Решение по дело №1025/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. Н. К., с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат А. В. от САК, против Решение № 28 от 26.03.2025г., постановено по АНД № 71 от 2025г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4635-000431 от 12.09.2024г., издадено от Началника на РУ-Приморско към ОД на МВР-[населено място]. Касаторът изразява несъгласие с посоченото съдебно решение, с което е потвърдено наложеното му административно наказание, като оспорва извършването на вмененото му нарушение. Твърди, че при произнасянето си съдът не е съобразил представените по делото писмени доказателства, а именно техническа характеристика на управлявания от касатора автомобил, от която се установява, че е оборудван със система позволяваща използването на мобилен телефон без да е необходимо да се държи в ръце. Заявява, че от мястото, където са се намирали полицейските служители е обективно невъзможно да се възприеме вмененото нарушение- използване на мобилен телефон без устройство позволяващо употребата без използване на ръце. Освен това издаденото НП е неизрядно и от формална страна. Прави се съпоставка между съдържанията на два различни акта за установяване на нарушение, в което на водачът се вменяват нарушения по различно време, а именно в 20.05 часа и в 20.08 часа, което също не е обсъдено и взето предвид при постановяване на решението на ЦРС. Сочи се, че е налице противоречие в словесното описание на нарушението и неговата правна [жк], а това според трайната съдебна практика е основание за отмяна на НП. При съставяне на акта и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отчетени от първостепенния съд, тъй като не е направено обективно и пълно описание на нарушението. Иска отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба от 18.06.2025г. се заявява, че поддържа касационната жалба и моли за нейното уважаване. Прилага списък на разноските.

Ответникът по касация – Началник на РУ-Приморско при ОДМВР-Бургас, в срок до откритото съдебно заседание не изразява становище относно касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Царево е образувано по жалба на В.К., против наказателно постановление № 24-4635-000431 от 12.09.2024г., издадено от Началника на РУ-Приморско към ОД на МВР-[населено място]. С посоченото НП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение по чл.104а от ЗДвП.

Наказанието е наложено за това, че на 16.08.2024г. в 20.05 часа в [населено място], на [улица], в близост до община Приморско, с посока на движение към [улица], като водач на лек автомобил „Мерцедес С 550“, с рег.№ [рег. номер] е извършил нарушението „използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използване без участие на ръцете му“, съставляващо нарушение на чл.104а от ЗДвП.

В обстоятелствената част на АУАН се съдържат същите обстоятелства относно време и място на извършеното деяние.

В хода на съдебното производство пред първата инстанция е изслушан свидетелят Б.Б.- младши автоконтрольор, който изрично е заявил, че е видял използването на мобилен телефон от водача на въпросния л.а. и именно това е била причината за спиране на управлявания от касатора К. автомобил. Заявява, че при установяване на нарушението на съответната дата /16.08.2024г./ съвсем ясно е видял, че водачът говори по мобилен телефон. Съдът след прочитане и приемане на писмените доказателства, респективно след изчерпване на доказателствените искания на страните е извършил следващите се съдопроизводствени действия и е постановено съдебното решение.

С атакуваният съдебен акт, РС–Царево потвърдил изцяло наказателното постановление. Констатирано е, че в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а издадените АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. При постановяване на това решение съдът приел, че в конкретния случай е установено с категоричност, че на посочената дата и място лицето е имало качеството на водач, като е управлявал описания автомобил, за който е установено, че използва мобилен телефон с ръцете си по време на движение на автомобила. Съдът изрично е посочил, че кредитира с доверие свидетелските показания на изслушаният полицейски служител, поради липса на основания за противното и е обосновал извод, че вмененото деяние е доказано с категоричност. В решението е посочено, че не са установени различни факти, опровергаващи така направените констатации и извод за извършено нарушение, т.е. с правна квалификация по чл.104а от ЗДвП. Изтъкнал е, че размерът на наложеното наказание е фиксиран от законодателя, а не би могло процесното формално нарушение /на просто извършване/ да се квалифицира като маловажно.

Настоящата касационна инстанция, намира, че решението на РС-Царево е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства и е обсъдил релевантните факти и обстоятелства, посредством които е обосновал верни правни изводи. Действително, както правилно е съобразил и предходният съдебен състав, не са допуснати нарушения при съставянето на акта и издаването на НП и същите отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите на касатора, че актът за установяване на нарушение и НП не отговарят на законовите изисквания за съдържание. Налице е описание на всички факти относими към процесното деяние, а въз основа на тези факти е направена и посочената правна квалификация.

Съгласно чл.104а от ЗДвП „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“.

Съгласно чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му;

При тези констатации изцяло неоснователни са и доводите за противоречие между словесното описание на нарушението и изведената правна квалификация.

Дори с представените в първоинстанционното дело писмени материали, приети като доказателства да е установено, че л.а. управляван от водача К. на посочената дата- 16.08.2024г. е оборудван със система позволяваща да бъде управляван и да се използва телефон без водачът да използва ръцете си не означава, че нарушението не може да бъде извършено. Същото е доказано от ангажираните в процеса гласни доказателства и представените от жалбоподателя материали не могат да опровергаят дадените пред съда показания, тъй като служителят лично е възприел използването на мобилен телефон с ръцете на водача по време на движение.

Колкото до акцентираната разлика в посочване часа на нарушението, който в процесното НП е описан като 20.05 часа, а се твърди, че в друго издадено НП / за различно нарушение/ е посочен като час 20.08 часа, съдът не би могъл да сравнява реквизитите на две различни наказателни постановления, които биха могли да бъдат предмет на отделни съдебни производства. Освен това, ако се приеме, че впоследствие след спиране на МПС управлявано от водача К. е установено и друго нарушение, напълно логично е възприетото ползване на мобилен телефон по време на движение на автомобила да е с минути по-рано от евентуално констатирани други нарушения, установени при проверката, защото не се и твърди водачът непрекъснато да е използвал телефона си и след спиране на автомобила. В този смисъл, фиксирането на часа на деянието, предмет на настоящото дело, свързано с използване на телефон от водача по време на движение и описване на друго нарушение, което е констатирано при извършена проверка по-късно, съответно фактът, че времето на извършване на другото нарушение е с 3 минути по-късно не може да породи заявените от касатора последици, а именно незаконосъобразност на издадените АУАН и НП, предмет на настоящото производство. Другото вменено нарушение е санкционирано с отделно НП и същото може да бъде предмет на съдебен контрол по съответното производство.

Както правилно е посочено и от предходния съдебен състав наложеното наказание за конкретното нарушение е с фиксиран размер и не подлежи на редуциране, а по делото липсват данни за наличие на обстоятелства, с които случаят да се окачестви като маловажен, т.е. с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такива нарушения. При това положение, правилно ЦРС е отчел отрицателните предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, респективно при липса на основание за отмяна или изменение на НП същото закономерно е потвърдено.

При тези констатации, оспореното решение на РС-Царево е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, респективно подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и се отхвърля.

Разноски не се претендират от ответника по касация и съдът не се произнася по този въпрос, при този изход на спора.

Ето защо, на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд–Бургас, в настоящият касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 28 от 26.03.2025г., постановено по АНД № 71 от 2025г. по описа на Районен съд – Царево.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.