№ 395
гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201862 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНТ. СП. Н. от с. Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 20-1006-003180 от 06.11.2020 година на началник
група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.3 от
ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Претендира се и
присъждане на разноски.
В съдебните заседания жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Устно и в
писмено становище излага съображения за отмяна на НП, като иска и
присъждане н аразноски.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява
1
представител. Заедно с административнонаказателната преписка изпраща
подробно писмено становище, с което иска НП да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, след като на
01.11.2020 година, около 02:20 часа, в гр.Пазарджик, по ул. „Генерал Гурко“, в
близост до №1, в посока от ул. „Пловдивска“ към ул.“Цар Шишман“, управлявал
лек автомобил „Мерцедес С 63 АМГ 4 Матик“ с рег. № ***, собственост на „Л.“
ЕООД-гр.Пловдив, ЕИК ***, като бил спрян за проверка от служители на МВР-
Пазарджик. В хода на проверката, в 02:50часа, отказал да му бъде извършена
качествена проба за употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM-0193. Уведомен бил, че има право да
бъде тестван за употребата на алкохол с доказателствен анализатор в с-р „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик, но той избирал да даде кръв за изследване. Издаден му
бил Талон за изследване № 0059616 ведно със стикери с № А029080, но водачът
отказал да подпише и получи екземпляр талона, респ. на се явил в медицинското
заведение, за да бъде прегледан и да даде кръвна проба за химическо
лабораторно изследване за употреба на алкохол.
Преди да бъде спрян за проверка жалбоподателят управлявал посочения
автомобил, в който се возели негови близки, като се движел в гр.Пазарджик по
ул.“Пловдивска“ в посока към ул.“ Генерал Гурко“. Там той бил забелязан от
автопатрул на РУМВР-Пазарджик, в състава на който били свидетелите Г.К. и
К.В.. Те решили да извършат рутинна проверка на водача на автомобила, след
което го последвали с патрулния автомобил и със светлинен сигнал го спрели на
горепосоченото място. След като установили самоличността му, повикали за
съдействие автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, за да бъде
извършена проверка на водача за употреба на алкохол. На място пристигнал св.
Б.Г., който предложил на водача Н. да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM-0193. Н.
обаче не вкарал достатъчно количество издишан въздух в техническото средство,
2
при което било обективно невъзможно да се извърши качествена проба. Той
духнал в мундщука на апарата само за около секунда, след което заявил, че не е в
състояние повече да духа, като пояснил, че преди време бил претърпял
катастрофа, в резултат на която претърпял трайни телесни увреждания, които не
му позволявали да вкара необходимото количество въздух.
Тогава св.Б.Г. му обяснил, че има право да избере да бъде изпробван за
употреба на алкохол посредством доказателествен анализатор, но го
предупредил, че в анализатора трябва да се вкара доста повече въздух, отколкото
в алкотеста. Обяснил му също, че има право да избере да бъде изпробван за
употреба на алкохол и посредством медицинско изследване и даване на кръвна
проба за химическо лабораторно изследване.
Първоначално жалбоподателят Н. избрал да бъде изпробван чрез
медицинско изследване и даване на кръв за химически анализ, при което св.Г.
състав Талон за изследване № 0059616, в който били отразени датата и часът на
отказа за установяване на употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.
№ ARDM-0193, данни за лицето, което отказва, както и времето и мястото за
явяване на лицето с цел евентуално извършване на медицинско изследване и
даване на кръвна проба за химически анализ, предвид отказа от техническо
изследване.
След като талонът бил съставен и предявен, жалбоподателят размислил и
отказал да го подпише и получи. Аргументирал се с това, че бил инвалид, трудно
подвижен, при което не искал да се явява в болничното заведение и да бъде
придвижван в него с инвалидно количка, т.к. така щял да изпитва унижение.
Отделно заявил, че се страхува да не бъде заразен с повсеместно
разпространяващата се тогава инфекция от Ковид 19, което още повече го
възпирало да посети болничното заведение.
Отказът на водача да подпише и получи въпросния талон бил надлежно
оформен с подпис на свидетел според изискването на чл.6 ал.8 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
По повод на описаното до тук поведението на жалбоподателя било
квалифицирано като административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП,
3
изразяващо се в отказ да му се извърши проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в кръвта и неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му.
За констатираното нарушение против Н. бил съставен АУАН бл. № 305719
от 01.11.2020г. Водачът отказал да подпише и получи този АУАН, като отказът
бил оформен редовно с подпис на свидетел.
Въз основа на този акт било издадено и обжалваното в настоящото
произовдство НП. То било връчено лично на нарушителя на 06.11.2020 год., а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 12.11.2020г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на свидетелите Б.Г., Г.К., К.В., С. Н., от обясненията на
жалбоподателя Н., а също и от писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Установи се по безспорен начин от гласните доказателства, събрани при
разпита на посочените по-горе свидетели /трима от които полицейски служители,
а четвъртият син на жалбоподателя/, а не се оспори и от страна на жалбоподателя
в дадените от него обяснения, че на посочените в НП дата, час и място А.Н. е
извършил вмененото му административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП –
отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест и с медицинско и
химическо лабораторно изследване.
В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните
свидетелите, които са непротиворечиви и хронологично точни. Независимо че
4
трима от свидетелите са полицейски служители и е налице служебна обвързаност
между тях и АНО, съдът намери същите за добросъвестни и незаинтересовани от
изхода на делото, т.к. се установи, че те нямат никакъв личен мотив да уличават
нарушителя, като му приписват поведение или деяние, което обективно да не е
било извършено. Отделно, както вече стана дума, техните показания не се
оспориха от страна на самия жалбоподател, доколкото той не отрече, че след
като е бил поканен от св.Г. да го изпробва с алкотеста, вкарал недостатъмно
количество въздух и се отказал да продължи да духа в апарата, т.к. били инвалид
и не можел да диша в резултат на претърпяна преди години травма.
От показанията на актосъставителя пък категорично се установи, че след
като Н. е отказал да вкара достатъчно количество въздух в алкотеста, той му
разяснил, че има право да избере да бъде изпробван за употреба на алкохол
посредством доказателествен анализатор, но го предупредил, че в анализатора
трябва да се вкара доста повече въздух, отколкото в алкотеста. Обяснил му също,
че има право да избере да бъде изпробван за употреба на алкохол и посредством
медицинско изследване и даване на кръвна проба за химическо лабораторно
изследване, което Н. първоначално приел. Стана ясно и това, че след като
актосъставителят съставил талона за изследване, в който вписал в кое лечебно
заведение и в какъв срок следва да се яви водачът, за провеждане на
мед.изследване и даване на кръвна проба, Н. размислил и отказал да подпише и
получи въпросния талон.
Съдът не даде вяра на обясненията на жалбоподателя Н. в частта им, в
която посочи, че не бил избирал и не бил съгласен въобще да се подлага на
медицинско изследване и даване на кръвна проба. Ако Н. наистина не правил
такъв избор първоначално и не го е съобщавал на актосъставителя, след неговите
разяснения за възможностите да бъде изпробван за алкохол, то не би имало
никаква причина св.Г. да попълва в ТИ лечебното заведение, в което да се яви
водачът и срокът за явяването, а би написал в съответната графа „отказва“, както
е записал в графата за възможен избор на доказателствения анализатор.
Ето защо съдът не възприе внушението, което се опита да направи
жалбоподателя, че едва ли не на него не му е давана възможност да направи
избор дали да бъде изпробван с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване, а последното му е било натрапено от страна на
5
актосъставителя. В този ред на мисли съдът намери за несъстоятелни и
възраженията на защитата, че било налице съществено процесуално нарушение
на реда за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водачът Н.,
т.к. актосъставителят не бил разяснил правото на нарушителя да избере дали да
се тества чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване. Пак
според защитата актосъстивтелят „сам е направил избора вместо него и служебно
е попълнил реквизитите на талона на изследване“. Защитата се аргументира с
това, че нямало подпис на водача за направения избор за медицинско изследавне
в ТИ. По-горе се разви съображението, че ако Н. първоначално не е бил
направил избор за мед. изследване пред св.Г., то последният не би имал
задължението да впише в талона лечебното заведение и срока за явяване, респ. не
би го вписал, а би отразил само, че водачът отказва и такова изследване. Що се
отнася до аргумента, че в ТИ нямало подпис на водача, удостоверяващ
направения избор да се подложи на мед. изследване, следва да се отговори, че Н.
е размислил, след като вече талонът е бил съставен и попълнен със съответното
съдържание от св.Г., при което е отказал да подпише и получи същия този талон,
а отказът му е бил редовно оформен с подпис на свидетел.
С оглед на всичко това съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.174 ал.3 от ЗДП.
Тук е мястото да се посочи, че нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП се
осъществява всякога, когато лице, водач на МПС, откаже по един от изброените
в тази норма начини да се подложи на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества. Изразът „и/или“ означава, че водачът е
длъжен да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва както
само за употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и
за употреба на двете. В зависимост от това дали отказва само проверка за
употреба на алкохол или само проверка за употреба на наркотични вещества, или
пък и за двете, то деецът ще отговаря за едно или за две отделни
административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДП.
В случая Николо е наказан с настоящото НП по чл.174 ал.3 от ЗДП за
отказът да се подложи на проверка за употреба на алкохол по един от трите
възможни начина – с техническо средство или с доказателсвен анализатор или
6
пък с медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му.
Едва ли е нужно подробно да се разяснява, че когато един водач откаже да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но в същото време
се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на мед. изследване и
даде кръвна проба, то не налице отказ по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДП. Такъв
не е налице и в обратната хипотеза, т.е. ако се подложи на проверка с техническо
средство, а след това откаже анализатор, както и мед. изследване. Аналогично
стоят нещата и при проверката за употреба на наркотици. Отказът на лицето на
бъде изпробвано с тест, не съставлявал административно нарушение, ако все пак
лицето е дало кръвна проба, както и обратното, ако не е дало кръвна проба, но се
е подложило на теста.
Административното нарушение ще е налице само ако се откаже съдействие
за установяването и по всички от алтернативно предписани в закона начини,
както е станало и в настоящия случай. Н. е отказал да бъде изпробван с
техническо средство алкотест, т.к. е спрял да вкарва издишан въздух до
достигане на необходимото количество. След това за кратко е изразил желание
да се подложи на мед. изследване и да даде кръвна проба, но когато ТИ му е бил
предоставен, той е отказал да го подпише и получи, респ. да се подложи на
съответното мед. изследване.
Относно аргументите на защитника на жалбоподателя в писменото
становище по съществото на спора, обективирани в първата им част и
обозначени като „Първо“, а именно за наличие на полицейски произвол по повод
предприетата от служителите от РУ-Пазарджик проверка на водача Н. и
инициираната от тях проверка за употреба на алкохол, посредством повикване за
съдействие на св.Г., без наличие на видими признаци за такава употреба от
страна на водача и без всякакво причина за такава проверка, както и относно
допуснатото от тях нарушение на реда, по който е следвало да спрат водача за
проверка, съдът ще остави без задълбочено обсъждане. Тези аргументи са
неотносими към обективните и субективни елементи на вмененото
административно нарушение. Отделен стои въпросът, че всеки полицейски
служител има генерално правомощие по ЗМВР да извършва рутинни проверки
7
на лица и в помещения, с цел пресичане или предотвратяване на
правонарушения, както и да инициира допълнителни проверки ако няма
съответната компетентност за тях, така както пък са постъпили свидетелите К. и
В..
Накрая следва да се каже и това, че дори да се повярва изцяло на
жалбоподателя Н., че въпросната вечер преди проверката не бил употребил
никакъв алкохол, както и че по принцип не употребявал такъв, а също и че нямал
намерение да откаже тест с дрегера, но физически не му било възможно да вкара
достатъчно количество въздух поради недоброто му физическо здраве, а също и
че не искал да се подложи на мед. изследване, т.к. се страхувал да не се зарази с
Коронавирус, то тези обстоятелства по никакъв начин не биха могли да доведат
до отпадане на следващата му се административнонаказателна отговорност. Това
е така, защото ако се уважи жалбата на Н. заради изложените по-горе аргументи,
то ще значи да му се признае правото всеки път или поне докато има опасност
той да се зарази с Ковид 19, същият да отказва като водач на МПС да бъде
проверен за употреба на алкохол. Това обаче би било в драстично противоречие с
буквата, духа и целта на закона, а и би поставило в дискриминационно
положение всички останали водачи на МПС, които нямат „субективните
аргументи“ на Н.. Обобщено казано, щом Н. е направил избора да управлява
МПС, то същият при никакви обстоятелства не може да бъде освободен от
задълженията си да съдейства на контролните органи, за да му се извърши
проверка за употреба на алкохол по някои от предвидените в закона начини.
Поради всичко казано да тук НП следва да се потвърди.
При определяне и индивидуализация на административните наказания
глоба и лишаване от правоуправление АНО е съобразил изискванията на чл.27 от
ЗАНН. Определянето на размера на наказанието глоба и лишаване от
правоуправление по чл.174 ал.3 от ЗДП е съответно на абсолютно установения от
закона размер - 2000 лева и 24 месеца, при което е безсмислено да се коментира
възможността за намаляване на размера им.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
искането за присъждане на разноски в негова полза не може да бъде уважено.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
8
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-003180 от 06.11.2020 година на
началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик , с което на АНТ.
СП. Н. от с. Звъничево, обл.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.174
ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9