№ 449
гр. София , 15.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600282 по описа за 2021 година
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІІ-ри въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на петнадесети април,две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Цанова в. частно наказателно дело №
282 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е образувано по частна жалба от М. Д. П. против
определение по НЧД № 561/21 год. на СГС,постановено на 23.02.2021 год.,с
което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното
производство по пр.пр.№ 17761/16 год. по описа на СГП,водено за
престъпление по чл.123,ал.1 от НК.
Изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд за липса на
доказателства за това смъртта да е в резултат на неправилно или
несвоевременно диагностициране,на недостатъчно по обем или
несвоевременно проведено лечение или на грешки,допуснати при лечението.
Посочва,че данните по делото са в обратна посока,като доказват
бездействие и немарливо отношение спрямо съпруга й през целия му престой
в лечебното заведение.Оспорва направените изводи по фактите,като
твърди,че не е доказано,че всички представени медицински документи са
изготвени законосъобразно,че текста в бланката за информирано съгласие е
написан от медицинската сестра и че не е била информирана на разбираем
език за диагнозата и характера на заболяването,естеството на
лечението,очакваните резултати и прогнозата,потенциалните
рискове,свързани с предлаганите методи на лечение,риска за здравето при
прилагане на други методи на лечение или при отказ от такова.Твърди,че не й
е била представена в писмен вид информация какво представлява
тромболизата,както и такава за обективния статус на съпруга й към момента
на започване на здравната интервенция и за въвеждането му в обща анестезия
с тиопентал,което в неговото състояние би причинило само вреди.Изтъква и
забавяне от страна на медицинския екип от „Спешна помощ”,което е
наложило извозването му до лечебното заведение с частен автомобил,както и
забавяне при приемането му в спешния кабинет на ИСУЛ.Поддържа,че в хода
на разследването не е доказано дали молбата за освобождаване от аутопсия е
законосъобразна и спазени ли са задължителните реквизити според
медицинския стандарт,тъй като в нея липсват входящ номер,подпис на
лекуващ лекар,име на ръководител на клиника и писмено становище дали е
необходимо или не извършването на аутопсия,в която насока няма данни за
проведена консултация с патоанатом,както и заповед от изпълнителния
директор на лечебното заведение за разрешение за освобождаване от
аутопсия.
2
Моли да бъде доказано,че е била информирана за последиците от
прилагане на тромболиза и за декларирането й,че е изразила несъгласие в
приложен документ по делото.В този смисъл заявява,че документ №2 е
незаконосъобразен и недействителен,тъй като се прилага само в хирургията и
хирургични интервенции,а волеизявление за отказ от тромболиза,твърди,че
няма.Поставя въпроса и за медицинската специалност на лекарите от
лекуващият екип в интензивното отделение и какво е наложило въвеждането
на съпруга й под анестезия с тиопентал от страна на доктор В.,за когото моли
да бъде изискана информация дали притежава специалност по анестезиология
и интензивно лечение.Счита за недоказано,че му е била поставена правилна
диагноза и въз основа на какви изследвания.
С оглед на горното прави искане за отмяна на определението на съда и
връщане на делото за доразследване със задължителни указания за
прилагането на закона.
Съдът ,като взе предвид изложените в частната жалба доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Наказателното производство е образувано на 27.02.2017 год. за това,че
на 06.03.2016 год. в гр.София,в сградата на УМБАЛ „Царица Йоанна-
ИСУЛ”ЕАД,била причинена смъртта на М. А. П. поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност /упражняване на медицинска
професия-лекар/,представляваща източник на повишена опасност-
престъпление по чл.123,ал.1 от НК.
След проведено разследване, на 28.01.2021 год.наказателното
производство е прекратено поради липса на виновно поведение от страна на
медицинските лица,които са преглеждали и лекували пострадалия,като не са
събрани доказателства за немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност,каквато е упражняването на медицинска професия и като резултат по
непредпазливост да е била причинена смъртта на пострадалия.
По жалба на М.П.,с определение по НЧД № 561/21 год. на СГС
постановлението за прекратяване е потвърдено,като съдът е възприел
приетата за установена от страна на прокурора фактическа обстановка и тя е
следната:
3
На 01.03.2016 год. пострадалият М. П. се намирал на работното си място
в гр.София,ул.”Константин Фотинов” №111.Около 12.30 ч. му прилошало и
колегите му се обадили на тел.112,като са регистрирани три обаждания-в
12.53 ч.,в 13.07 ч. и в 13.08 ч.,а в централата на ЦСМП сигнал за инцидента е
постъпил в 12.56 ч.Екип на ЦСМР е тръгнал към мястото на инцидента в
13.16 ч. и е пристигнал на адреса в 13.26 ч.,но междувременно колегите му
решили да го откарат с личен транспорт до болнично заведение.Качили го в
автомобил и пристигнали в ИСУЛ,където в 14.15 ч. бил приет в спешен
кабинет от д-р П.,но първите медицински назначения от д-р П. са били в
13.36 ч.,а първите резултати са били готови в 14.08 ч., последните в 14.34 ч.
Веднага след това П. бил отведен в нервно-интензивно отделение с поставена
диагноза „Исхемичен инсулт”,където в 15 ч. бил приет от д-р Г. и настанен за
стационарно лечение.След това на място пристигнала съпругата му М.П..Тъй
като съпругът й не бил контактен и не можел да изразява валидна воля,св.П.
отказала на съпруга й да се приложи тромболиза,в резултат на което
медицинските лица предприели действия по консервативно
лечение.Впоследствие състоянието на пострадалия се влошило и въпреки
положените медицински грижи,на 06.03.3016 год. М. П. починал от тежък
прогресиращ мозъчен инфаркт в басейна на лява средна мозъчна артерия с
тотална сензо-моторна афазия,в резултат на пълна обтурация на същата
артерия,с последващ мозъчен оток и кома,довели до сърдечно-
съдова,циркулаторна и дихателна недостатъчност.
След смъртта му аутопсия не била извършена,тъй като дъщеря му Р. П.
подала молба за освобождаване на трупа,без извършване на аутопсия.
От приложената по делото медицинска документация и тройна съдебно-
медицинска експертиза е прието за установено,че на 01.03.2016 год. П. ,макар
и неконтактен,е бил в добро общо състояние,афебрилен.По време на
болничния му престой са му били направени всички необходими лабораторни
и образни изследвания,извършени са били всички необходими медицински
манипулации за правилното му диагностициране и лечение-КТ на главен
мозък,рентгенография на бял дроб и сърце с разчет от специалист
рентгенолог и ПКК,биохимия,медикаментозното лечение е било
4
своевременно приложено,кореспондиращо с динамиката на заболяването и
общото състояние на пациента,отговаряло е на утвърдената медицинска
практика и стандарти за лечебни заведения с интензивно неврологично
отделение с лекар специалист по анестезиология и интензивно
лечение,необходим за изпълнение на алгоритъма на клиничната пътека-
лечение на мозъчни инсулти без тромболиза.По повод приложеното от д-р В.
медикаментозно средство „Тиопентал” и неговата лечебна цел,е прието,че
това лечение в случая е било правилно,тъй като прилагането на анестетик е
целяло да се забавят мозъчните процеси и разхода на глюкоза и кислород-
т.нар.”медикаментозна кома”.
Акцентирано е на две ключови за казуса обстоятелства-недаденото
съгласие по отношение на пострадалия да бъде приложена тромболиза,а
стандартно консервативно лечение на мозъчен инсулт и липсата на аутопсия,в
резултат на което не са били взети представителни проби от трупа.В тази
връзка е прието,че М.П. е била информирана за последиците от прилагането
на тромболиза,в подкрепа на който извод се явява заключението на съдебно-
графическата експертиза,според която подписите в бланката за информирано
съгласие от 01.03.2016 год. в историята на заболяването,че не е съгласна за
тромболиза,са положени от нея.С оглед на това и като се има предвид,че
състоянието на пострадалия не му е позволявало сам да взема решения,то
няма как от медицинския екип да се търси отговорност защо не е приложил
точно този метод за лечение на пациента при все че съгласно съвременния
алгоритъм за лечение на исхемични мозъчни инсулти,са били налице
индикации за прилагане на тромболиза,който е единствения ефективен
терапевтичен метод /златен стандарт/,който има благоприятен ефект върху
живота на преживелите острия исхемичен мозъчен инсулт.
От друга страна,с липсата на аутопсия,е препятствана възможността за
провеждане на експертни изследвания на представителни проби,а
изследването на медицинската документация е в насока,че не се касае за
неправилно или несвоевременно диагностициране,на недостатъчно по обем
или несвоевременно лечение или на грешки,допуснати при лечението.
Според протокол №194 за извършена съдебно-почеркова
експертиза,ръкописните текстове в Декларация за информирано съгласие в
5
Клиника по нервни болести и допълнителен лист към история на
заболяването № 4096,не са написани от М.П.,но положените подписи са
нейни,а подписът на молба от 06.03.2016 год. от името на Р. П. за
освобождаване на трупа,без аутопсия,е положен от последната.
Със заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е
проследено по дни лечението на М. П. и според експертите причината за
смъртта на пострадалия е тежък прогресиращ мозъчен инфаркт в басейна на
лява средна мозъчна артерия с тотална сензо-моторна афазия,в резултат на
пълна обтурация на същата артерия,с последващ мозъчен оток и кома,довели
до сърдечно-съдова,циркулаторна и дихателна недостатъчност.
Вещите лица са приели,че липсват данни смъртта на П. да е в резултат
на неправилно или несвоевременно диагностициране,на недостатъчно по
обем или несвоевременно проведено лечение или на грешки,допуснати при
лечението.За краткия престой на пострадалия в клиника по неврология на
болница „Царица Йоанна” са били назначени и проведени всички
необходими лабораторни и образни изследвания,извършени са всички
необходими медицински манипулации за правилното диагностициране и
лечение.
Назначени и проведени са ЕКГ,консултация с кардиолог с оглед
повишените стойности на артериалното налягане и за изключване на
съпътстващ миокарден инфаркт,ритъмни нарушения,рентгенова снимка на
бял дроб,КТ на главен мозък за изключване на друго заболяване с подобна
клинична симптоматика,пълна кръвна картина,биохимия,коагулационен и
липиден статус,АКР.
При лабораторните показателни в референтни граници,нормална
компютърна томографска находка на главен мозък,при клинични данни за
тежък неврологичен дефицит с остро развитие,приет и диагностично уточнен
до 3-я час от началото на инцидента,съгласно съвременния алгоритъм за
лечение на исхемични мозъчни инсулти,експертите са приели,че са били
налице индикации за прилагане на тромболиза.В конкретния случай
пациентът е бил с тотална афазия /липса на говор и разбиране на чуждата
реч/,т.е. не е могъл да разбира смисъла на предоставената му информация за
необходимостта от извършване на съответните диагностични и лечебни
6
процедури и състоянието му не е позволявало сам да вземе решение,в които
случаи информираното съгласие се подписва от членове на семейството му.
Съпругата му е била информирана за очакваната полза от прилагането
на тромболиза и възможните усложнения,като кръвоизлив в мозъка и други
органи или алергични реакции,но е отказала прилагането му.След този отказ
М. П. е настанен в интензивно отделение и стартирано медикаментозно
лечение съгласно лечебно-диагностичния алторитъм за лечение на мозъчни
инсулти без тромболиза.Още от деня на приемането му към 15 ч.,са отчетени
количествени промени в съзнанието до кома с флуктуация през следващите
дни до леталния изход,отклоняване на погледа и главата и анизокория на 3-я
ден,маркер за нарастващ мозъчен оток,наложили оротрахеална интубация
след седация.
За етиологичното уточняване на 2-я ден са проведени контролен ЕКГ и
ехокрадиография ,с които не са установени промени,суспектни за възможен
източник на емболи в големия кръг на кръвообращение и цветно кодирано
дуплекс скениране с данни за обтурация на лява СМА с вероятна емболична
генеза /липсва атеросклероза,дисекация,каротиден тромб/.
При приемането му в болницата са били налични клинични данни за
мозъчен инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия,тотална
афазия,десностранна хемиплегия.
Според вещите лица,от времето на настъпване на инцидента до
настаняването му за стационарно лечение,не са установени данни за наличие
на друго заболяване,което да е оказало впоследствие фатално отражение и да
е в пряка или косвена причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта
му на 06.03.2016 год.,а фаталният изход се дължи на естествения ход на
болестта.
Дават заключение,че П. е транспортиран своевременно,приет и
диагностично уточнен в терапевтичния прозорец за прилагане на
тромболиза,възможно изпълнимо към 3-я час,когато очакваните резултати са
най-добри,т.е.няма забавяне както при приемането,така и при диагностичното
уточняване на пациента,което да има фатално отражение и да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта.Приложените
7
лечебно-диагностични процедури са своевременно извършени,отговарят на
алгоритъма за диагностика и лечение на мозъчни инсулти без тромболиза и са
съобразени и съвместими със заболяването и динамиката в неговото
развитие.Приложеното медикаментозно лечение е в терапевтични
дози,своевременно приложено,кореспондиращо с динамиката на заболяването
и общото състояние на пациента,отговаря на утвърдените в медицинската
практика стандарти за лечебни заведения с интензивно неврологично
отделение с лекар специалист по анестезиология и интензивно
лечение,необходим за изпълнение на алгоритъма на клиничната пътека-
лечение на мозъчни инсулти с /без тромболиза.
Проследили са проведеното лечение и са приели,че то отговаря на
утвърдените медицински стандарти при лечение на исхемичен мозъчен
инсулт без тромболиза,на правилата на добрата медицинска практика и
изискванията на НЗОК.За пациента не са били известни други заболявания
преди приемането му в болничното заведение и не са диагностицирани такива
по време на хоспитализацията,освен мозъчно-съдовата болест при рискови
фактори:артериална хипертония,непроследявана и нелекувана,хроничен
алкохолизъм и тютюнопушене и съответно не са прилагани противопоказни и
несъвместими помежду си медикаменти.
По отношение на тромболизата експертите са пояснили,че прилагането
на този метод за лечение не е задължително,но е единственият ефективен
такъв /златен стандарт/,който има благоприятен ефект върху живота на
преживелите острия исхемичен мозъчен инцидент.Интравенозната
тромболиза се осъществява посредством прилагането на различни
тромболитични агенти.В случаите на лечение на исхемичния мозъчен инсулт
единствения одобрен препарат от Международната агенция по храните и
лекарствата е алтеплаза,като лечението с него трябва да започне максимум до
4.5 часа от началото на първите симптоми и най-добри резултати се очакват
при прилагането на лекарството до 3-я час от началото на
симптомите.Прилагането на препарата след максималния времеви интервал
от 4.5 часа е противопоказано във връзка с по-големия риск от кървене.
При приемането в здравното заведение общото състояние на пациента е
отговаряло на всички критерии за прилагане на тромболиза,като не е било
8
налице нито едно противопоказание.Във връзка с възможните странични
ефекти тази процедура задължително се прилага със съгласието на пациента,а
ако последното не позволява сам да вземе решение,информираното съгласие
се взема от неговите близки в писмена форма по утвърдените за здравното
заведение образци.
Пояснили са също така,че нежелани и странични ефекти от прилагането
на тъканен плазминоген активатор са тежко главоболие,остра хипретонична
реакция,гадене,повръщане,влошаване на състоянието и неврологичния
статус,вътремозъчен кръвоизлив,кръвоизлив в
гастроинтестиналната,ерогениталната или ретроперитонеалната
област,повърхностни кръвоизливи при убождане с игла,есхимози,кървене от
носа или зъбите,повторна тромбоемболия,алергични реакции.
Според вещите лице,исхемичният мозъчен инсулт е потенциално
животозатрашаващо състояние с непредвидим изход и дори да не е
фатален,при близо 25 % от болните,преживели мозъчно-съдовия инцидент,се
развива някаква степен на инвалидизация,физическа или когнитивна,като
последиците са доживотни.Същият в повечето случаи се дължи на запушване
на артериалните съдове на мозъка от тромботична маса,насложена най-често
върху атеросклеротично променена съдова стена или произлизаща от друго
място в съдовата система и попаднала в мозъка чрез кръвния ток.Независимо
от причината,крайният резултат е недостатъчно кръвооросяване и снабдяване
на мозъка с необходимите му кислород и глюкоза,което става причина за
умирането на милиони мозъчни клетки,а оттам и за нарушение на нормалната
мозъчна дейност.Очакваният резултат от прилагането на тромболизата е
реканализацята на тромба,възстановяването на мозъчния кръвоток и
мозъчните функции с обратно развитие на неврологичния дефицит,като
благоприятния изход от прилагането на тази манипулация във връзка с
описаните възможни усложнения не може да се гарантира.
Вещите лица са дали заключение също така,че епикризата,издадена от
ИСУЛ,съдържа необходимите реквизити-пропуснато е само вписване на Ехо
КГ /02.03.3016 год.,но това не променя същността на документа и не е от
задължителните диагностични процедури за изпълнение на диагностичния
алгоритъм и се прилага за изясняване на причината за съдовия инцидент.
9
Всички диагностично-лечебни инвазивни процедури и потенциално
рискови за здравето,както и полза /риск от прилагането им се обсъждат с
пациента или неговите близки,като в конкретния случай е подписана
декларация за информирано съгласие за интубация.
При остро развилото се критично живото-застрашаващо състояние на
пациента М. П. е приложена кардио-пулмонална ресусцитация в пълен
обем,която не търпи отлагане и се прилага без информирано съгласие.
Отговорено е и на въпроса какви медицински специалисти
задължително участват в лечебно-диагностичния план на лечение при
мозъчен инфаркт,като лекарският екип,взел участие в лечебно-диагностични
процес на П.,е отговарял на тези изисквания,а лечебно диагностичния план се
съдържа в историята на заболяването му.
В медицинската документация се съдържат съответните изследвания за
диагнозата „мозъчен инфаркт,причинен от тромбоза на церебрални
артерии”.Според експертите,всички изследвания се правят в
срокове,уточнени от изискванията на клиничната пътека и не е необходимо
всички да се провеждат в деня на постъпването или всички да се правят в
един и същи ден.Диагнозата „мозъчен инфаркт,причинен от тромбоза на
церебрални артерии” или друга диагноза,касаеща „мозъчен инфаркт” често е
работна в деня на приемането,която може да остане или да се промени при
изписването.При приемането същата се поставя въз основа на клинични
данни,рискови фактори,лабораторни изследвания и КТ на главен мозък,който
в първите часове може да бъде негативен и назначените изследвания и
консултация с кардиолог в приемен кабинет са достатъчни и отговарят на
диагностичния алгоритъм за приемане на диагнозата „мозъчен инфаркт”.
Дали са заключение,че при П. е проведена Ехокардиография на 2-я
ден,която не е задължителна процедура при болни с мозъчен инсулт и се
прилага с цел уточняване на източника на емболи с възможен сърдечен
произход,които запушват мозъчните съдове.
По отношение на приложеното лечение от д-р В. са на становище,че то
е правилно.Прилагането на анестетик се прави с цел да забавят мозъчните
процеси и разхода на глюкоза и кислород,като това е т.нар. „медикаментозна
10
кома” и по правило се прави разбор на съотношението полза-вреда.Според
тях,в случая на пострадалия ползите от прилагането на Тиопентал значително
превъзхождат вредите от неговото прилагане.
На последно място са посочили,че лечебното заведение стриктно е
спазило задължителните изследвания по обем,вид и време на провеждането
им.
Прочитът на събраните по делото доказателства и най-вече на
заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза дава основание на
въззивния съдебен състав да сподели изложената фактическа
обстановка,поради което и правилни и законосъобразни се явяват изводите на
първостепенния съд за липса на доказателства за извършено престъпление по
чл.123,ал.1 от НК.
За да е налице състава на чл.123,ал.1 от НК е необходимо да бъде
установено от обективна страна обема,вида и своевременността на
медицинските действия,които е следвало да бъдат извършени така,че да бъде
избегнат съставомерния резултат,какво е било дължимото поведение и дали
същото е осъществено,които въпроси са получили своя отговор в
заключението на приетата по делото СМЕ.Според същата, причината за
смъртта на М. П. е тежък прогресиращ мозъчен инфаркт в басейна на лява
средна мозъчна артерия с тотална сензо-моторна афазия,в резултат на пълна
обтурация на същата артерия,с последващ мозъчен оток и кома,довели до
сърдечно-съдова,циркулаторна и дихателна недостатъчност и няма данни
смъртта му да е настъпила в резултат на неправилно или несвоевременно
диагностициране,на недостатъчно по обем или несвоевременно проведено
лечение или на грешки,допуснати при лечението.Липсата на аутопсия,респ.
вземането на представителни проби препятства възможността да се търси
друга причина за смъртта му и то именно във връзка със забавени действия от
страна на медицинския персонал, на кой и в какъв обем,т.е. дали се касае за
незнание или немарливо изпълнение на дейност,представляваща източник на
повишена опасност.
С оглед на горното се явяват лишени от основание оплакванията на
жалбоподателката по настоящото дело,тъй като е установено,че действително
текста в бланката,че не е съгласна за тромболиза,не е написан от нея,но
11
положеният подпис е неин.Освен това е безспорно установено ,че тя е
подписала декларацията за информирано съгласие на пациента /л.81,т.1 от
ДП/ и информирано съгласие за диагностични и лечебни процедури в
неврологична клиника,като с подписа си е декларирала,че е била подробно
информирана за всички диагностични и лечебни процедури за уточняване на
диагнозата,стадия на заболяването и лечението и е дала съгласие за
осъществяването им.Информирана е била и за възможните негативни
странични ефекти от манипулациите и лечението и за всички възникнали
въпроси е получила обяснение от лекуващия лекар./л.83,т.1 от ДП/.
Твърденията й,обективирани в свидетелските й показания,че не е била
информирана за абсолютно нищо и е подписвала машинално,се опровергават
от самата нея,тъй като е заявила,че д-р Г. й е казал,че съпругът й има мозъчен
инфаркт ,но има лечение,при което обаче почти всеки пациент умира и е
искал съгласието й за провеждането му,каквото тя е отказала.Последното
означава,че д-р Г. е обяснил високият риск от приложението на тази
процедура,а от показанията на св.А. /медицинска сестра в отделението/ се
установява,че тази рискова процедура винаги се обяснява от лекарите на
достъпен език,така че пациентът,респ.неговите близки да имат информация за
вредите и ползите от нея.Видно е и от показанията на д-р Г.,че е пристъпил
към консервативно лечение едва след декларирания отказ от страна на М.П.
от тромболиза.
По отношение на приложеното лечение от д-р В. с
„Тиопентал”,експертите са заключили,че то е правилно и е направено с цел да
се забавят мозъчните процеси и разхода на глюкоза и кислород,а ползата от
прилагането му при М. П. значително е превъзхождало вредите,като е
установено и че лекарският екип,взел участие в лечебно-диагностичния
процес на М. П. е отговарял на законовите изисквания за това.
Не е налице и забавяне както от страна на медицинския екип от
„Спешна помощ”,така и при приемането му в спешния кабинет на ИСУЛ,тъй
като е видно в тази насока,че сигнал за инцидента е постъпил в централата на
ЦСМП в 12.56 ч.,екипът е тръгнал в 13.16 ч. и е пристигнал на адреса в 13.26
ч.,но междувременно пострадалият вече е бил транспортиран до ИСУЛ от
колегите му,а що се касае до приема му в спешния кабинет е установено,че
12
първите му медицински назначения са извършени от д-р П. в 13.36 ч.,първите
резултати са били готови в 14.08 ч.,а последните в 14.34 ч.,след което в 14.15
ч. е приет в спешен кабинет и насочен към „Нервно-интензивно отделение „
към „Неврологична клиника” в ИСУЛ,в което е приет в 15.00 ч.
На последно място следва да се изтъкне,че молбата за освобождаване на
трупа,без извършване на аутопсия е била подадена от дъщеря му Р. П.,като са
посочени семейни причини за това искане и в съответствие със заявеното от
нея трупът е освободен.Тази молба е попълнена по образец Приложение №1
към Заповед № РД -02-101 от 19.02.2014 год. и съдържа изх.№
4096/06.03.2016 год.,както и съгласие на ръководител
клиника/отделение,видно от положения подпис.
Ето защо правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел,че
няма доказателства смъртта на М. П. да е в резултат на неправилно или
несвоевременно диагностициране,на недостатъчно по обем или
несвоевременно проведено лечение или на грешки,допуснати при
лечението,поради което и атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.02.2021 год. на НЧД № 561/21 год.
на СГС,с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното
производство по пр.пр.№ 17 761/16 год. по описа на СГП,водено за
престъпление по чл.123,ал.1 от НК.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13