра

ПРОТОКОЛ

 

 

Година			2021					Град	М.
	Мездренски районен				съд			І-ви наказателен		състав
На		Двадесет и пети януари						Година			2021

В публично заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ Д.

Съдебни заседатели

Ж.Т.В.К.

Секретар

Е.Г.

Прокурор

Ц.П.

Сложи за разглеждане докладваното от

Съдия Д.

НОХ

дело номер

463

по описа за

2020

Година

На именното повикване в

10.00

часа се явиха:

За Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. се явява  прокурор Ц.П..

Подсъдимият лично и с адв. И.З. от АК гр.С..

Пострадалият свидетел М.И. в качеството му на Управител на „М.“ ЕООД гр.М., редовно уведомен, не се явява. Същият се представлява от адв. И.С. от ВАК, като по делото е приложено и Пълномощно от адв. И.М. от ВАК за процесуално представителство на пострадалото дружество.

Пострадалият свидетел И.И. в качеството му на Управител на „И.К.С.“ ООД гр.Д.,  редовно уведомен, не се явява. Същият се представлява от адв. П.П. от ВАК.

Пострадалият свидетел Д.Д. редовно уведомен,  не се явява, а се представлява от адв. П.П. от ВАК.

Пострадалата свидетелка М.Д., в качеството й на Управител на „Д.А.“ ЕООД гр.Б. редовно уведомена, не се явява, а се представлява от адв. П.П. от ВАК.

По делото е постъпил Граждански иск под вх.№ 260954 от 09.11.2020 г. от „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от управителя му М.М.И. против подсъдимия, като размера на иска е 132 000 лева. На основание чл.84 от НПК се моли да бъде допуснат и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на посочения Граждански иск и съответното дружество да бъде конституирано като граждански ищец. В днешното съдебно заседание от адв. И.С. от ВАК отново се представя същия Граждански иск.

По делото е постъпил Граждански иск от „И.К.С.“ ООД гр.Д., представлявано от неговия Управител И.К.И., чрез адв. П.П. от ВАК против подсъдимия за сумата от 12 144.00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Прави се искане да бъде конституирано пострадалото дружество като граждански ищец и частен обвинител по делото.

По делото е постъпил Граждански иск от „Д.А.“ ЕООД гр.Б., представлявано от неговия Управител М.Д.Д., чрез адв. П.П. от ВАК против подсъдимия за сумата от 14 212.80 лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Прави се искане да бъде конституирано пострадалото дружество като граждански ищец и частен обвинител по делото.

По делото е постъпил Граждански иск от Д.М. ***, чрез адв. П.П. от ВАК против подсъдимия за сумата от 5 280.00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Прави се искане да бъде конституиран пострадалия като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Препис от всички Граждански искове са връчени на Районна прокуратура гр.М., подсъдимия и адв. И.З. от АК гр.С..

По делото е постъпила Актуална справка за съдимост.

По делото е постъпило Възражение под вх.№ 261633/22.12.2020 г. от адв. И.З. от АК гр.С. – защитник на подсъдимия, с което е дал отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание. Препис от Възражението е  изпратен на всички страни по делото, видно от приложения по делото Списък на лица с изготвени съобщения.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. ИВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. ПЛ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. И. З.: Моля да се даде ход на разпоредителното  заседание.

ПОДСЪДИМ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът констатира, че в срока по чл.247б ал.3 от НПК е постъпил отговор от процесуалния представител на подсъдимия по въпросите, които се обсъждат по чл.248 ал.1 от НПК. С резолюция от 22.12.2020 г. съдия-докладчика е изпратил препис на страните. В срока по чл.247б ал.4 от НПК са постъпили съответните искания за конституиране като частни обвинители и граждански ищци от пострадалите.

Съдът намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на разпоредителното заседание.

Водим от горното съдът

 

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

Съдебният състав провери самоличността на явилият се по делото подсъдим и на пострадалите свидетели, чрез техните процесуални представители.

На основание чл.247б ал.4 от НПК съдът проверява получен ли е препис от съобщението от пострадалите свидетели и дружества.

АДВ. ПЛ. П.: Подзащитните ми са получили преписи от Съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

АДВ. ИВ. С.: Подзащитният ми е получил препис от Съобщението по чл.247б от НПК. Има повече от седем дни.

Съдът разяснява на пострадалите, чрез техните процесуални представители правата им по чл.84 и чл.76 от НПК, а именно правото да предявят Граждански иск в наказателния процес, относно пострадалите дружества и да се конституира в качеството си на граждански ищец и частен обвинител по отношение на свидетеля Д.Д..

АДВ. П.П.: Поддържам молбите си за конституиране като граждански ищци на пострадалите дружества и само по отношение на пострадалия свидетел Д.Д. за конституиране като частен обвинител и граждански ищец.

АДВ ИВ. С.: Поддържам молбата си за конституиране като граждански ищец на пострадалото дружество.

Съдът констатира че няма процесуална пречка да бъдат приети за съвместно разглеждане в наказателния процес така предявените граждански искове, както съответно да бъде конституиран като частен обвинител свидетеля Д.Д., който ще се представлява в разпоредителното заседание от адв. П.П. от ВАК, съответно адв. П.П. от ВАК ще представлява и пострадалите дружества „И.К.С.“ ООД и „Д.А.“ ЕООД, а съответно адв. И.С. от ВАК ще представлява „М.“ ЕООД.

Водим от горното съдът

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от Управителя му М.М.И. против подсъдимия за причинени вреди в размер на 132 000.00 лева.

 КОНСТИТУИРА на основание чл.84 от НПК „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от Управителя му М.М.И.  като граждански ищец по делото, който се представлява на разпоредителното заседание от адв. И.С. от ВАК.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от „И.К.С.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от Управителя му И.К.И. против подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 12 144.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

КОНСТИТУИРА на основание чл.84 от НПК „И.К.С.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от Управителя му И.К.И. като граждански ищец по делото, който се представлява на разпоредителното заседание от адв. П.П. от ВАК.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от „Д.А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Управителя му М.Д.Д. против подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 14 212.80 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

КОНСТИТУИРА на основание чл.84 от НПК от „Д.А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Управителя му М.Д.Д. като граждански ищец по делото, който се представлява на разпоредителното заседание от адв. П.П. от ВАК.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Д.М. *** против подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер на 5 280.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

КОНСТИТУИРА на основание чл.76 от НПК Д.М. ***, като частен обвинител по делото който се представлява на разпоредителното заседание от адв. П.П. от ВАК.

КОНСТИТУИРА на основание чл.84 от НПК Д.М. *** като граждански ищец по делото, който се представлява на разпоредителното заседание от адв. П.П. от ВАК.

Пристъпва към обсъждане в разпоредителното заседание на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, като съдът разяснява на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК, а именно, че в съдебното заседание на първоинстанционния, въззивния  и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчика или които са приети за несъществени.

ПРОКУРОР: По отношение на т.1 подсъдно е делото на съда.  Не са налице основания за спиране. Не смятам обаче, че делото следва да продължи съдебното следствие, тъй като има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила още на фазата на досъдебното производство, които в настоящето съдебно производство не биха могли да бъдат санирани и смятам, че съществено ограничават правата както на подсъдимия, така и на пострадалите свидетели, за да може съдебното следствие да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М., с оглед отстраняване на така допуснатите съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: В обвинителния диспозитив е посочено, че причинената имотна вреда е причинена съответно на конкретните физически лица, пострадали по настоящето производство, които са въведени в заблуждение, а би следвало това да бъде отстранено и като пострадали в тази част на диспозитива да бъдат посочени юридическите  лица. Смятам, че това не може да бъде нарушение отстранено. Ето защо, ще ви моля да се произнесете в тази насока.

ПОВЕРЕНИК НА ГР. ИЩЦИ „И.К.С.“ ООД и „Д.А.“ ЕООД и НА ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВ. Д.Д. - АДВ. П.П.: Считам, че делото е подсъдно на съда. Считам, че няма основание за прекратяване на наказателното производство или спиране. Считам, че действително на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно обвинението така, както е формулирано е изключително несяно, създава пречки за защита както на подсъдимия, така и за упражняване правата в процеса на пострадалите, а  именно не става ясно от така формулираното обвинение кой реално е претърпял вредите – дали юридическите лица „М.“ ЕООД, „И.К.С.“ ООД и „Д.А.“ ЕООД или съответно техните управители, така че ще Ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото на Районна прокуратура гр.В. - ТО гр.М. за отстраняване  на допуснатото процесуално нарушение. След произнасянето Ви по този въпрос евентуално ще взема становище и по останалите въпроси.

ПОВЕРЕНИК НА ГР. ИЩЕЦ “М.“ ЕООД - АДВ. И.С.: Считам, че делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на производство и действително установяваме, че на досъдебното производство се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които следва да бъдат отстранени, чрез нов обвинителен акт. За процесуална икономия няма да повтарям казаното от страните, тъй като аргументите са същите.

АДВ. И. З.: Депозирал съм възражение, което докладвахте от 18.12.2020 г., което поддържам към настоящия момент със следното уточнение, относно отстраними нарушения в досъдебното производство, т.е. по чл.247 ал.3 т.3 от НПК по отношение на което се солидаризирам със становището на прокуратурата, че са налице такива нарушения, относно посочването на пострадалите лица и с мнението и на колегата П. в тази посока. В крайна сметка правилно според мене би било да бъдат конституирани юридическите лица, с които са били в договорни отношения по отношение производството на разсада. Единственото лице, което не е било като юридическо, участващо в облигационните отношения, това е било Д.Д.. Посочването на пострадалите лица коректно като юридически лица, които са били в договорни отношения, на практика е отстранимо нарушение и би могло да бъде отстранено и ако не бъде отстранено сега, евентуално по-късното му отстраняване или по-скоро позоваването на това нарушение в по-късен етап, ще доведе до един юридически абсурд или невъзможност да се позовава човек на тези обстоятелства,  още повече, че имаме предявени граждански искове от юридическите лица, а те не са сред кръга на пострадалите, поради което считам, че би следвало да се върне производството на прокуратурата за отстраняване на тези отстраними процесуални нарушения.

ПОДСЪДИМ: Поддържам казаното от адвоката ми.

Съдът, след изслушване на представителя на Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М., адв. И.С. от ВАК,  адв. П.П. от ВАК, адв. И.З. от АК гр.С. и подсъдимия, а именно задължително лицата по чл.247б ал.1 и ал.2 от НПК, намира че безспорно делото е подсъдно на съда и няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Налице са обаче основания за прилагане на чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като безспорно се констатира допуснато на Досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдим в настоящето производство и на пострадалите. В тази насока съдебния състав се солидаризира с така констатираното от страните по делото, че обвинението е формулирано неясно и създава пречки за защитата както на подсъдимия, така и за упражняване правата на пострадалите. От така внесения обвинителен акт по никакъв начин не става ясно кой реално е претъпял вредите, дали това са юридическите лица или това са физическите лица, които се явяват техни управители. Съдебния състав намира за основателно да отбележи за всички страни по делото някои теоретични разработки и решения, които ще са от съществено значение при преценката какъв обвинителен акт следва да бъде внесен срещу подсъдимия, в какъв обем и на какво следва разследващите органи да наблегнат.

Съдът намира , че е допуснато  нарушение при съставянето на обвинителния акт и в случая същият не отговаря на изискванията по чл.246 от НПК, относно задължителното му съдържание. Налице е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал. 4, т. 1  и т.2 от НПК, което нарушава правото на подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Констатираното нарушение от една страна е съществено, а от друга - е и отстранимо, но не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса. По същество на първо място съдът намира, че следва пред скоба да посочи, че при престъплението измама от обективна страна прокурорът трябва да изчерпа твърденията си за конкретните действия на подсъдимия, чрез които пострадалият или друго лице е било въведено в заблуждение и на следващо място в причинна връзка с тези активни действия на дееца - твърдения за извършено имуществено разпореждане във вреда на пострадалия. Следователно механизмът на престъплението включва активни действия на дееца по възбуждане/поддържане на заблуждението и едва в резултат на тях се извършва имуществено разпореждане във вреда на пострадалия – от него лично или от трето лице. В трайната практика на ВКС се приема, че наказателно-правна измама е възможна и при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица. Разграничителния критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. При наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност. Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе в пострадалото лице заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание. В този изричен смисъл и Решение № 433 на ВКС по наказателно дело 902/2015, Решение  № 329 на ВКС по  наказателно дело № 1105/2015г. , Решение № 337/2015г. на ВКС, кас. дело № 716 /2015г. Трайно установено в съдебната практика е и разбирането, че за умисъла или намерението на дееца, като факти от неговия вътрешен живот, се съди като се преценят всички факти и обстоятелства от обективната действителност, които съпътстват престъпното деяние. Утвърдено е и становището, че в тези случаи преки доказателства е трудно да има, като доказването се извършва чрез индиции. Като безспорна индиция за наличието на първоначално намерение деецът да не изпълни поетите от него договорни задължения се приема отсъствието на обективна възможност за изпълнение на задължението към момента на сключване на договора. Така  Решение № 330 от 17.11.2015 г. по н. д. № 882/2015 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение, Решение № 453 от 31.10.2011 г. по нак. д. № 2098/2011 г. на ВКС. За престъпна измама по чл.209-211 НК, е необходимо извършителят предварително да е целял да въведе в заблуждение пострадалото лице без да има каквито и да е намерения да се задължава и да изпълнява уговорената сделка, впоследствие да е реализирал тези свои намерения; да е мотивирал заблуденото лице да пристъпи към акт на имуществено разпореждане спрямо намиращо се в негова фактическа власт имущество и така да е причинил имотна вреда. При престъплението по чл. 209 НК деецът, който използва договорните отношения като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях (Р 404-95-І). Частичното им или пълно неизпълнение не е достатъчно, за да се квалифицира поведението на лицето като измама (Р № 402-76-ІІ,; Р194-00-ІІІ). Сключваните във връзка с престъпната измама правни сделки са нищожни с мотива, че при тях измаменият бива мотивиран да пристъпи към някакъв договор, по силата на който да се разпореди с конкретно имущество, но в съзнанието си мотивиращият го деец няма никакво намерение да се задължава по този договор, т.е. липсва действителна воля за правно обвързване, което чл. 26, ал.2 ЗЗД третира като липса на съгласие (напр. Р №63-2010-III и Р №308-2010-I). Следователно, когато една от страните претендира, че е била измамена от представители на насрещната страна по договора (независимо дали същият е бил формално сключен и закрепен в писмен документ или е постигната устна уговорка), обосноваването на престъпна съставомерност по чл.209, ал.1 НК изисква да се отговорни поне на три съществени въпроса: 1) имал ли е деецът действително намерение да задължава себе си или юридическото лице, което представлява, по постигната с насрещната страна уговорка, или действителната му цел е била привидно да създаде такова впечатление, респ. да мотивира контрагента да извърши акт на имуществено разпореждане; 2) имал ли е деецът, или представляваното от него юридическо лице, реална фактическа възможност да изпълни своите задължения - например да достави уговорената стока или услуга, да произведе уговорените консумативи и прочие, или е сключил сделката с ясното съзнание, че няма как същата да бъде изпълнена и 3) изпълнено ли е поетото с инкриминираната сделка задължение от дееца или представляваното от него юридическо лице. Именно този момент се явява фундаментален в случая- в практиката съществено затруднение предизвиква разграничаването на измамата от неизпълнението на договор, тъй като много често измамливите действия приемат формата на една позволена от закона форма, чрез която функционира гражданският оборот. Съгласно  Р. 404-95-I е прието, че деецът по чл.209 НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях (в този смисъл и Р. 728-03-І). Същият разграничителен критерий е залегнал и в Р. 728-03-I, в което ВКС е посочил, че при наказателноправната измама деецът използва договорни отношения без намерение да се задължи по тях. Така и в Р. 546-08-І се посочва, че поначало не е невъзможно договорни отношения да се използват при осъществяване на наказателно - правната измама. Тогава обаче деецът няма намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. От изложеното следва и възприетото в  съдебната практика, че във всички случаи на такова обвинение прокуратурата, респективно съдът е длъжен да изследва какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения. В тази връзка в Р. 402-76-II е прието, че обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят причините за неизпълнението, респективно дали то е резултат на измамливи действия, а в посоченото Р. 404-95-I ВС е отбелязал, че когато сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама, основателното оспорване изпълнението на договора винаги е от значение за размера на щетата от престъплението, но може да послужи и като косвено доказателство за липсата на умисъл.

Настоящият съдебен състав намира, че на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата и на ощетените юридически лица. Аргументи в тази насока съдия-докладчика открива в разпоредбата на чл.84 ал.1 от НПК, относно гарантираното право на юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. В настоящия си вид и съдържание диспозитивната част на обвинението срещу подсъдимия не дава възможност на действително ощетените юридически лица да участват по предвидения в закона ред в съдебната фаза на наказателното производство, което от своя страна води до ограничаване правата и законните интереси на посочените дружества. Специално за хипотези като тази е Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по т.д.№ 2/2002 г. на ОСНК, където изрично е отбелязано, че процесуалните нарушения са съществени, когато е довело до ограничаване на онези участници в предварителното производство, които в първия случай предстоят да бъдат конституирани, а във втория вече са били конституирани като страни в съдебната фаза на процеса. Не на последно място съдебния състав намира за основателно да отбележи, че делото страда и от доказателствен дефицит. Следва да се съберат доказателства от „Гугъл Мапс“, относно какви са действителните площи за отглеждане на разсад за лавандула към момента на извършване на деянието и дали от тези площи може да се добива разсад в посочените количества. По делото следва да бъдат назначени специализирани експертизи, както и бъдат разпитани свидетели, относно обстоятелството развивал ли е дейност подсъдимия и в частност отглеждал ли е разсад за лавандула, от кога, какви количества и имал ли е работници, които също следва да бъдат разпитани.

Съдебният състав намира, че не следва да обсъжда останалите въпроси, визирани в чл.248 ал.1 след т.3 от НПК, тъй като страните не са взели отношение по тях.

Водим от горното съдът

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 463/2020 г. по описа на МРС на основание чл.249 ал.1, вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно на пострадалите.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. за отстраняване на посоченото в мотивната част на определението допуснато съществено процесуално нарушение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл.248 ал.1 т.3 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 22 от НПК пред Окръжен съд гр.В. в 7-днвене срок, считано от днес от всички страни.

Протокола написан в с.з.

Протокола приключи в 10.50 часа.

 

 

 

                                                   Районен съдия:

 

 

                                       

                                                                            1.

                                                

                                          Съдебни заседатели:

 

                                                                            2.

                                                 

 

                                                              Секретар: