Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 08.08.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№755 по описа за 2019 година и
за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №479957 от 30.08.2018г., постановено по гр.дело №15634/2017г. по описа
на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав, е осъдена „И.А.Б.” ЕООД да заплати на Б.Б.М. на основание чл.49 вр. чл.45
от ЗЗД сумата от 4999 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта,
достойнството и доброто име на ищцата, причинени от изразите: "нагла,
проста и отвратителна жена, която е исторически срам за гилдията"; "с
много лоша репутация в обществото";, "свръхпрофана Б.М.";"Тя
е толкова зле, че не подлежи на разговор"; и твърденията, че "В МВР
са били потресени от простащината й" "Досега издава само сборници с
нормативни актове и преписани статии"; "Тя преписва всичките си
статии от немски университети и няма никакъв научен принос"; "Никакви
знания, но наличие на търговия с влияние", визиращи ищцата в публикувана
на 12.01.2017г. на електронния сайт blitz.bg, собственост на ответника, статия със заглавие
"Гръмна страшен скандал! Разследвана от ОЛАФ, влезе в ръководството на
"Д.Б.". С решението е осъдена „И.А.Б.” ЕООД да заплати на Б.Б.М. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 1180 лв., направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и за платена държавна такса.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника - „И.А.Б.”
ЕООД, чрез адв.М.С., с която се обжалва изцяло решение №479957 от 30.08.2018г.,
постановено по гр.дело №15634/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав, като
са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт, като постановен в противоречие на
материалния закон. Твърди се, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав на нормата
на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника - „И.А.Б.” ЕООД в качеството
му на собственик и издател на сайта - www.blitz.bg, на който е била публикувана процесната
статия. Поддържа
се, че „И.А.Б.” ЕООД не е възложител на процесната статия, със заглавие "Гръмна страшен скандал! Разследвана от ОЛАФ,
влезе в ръководството на "Д.Б." и неин служител не е автор на
същата, поради което липсва основание за ангажирането на нейната
гаранционно-обезпечителна отговорност. Твърди се, че доколкото от ангажираните по делото
доказателства се установява, че изложените твърдения в процесната статия са
препечатани от публикация в друг сайт като е посочен автора не е налице
противоправно поведение от страна на ответното дружество като собственик и издател
на сайта - www.blitz.bg. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното първоинстанционно решение
и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззиваемата страна разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна – Б.Б.М. депозира писмен отговор, в който изразява становище
относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ответника. Излага се,
че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно
обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния
и процесуалния закон. Поддържа се, че правилно е прието от първостепенния съд, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника - „И.А.Б.”
ЕООД в качеството му на собственик и издател на сайта - www.blitz.bg, на който е била
публикувана процесната статия, като от изнесената в същата информация са
причинени неимуществени вреди на ищцата, подробно индивидуализирани в мотивите
на обжалвания съдебен акт. По същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените по
делото разноски за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от Б.Б.М. срещу „И.А.Б.” ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от неверна и
клеветническа информация, изнесена в статия, със заглавие
"Гръмна страшен скандал! Разследвана от ОЛАФ, влезе в ръководството на
"Д.Б.", публикувана на 12.01.2017г. на сайта - www.blitz.bg.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се повтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира
обжалваното решението за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
основателност на претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД в размер на сумата от 4999 лв. /чл.272
от ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/правоотношение по възлагане на работа;
2/осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото
лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда -
имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/; 3/вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него /в този смисъл ППВС 9/1966 г./.
Отговорността за
вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е
гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното дружество
не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови
работници или служители. Те трябва да са причинили вредите -
имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и
те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са
извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав
на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В
случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на
вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на
деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната
норма, чийто фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността
на възложителя на работата. В настоящия случай се претендира
ангажиране на отговорността на ответника, като собственик и издател на интернет сайт - www.blitz.bg, за
публикуваната в него на 12.01.2017г., статия, със заглавие
"Гръмна страшен скандал! Разследвана от ОЛАФ, влезе в ръководството на
"Д.Б.", уронваща името, честта и достойнството на въззивника -
ищца, за причинените на същата неимуществени вреди вследствие на
разпространените чрез статията клевети и обиди, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба. С оглед характера на
отговорността по чл.49 от ЗЗД, възложителят
на работата, какъвто е собственикът/издателят/ на интернет сайта,
не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за
такова, извършено от този, на когото е възложил работата. Възложителят може да
се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не
е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата
не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС №7/29.12.1958г./.
В тежест на ищцата е да установи, че в резултат на публикуваната статия на 12.01.2017г.
в интернет сайта
- www.blitz.bg, е претърпяла твърдяните
от нея неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже, че изнесените в
статията факти отговарят на истината. В конкретния случай от съвкупния анализ
на ангажираните по делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че в
хода на делото се установява по безспорен начин, както публикуването
на процесната статия в интернет сайта - www.blitz.bg, а така също и че фактите и обстоятелствата, отразени в процесната статия от 12.01.2017г. съдържат неверни, клеветнически
и обидни твърдения по отношение на ищцата. С оглед събраните по
делото доказателства въззивният съд приема, че изнесената
информация, касаеща ищцата в публикуваната на 12.01.2017г.
процесна статия на интернет сайта - www.blitz.bg, със заглавие "Гръмна страшен скандал! Разследвана от ОЛАФ, влезе в ръководството на
"Д.Б.", представлява клеветническо и обидно твърдение
спрямо ищцата, тъй като по дефиниция клевета може да има само при
отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност, а обида ще е налице когато се
каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. В
случая от ангажираните доказателства се установява по несъмен начин, че сочените факти и
обстоятелства в процесната статия не отговарят на
обективната истина. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ответник, че
процесната статия е препечатана от друг интернет сайт - www.setcom.bg, като е посочен и автор - колега
на ищцата, поради което не е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на „И.А.Б.” ЕООД като собственик и издател на интернет
сайта - www.blitz.bg. В случая въззивният съд счита, че ответникът като собственик и издател на
интернет сайта - www.blitz.bg, е бил длъжен чрез свои служители, публикували процесната статия,
да извършат проверка за достоверността на съдържащата се в статията информация
съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Наред
с изложеното въззивният съд счита, че ирелевантно за ангажиране отговорността
на издателя е доводът дали статията, публикувана в интернет сайта - www.blitz.bg, е
първа, или последваща, и дали във втория случай има позоваване на предходна
публикация, в хипотезата, в която съдържанието на статията съдържа обиди,
какъвто е процесният случай. Наличието на обиди е очевидно, не се налага
проверка за установяването им и разпространението им е противоправно. При
наличието на обиди отговаря всеки от издателите, респективно авторите,
доколкото засягат неблагоприятно адресата.Следователно се
налага извода, че публикуваните неверни факти и обстоятелства, отразени в
процесната публикация, са в резултат на конкретно увреждащо поведение от редакционния екип на ответното дружество, което се
определя, че е основано на противоправността, поради което е приложимо общото правило, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. налице е основание
за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД ответното дружество.
В настоящия
случай от анализа на доказателствата се установява, че са налице всички
предпоставки по чл.49 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника, като собственик и
издател на сайта www.blitz.bg.
На
следващо място във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания
досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, при това положение и
доколкото съдът е ограничен
само от посоченото в жалбата по аргумент на чл.269 от ГПК, препраща към мотивите на СРС, обосноваващи окончателен
извод за основателност на предявения иск.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъдат оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, право на разноски има въззиваемата страна. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна - ищец сторените от нея разноски пред въззивната инстанция.
Доколкото в хода на производството своевременно е направено от въззивника, чрез
процесуален представител в съдебно заседание възражение по реда на чл.78, ал.5
от ГПК, съдът дължи произнасяне. Настоящият състав счита, че претендираните от
въззиваемата страна - ищец разноски за платено адвокатско възнаграждение от
1200 лв. са прекомерни и същите следва да се редуцират до сумата от 600.00 лв.,
която съответства на нормата на чл.7, ал.2. т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е съобразена с фактическата и правна
сложност на спора и извършените от процесуалния представител действия - подаден
писмен отговор и явяване в едно съдебно заседание.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №479957 от 30.08.2018г., постановено по гр.дело №15634/2017г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав.
ОСЪЖДА „И.А.Б.” ЕООД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Б.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/, направени пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./