Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр. Велико Търново, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието
на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10237/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Д.Т.М. ***, чрез
адв. К. Х., срещу Решение № 204 от 24.07.2020 г. по НАХД № 277/2020 г. на Районен
съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 3342884
на ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено
при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и
необосновано – касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Касаторът развива подробни доводи, че в случая издаването на електронния фиш е
станало след изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи, че
провеждането на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е следвало да се
осъществи в едногодишния срок от извършване на нарушението, който в случая не
бил спазен. Счита, че сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са приложими и в
производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, като в тази връзка се позовава
на практика на АСВТ. По тези изложени в жалбата възражения се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната
инстанция, с което да бъде отменен електронният фиш. Претендира направените
разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико
Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за
правилност на оспорваното решение.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във
въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави
допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на
настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на
съда за този извод са следните:
С Решение № 204 от 24.07.2020 г. по НАХД №
277/2020 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърден Електронен фиш серия
К, № 3342884 на ОДМВР Велико Търново, с който на Д.Т.М. за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа
страна Великотърновският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото
средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165,
ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 14.12.2017 г. в 6:36 часа, в на
територията на общ. Лясковец, на ПП І-4, км. 153+343, в посока гр. София, с
автоматизирано техническо средство MultiRadar SD 580 №
00209D33F1A0, е била
засечена скорост на движение на МПС –
"Ауди А 8", с рег. № РР0072АХ, от 105 км/ч в нарушение на
общото ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч., въведено с
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така заснетото и съответно приложения клип, след
установяване на собствеността на автомобила чрез съответна справка в системата
на КАТ е издаден Електронен фиш серия К 1864688 на Х.Г.И., в качеството му на собственик
на МПС. Впоследствие, на 21.02.2020 г. същият е представил декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, в която е декларирал, че на посочените във фиша време и
място автомобилът е бил във владение на Д.Т.М., като към декларацията е
приложено копие от СУМПС на М.. Въз основа на декларацията срещу жалбоподателката
е издаден процесният Електронен фиш серия К, № 3342884 на ОДМВР Велико Търново,
връчен на 11.03.2020 г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е намерил, че при издаване на ЕФ не са допуснати
процесуални нарушения и същият е законосъобразен и по същество. Приел, че
съдържанието на електронния фиш е съобразено с изискванията на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Отхвърлил е възражението, че ЕФ е издаден след изтичането на
установения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН едногодишен давностен срок от извършване на
нарушението. В тази връзка съдът е развил мотиви, че в производствата по чл.
189, ал. 4-11 от ЗДвП не се съставя АУАН, а административнонаказателното
производство се образува със заснемането на нарушението, което по правило
съвпада с неговото извършване. Прието е, че в случаите на установяване на
нарушението чрез неговото заснемане с АТСС по реда на чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП
едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателното производство на практика не може да бъде
просрочен, доколкото моментът на образуване на производството съвпада с момента
на извършване на нарушението, какъвто е и процесния случай. Развити са доводи,
че не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна давност,
както и регламентирана в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна давност.
От приетите писмени доказателства по делото съдът е
установил извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и самоличността
на субекта с оглед представената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от
собственика на МПС. Формиран е извод за
правилност на дадената от административнонаказващия орган квалификация на
извършеното нарушение и законосъобразност на дейността му по индивидуализиране
на наказанието, определено от закона в абсолютен размер. Тези мотиви са
обосновали крайния извод за законосъобразност на оспорения електронен фиш.
При така установеното от правна и фактическа
страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на
оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен
анализ на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия
касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е единственото
възражение на касатора, че при издаването на ЕФ е пропуснат едногодишният
давностен срок от извършване на нарушението по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Константна
е практиката на АСВТ, че самото заснемане на нарушението с АТСС има функцията
на АУАН, а електронният фиш – на НП /така напр. решенията по КНАХД №№
10306/2013 г., 10452/2014 г., 10097/2018 г. и др./. При това положение са
неприложими срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както правилно е приел ГОРС, а
приложение намира разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според която
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от издаването на акта. С
оглед спецификата на производството, в случай, че е подписана декларацията по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното
нарушение следва да се приеме, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН започва да
тече от получаването на декларацията, когато е открит нарушителят. В случая е
спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като процесният ЕФ е издаден и връчен в
рамките на предвидения в закона 6-месечен срок.
Визираното от касатора решение на
АСВТ по КНАХД № 10300/2019 г. представлява изолирана практика, която не се
споделя от настоящия касационен състав.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
204 от 24.07.2020 г. по НАХД № 277/2020 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.