О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 202
гр. Варна, 27.04.2020г.
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 153 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
въззивна жалба, подадена от „СМ БГ Консулт” ЕООД, гр. Варна, представлявано по
пълномощие от адв. Д. Я. ***, насочена против решение № 1334/15.11.19г.,
поправено с решение № 197/13.02.20г., постановени по гр.д. № 2627/18г. на
ОС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на „ИНТЕЙК” ЕООД, гр. Варна в
качеството му на частен правоприемник на адв. К.Д.Т., сумата в размер на
28 000 лв., представляваща част от дължимо възнаграждение по сключен
договор за правна защита и съдействие от 30.10.17г. на стойност 181 500
лв., предявен като частичен иск от сумата
от 181 500 лв., както и сумата от 4 280лв., представляващи разноски
по делото. Решението е постановено при участието на К.Д.Т. в качеството му на
трето лице-помагач на страната на ищеца „ИНТЕЙК” ЕООД. Счита се, че решението е
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че съдът неправилно е разпределил тежестта за доказване на факта на
изпълнението на цитирания договор от 30.10.17г., която е върху довереника. В
тази връзка се сочи, че липсват твърдения на ищеца, в които да е конкретизирано
колко на брой, какви документи, на каква стойност и в полза на кои лица по
сключения договор са били изготвени от адвоката, за да се обоснове изпълнение
на възложената му поръчка. Това от една страна е лишило ответника да ангажира
доказателства, които да опровергаят такива твърдения, а от друга страна е
довело до необоснованото становище на съда, че от съдържанието на самия договор
може да се направи извода, че поръчката е била изпълнена. В тази връзка е
отправено искане до настоящия съд да се укаже на ищеца да конкретизира исковата
си претенция като уточни дали се твърди, че ответното дружество е ползвало
адвокатски услуги по процесния договор и ако се твърди – да се конкретизират по
вид, брой, дата и материален интерес изготвените в полза на ответника
документи, обективиращи двустранни сделки, както и качеството на ответника по
тях; на какво основание се твърди възникване на пасивна солидарност за
вземането на частния праводател на ищеца – дали се твърди, че изготвените книжа
в изпълнение на договора се ползват едновременно от ответника и от другите
клиенти по този договор.
Отделно от това не е било изяснено по делото
каква е връзката между „СМ БГ” ЕООД и
„СМ БГ Консулт” ЕООД, за да се приемат за относими представените от ищеца
списъци на дела, по които страна е било първото от двете дружества. В тази
връзка е отправено искане до настоящия съд да изключи от доказателствения
материал по делото представения от ищеца списък със съдебни производства,
водени от трето, неучастващо в спора лице „СМ БГ” ЕООД, като неотносимо
доказателство.
Счита се, че първоинстанционният съд в
нарушение на нормата на чл. 176, ал. 1 от ГПК е указал на ответника да
редактира въпросите, които са били отправени към третото лице-помагач на ищеца.
Поради тази причина се отправя искане въззивният съд повторно да допусне
въпросите към подпомагащата ищеца страна, в редакцията им, сходна на тази в
молбата с вх. № 29112/03.10.19г.
В нарушение на съдопроизводствените правила
по делото е бил приет като доказателство неподписан и без посочен негов издател
списък с имена на лица и адреси, за които се твърди, че са абонати на
„Енерго-Про Продажби” АД. За този списък е било открито производство по
оспорване на истинността му, по която обаче съдът не се е произнесъл. В тази
връзка е отправено искане да се открие/продължи производството по оспорване на
този частен документ.
Поддържа се и въведеното пред първата
инстанция възражение, че договорът от 30.10.17г. е изготвен единствено за
нуждите на настоящото производство, изписан с текст, който не отговаря на
волята на ответника и е датиран с невярна дата. В тази връзка са повторени
релевираните с отговора на исковата молба твърдения и съображения, като се
излага, че се поддържат и понастоящем. В тази връзка е отправено искане
въззивният съд да отмени определението на първоинстанционния, с което процесния
договор от 30.10.17г. е приет за истински и да се постанови друго, с което да
се приеме документа за неистински с оглед покритата от ответника тежест на
доказване.
Акцентира се и на неправилни изводи на съда
при анализа на показанията на А., тъй като неправилно е възприел фактите,
свързани с оттеглянето на пълномощията, дадени на адв. Кр. Т. по т.д. №
762/15г. на ВОС, което е станало с изявление на П.К. на 05.10.15г. В тази
връзка е отправено искане до настоящия съд да извърши служебна справка на
материалите по приложеното като доказателство т.д. № 762/15г. на ВОС.
Изложени са подробни съображения по
съществото на спора като се поддържа становището, изразено и пред първата
инстанция – за липсата на уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
цесия, предвид предхождащата на уведомлението дата спрямо датата на договора за
цесия; относно преценката на показанията на свидетелите Ганчев и Ганчева, които
са били заинтересовани в полза на ищеца и на третото лице-помагач /в тази
връзка е добавено още, че „има и данни, че върху нея е оказвано влияние от
страна на представител на ищеца”/; относно преценката на показанията на св. С., който е посочил нещо различно от
възприетото от съда; относно валидността на договора от 30.10.17г. предвид
възлагането за изпълнение на един незаконосъобразен мандат и в тази връзка на
нарушението на конкретно посочени норми от Етичния кодекс на адвоката и на
ЗАдв.; липсата на обсъждане на аргументите, извлечени от ЗДДС, както и от доказателствата
за влошените отношения между адв. Т. и П.К. към датата 30.10.17г.
Отправено е и доказателствено искане на осн.
чл. 156, ал. 2 от ГПК и с оглед на нововъзникнало обстоятелство, да се допусне нов
разпит на св. Ганчева в условията на призоваване, за да се установи, че същата
е била склонявана да твърди неверни неща по настоящото дело. Сочи се, че това
твърдение на посоченото лице е било заявено от нея при размяната на книжа по
висящо гр.д. № 9164/19г. на ВРС, ХІ с-в.
Въз основа на всичко гореизложено се
претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„ИНТЕЙК” ЕООД, гр. Варна, представлявано от своя управител. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение предвид неоснователността на подадената
въззивна жалба и присъждане на разноските по делото. Счита се, че при правилно
разпределение на доказателствената тежест, съдът правилно е установил и фактическата
обстановка по делото, въз основа на която е формирал и съответните правни
изводи, които страната напълно споделя. Счита се, че липсват допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допуснатите към
третото лице-помагач въпроси, както и във връзка с преценката на неподписания
списък с имена и адреси на абонати на „Енерго Про Продажби” АД, както и относно
извода, че оспорването на истинността на процесния договор за правна помощ е
неуспешно. Споделят се и изводите на съда относно преценката на показанията на
св. А. Относно уведомяването на ответника за извършената в полза на ищеца цесия
на процесното вземане, то се сочи, че такова уведомяване следва да се приеме,
че е станало най-късно с получаването на книжата по настоящото дело. Счита се
за недопустимо и неоснователно искането за преразпит на свидетелката Г., тъй като от една страна не се сочат
фактите, които ще се установяват с допълнителните ѝ показания, а от друга
страна - евентуално релевирани нейни твърдения по дело, по която тя е страна,
са част от правото ѝ на защита и не се свързват с носенето на наказателна
отговорност, каквато е предвидена за лъжесвидетелстване. Препраща се изцяло към
становището на ищеца, изразено в писмената защита, депозирана пред
първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок
от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при
наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
Настоящият състав на съда намира, че не е
налице нередовност на исковата молба, за да
е необходимо оставянето ѝ без движение с указания за навеждане от ищеца
на твърденията по фактите, описани в т. І от доказателствените искания на
въззивната жалба. Това е така, защото в исковата молба е наведено твърдение, че
във връзка със свършената от адв. Т. работа, дружеството „СМ БГ“ ЕООД е завело
множество дела срещу енергодоставчика, които впоследствие са цедирани на
ответното дружество „СМ БГ Консулт“ ЕООД /л. 3/. Освен това в първото по делото
с.з. процесуалният представител на ищеца е релевирал твърдение, че изпълнение
на договора от 30.10.17г. е станало чрез изготвената Спогодба-анекс от
23.12.14г., ведно с Приложение № 1 към същата, които на осн. чл. 192 от ГПК са
били изискани от третото неучастващо към него момент лице адв. Т.. Освен това
претенцията по делото е отправена към един от възложителите, за които е било
вписано в договора от 30.10.17г., че са солидарно задължени на осн. чл. 121 от ЗЗД.
Наред с горното обаче настоящият състав на
съда установи, че изисканите от ищеца по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК
документи от адв. Т., които са били депозирани с молби съответно с вх. №№
7946/13.03.19г., 10935/08.04.19г. и 11116/09.04.16г. /находящи се в отделна
бяла папка/, са били докладвани в с.з. на 10.07.19г., но приемането им е било
отложено за следващото открито с.з. с оглед осигуряването на възможността
процесуалния представител на ответника да се запознае с тях. В срок до
следващото с.з. ответникът не е изразил становище по същите, а в проведеното
открито с.з. на 23.10.19г., което е било и последно по делото, съдът не се е
произнесъл по тяхното приобщаване. Поради това на въззиваемата страна /ищец по
делото/ следва да се даде възможност в 1-седмичен срок от уведомлението да
направи изявление дали поддържа искането си за приобщаването като доказателства
на представените с посочените по-горе молби документи.
Преценката за относимостта на събрано от
първоинстанционния съд доказателство /представен от ищеца списък със съдебни
производства, водени от „СМ БГ“ ЕООД/ ще се извърши от въззивния съд при
обсъждане на доказателствения материал по делото с акта си по съществото на
спора, поради което и искането за изключването му от доказателствения материал
следва да се остави без уважение.
Като неоснователно съдът преценява и искането
за изискване на обясненя от третото лице-помагач на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК. Това е така, защото не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК -
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, каквото се поддържа
във въззивната жалба. В тази връзка съдът съобрази, че въпреки неизпълнението
на указанието на първоинстанционния съд към страната да формулира въпросите си
в молбата от 03.10.19г. по начин, че да може да се приложи правната последица
на чл. 176, ал. 3 от ГПК при липсата на отговори или даването на неясни и
уклончиви такива, съдът е допуснал въпросите, формулирани в молбата на
ответника от 09.10.19г. На тези въпроси подпомагащата страна е отговорило в
с.з. на 23.10.19г., а допълнителни въпроси към нея не са били отправяни, както
и изобщо не са отправени други доказателствени искания от страните. Поради това
искането следва да се остави без уважение.
На следващо място следва да се посочи, че
оспорване автентичността на неподписан /без посочен автор/ документ, не може да
бъде осъществено. Поради това и е неоснователно искането въззивният съд да
открие производство по оспорване на списък, представен с исковата молба и
приложен на л. 12-37 от делото на ВОС. Относно откритото от първоинстанционния
съд производство по оспорване автентичността на това доказателство, съдът ще се
произнесе с акта си по съществото на делото.
По същия начин съдът ще се произнесе и във
връзка с откритото производство по оспорване верността на съдържанието на
договора за правна защита и съдействие от 30.10.17г. Поради това и искането за
отмяна на определение на първоинстанционния съд, с което този договор е обявен
за истински, следва да се остави без уважение.
Поради липсата на представени доказателства
за новоузнати обстоятелства /макар и да се твърди, че те са закрепени върху
новосъздадени документи по посочено дело на ВРС/, подкрепящи твърдението за
оказвано влияние върху св. Ганчева от страна на представители на ищеца да
твърди неверни неща в настоящото производство /поддържайки данни за изпълнение
на изпълнителя по договора от 30.10.17г./, искането за разпит на св. Г. за това обстоятелство следва да се остави
без уважение.
Насрочването на делото в открито с.з. следва
да се отложи до отмяната на извънредното положение в страната, установено на
13.03.20г. и продължено понастоящем до 13.05.20г. с решения на Народното
събрание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивника
за оставяне без движение на исковата молба, ведно с даването на указания на ищеца за навеждане на твърденията
по фактите, описани в т. І от доказателствените искания на въззивната жалба.
УКАЗВА на въззиваемото дружество “ИНТЕЙК“ ЕООД /то и ищец в исковото
производство/ в 1-седмичен срок от
съобщението, с препис за насрещната страна, да направи изявление дали поддържа искането си за приобщаването
като доказателства на изисканите по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК документи от
адв. К.Д.Т., които са били представените с депозирани пред ВОС молби съответно
с вх. №№ 7946/13.03.19г., 10935/08.04.19г. и 11116/09.04.16г. /находящи се в
отделна бяла папка/.
При неизпълнение в срок съдът ще приеме, че
не се поддържа искането за тяхното приобщаване към доказателствения материал по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника:
- за изключване от доказателствения материал
по делото на представен от ищеца списък със съдебни производства, водени от „СМ
БГ“ ЕООД;
- за изискване по реда на чл. 176 от ГПК от
подпомагащата страна К.Д.Т. да даде обяснения чрез отговори на формулираните в
т. ІІІ от доказателствените искания на въззивната жалба въпроси;
- за откриване/продължаване на производството
по оспорване на частен документ – списък, приложен на л. 12-37 от делото на
ВОС;
- за отмяна на определение на ВОС, с което
договор за правна защита и съдействие от 30.10.17г. е обявен за истински и за
обявяването му за неистински;
- за допускане разпита на свидетелката
Геновева К. Ганчева за установяване на обстоятелството, че е била склонявана от
представители на ищеца да твърди в показанията си пред първоинстанционния съд
неверни неща във връзка с изпълнението на договора от 30.10.17г.;
ОТЛАГА
насрочването на делото в открито съдебно заседание до отмяната на извънредното положение в
страната, установено на 13.03.20г. и продължено до 13.05.20г. с решения на
Народното събрание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: