№ 364
гр. Сливен, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20242230201017 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба от името на Д. Д. Р., в
качеството му на законен представител на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, против Електронен фиш № К 8789168/07.09.2022 г.,
с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00
лв. за нарушение на чл.21, ал.2 в вр чл. 21 ,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. С жалбата се правят оплаквания за
допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на електронния
фиш като се моли за неговата отмяна,тъй като МПС не е собственост на
посочения като нарушител правен субект.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Изпраща процесуален представител, който моли за отмяна на електронния
фиш.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
изпраща писмено становище по жалбата и моли за потвърждаване на
електронния фиш .
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата и
1
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Предмет на проверка в настоящото производство е издаден от ОД на
МВР-Сливен електронен фиш против Д. Д. Р., в качеството му на Директор на
„Югоизточно държавно предприятие“ДП, със седалище гр.Сливен,затова, че
на 07.09.2022 г. в 09:48 ч. в гр. Сливен на бул. “Банско шосе“, пред завод
„Динамо“, е управлявал МПС–во, лек автомобил ” Тойота Ланд Крузер с peг.
№ СА****РС, със скорост от 93 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 %. при
ограничение от 70 км/ч. въведено с пътен знак В-26 и Т2-2500, в населено
място, като нарушение за скорост е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 638, разположено в посока към кв. Речица.
В хода на проверката било установено,че с посоченото деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 21. ал. 2 от ЗДвП, доколкото процесният
автомобил е засечен в зоната на действие на пътен знак В-26. въвеждащ
ограничение от 70 км/ч. Установено е ,че МПС–во се е движело със скорост
от 93 км/ч.при допустима такава от 70 км/ч.,поради което определената глоба
е била наложена на основание санкционната разпоредба на чл. 189. ал. 4 от
ЗДв11 във вр. чл. 182. ал. 1. т.З от ЗДвП, предвиждаща, че когато
превишението е от 21 до 30 км/ч. наказанието е „Глоба“ в размер на 100 лв.
По делото е установено,че посоченото по –горе превишаване на
скоростта е отчетено с автоматизирано техническо средство TFR1 M 638,
установено е ,че същото е одобрено по реда на Закона за измерванията и е
преминало последваща проверка, за чиято изправност и годност по делото е
налице протокол. По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г.,въз основа на който е установено и доказано
точното място на осъществяване на контрол, посоката на движение на
контролираните МПС и в частност на процесния автомобил, ограничението на
скоростта и др. обстоятелства.
По делото е установено, че МПС–во притежава свидетелство за
регистрация– част1 , в което е посочено, че негов собственик е Териториално
поделение“ДЛС Тополовград“, а не санкционирания правен субект. По
делото е приложена и справка /л. 40 от делото/, от която е видно, че ТП“ДЛС
Тополовград“ е регистрирано надлежно с булстат, различен от този на
санкционираното „Югоизточно държавно предприятие“ДП със седалище гр.
Сливен. В същата обаче е описано,че така регистрирания правен субект няма
2
качеството на самостоятелно юридическо лице , а представлява неюридическо
лице, правна структурна единица към друг субект, а именно към ЮИДП гр.
Сливен. От страна на въззиваемата страна също е представено писмено
доказателство, а именно справка от масивите на МВР, във връзка със
собствеността на МПС–во /л.50 от делото /, от която е видно, че същото е
регистрирано като собствено на Териториално поделение“ДЛС
Тополовград“гр. Тополовград. По делото, обаче е приложен и Правилник за
организацията и дейността на ЮИДП, като в член втори изрично е записано,
че ЮИДП е самостоятелно ЮЛ, а в чл. 18 от същия Правилник е посочено,че
като такова то има двустепенна структура състояща се от централно
управление и териториални поделения / държавни горски стопанства и
държавни ловни стопанства/.
Така посочените писмени доказателства безспорно указват, че
собственик на МПС–во е не Териториално поделение“ДЛС Тополовград“гр.
Тополовград, каквото е твърдението в жалбата, а ЮИДП, със седалище гр.
Сливен и Директор Д. Д. Р., поради което, съдът счита,че АНО напълно
правилно и законосъобразно е ангажирал административната му отговорност.
В подкрепа на този извод е и приложената от страна на жалбоподателя, ведно
със възражението против електронния фиш Заповед № РД 49–254 от
29.07.20г.на Министър на земеделието, храните и горите Десислава Танева, в
която изрично е посоченото, че МПС марка „Тойота Ланд Крузер“ с peг. №
СА****РС е собственост на ЮИДП гр. Сливен и като такова се отрежда за
използване като МПС със специален режим на движение от ТП“ДЛС
Тополовград“ гр. Тополовград . Действително, по делото е налице
свидетелство за регистрация, от което е видно, обаче, че МПС е било
регистрирано със заявление подадено на 13.07.20г. като действително в
масивите на Сектор „КАТ ПП“ автомобила е регистриран на ТП“ДЛС
Тополовград“ гр. Тополовград, но същото видно от посочената по –горе
Заповед е продължило да бъде собственост на ЮИДП гр. Сливен.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В съответствие с цитираната разпоредба и доколкото
3
нарушението е констатирано в отсъствие на контролен орган, АНО правилно е
издал на нарушителя електронен фиш.
Съдът дава вяра на писмените доказателства,приложени по делото и
приети по съответния процесуален ред, включително и на справка от
въззиваемата страна, от която е видно,че след връчването на електронния фиш
не е подадена Декларация по чл.189, ал.5 изр. второ от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. С
цитираната норма законът е въвел облекчен режим за собственика да обори
установеното в административнонаказателното производство като
единственото изискване е да бъде направено изрично изявление в
предписаната форма, придружено със изискуемите данни и писмени
доказателства, което в настоящия случай не е сторено.
Превишаването на скоростта е отчетено с автоматизирано техническо
средство одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало
последваща проверка, за чиято изправност и годност е предоставен протокол.
По делото е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
съгласно одобреното приложение, което е доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта и др. обстоятелства, който свидетелства за законосъобразността на
издадения електронен фиш.
В описателната част на процесния фиш са възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция на
възможната грешка на с автоматизираното техническо средство – толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като е посочено
правилно и мястото на извършване на нарушението .
Съдът дава вяра и на приложените по делото писмени доказателства,
включително, снимков материал от заснетия клип с автоматизирано
техническо средство - веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи – относно начина на установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
4
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т.65 от ДР на ЗДвП
законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган (какъвто тип е автоматизираното
техническо средство в настоящия случай); б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на
основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.
Съдът, счита за неоснователно възражението, че автомобилът се е
движил при използване на „специален режим на движение“, тъй като съгласно
чл. 91, ал. 1 от ЗДвП моторните превозни средства със специален режим на
движение при движението си подават едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя и или червена светлина и специален звуков сигнал. В
случая не са установени данни за използването на светлинен сигнал, още
повече,че съгласно чл. 91. ал. 2 от ЗДвП специалният режим на движение се
ползва само при необходимост, каквато не е доказана в конкретния случай.
Този извод се подкрепя и от приложената по делото Заповед РД49-
254/29.07.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите от която е
видно, че при използване на специален режим на движение, задължително се
докладва писмено за всеки отделен случай каквито доказателства не бяха
представени по делото и не са били представени и в хода на
административно–наказателното производство пред наказващия орган .
Съдът счита,че наложената с електронния фиш санкция е определена в
законоустановения размер по чл.189, ал.4 в вр чл.182 ал. 1 т.3 от ЗДвП и
съответства на степента и характера на нарушението.
5
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, поради
липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното
нарушение.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на административнонаказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сливен
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № К 8789168/2022 г. издаден от ОД
на МВР гр.Сливен против Д. Д. Р., като законен представител на
„ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП със седалище гр.
Сливен, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лв. за
нарушение на чл.21,ал.2 в вр чл. 21,ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
и ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Д. Р., като законен представител на „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП със седалище гр. Сливен, да заплати на
ОД на МВР – гр.Сливен сумата от 120 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6