Решение по дело №268/2023 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д.А.М. ***, чрез адвокат Ж.Г. ***, със съдебен адрес ***7 против: ЗПАМ №23-1670-000266/29.06.2023г. на Началника на РУ Сливен, към ОДМВР Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171 т. т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на цитираната заповед. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Счита още, че оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като не е спазено и изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Въз основа на нормативната регламентация по чл. 150 и чл.150а от ЗДвП прави извод, че законът разграничава хипотезите на неправоспособност на водача на МПС, лишаването от право на управление на МПС и временното отнемане на СУМПС. Позовава се на разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК. Излагат се съображения, че издаденото във Великобритания свидетелство за управление на МПС не би могло да се квалифицира като невалидно по смисъла на чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП. Иска се нейната отмяна и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован, явява се лично и с адвокат Ж. Г. от ЯАК, редовно упълномощена. Иска отмяна на оспорената заповед. Счита, че е допуснато съществено нарушение, като не е посочено в заповедта от кога започва да тече този тримесечен срок, визиран в закона, за да знае в какво точно се изразява нарушението на санкционираното лице. Подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорената заповед излага в писмени бележки.

Ответната страна Началника на РУ Сливен, към ОДМВР Сливен, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище по делото, в което изразява съображенията си за законосъобразността на оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното: На 29.06.2023г. около 20:23 часа в гр. Сливен на бул.“Илинденско въстание“ до бл. 23 посока бул. Цар Симеон като водач на МПС – ****с peг. № ******* управлява собствения си лек автомобил като при извършената проверка с РСОД и справка с ОДЧ се установило, че водачът управлява с чуждестранно СУМПС (Великобритания), което не е издадено от Държава членка на Европейския съюз или друга държава страна по споразумението за Европейското Икономическо Пространство или Конфедерация Швейцария в срок от три месеца от влизането му в страната. СУМПС е с номер **********. Водачът е влязъл в Република България на 06.10.2019г. Посочено е, че е извършил следното нарушение: Български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца, с което виновно е нарушил чл. 162 ал. 1 от ЗДвП. На водачът е съставен АУАН серия GA 897174 от 29.06.2023г.

Със ЗПАМ №23-1670-000266/29.06.2023г. на Началника на РУ Сливен, към ОДМВР, Сливен, въз основа на съставения АУАН, по отношение на Д.А.М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на 2бр. регистрационни табели с номер:*******. Като мотиви за налагане на ПАМ са посочени фактическите констатации съдържащи се в АУАН GA 897174 от 29.06.2023г.

По делото е разпитан като свидетел по искане на оспорващата страна Д.С.С., който посочи, че на Д. му е отнето свидетелството отпреди 4 месеца в Сливен. Спрели го, поради факта, че говорил по телефона, предполага, че са му взели шофьорската книжката, защото била чуждестранна, а всичко му е било редовно по автомобила.

Административния орган не представя доказателства в адм. преписка за датата на връчване на процесната заповед, поради което съдът приема, че същата е подадена в законовия срок, с оглед тежестта на доказване на това обстоятелство. В придружителното писмо към адм. преписка е посочено, че адм. орган представя наличните материали по същата, като прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. По делото адм. орган не представя доказателства за валидността на свидетелството за управление на МПС издадено във Великобритания.

Към адм. преписка по издаване на оспорения акт, се съдържа и заповед, доказваща наличието на компетентност на издателя на акта. Отделно оспорващия представи заповед с дата на получаването й от него.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е ЗПАМ №23-1670-000266/29.06.2023г. на Началника на РУ Сливен, към ОДМВР Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171 т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, в хипотезата прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Административния орган се е позовал на разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната“.

Следва да се посочи още, че с оглед разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151. А съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:като в т. 5 е посочено - свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Безспорно е обстоятелството, че към датата на издаване на процесната заповед Великобритания не е държава-членка на ЕС, но Великобритания е страна по Споразумението за Европейското Икономическо пространство.

Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. В оспорената заповед е посочен само номера на СУМПС **********. В настоящия случай, адм. орган изобщо не е изследвал срока на валидност на издаденото свидетелство за управление на МПС издадено от Обединено кралство Великобритания. Следователно по делото не се доказа, че оспорващия, към 06.10.2019г. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. "а" на чл. 171 от ЗДвП.

В случая, административният орган в обстоятелствената част на оспорената заповед не е посочил словесно нито една от горните хипотези, а единствено е изложил фактически констатации, че водачът управлява МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство след изтичане на 3-месечния срок от последното му влизане на територията на Р. България, каквато хипотеза в правната норма няма.

Принудителните административни мерки, засягайки веднага и безусловното правната сфера на лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само в законовите хипотези изчерпателно посочени.

Нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП не е измежду хипотезите на приложената от органа норма. Посочената разпоредба предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От мотивите на административния акт не става ясно, след като органът е констатирал, че водачът притежава чуждестранно свидетелство за правоуправление и е на територията на страната повече от три месеца и управлява МПС без българско свидетелство за правоуправление, това прави ли го неправоспособен водач, респективно без СУМПС, за да е възможно приложима някоя от хипотезите изброени в нормата. Никъде в мотивите органът не е направил преценка за валидността на представеното чуждестранно свидетелство за правоуправление, респ. на какво основание не го зачита. В случая органът не е изложил мотиви дали счита водачът за правоспособен или не, дали притежава СУМПС валидно за категорията МПС, което управлява, респективно дали е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето.

В посочената правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, от една страна се съдържат няколко различни хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, уреждат множество житейски случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е приложим. В този смисъл, съдът намира, че се налага безспорен извод за липсата на мотиви в оспорената заповед, което представлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт.

Поради това след като административният орган не е посочил конкретното основание за налагане на ПАМ, а посочените правни норми, не съответстват на твърдените фактически констатации, се ограничава правото на защита на адресата на акта. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него.

В този смисъл административният акт е издаден при нарушение на чл. 35 от АПК, което е довело до нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК, а именно административният орган да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същата е незаконосъобразна. С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в размер на 910 лева, от които – 10 лв. – заплатена държавна такса и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900/деветстотин/ лева. Според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Ямбол, II-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.М. ***, чрез адвокат Ж.Г. ***, със съдебен адрес ***7 ЗПАМ №23-1670-000266/29.06.2023г. на Началника на РУ Сливен, към ОДМВР Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР, Сливен да заплати на Д.А.М. *** сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски.

Решението, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

	Съдия:	/п/ не се чете