Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 06.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на четвърти
май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5967
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик,
твърди, че с ответника на 28.03.2017г. сключили договор за мобилни услуги мобилен
номер +359********* с избран абонаментен план Нонстоп 30.99 лева, с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС, за срок от 24 месеца – до 28.03.2019г.,
по силата на който И.В. следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от
30.99 лева. Правоотношението било новирано като между страните било подписано
между страните допълнително споразумение от дата 26.02.2018г., съгласно което
абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 30.99 лева, като е
уговорен краен срок на действие до 26.02.2020г. Абонатът е сключил и договор за
лизинг от 26.02.2018г., по силата на който му било предоставено за ползване
мобилно устройство NOKIA модел 3 Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 5.59 лева, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5.59 лева
да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Стандартната цена на мобилното
устройство /в брой без абонамент/ е 389.90 лева, а общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал 30.99 е 134.16 лева. Отстъпката, която
ответникът е получил възлиза на сума в размер на 255.64 лева. Съгласно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договор бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактурата. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на
дължимите суми. За отчетния период на потребление 05.10.2018г. – 04.12.2018г.
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 153.21 лева,
за които са издадени фактура № **********/05.11.2018г. и фактура №
**********/05.12.2018г. Неизпълнението на абоната – ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, пренесена в
т.IV-4 от допълнителното споразумение, като във връзка с чл.75 във вр.с чл.19б,
в/ от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползвани абонаменти, като датата на деактивация е
31.01.2019г. и е издал крайна фактура № **********/05.02.2019г. за начислени
неустойка в размер на 201.83 лева, от които неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент 77.46 лева, представляваща стойността на
три месечни абонаментни такси и 124.37 лева, представляваща част от цената на
закупеното от ответника мобилно устройство по сключения договор за лизинг –
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му. За тези неустойки
по фактура №
**********/05.02.2019г.,
ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 4038/2020г. по
описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен
и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск
относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 201.83 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 26.02.2018г., от които 77.46 лева, представляваща стойността на три
месечни абонаментни такси и 124.37 лева, представляваща част от цената на
закупеното от ответника мобилно устройство по сключения договор за лизинг –
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4038/2020г. по описа на РРС. Претендира и направените по
настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът И.П.В. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в
срока за отговор оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че по делото не
става ясно дали именно с ответника е бил сключен договора за мобилни услуги и
последващите допълнително споразумение и договор за лизинг, тъй като в първия е
вписан номер на личната карта на И.В. *********, а в другите
декларация/съгласие и съглашения е вписан друг номер на лична карта –
*********. В практиката са установени не малък брой случаи, при които са
сключвани договори с мобилни оператори с изгубен или откраднат документ за
самоличност, поради които тези обстоятелства следва да се изяснят по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 28.03.2017г. ищецът и ответника
сключил договор за
мобилни услуги мобилен номер +359********* с избран абонаментен план Нонстоп
30.99 лева, с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, за срок от 24
месеца – до 28.03.2019г., по силата на който И.В. следвало да заплаща
стандартен месечен абонамент от 30.99 лева. В този договор ответникът И.В. е
записан с данни на лична карта № *********. В декларацията-съгласие към този
договор потребителят И.В. е бил записан с друг номер на лична карта –
*********, издадена на 08.09.2015г. от МВР – гр.Русе. Правоотношението било новирано като между страните било подписано между страните
допълнително споразумение от дата 26.02.2018г., съгласно което абонатът е
предпочел да ползва абонаментен план Тотал 30.99 лева, като е уговорен краен
срок на действие до 26.02.2020г. Абонатът е сключил и договор за лизинг от
26.02.2018г., по силата на който му било предоставено за ползване мобилно
устройство NOKIA модел 3 Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 5.59 лева, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5.59 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. Стандартната цена на мобилното устройство
/в брой без абонамент/ е 389.90 лева, а общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Тотал 30.99 е 134.16 лева. Отстъпката, която ответникът е
получил възлиза на сума в размер на 255.64 лева. В договора за лизинг И.В. е
бил записан с номер на лична карта – *********, издадена на 08.09.2015г. от МВР
– гр.Русе. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване
на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договор бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за заплащане на дължимите суми. За отчетния период на
потребление 05.10.2018г. – 04.12.2018г. абонатът не е изпълнил задължението си
да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от
него услуги в общ размер на 153.21 лева, за които са издадени фактура №
**********/05.11.2018г. и фактура № **********/05.12.2018г. Неизпълнението на
абоната – ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, пренесена в т.IV-4 от допълнителното споразумение, като във връзка с
чл.75 във вр.с чл.19б, в/ от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползвани абонаменти, като
датата на деактивация е 31.01.2019г. За тези неустойки по фактура № **********/05.02.2019г., ищцовото дружество подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 4038/2020г. по описа на РРС, както и че издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена
за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където
не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47,
ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е
и направил по настоящото дело.
По делото е представен препис от гърба
на личната карта на И.В., съгласно която тя е издадена на 08.09.2015г. от ОД на
МВР – гр.Русе.
Съгласно представената справка от ОД
на МВР – гр.Русе на ответника е била издадена лична карта № ********* издадена
на 08.09.2015г. валидна до 08.09.2025г., която е със статус: унищожена, а на
23.10.2018г. на ответникът е била издадена нова лична карта № ********* на
23.10.2018г. валидна до 23.10.2028г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Възражението на назначения особен
представител на ответника, че по делото не ставало ясно дали именно с ответника
И.В. е бил сключен договора за мобилни услуги и последващите
допълнително споразумение и договор за лизинг, тъй като в първия е вписан номер
на личната карта на И.В. *********, а в другите декларация/съгласие и
съглашения е вписан друг номер на лична карта – *********, съдът намира за
неоснователно. Действително е налице разминаване в номера на личната карта,
както е посочено. Съдът обаче намира, че се касае за техническа грешка при
изписването на номера на личната карта при сключването на първия договор за
мобилни услуги. В този договор ответникът обаче е ясно индивидуализиран с ЕГН и
адрес, а и в декларацията-съгласие към договора е вписан правилния номер на
документа му за самоличност. С последния номер на лична карта са сключени и последващия договор за мобилни услуги и договора за лизинг
на мобилно устройство, а от справката, от
ОД на МВР – гр.Русе е видно и че това е действителния номер на документа му за
самоличност. В справката няма данни, а и по делото няма доказателства, личната
карта на ответника да е била открадната или изгубена. Всички договори носят и
неговия подпис, който не е оспорен по надлежния ред в хода на съдебното
производство.
Поради гореизложеното съдът намира,
че “Теленор България” ЕАД и ответникът били в облигационни
правоотношения по силата на сключен между тях на 28.03.2017г. договор
за мобилни услуги мобилен номер +359********* с избран абонаментен план Нонстоп
30.99 лева, с неограничени национални минути и роуминг
в зона ЕС, за срок от 24 месеца – до 28.03.2019г., по силата на който И.В.
следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 30.99 лева.
Правоотношението било новирано като между страните
било подписано между страните допълнително споразумение от дата 26.02.2018г.,
съгласно което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 30.99 лева, като е уговорен краен срок на действие до
26.02.2020г. Абонатът е сключил и договор за лизинг от 26.02.2018г., по силата
на който му било предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA модел 3 Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 5.59 лева, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 5.59 лева да придобие
собствеността върху лизинговата вещ. Стандартната цена на мобилното устройство
/в брой без абонамент/ е 389.90 лева, а общата лизингова цена с избраната от
абоната програма Тотал 30.99 е 134.16 лева.
Отстъпката, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 255.64 лева.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги
чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договор бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактурата.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
заплащане на дължимите суми. За отчетния период на потребление 05.10.2018г. –
04.12.2018г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ
размер на 153.21 лева, за които са издадени фактура № **********/05.11.2018г. и
фактура № **********/05.12.2018г. Неизпълнението на абоната – ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги, е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги, пренесена в т.IV-4 от допълнителното споразумение, като във
връзка с чл.75 във вр.с чл.19б, в/ от ОУ на мобилния
оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползвани абонаменти, като датата на деактивация е 31.01.2019г. Ищецът е издал на ответника
крайна фактура № **********/05.02.2019г. за начислени неустойка в размер на
201.83 лева, от които неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент 77.46 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси и 124.37 лева, представляваща част от цената на закупеното от ответника
мобилно устройство по сключения договор за лизинг – разликата между
стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.
По делото не са представени от страна на ответника доказателства, че е заплатил
тези дължими от него парични суми, а доказателствената тежест за това е негова,
съгласно дадените му с доклада по делото указания.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите от 201.83
лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 26.02.2018г., от които 77.46 лева, представляваща стойността на три
месечни абонаментни такси и 124.37 лева, представляваща част от цената на
закупеното от ответника мобилно устройство по сключения договор за лизинг –
разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 4038/2020г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 4038/2020г. по описа на РРС, разноски в размер на
25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото; 120.00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 25.00 лева
– заплатена държавна такса за производството по делото, 300.00 лева – заплатено
възнаграждение на назначения му особен представител и 180.00 лева - заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
И.П.В., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че
дължи на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумите от 201.83
лева /двеста и един лева
и осемдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 26.02.2018г., от които
77.46 лева /седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 124.37 лева /сто
двадесет и четири лева и тридесет и седе стотинки/, представляваща част от
цената на закупеното от ответника мобилно устройство по сключения договор за
лизинг – разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4038/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.П.В., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 145.00
/сто четиридесет и пет/ лева – направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 4038/2020г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА И.П.В., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 505.00 /петстотин и пет/ лева -
направени по настоящото дело разноски за заплатени държавна такса,
възнаграждения за особен представител и редовно упълномощения адвокат.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: