№ 120
гр. Асеновград, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Административно
наказателно дело № 20225310200277 по описа за 2022 година
Производство по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 22 – 0239 -000401 от 19.04.2022г. на Началника на РУ на МВР –
Асеновград, с което на С. Х. К., ЕГН – ********** с адрес: с.М., ул.“Ц.“ № 8, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева – сто лева, за нарушение по чл. 162,ал.1
от ЗДвП и Глоба“ в размер на 20 лева – двадесет лева, за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
По същество :
Страните, редовно призовани в съдебно заседание, не изпащат процесуални представители.
В депозираната от адвокат И. К. жалба срещу Н се иска неговата отмяна на обжалваното
НП като постановено при сочени съществени процесуални нарушения и като незаконосъобразно.
Иска се присъждане на разноски. Прави се възражение за разноски в прекомерен размер, на
насрещната страна.
В депозираното от въззиваемата страна становище се иска потвърждаването на
обжалваното НП като постановено при спазване на административно – производствените правила
и като законосъобразно. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
По процедурата:
АУАН № 401 от 14.03.2022г. е съставен за нарушение, сочено за извършено на същия ден,
а НП за него е издадено на 19.04.2022г., с което съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Налице е компетентност както на актосъставителя, така и на издателя на обжалваното НП,
съгласно чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗАНН и Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел очевидец на
извършените административни нарушения.. АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН
реквизити.
Това обаче не е релевантно за обжалваното НП. Това е така, тъй като съгласно чл. 57, ал.3
от ЗАНН, нарушителят се уведомява с наказателното постановление и за правата му по чл. 79б от
1
ЗАНН.С обжалваното НП , въпреки, че тази норма е влязла в сила както към момента на
извършване на вменените адм.нарушения, така и към момента на издаване на обжалваното НП, то
това не е част от съдържанието на обжалваното НП, при императивния характер на нормата на чл.
57, ал.3 от ЗАНН. С това съществено е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателят е
лишен от възможността при неоспорване на вменените с обжалваното НП адм.нарушения, да
заплати доста по – нисък размер глоба, поради което и по този начин, правото му на защита чрез
намаляване на административната тежест за вменените адм.нарушения чрез заплащане на по –
ниска глоба поради тяхното не оспорване, представлява по своя характер съществено процесуално
нарушение, поради което и на това основани, обжалваното НП следва да бъде отменено.
За пълнота на съдебното решение, делото се разгледа и по същество.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна, съдът намери за установено следното:
Полицейският служител Д. Г. З. на 14.03.2022г. бил автопатрул на територията на
Асеновград, ведно с колегата си Пламен Иванов, когато около 02:00 часа на квартал Зъбчето, на
стоянката за такситата, спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № РВ
****РТ- чужда собственост, управляван от жалбоподателя С. Х. К., който представил свидетелство
за управление на МПС издадено от държава, която не е член на ЕС и не е страна по Европейското
икономическо пространство – Великобритания, с което е управлявал повече от три месеца от
датата на влизането му в Република България – 19.11.2021г., което е било установено при справка
с ОДЧ. Освен това полицейските служители констатирали, че автомобилът не е преминал ГТП в
определения за това срок – 14.03.2021г.
За тези нарушения бил съставен акт за установяване на адм.нарушение, въз основа на
който било издадено и обжалваното НП.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на
свидетеля Д. З., които кредитира като логични, последователни и незаинтересовани, както и като
подкрепени от писмените доказателства по делото, които, като надлежно приобщени и
достоверни, кредитира, а именно: справка за пътуване на лице – български гражданин, Заповед №
8121з – 1632 от 02.12.2021г., справка за нарушител.
От правна страна:
При така приетите за установени факти по делото, от правна страна, съдът намери
следното:
Съгласно чл. 147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета
и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства
на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост,
ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.
При задължение за действие, разписано в тази правна норма, е налице бездействие, с което същата е нарушена и
така от обективна страна е бил осъществен фактически състав на вмененото по чл. 147, ал.1 от ЗДвП административно
нарушение. От субективна страна това е сторено при съставомерна непредпазливост. Предвид на това, вмененото
адм.нарушение е осъществено както от обективна, така и от субективна страна, за което зконосъобразно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.Наложената за това адм.нарушение
Глоба в размер на 20 лева е законосъобразно определена, съгласно нормата на чл. 185 от ЗДвП.
Предвид на това, че това адм. нарушение е на просто извършване, то законосъобразна се явява преценката за
липса на маловажност на случая.
Съгласно чл. 162, ал.1 от ЗДвП, Чл. 162 Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Жалбоподателят е влязъл на територията на страната на 19.11.2021тг., поради което и тези
три месеца, влизайки от Великобритания и позволено по закон управление на МПС с шофьорска
книжка, издадена от Великобритания, са изтекли към момента на проверката – 14.03.2022г.,
поради което и при задължение за бездействие след изтичане на трите месеца, е налице забранено
2
действие, с което от обективна страна, жалбоподателят е нарушил материалния закон – чл. 162,
ал.1 от ЗДвП. От субективна страна това е сторено по съставомерна непредпазливост, поради
което и е налице осъществен както от обективна, така и от субективна страна, състав на вмененото
по чл. 162, ал.1 от ЗДвП адм. нарушение.
Преценката за липса на маловажност на случая е законосъобразна, предвид на това, че това
нарушение е на просто извършване и не разкрива белези на по – ниска степен на засягане на
охраняваните обществени отношения. Наложената глоба за това адм.нарушение в размер на 100
лева е наложена в минималния законово предвиден размер за това адм.нарушение, като
законосъобразно са били отчетени смегчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, обжалваното НП следва да бъде
отменено.
По разноските:
Предвид отмяната на обжалваното НП, то въззиваемата страна като разпоредител с
бюджетни средства – ОД на МВР – Пловдив, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр.чл. 143 от
АПК, следва да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева възнаграждение за адвокат, която
съдът не намери за завишена, предвид минималния такъв по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения в размер на 300 лева, за административни дела, тъй като адвокат К. се е срещал с
клиента, обсъждал е казуса, проучвал е делото, правил е правни проучвания, поради което и това
са множество часове работа, което не дава основание да се уважи направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Освен това, българският манталитет за това, че
интелектуалният труд не струва нищо и работата на частни начала не е престижна, тъй като не
упражнява власт, са останки от минало на голяма част от българските граждани, които са
изповядвали определена идеология, която обаче е доказала своята неадекватност и непригодност.
Промяната на мисленето обаче изисква стотици години и се натъкваме на този социален за тази
държава феномен за мислене от преди 70- години в условия, които го изключват и го правят
неадекватен.
Хонорарът е заплатен и се дължи в посочения размер.
С оглед горното и основание чл. 63, ал.1 от НПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 22 – 0239 -000401 от 19.04.2022г. на Началника на РУ на МВР –
Асеновград, с което на С. Х. К., ЕГН – ********** с адрес: с.М., ул.“Ц.“ № 8, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева – сто лева и за нарушение по чл. 162,ал.1
от ЗДвП и Глоба“ в размер на 20 лева – двадесет лева, за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
На основание чл. 63д от ЗАНН вр.чл. 143 от АПК, ОСЪЖДА ОД на МВР – Асеновград, да
заплати на С. Х. К., ЕГН – ********** с адрес: с.М., ул.“Ц.“ № 8, сумата от 400 лева, хонорар за
адвокат.
Решението да се съобщи на жалбоподателя, на адвокат И. К. и на въззиваемата страна.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на глава 12
от АК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14 – дневен срок от неговото съобщаване
на страните, чрез Районен съд – Асеновград, пред Административен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
3