Присъда по дело №978/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 23
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20213630200978
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Шумен, 11.***.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ф. Д. А.
и прокурора Кирил Киряков
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Наказателно дело от
общ характер № 20213630200978 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ТР. ЗДР. АТ. с ЕГН **********, роден на *.***.****г. в гр.
***** с постоянен адрес в гр. Шумен, български гражданин, с основно образование, не
работи, неженен, осъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.02.2021г. в гр. Шумен, по бул.
„Симеон Велики“ до пл. „Оборище“ управлявал МПС-лек автомобил, марка „Опел Вектра“
с рег. № Н 8223 ВА, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП № 20-1729-000259 от
29.06.2020г. на РУ-Шумен, влязло в законна сила на 07.07.2020г., поради което и на
основание чл.343 В, ал.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на 3 /три/ години
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и „ГЛОБА“ в размер на 1200 лв.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
ПРИЗНАВА подсъдимия ТР. ЗДР. АТ. с ЕГН **********, роден на *.***.****г. в
гр. ***** с постоянен адрес в гр. Шумен, български гражданин, с основно образование, не
работи, неженен, осъждан ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.02.2021г. в гр. Шумен, по бул.
„Симеон Велики“ до пл. „Оборище“ противозаконно пречил на орган на властта – младши
автоконтрольор I в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
1
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР –
Шумен ИВ. ПЛ. СТ., младши автоконтрольор I в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Шумен Р. Н. Н. и младши автоконтрольор II в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Шумен СТ. КР. СТ. – да
изпълняват задълженията си, да извършат проверка по чл. 165 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата: „Определени от министъра на вътрешните работи служби
контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението,
техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверка по
безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост;“ и чл. 165 ал.2 т.1 от Закона за
движение по пътищата: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби: Имат право да спират пътните превозни средства,
да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както
и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз и
със заплащането на таксата по чл. ***, ал.1 т.1 от Закона за пътищата;“ – на водача на л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № Н 8238 ВА, като ускорил скоростта на движението и не спрял
управлявания от него лек автомобил при подаден сигнал със стоп-палка, за да избегне
проверката, поради което и на основание чл. 270 ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на
3 /три/ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
На основание чл.23ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия ТР. ЗДР. АТ. едно общо
наказание от така наложените, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три /
години.
На основание чл. 23 ал.3 от НК, присъединява към така наложеното наказание и
наказанието „глоба“ в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
Вещественото доказателства – диск с видеозаписи остава прикрепено по делото на
стр. 57 от досъдебното производство.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Шуменския окръжен съд.

2

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

На 09.06.2021г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 84/2021г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу ТР. ЗДР. АТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Шумен, за
извършени от него престъпления от общ характер наказуеми по чл.343в ал.2 и по чл. 270
ал.1 от НК В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, 1. Че на 27.02.2021г. в
гр. Шумен, по бул. „Симеон Велики“ до пл. „Оборище“ управлявал МПС-лек автомобил,
марка „Опел Вектра“ с рег. № Н 8223 ВА, без свидетелство за управление на моторно
превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП
№ 20-1729-000259 от 29.06.2020г. на РУ-Шумен, влязло в законна сила на 07.07.2020г. 2. Че
противозаконно пречил на орган на властта – младши автоконтрольор I в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Шумен ИВ. ПЛ. СТ., младши
автоконтрольор I в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-
Шумен Р. Н. Н. и младши автоконтрольор II в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР- Шумен СТ. КР. СТ. – да изпълняват задълженията си, да
извършат проверка по чл. 165 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата: „Определени от
министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение
от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да
извършат проверка по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост;“ и чл. 165
ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата: „При изпълнение на функциите си по този
закон определените от министъра на вътрешните работи служби: Имат право да спират
пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно
средство и с извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл. 10, ал.1 т.1 от Закона
за пътищата;“ – на водача на л.а. „Опел Вектра“ с рег. № Н 8238 ВА, като ускорил скоростта
на движението и не спрял управлявания от него лек автомобил при подаден сигнал със стоп-
палка, за да избегне проверката,
С разпореждане от 10.06.2021г. подсъдимия А. е предаден на съд за възведените в
обвинителният акт обвинения и е насрочено разпоредително заседание за решаване на
въпросите по чл. 248 ал.1 от НК. На разпоредителното заседание подсъдимият пожела
делото да се гледа по общия ред.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатите обвинения,
като за първото предлага да бъде наложено наказанието “лишаване от свобода” от НК в
размер на три години, плюс наказанието „глоба“ в размер на 1200 лв. Предлага “лишаването
от свобода” да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. За второто извършено
престъпление предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години, което да се търпи при „строг“ режим. На основание 23 ал.1 от НК, предлага да му се
определи общо наказание до размера на по тежкото от тях а именно три години „лишаване
от свобода“ при „строг“ режим. На основание чл. 23 ал.3 от НК към така определеното общо
наказание да се присъедини и наказанието „глоба“ размер на 1200 лв.
Защитника на подсъдимия пледира пред съда за оправдателна присъда и налагане на
административни наказания на подсъдимия в максималния размер. В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава за виновен
в извършването на посочените в обвинителния акт престъпления. В последната си дума
подсъдимия моли да му се наложи парична глоба, като заявява, че няма да се повтори
1
повече.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият А.
живее в гр. Шумен на адрес, който за него не е постоянен, нито пък настоящ. Той
многократно е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер, включително и
пет пъти за извършено от него престъпление по чл. 343в ал.2 от НК. След изтърпяване на
наложените му наказания по влезли в сила присъди, някои от които „лишаване от свобода“ и
неотложени на основание чл. 66 от НК. Съгласно приложената по делото справка за
нарушител /стр.11 от ДП/ от 26.04.2012г. подсъдимият е бил лишен от право да управлява
МПС, като това му право не е възстановено и към настоящия момент. Въпреки това видно
от тази справка той 9 /девет/ пъти е бил санкциониран по ЗДвП с Наказателни
постановления, включително три пъти за управление на МПС без необходимото
свидетелство за това. Глобяван е и шест пъти с фишове. Санкциониран е общо 49 пъти с НП,
като общата сума на наложените глоби е в размер 11 890 /единадесет хиляди осемстотин и
деветдесет лева/, от които глоби не е заплатен нито лев. Общата сума на наложените глоби
по фиш са 400 /четиристотин лева/, които също така не са заплатени.
Въпреки тази стряскаща статистика подсъдимия А. продължавал да си живее с
мисълта, че няма да плаща наложените му глоби и ще управлява МПС, без нужното
свидетелство за това т. е неправоспособен водач.
По този повод, при управление на МПС-во, подсъдимият А. бил наказан за пореден
път по административен ред с Наказателно постановление № 20-1729-000259 от 29.2020г. на
РУ-Шумен. Същото било връчено на подс. А. на 07.07.2020г. и същото е влязло в законна
сила на 15.07.2020г., не както неправилно е посочено в обвинителния акт от прокурора на
07.07.2020г.
Въпреки това на 27.02.2020г. около 10.20 ч. подс. А. управлявал лек автомобил марка
„Опел Вектра“ с рег. № Н 8238 ВА в гр. Шумен по бул. „Симеон Велики“ в посока хотел
„Шумен“. До водача на предната дясна седалка пътувала св. С. Д. Х., с която обвиняемият
живеел на семейни начала.
В района на пътния участък до пл. „Оборище“ се намирал автопатрулен екип от
сектор „ПП“ при ОДМВР – гр. Шумен, който бил на смяна и упражнявал контрол по
безопасност на движението. Това били свидетелите ИВ. ПЛ. СТ., Р. Н. Н. и СТ. КР. СТ.. При
приближаващ лек автомобил свид. И.С. подал сигнал за спиране със стоп палка, но
управлявания от подс. А. автомобил не спрял на подадения му сигнал и подминал
проверяващите, като продължил пътя си в посока ул. „Август Попов“, като ускорил
скоростта си, опитвайки се да избегне проверка съобразно разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 и
ал.2 т.1 от ЗДвП. Това той направил имайки пред вид факта, че не разполага със
свидетелство за управление на МПС и е лишен от това право още преди девет години.
Полицейският екип веднага предприел преследване със служебния патрулен автомобил, като
действията им били заснети с монтираните три камери в автомобила. В района на ул.
„Тодор Икономов“ в близост до кръстовището с ул. „Найден Геров“, подсъдимият А. бил
застигнат от полицейските служители. Подсъдимият преустановил движението си с
автомобила, слязъл от него и се опитал да побегне, но веднага бил последван от свид. С.С. и
малко след това бил застигнат и доведен до автомобила си.
За констатираното на място нарушение по чл. 150 от ЗДвП на А. бил съставен АУАН
серия GА № 365946/27.02.2021г., подписан от същия без възражение.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
обясненията на подс. А. дадени в хода на съдебното следствие. В своите показания той по
2
същество не отрича, че на процесната дата е управлявал автомобила си. Отрича да е видял
вдигната стоп палка, което от своя страна се опровергава от изгледания видеоматериал
приложен по делото. От записа на втората камера ясно се вижда вдигнатата от служителя на
полицията стоп палка и как веднага след това подсъдимия по първата пряка в дясно, се
опитва да избяга и да осуети предстоящата му проверка. Също така съдът не споделя
защитната теза на свид. С.Х. и неговата, че е тръгнал да кара болната си жена до МБАЛ гр.
Шумен. Местото където е бил направен опит да бъде спрян по никакъв начин не попада по
маршрут тръгващ от ул. „Средна гора“ и водещ по най-краткия път до медицинското
заведение, пък и последваща проверка е показала, че двамата не са посещавали болничното
заведение. Съдът не споделя и обясненията му, че от страх е побягнал, понеже изпитвал
страх да не бъде бит. Подсъдимият заявява пред съда, че кара и дава първа помощ, което
въобще не е така и се опровергава от приетия от него маршрут на движение. Въобще
неговите показания, целят да омаловажат случилото се и да предизвикат съжаление, като
липсва каквато и да е критичност към случилото се. Относно показанията на свидетелите
Ив. С., Р. Н. и Ст. С., които точно и ясно описват поведението на подсъдимия. Съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са присъствали по време
на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздават пряко възприетите от тях
факти и обстоятелства. Освен това показанията им са последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства и най внече приобщения
видеоматериал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не
могат да се счита за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
От разпита на свидетелите Я. А. и Ст. Р. се изяснява при какви обстоятелства е връчено НП
№ 20-1729-000259/29.06.2020г. Същите при изпълнение на служебните си задължения на
07.07.2020г. посещават дома в който знаят, че подсъдимият пребивава постоянно. Домът се
намира на ул. „Средна гора“ №3 вх.1, ет.4, ап.5. Макар, че видно от проверка в НБД – стр. 7
от делото, подсъдимият от 18.04.2008г. е с постоянен адрес на ул. „Стара планина“ № 63 и с
настоящ адрес пак същия от 14.08.2009г. Гореспоменатите свидетели знаейки къде живее А.
го потърсили на известния му адрес, при което той се показал от апартамента и след като
разбрал за какво е търсен е отказал да си получи и подпише наказателното постановление за
връчването на което бил търсен. Отказът му бил удостоверен от свид. Р.. За да последва този
отказ от получаване на НП, следва да се анализира защо се е получило така. На 22.06.2020г.
подсъдимия А. е бил спрян за проверка в гр. Шумен ул. „Марица“ при управление на л.а.
„Митцубиши Лансър“ с рег. № Н 8496 ВН, като автомобила е бил собственост на Васил
Василев /стр. 78/ от ДП и му бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 150 от
ЗДвП. На 29.06.2020г. било издадено НП № 20-1729-000259 от 29.06.2020г. на РУ-Шумен.
На 07.07.2020г. свидетелите А. и Р. са се опитали да връчат наказателното постановление,
но А. е отказал да го получи. Подсъдимият прекрасно е съзнавал, какво НП е следвало да
получи и породи тази причина е отказал да го получи. Връчването е станало на 15 ден след
констатиране на нарушението. При предишни пет осъждания за същото престъпление,
наивно звучат обясненията му, че не е бил търсен да му се връчи НП. В настоящия случай,
подсъдимия А. възпрепятства връчването на НП и не може да се говори, че не са изпълнени
изискванията на чл. 58 от ЗАНН, каквато защитна теза развива защитника на подсъдимия и
че това било административно нарушение. Подс. А. в АУАН е посочил постоянния си адрес,
този постоянен адрес е пренесен и в НП, което е трябвало да му се връчи, т.е той съзнателно
се е опитал да предотврати връчването на НП, макар, че посочвайки адрес за връчване и не
пребивавайки на него се изпълняват изискванията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН за неприсъствено
връчване на НП. При всичко споменато по горе, настоящия съдебен състав приема, че НП е
било връчено и е влязло в законна сила, както и последиците които носи от това влизане в
сила. При опита за осуетяване на проверка на 27.02.2020г. А. прекрасно е съзнавал какво ще
3
последва за него и поради тази причина се е опитал да се укрие и осуети предстоящата
проверка, като с това си поведение е реализирал и състава на чл. 270 ал.1 от НК. Така
установената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства. От събраните доказателства безспорно се установиха
престъпленията извършено от подсъдимия А. и посочени в обвинителния акт. Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са:
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, намират се в хармонично единство, водят до
единствено възможния извод, непораждащ никъкво съмнение във вътрешното убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 343в ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият управлява лек автомобил „Опел Вектра“ в
едногодишен срок от лишаването му от това право по административен ред;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
За осъществяване на елементите от състава на чл. 270 ал.1 от НК с действие или
бездействие деецът влияе върху посочените в нормата категория лица - орган на властта по
легалната дефиниция на чл. 93 т.2 от НК, като с поведението си затруднява изпълнението на
служебните им задължения, а престъплението е довършено от момента на съответното
въздействие – с факта на създаване на пречката.
В случая не се спори, че полицейските служители, свидетелите Ив. С., Р. Н. и Ст. С.,
като длъжностни лица от структурата на централната изпълнителна власт (Министерство на
вътрешните работи) с правомощията си по чл. 14 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 от Закона на МВР
(патрулно-постова дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на
движението по пътищата в Република България) и по чл. 30 ал.1 т.2 от Закона за МВР
(контролна дейност по проверка на документи) разполагат с възможността да издават
задължителни предписания на неограничен кръг лица, т.е имат качеството орган на власт по
смисъла на чл. 93 т.2 от НК.
От материалите по делото се установява, че на инкриминираната дата при
осъществяване на задълженията си по чл. 165 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата –
контрол по спазване на правилата за движение от всички участници в движението и
техническата изправност на движещите се по пътя превозни средства – трите служебни лица
са обозначени ясно и от тях е осигурена необходимата видимост, а при спиране на
управлявания от подс. А. автомобил в съответствие с разпоредбата на чл. 64 ал.2 от закона
за МВР от свид. И.С. е извършено действие, чийто смисъл е разбираем за лицето за което се
отнася – със стоп-палка в едната ръка е подаден недвусмислен сигнал на подсъдимия да
преустанови движението на колата, а с другата ръка му е посочено мястото където това да
стане.
От своя страна последващото поведение на подс. А. сочи на активно препятстване на
4
органите на власт да изпълнят служебните си задължения по рутинна проверка на МПС и
водачите им – подсъдимият не само не изпълнява разпореждането да спре, но рязко
увеличава скоростта на управляваната от него кола, като веднага завива надясно, с което
прави опит да избяга от полицаите, след което напуска управлявания от него автомобил
отново опитва да се укрие.
С оглед на горното, съдът намира, че с неправомерните си действия Т.А. не просто
извършва нарушение на чл. 103 от ЗДвП – да не спре на посочено от представителя на
службата за контрол място при подаден сигнал, а осъществява елементите на състава на
престъплението по чл. 270 ал.1 от НК.
По изложеното и при така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по чл. 270 ал.1 от НК, тъй като на 27.02.2020г. в гр.
Шумен противозаконно пречи на орган на властта - свидетелите Ив. С., Р. Н. и Ст. С. – и
тримата служители в РУ МВР гр. Шумен при работа по безопасност на движението и
спиране и извършване на проверка на МПС и лице да изпълнят задълженията си по чл. 165
ал.1 т.1 от ЗДвП (да контролират спазването на правилата за движение от всички участници
в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства)
– като водач на моторно превозно средство лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Н 8223
ВА при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец извършване на проверка от
органите за контрол не спира, а осуетява извършването на проверката чрез обективно
бягство и отказ да изпълни нареждания на полицейските органи.
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с контрола по
осъществяването им;
* от обективна страна с престъпното си действие подсъдимият реализира
обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
тъй като с активно бягство от полицейската проверка при възприет от него годен и
разбираем сигнал да спре пречи на служителите на реда да изпълнят задълженията си по
проверка на МПС и водачите им;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и
с целени и настъпили обществено опасни последици, обективирани с рязкото увеличаване
на скоростта на автомобила и завиване веднага в дясно, предизвикало последващото
преследване – той съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда
настъпването на обществено опасните му последици.
Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи ниската
правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се във
възпрепятстване на органите на изпълнителната власт да упражнят възложени по закон
функции, както и несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на
движението по пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност
на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността
му, данните за семейното му положение, както и подбудите за извършване на
престъплението.
* смекчаващите вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
* отегчаващи вината обстоятелства – многобройни осъждания, демонстриране на
5
чувства за безнаказаност и пренебрежение към законите в страната, самият подсъдим е
нагледен пример за арогантно отношение към установения правов ред;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А. като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, при прилагане на
разпоредбата на чл. 343в ал.2 от НК, а именно: За престъпление по чл. 343в ал.2 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” от една до три години и глоба в размер от 500
до 1200 лева. Предвид на това, съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното
от подсъдимия ще бъде определяне на наказание “лишаване от свобода“ в размер на
максималния срок предвиден от закона, а именно 3 години, както и комулативното
наказание „глоба“ в размер на 1200 лв. така наложеното наказание следва да се изтърпи при
общ режим. Съдът не намира основания да падне под максимално предвиденото наказание.
За второто извършено престъпление наказанието също така следва да се наложи при
условията на чл.54 от НК, при прилагане на разпоредбата на чл. 270 ал.1 от НК, а именно:
За престъпление по чл. 270 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до три
години или глоба в размер от 500 до 2000 лева. Предвид на това, съдът, намира, че
справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание
“лишаване от свобода“ в размер на 3 години, като така наложеното наказание следва да се
изтърпи при първоначален лек режим. При налагането на това наказание съдът, също така
не намира основания за прилагането му под максимално предвидения срок.
При така определените наказания следва да се приложи чл. 23 ал.1 от НК, като съдът
определи по тежкото от двете, а именно 3 години „лишаване от свобода“ при първоначален
общ режим. На основание чл. 23 ал.3 от НК съдът присъедини към така наложеното общо
наказание и наложеното наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева.
Така определения размер на наказаниятя, съдът счита за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящ
да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни