Р Е Ш Е
Н И Е № 260007
гр.Пловдив,
05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2595/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С.
срещу решение № 260400/16.09.2020г.
по гр.д. № 1175/2020г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с., с което е осъдена
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.
София да заплати на Й.М.К. с ЕГН **********, сумата от общо 1644,25 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 228 часа
за периода от 25.01.2017 г. до 25.01.2020 г., получени в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер
от общо 224,99 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 25.01.2020 г.
Решението
се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът неправилно е
прилагал КТ, а не специалните норми на ЗМВР и подзаконовите му Наредби за
организиране, отчитане и компенсиране на работното време на служителите на МВР.
Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на
разноските, ако жалбата не се уважи.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от Й.К.. С него жалбата се намира за
неоснователна. Иска се потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски
по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Безспорно доказано е по делото,
че за процесния
период от 25.01.2017г. до 25.01.2020г., ищецът Й.К. е заемал длъжността „**** във
втора РС „Пожарна безопасност и защита
на населението“ Пловдив към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
МВР. От ССЕ се установява, че за горния период ищецът е положил 1594 часа нощен
труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че
положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на
228 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 1644,25 лв. и
обезщетение за забава от 224,99 лв.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че решението неправилно
прилага действащата законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата
на МВР, като следва да се прилата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година, която
урежда реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време на
служителите в МВР, а тя не е приложена и липсва поставянето в неравностойно
положение на групата служители служители на МВР.
РС Пловдив законосъобразно приема,
че за процесния
период, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал. 9 и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния
период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези
наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. РС Пловдив правилно приема, че в наредбата, издадена по чл.187 ал. 9 ЗМВР,
не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР
препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Прието е че посочения в чл.9 ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява
числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип на обезщетение.
Законосъобразно е виждането на
първата инстанция, че отчитането
на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на
труда. Според чл.188 ал.2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Прието е че под специална закрила по смисъла на чл.188
ал.2 ЗМВР следва да се разбират нормите
на Кодекса на труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В
наредбата, издадена по чл.187 ал.9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане
на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на
законодателна техника. Поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на
въззиваемия Й.К. следва да се присъдят
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в размер
на сумата 450 лв. за адвокатски хонорар /л.13/. Възражението за прекомерност на
размера на адвокатския хонорар е неоснователно, защото същият е твърде близо до
минимума на предвиденото.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260400/16.09.2020г. по
гр.д. № 1175/2020г., на Районен съд – Пловдив ХV гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР да заплати на Й.М.К. с ЕГН **********
сумата от 450 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.