РЕШЕНИЕ
Номер………………… Година 2019г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд
Първи състав
На четиринадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Хр. Минев
Секретар: Петя Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Минев
НАХД № 4381 по описа за 2019г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-011491/31.07.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „Г.7.”
ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от Л. И. С. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414
ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 60, ал.2 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Г.7.” ЕООД, БУЛСТАТ *********, срещу НП № 03-011491/31.07.2019г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, с което на „Г.7.”
ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от Л. И. С. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414
ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивника оспорва наказателното
постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. Твърди, че съществено е
нарушено правото на защита на дружеството доколкото е налице противорачие между
описаното нарушение и дадената правна квалификация на същото. Твърди се че
неправилно е установена фактическата обстановка. Твърди се че неправилно е
определен и размерът на санкцията, а също така се навеждат доводи, че
наказанието следва да се квалифицира
като маловажен случай.
В с.з. въззивника редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна Дирекция инспекция по труда -
Варна - редовно призована, представлява се от ю.к. Николов, надлежно
упълномощен и приета от съда. Оспорва жалбата, счита я за неоснователна, моли
съдът да потвърди обжалваното НП.
След преценка на доводите на въззивника и с
оглед събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.07.2019г. служители на ОИТ – Варна извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – снек бар „Арни“ в
гр.Варна, к.к.“Чайка“, спирка „Журналист“, стопанисван от „Г.7.“ ЕООД. В хода
на същата проверка било установено, че дружеството, в качеството си на работодател на 09.07.2019г. не държи в обекта
на разположение на контролните органи на „Инспекция по труда“, документи
свързани с разпределението на работното време и организацията на работата, а
именно, не са представени поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време - за месец юли 2019г.
Нарушението било установено, чрез единствено
възможния за това начин, чрез посещаване на обекта и извършването на проверка
от проверяващите инспектори.
От показанията на св.И. се установява, че по време
на проверката е представена заповед на управителя на дружеството, с която е
установено сумарно изчисляване на работното време за месец юли, но не е
представен график, какъвто е длъжен да изготви работодателят, и с който следва
да са запознати работниците и служителите. Същия гряфик е следвало да е на
разположоение по всяко време за извършване на проверка от страна на контролните
органи, но такъв не е ибало в обекта.
На проверката е
присъствал управителя на дружеството.
За констатираното нарушение е съставен АУАН №
03-011491/22.07.2019г., в който нарушението е квалифицирано по чл.403а, от от КТ. Акта е надлежно връчен на управителя на дружеството и по него не е
направено възражение.
Административния орган е възприел изцяло
фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението описана в АУАН.
АНО е ангажирал отговорността на дружеството като работодател, като правилно е
приложил разпоредбата на чл.416 ал.5вр. чл.414 ал.1 от КТ.
При определяне размера на санкцията АНО не е изложил
каквито и да било мотиви, поради каква причина е наложил санкция именно в
атакувания размер, но съдът намира, че правилно е определен размера на
санкцията и същата е съобразена със степента на обществена опасност на
нарушението и факта, че за работещите в обекта не е създадена възможност да се
запознаят с графика за работа и на проверяващите не е представен за проверка
такъв график.
Съдът като взе предвид, че в хода на проверката са
установени общо девет на брой различни нарушения на КТ, описани в съставения
Протокол за извършена проверка и са дадени предписания за отстраняването им,
намира, че правилно АНО е преценил, че в случая не следва да се прилага разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за нарушение свързано със задължението за
представяне за проверка на поименен график за работа в обекта. Предвид вида на
нарушението, същото не може да се квалифицира като маловажен случай. Същото не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива
нарушения.
Съдът намира, че направените в жалбата на въззивника
възражения са неоснователни. С възраженията си въззивника се опитва да избегне
административно наказателната отговорност, която безспорно следва да понесе за
допуснатото от него нарушение. Съдът споделя становището на АНО, относно
липсата на основания за приложението разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретния
случай не само не се отличава с липсата на обществена опасност, но дори
напротив – обществената опасност на деянието е значителна и то най - вече
предвид отношението, което има работодателя към него и липсата на реална
възможност за проверка от страна на контролните органи за установяване спазване
на нормите предвидени в КТ за труд и почивка.
Съдът не споделя и становището, че е дадена
неправилна правна квалификация на нарушнието. Според съда, правилно е
квалифицирано словесно описаното нарушение.
Съдът не споделя и разбирането, че неточно е описано
нарушението, доколкото и в АУАН и в НП ясно е отразено, кой, къде, кога, какво
нарушение е допуснал.
Предвид изложеното и съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: