Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 433
гр. Перник, 25.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 442/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 215, във вр. чл. 219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, подадена от Д.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** против Заповед № РД-164/16.05.2019 г., издадена от кмета на община
К., с която е забранено ползването и достъпа до строеж – „Едноетажна нежилищна
постройка“, находяща се в УПИ ****, кв. 9 по плана на с. с. К. общ. К., състоящ
се от преустройство на сграда „фурна“ в „ресторант“, с кухня, тоалетна и салон
за хранене, с обща застроена площ от 312.80 кв. м., с дължина към улицата 20.83
м., ширина 15 м. и височина на постройката – 3.60 м към улицата и 4.70 м. към
дъното на имота.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, неспазване изискването за
мотивираност и неправилно приложение на закона. Сочи се, че жалбоподателката не
е уведомена за образуване на административното производство, не и е дадена
възможност да участва в него и да се запознае със събраните доказателства.
Искането към съда е да отмени заповедта на кмета на община К..
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се
е явила и не е била представлявана.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт А. оспорва жалбата. Искането към съда е да я отхвърли.
Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт от лице по чл. 147, ал. 1
от АПК, чиито права са засегнати от него, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Административното производство е започнало със съставянето
на констативен акт № 3/27.02.2019 г. от служители по контрол на строителството
при община К.. След извършена проверка по документи и на място, е установено,
че процесният строеж е разположен в УПИ **** по плана на с. с. К. общ. К.,
съсобствен на жалбоподателката и „****“ ЕООД. Негов възложител и изпълнител е
собственикът на сградата – Д.П.Б./нотариален акт № ****2017 г./. Представлява
преустройство на съществуваща сграда - фурна в ресторант, с кухня, тоалетна и
салон за хранене с обща застроена площ от 312.80 кв. м., с дължина към улицата
20.83 м., ширина 15 м. и височина на постройката – 3.60 м към улицата и 4.70 м.
към дъното на имота. Изпълнена е облицовка с дървена ламперия. Строежът е
захранен с ток и вода. Изградени са вентилационна и абсорбираща система, камина
и хладилна камера. Поставени са скари за готвене. Посочено е, че строежът не е
въведен в експлоатация, което е в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. В
констативния акт е разяснена възможността за подаване на възражение срещу
обективираните в него обстоятелства. Не са представени доказателства, от които
де се установява връчването му на жалбоподателката. Видно от подадено от нея
възражение вх. № В-3/26.03.2019 г., тя е била запозната със съдържанието му и
своевременно се е възползвала от правото си да изрази становище. Последното е
обсъдено в мотивите на оспорения административен акт и е прието за
неоснователно.
Заповед № РД-164/16.05.2019 г. е издадена от кмета на
община К. на основание чл. 178, ал. 6, във вр. с чл. 177 от ЗУТ и с нея е
забранено ползването и достъпа до строеж: „едноетажна нежилищна постройка“,
находяща се в УПИ ****, кв. 9 по плана на с. с. К. общ. К., състоящ се от
преустройство на сграда – фурна в ресторант, с кухня, тоалента, салон за
хранене, с обща застроена площ от 312.80 кв. м, с дължина към улицата 20.83 м.,
ширина 15 м. и височина на постройката – 3.60 м. и 4.70 м. и е наредено
прекъсването на електрозахранването и водоснабдяването в обекта.
Ответникът не е представил доказателства за връчване на
заповедта на жалбоподателката и затова съдът приема, че последната своевременно
е упражнила правото си на жалба срещу нея.
В хода на съдебното производство са събрани писмени
доказателства и е приета съдебно-техническа експертиза. От тях се установява,
че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ****2017
г. Д.П.Б. е придобила в собственост 636/1200 ид. ч. от УПИ ****, кв. 9 по плана
на с. с. К. общ. К., ведно с построената в него едноетажна полумасивна сграда –
фурна, със застроена площ от 160 кв. м. и масивна едноетажна постройка от 45
кв. м. От заключението на вещото лице и изслушването му в съдебно заседание се
установява, че фурната е изградена около 1960 г. – 1962 г. и се състои от зала
за месене на хляб с пещ за изпичане, помещение за втасване на хляба и склад за
брашно, като конструкцията и е проектирана съгласно нормите, действащи към този
период. През 1987 г. в северозападната и част е изградена пристройка – магазин
за хляб със самостоятелен вход към пивницата, с площ от 45 кв. м. и са
изпълнени санитарни помещения съгласно съществуващите изисквания през този
период. За пристройката е издадено удостоверение за търпимост № 1013/14.05.2004
г. Към настоящия момент конструкциите на двете сгради са запазени, като изцяло
са новоизградени покривите им. В периода след 19.04.2013 г. са извършени
строително-монтажни работи, в резултат на които съществуващите помещения на
фурната и пристройката към нея, са преустроени в салон за хранене, камина,
по-малка VIP – зала, бар към залата, две тоалетни за посетители, една тоалетна
за персонала, кухня, складово и хладилно помещение, котелно помещение,
помещение за главно разпределително табло. Изградена е топла връзка между
ресторанта и пивницата. Общата площ на строежа е 262 кв. м. За извършените
дейности не са издавани строителни книжа и преустроената сграда не е въведена в
експлоатация. Констатацията на вещото лице Н.Е., направена в съдебно заседание,
е че така извършените строително монтажни работи, представляват строеж от
категорията на подлежащите на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177, ал.
3 от ЗУТ. Съдът изцяло кредитира приетото в съдебно заседание на 03.10.2019 г.
заключение на съдебно-техническата експертиза, тъй като е пълно и обосновано,
дадено е с необходимите професионални знания и опит.
Предвид така установените факти, настоящият състав от
правна страна намира следното:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентния за това орган съгласно чл. 178,
ал. 6, във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Нормата
предвижда, че при ползване на строежи от четвърта и пета категория, преди те да
са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, кметът на
общината въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед
ползването им и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им
с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. От съдебно
техническата експертиза се установява, че процесният строеж представлява
преустройство на сграда за обществено ползване/от фурна в ресторант/ с
разгъната застроена площ до 1000 кв. м., което го определя като строеж от пета
категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. Г, във вр. с б. А от ЗУТ, във вр. с чл.
11, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. Следователно компетентен да постанови
забрана за ползвнето и достъпа до него е кметът на съответната община. В случая
това е кметът на община К., който е и издател на заповедта.
Последната отговаря на изискванията на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за писмена форма и мотивираност. Съдържа и реквизитите, посочени в чл. 59,
ал. 2 от АПК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за отсъствие на
мотиви. В обжалвания административен акт ясно и конкретно са посочени
установените от ответния орган факти и
доказателствата въз основа на които е сторено това. Обоснован е изводът му, че
те се субсимират от нормата на чл. 178, ал. 6, във вр. с ал. 1 от ЗУТ.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. В
съответствие с изискването на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ административното
производство е започнало със съставянето на констативен акт от длъжностни лица
по контрол на строителството. Действително, няма данни за датата и начина по
който жалбоподателката е узнала за направените от тях констатации, но е видно,
че тя своевременно е упражнила правото си да подаде възражение. Затова не може
да се приеме, че са нарушени правата и да бъде уведомена за началото на
производството и да вземе участие в
него.
Оспорената заповед е и материално законосъобразна. Като
правно основание за издаването и е посочен чл. 178, ал. 6, във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Чл. 178, ал. 1 от ЗУТ въвежда забрана за ползване на строежи или части от
тях преди да са въведени в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ. При
нарушаването и, ал. 6 предвижда компетентност на кмета на община да издаде
изрична заповед в този смисъл, както и да разпореди освобождаването на строежа
и преустановяване на електрическото и водното захранване. Както вече беше
посочено процесният строеж, представляващ преустройство на фурна в ресторант е
от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Извършен е в периода
след 2013 г., поради което за него не е приложима нормата на § 16, във вр. с § 127, ал.
1 от ПЗР на ЗУТ. По аргумент от чл. 178, ал. 2 от ЗУТ подлежи на въвеждане в
експлоатация от органа по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ. По делото не е спорно и се
установява от заключението на вещото лице, че строително – монтажни работи,
представлящи преустройства са извършени
без строителни книжа и строежът не е въведен в експлоатация. Затова съдът намира, че са налице
предпоставките за издаване на оспорения административен акт – ползване на
строеж от пета категория, преди той да е въведен в експлоатация по реда на чл.
177 от ЗУТ.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона
форма, при спазване на административно-производствените правила и при наличие
на предвидените в закона основания. Затова е законосъобразна и подадената срещу
нея жалба следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на община К. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Д.П.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** против Заповед № РД-164/16.05.2019 г., издадена от кмета на община К.,
с която е забранено ползването и достъпа до строеж – „Едноетажна нежилищна
постройка“, находяща се в УПИ ****, кв. 9 по плана на с. с. К. общ. К., състоящ
се от преустройство на сграда „фурна“ в „ресторант“, с кухня, тоалетна и салон
за хранене и е наредено прекъсването на захранването на обекта с електричество
и вода.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на община К. сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/