ПРОТОКОЛ
№ 223
гр. Девин, 10.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева
Административно наказателно дело № 20245410200074 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят С. Д. Б., р. пр. не се явява, за него адв. Е. С., р.
уп. от по-рано.
Въззиваемият Началник група в РУ – Девин към ОД на МВР -
Смолян, р. пр. не изпраща представител.
За Териториално отделение – Девин към Районна прокуратура –
Смолян, р. пр. прокурор не се явява.
Адв. С.: Няма процесуална пречка, моля да се даде ход на делото.
Съдът,
О п р е д е л и :
Дава ход на делото.
Приема и прочита представените писмени доказателства, както
следва: писмо УРИ 252000-6842/12.11.2024г. на РУ – Девин към ОД на МВР –
Смолян, с приложени АУАН № 236, серия GA бл. № 1016091/19.04.2024г.,
снимков материал – 1 бр. докладна записка № 252р-5972/25.04.2024г. и
мотивирана резолюция № 24-0252-М000022/29.04.2024г., писмо изх. № 11-03-
1
28-1/15.11.2024г. от община Девин
Адв. С.: Уважаема Госпожо Съдия, моля да приемете
допълнително доказателства - направени снимки от мен, където е поставен
пътния знак, от които е видно, че пътния знак не е поставен на височината
предвидена в Наредбата за сигнализация с пътни знаци и маркировка и по
този начин не се вижда от участниците в движението. Представям два броя
снимки, като от тях е видно, че има паркиран автомобил, собственост на човек
от едната къща, който винаги си го спира там. Знакът не може да се види, тъй
като не е поставен на необходимата височина предвидена от Наредбата за
сигнализация с пътни знаци и маркировка. Представям и моля да приемете
извлечение от сайта на Областна администрация - *** със списък на
общинските пътища, от което е видно въпросния път *** кои участъци касае.
Няма да соча други доказателства. Считам, че делото е изяснено. Да се даде
ход по същество.
Съдът,
О п р е д е л и :
Приема и прилага представените в днешно съдебно заседание
два броя снимки на поставения пътен знак и извлечение от сайта на Областна
администрация - *** със списък на общинските пътища.
Съдът прие делото за изяснено от фактическа страна и затова,
О п р е д е л и :
Приключва съдебното следствие.
Дава ход на съдебните прения.
Адв. С.: Уважаема Госпожо Съдия, моля да отмените процесното
Наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно по
следните съображения. На първо място процесното Наказателно
постановление не съдържа всички реквизити относно точното и ясно
описание на нарушението, което е съществено процесуално нарушение. В
процесното Наказателно постановление, както и в акта за установяване на
административно нарушение на доверителя ми, му е вменено нарушение, че в
град *** по път ***, минаващ през населеното място на 2 км + 700 м при
издадена забрана със Заповед в периода от 01.04.2024 до 30.11.2024 г. от ***
водача е нарушил забранителен знак „В 5“, при което му е вменено нарушение
2
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Видно от представения списък на общинските пътища е,
че въпросния път към община *** - път *** има няколко разклонения. Едното
е до път ***, другото е връзка с републиканска пътна мрежа път ***, който е
пътя касаещ *** област. Другият касае друго населено място, като границата е
***, община *** и другия път град *** - третокласен път ***. В процесното
Наказателно постановление не е посочено, а е следвало да бъде сложена
наклонена черта път ***, за да стане ясно кой участък касае забраната със
Заповед на ***, което е съществено процесуално нарушение. Отделно от това
в Заповедта на *** е посочено, че се налага временна забрана на път *** и от
долу е ***, като от самата заповед също не става ясно кой е пътния участък, на
който се налага забраната. Това е в посочената Заповед № *** г., което е
съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на
санкционираното лице да разбере коя забрана е нарушил, тъй като не се
установява точно къде е бил поставен този знак, от кого е бил поставен, при
какви обстоятелства е бил поставен и съответно кой пътен участък касае, при
което неспазването му съставлява нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП. На
следващо място има второ съществено процесуално нарушение в самото
наказателно постановление. Видно от словесното описание на нарушението,
че при доверителя ми е управлявал МПС, посочено кое, след знак „В – 5“
забраняващ влизането на автомобили с ремаркета и полуремаркета при
издадена временна забрана със заповед в периода. Липсва коя е заповедта,
както и номера на заповедта, така и от коя дата е. За същият участък има три
издадени заповеди за различните години. Има издадена Заповед № ***, има
издадена Заповед № *** и последната Заповед, която е представена по
настоящата преписка, а именно № ***, но нито в акта, нито в наказателното
постановление е посочен административния акт, с който е въведена времената
забрана, което също е съществено процесуално нарушение. В тази насока ще
представя на съда Решение № *** на РС – ***, Решение № *** на
Административен съд – ***. Отделно от това представям и и други решения с
аргументи, които също ще цитирам, а именно поставения знак е бил поставен
при една незаконосъобразна процедура. В процесният участък е била въведена
забрана, не по надлежния ред. Видно от писмото на община *** с изх. № ***
е, че няма изготвен протокол за поставяне на знака на Общинска комисия по
безопасност на движение по пътищата и не е изисквано становище за
поставяне на знака от органите на МВР – пътна полиция, които са съществени
3
елементи в процедурата по поставянето на знака. От тук не се знае кои го е
поставил този знак, къде е бил поставен, кога е поставен и по какви причини е
поставен. Още повече, че е написано в писмото: „необходимостта от изготвяне
на горепосочената заповед е с цел осигуряване на правилната експлоатация на
общински път ***, което не е вярно. Тук касае *** е в Област ***, там е пътя
към ***, което е също съществено процесуално нарушение и в случая е
незаконосъобразен акта, както вече посочих. Не е изискано, нито е
съгласувано с Общинската комисия по безопасност на движението, нито е
изискано становище от органите на МВР, а по аргумент на чл. 9, ал. 3 от
Закона за пътищата „собствениците или администрацията управляващи
пътищата могат да въвеждат временна забрана за обществено ползване на
отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи“,
какъвто е настоящия случай, „при възникване на опасност за сигурността на
движението“. В ал. 5, на чл. 9 от Закона за пътищата изрично е посочено
„забраните по ал. 3 и 4 се въвеждат след съгласуване с органите на МВР“.
Видно от писмото на общината е, че заповедта не е съгласувана нито с
Общинската комисия по безопасност на движенето по пътищата, нито с
органите на МВР. За това и самият знак не е поставен по надлежния ред и на
правилното и точното място, което се установява и от доказателствата по
делото, защото доверителя ми действително е нарушил този знак, но той е бил
принуден, поради липса на възможност да обърне автомобила си и се е
стигнало до извършване на нарушението. Както той сам заявява автомобила,
като пътна композиция в цялата му дължина е около 18-20 м. Той при
наличието на този знак вече е нямал фактическа възможност да обърне
камиона, като това е главен път и той не е имал възможността при даване
камиона назад, за да обърне и за да не спази знака създава опасност за
движението на автомобилите, които идват зад него при условие, че този път с
този участък е с много завои. В тази насока са и показанията на свидетелката
С., а именно актосъставителя, като в минало съдебно заседание тя също
заявява, че „незнам дали е имал възможност да обърне камиона, човекът
обясни, че не е знаел за знака, не е бил запознат с временната организация.
Там, където го спрях мисля, че нямаше възможност да обърне. В последствие
му дадох възможност да продължи нагоре, за да обърне на подходящо място“.
Значи и полицейският орган също е констатирал, че там няма възможност да
се обърне, а е дал възможност на шофьора да продължи, за да обърне. Малко
4
по - надолу където е паркинга, където се предполага, че може да обърне тя
също казва: „Паркирани коли на улицата винаги има, предполагам, че и тогава
е имало“, което кореспондира с твърдението на моят доверител, че това място
винаги е пълно с коли в летния сезон и е нямал фактическа възможност да
обърне автомобила. Ето защо считам процесното наказателно постановление
за незаконосъобразно. Като незаконосъобразното поставяне на този знак не
може да се вземе, като нарушение на доверителя ми. В тази насока е
Решението на РС – ***. Относно елементите описани в наказателното
постановление, т. е. в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, без да се посочи
съответния акт издаден от надлежната администрация, което е заповедта,
съставлява съществено процесуално нарушение. Липсва съответния протокол
издаден на основание на заповедта, няма такъв издаден протокол. Видно е, че
не е съгласувана и с общинската комисията, както и с органите на МВР. На
следващо място при липса на ангажирани от административнонаказващия
орган доказателства за въведена временна забрана за движението по
въпросния участък, съдът не може да извърши съдебен контрол дали правилно
е била приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, от което е
подвел нарушителя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а не по тази на чл. 183,
ал. 3, т. 5 от същия закон до колкото последната въвежда общия състав на
нарушението изразяващо се в навлизане след знак забраняващ влизането на
пътно превозно средство. А разпоредбата на ал. 7 се явява специална и
въвежда с допълнителен обективен признак на влизане след забраняващ знак
да извърши управление при временна забрана на управление, какъвто е
настоящия случай. Недоказването по безспорен начин на нарушението,
съобразно коректното посочване на правното основание, въз основа на което
се налага съответното наказание, представлява абсолютна предпоставка за
незаконосъобразност на наказателното постановление. В тази насока е, както
вече цитирах, Решение № *** на Административен съд – ***, постановено по
***, според което чл. 9, ал. 5 от ЗП забраните се въвеждат след съгласуване с
органите на МВР, което в настоящия случай не е сторено. Още повече
бланкетно е посочена, че е издадена Заповед на ***, но същата не е посочена и
в двата документа. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че „забраната е
била въведена със Заповед на ***, като не е посочена коя заповед и от коя дата
е. Както вече цитирах има три издадени заповеди за различните години, което
също води до извода, че вмененото нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, при
5
наличието на квалифициращи елементи съставлява процесуално нарушение.
В тази насока цитирам и Решение № *** на РС – *** по АНД № *** по описа
на *** В тази насока е и Решение № *** на РС - *** по АНД № *** описа за
*** Има още множество решения в съдебната практика, които е без мислено
да представям на съда, мисля, че тези са достатъчно с изложените в тях
аргументи, като искам да отбележа, че същите нямат задължителен характер,
но все пак служат за уеднаквяване на практиката на съдилищата. Втората ми
забележка е, че те касаят други знаци забраняващи, но от същата категория
забранителни знаци и касаят нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. Предоставям
ги на съда. Отделно от това считам, че ако приемете изложените от мен
аргументи е налице маловажен случай, точно заради това, че доверителя ми е
бил принуден да наруши знака, т. е. обстоятелствата, поради които е бил
принуден са наложили това и съда следва да отмени Наказателното
постановление, тъй като са на лице предпоставките на чл. 63, ал. 2, т. 2 от
ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя да не извършва подобен вид
нарушение за в бъдеще. Не може да се търси административнонаказателна
отговорност на лице, което е нарушило знак, които е поставен при една
опорочена процедура още повече, че не се знае от кого е бил поставен този
знак, кога е бил поставен, на кой участък е бил поставен. В случая считам, че
изобщо не е било извършено вмененото на доверителят ми административно
нарушение. Отделно за съставения втори акт, който е съставен, след
анулирания първи акт, във втория акт изрично е посочено какви са
изискванията за съставяне на акта. В същия акт с бланкетен № *** е
посочено, че е съставен в присъствието на Б. Р. Д., но никъде не е посочено
какво е качеството на този свидетел. Никъде не е отразено, незадраскано или
подчертано, какво е качеството, дали е при извършване на нарушението, дали
е при отказ на акта. Следващо процесуално нарушение на самия акт е, че е
посочено, че доверителя ми работи на длъжност „шофьор“. Изрични са
изискванията на ЗАНН да е посочено къде работи, в коя фирма – това също не
е посочено. Само това, че е посочено, че работи на длъжност „шофьор“ не е
достатъчно и е в противовес с императивните изисквания на ЗАНН. Това са
също съществени процесуални нарушения на самият акт, който в случая
съставлява документа, с който се образува административнонаказателното
производство. При опорочен акт за поставяне на началото на
административнонаказателното производство, считам, че цялото
6
административнонаказателно производство в последствие е опорочено и
процесното наказателно постановление, издадено въз основа на него следва да
бъде отменено. Претендираме за направените разноски, които моля да бъдат
присъдени на доверителят ми.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен
срок.
Протоколът, написан в с.з.
Заседанието закрито в 10.55 ч.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
Секретар: _______________________
7