Р Е Ш Е Н И Е № 125
Гр.Сливница
05.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при участието на секретаря СУЗАНКА
БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 353 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
А.Г.Г., с ЕГН **********,***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1204-002628 от 15.11.2017г. на Началник група в Сектор ПП
към ОДМВР С., с което за нарушение на чл. 157 ал. 8 от ЗДвП, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.
В жалбата се излагат съображения
за порочност на обжалвания административен акт.
Моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно уведомен не се явява и не изпраща представетил.
Административнонаказващият орган
– ОД на МВР С. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На описания в АУАН, дата, час и
място, свидетелите Л.Е.Е. и Д.Т.П., изпълнявали служебните си задължения, по
контрол на безопасността на движението в качеството им на служители към сектор
КАТ при ОД на МВР – С.. В района на 26-ти километър на ПП І-8 с посока на
движение към град С. се движел л.а. автомобил марка „Ф.” модел „Т.”, с ДК№ Х ****КВ,
който се управлявал от жалбоподателя и бил спрян за проверка. При извършена справка в ОДЧ на ОДМВР С., се
установило, че водача имал наложени санкции по ЗДвП, които не е заплатил в
срока по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП. За това нарушение на място ми бил съставен от
свидетеля Е., АУАН № 111962/04.07.2017г. В акта била посочена, като нарушена
законова норма – чл. 157 ал. 8 от ЗДвП. При съставянето на акта, било иззето
СУМПС и контролния талон на водача, като на последния било указано, че същите
ще му бъдат върнати след заплащане на дължимите глоби. Тъй като Г. заплатил
същите, след представянето на съответната квитанция на полицейските служители, контролните
документи му били върнати. Актът бил съставен на място в присъствието на жалбоподателя
и екземпляр от него му бил връчен. Той получил екземпляр от акта срещу подпис,
като в него не отразил възражения по направените в акта констатации. В срока по
чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, такива не са постъпили при АНО.
Въз основа на така изготвения
акт, било издадено обжалваното наказателно постановление подписано от Началника
на група в сектор ПП при ОДМВР С., като в самото постановление е посочено
основанието на което издателят черпи правомощията си. В НП обаче, е описана
различна от отразената в АУАН фактическа обстановка, а именно: „НОСИ ВРЪЧЕНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЗДП С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА ПЛАЩАНЕ”.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
По допустимостта на жалбата. Тя е
подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител,
т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки:
На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в административно –
наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен
и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На
трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна
съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН. В тях е описана като нарушена законова норма – чл. 157 ал. 8 от ЗДвП,
която буквално гласи: „Наказателното
постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му
в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване“.
Следва да се отбележи, че при така цитираната правна норма не е налице
задължително правило за поведение, неизпълнението на което да влече налагането
на административна санкция. Правният анализ на текста на чл. 157 ал. 8 от ЗДвП,
предполага определяне на срока в който издаденото НП заменя контролния талон,
след изтичането на който, санкционираното лице, не
притежава документ, потвърждаващ валидността на отнетия документ.
В случая обаче лицето
жалбоподател не е управлявало МПС с НП на което е бил изтекъл едномесечния
срок. Нещо повече, той въобще не е представял на полицейските служители такова
НП, а се е легитимирал със СУМПС и контролен талон към него, които са описани в
акта.
Във връзка с обжалваното
НП, настоящият съдебен състав намира следното: Същото е издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение който от формална страна е
съобразен с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, в който е описано нарушение и
обстоятелства при които е било извършено. Те обаче са различни от тези описани
в НП. В диспозитивната част на НП е описана фактическа
обстановка различна от тази изложена в АУАН, като различията са съществени и
водещи до невъзможност наказаното лице да разбере вмененото му във вина
нарушение. В НП е описано следното нарушение : „НОСИ ВРЪЧЕНО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ ПО ЗДП С ИЗТЕКЪЛ СРОК НА ПЛАЩАНЕ”, каквото не е било
констатирано по време на извършване на проверката, нито е било извършено от
страна на водача. Това описание не съответства и на нарушението описано в
обстоятелствената част на НП, а именно, че лицето управлява МПС, като не е
изпълнил задълженията си по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП. Такова нарушение
действително е било извършено от жалбоподателя, но описание на същото, както в
АУАН, така и в НП липсва.
Отделно
от изложеното, нито в АУАН, нито в НП, не е посочен номер или други
индивидуализиращи белези на фиш, или наказателно постановление, влезли в сила, глобите
по които не са били заплатени от страна на жалбоподателя.
Констатираното
разминаване между посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка свързана с
описание на нарушението и обстоятелствата при които същото е било извършено,
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т 5 от ЗАНН и води до
невъзможност на нарушителя да прецени конкретно с каква скорост се е движил,
каква е наказуемата скорост и изобщо обстоятелствата при които е било извършено
вмененото му във вина нарушение. С това е нарушено правото му на защита, което
го квалифицира, като съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност
за ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето
жалбоподател.
Ето
защо обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
подлежащо на отмяна.
С оглед на горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1204-002628 от 15.11.2017г. на Началник група в Сектор ПП
към ОДМВР С., с което на А.Г.Г., с ЕГН **********,***, за
нарушение на чл. 157 ал. 8 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. ОБЛАСТ в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: