Решение по дело №376/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 93
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Евгени Божидаров
Дело: 20201450200376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 9312.10.2020 г.Град гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – МездраIII-ти нак. състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Административно
наказателно дело № 20201450200376 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. И. Г. от с.Синьо бърдо , общ.Роман , против електронен фиш за
налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 3723655 на ОД на МВР, с който за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП е санкционирана с
административно наказание "Глоба" в размер на 100 / сто / лв.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
В жалбата се отрича нарушението, но не и управлението на автомобила от
жалбоподателката. Навеждат се бланкетни доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения..
В с.з жалбоподателят се представлява от адв.М.Стоянов от АК-Враца , който доразвива
доводите в жалбата в насока неясно описание на АТСС и ,че е прикрепено към автомобил
на МВР. Твърди се и и неясно отразяване мястото на нарушението. Въз основа на тези
доводи се иска отмяна на ЕФНГ .
Наказващият орган ,редовно призован,не изпраща представител . С писма изпращащо
преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от следното:
Жалбата е неоснователна .
ОД на МВР гр.Враца издала на В. И. Г. на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП
1
Електронен фиш Серия К № 3723655 за налагане на глоба в размер на 100 лв. за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо
средство TFR1-M 515 за това, че на 12.06.2020 г. около 22,45 часа на главен път I-1
км.156.000 , община Мездра , извън населено място с посока на движение от гр.Враца към
гр.Мездра при ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км:/час управлявала
собственият си автомобил „Ауди“ А4 с рег.№ ВР7987ВС със скорост 117 км/час ,при което
е налице превишена стойност на скоростта над максимално разрешената с 27 км/час .
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и
място , удостоверение за одобрен тип средство за измерване , протокол за последваща
метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица
на мястото на нарушението с поставеното мобилно АТСС , справка за собствеността на
автомобила, протокол за използваното техническо средство , показанията на служител на
ОД-МВР-Враца Г.Г поставил техническото средство с което нарушението било
установено .
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
електронния фиш само на това основание.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ , в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран
размер според съответното нарушение. Издаването на електронния фиш е последваща
дейност, която се извършва от съответните ОД МВР въз основа на показанията на
одобрените автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както
мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на
електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се
съдържат в атакуваният ЕФНГ, поради което при издаването му не са допуснати
процесуални нарушения свързани с липса на дата и място на издаване , посоката на
движение на автомобила и място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно
или със стационарно техническо средство вкл. и относно лицето което е позиционирало
съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите
на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на
ЗАНН относими единствено за АУАН и НП включващи дата и място на съставяне , респ.
издаване .
2
С измененията на чл.165 ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ
бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи
/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на
нарушения чрез използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е
изрично регламентиран. С посочените законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС
на ВАС загуби своето значение с преодоляване на празнотата относно работата с мобилните
технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на
соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по установяване на нарушението
,което води до възможности за манипулация . Бе дадено и легално определение на
понятието „автоматизирани технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП
– това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
„стационарни“ когато са прикрепени към земята и се обслужват периодично от
контролен орган, както и „мобилни“ когато са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за налагане на глоба / съгласно §6
т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител,
създадено чрез административно –информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи,
като в конкретният случай именно такова е използваното като тип TFR1-M 515 ,като
изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в
административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно е да
се приеме , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП изисква издаване на ЕФНГ когато
нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за
санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна
забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА чрез позоваване на нормативни актове от по-долна
степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при
описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП е невъзможно нарушение свързано с
движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той
като именно управлението на МПС от физическо лице с превишена скорост води до
реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП , или иначе
казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при
липса на такива субекти.Контролният орган се намира на мястото на нарушението ,когато
то се установява с мобилно АТСС,като по този начин поставя начало и край на работният
процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално не установява
нарушението. В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна
практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен район Враца е изразена в
Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца , Решение №
415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по
КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013
г. на АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и
др..
При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е
установено с техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при
наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на
3
нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН.
Налице е изготвен на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. , в
който мястото на нарушението съпоставено със заявеното от свидетел Георгиев съответства
на това в ЕФНГ. Отразено е в протокола и посоката на движение , която не се изисква да се
описва в ЕФНГ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП .Приложена е и фотоснимка на мобилното АТСС
временно разположено на пътя в съответствие с чл.10 ал.3 от посочената наредба.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са
спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M 515 е одобрено по реда на
Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване
със срок на валидност до 24.02.2020 г. , но е налице последващ метрологичен контрол на
02.03.2020 г. установено от протокол № 1-13-20 , което прави това АТСС към момента на
нарушението 12.06.2020 г. отговарящо на изискванията за годност по чл.43 от ЗИ /Закон за
измерванията/ и се счита за средство от одобрен тип на основание чл.30 ал.5 от ЗИ .
Приложен е и посоченият протокол от 02.03.2020 г. за последващата метрологична
проверка съответстваща на типът одобрено средство за измерване TFR1-M 515 .
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения
електронен фиш, е посочено достатъчно конкретно и ясно с текстово описание на вид път ,
съответен километър, община и посока на движение ,въпреки ,че разпоредбата на чл. 189
ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила. От приложените
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки ,
изготвения от полицейски служител Георгиев протокол за използвано АТСС и от
показанията на свид. Георгиев , също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение – Враца –Мездра ,като същите са в резултат на
правомерно използване на техническо средство TFR1-M 515. Обобщено съвкупността на
доказателства потвърждава мястото на нарушението в ЕФНГ , поради което същото е
коректно и ясно отразено в санкционният ел.фиш .При тези доводи съдът намира
твърдението за неясно място на нарушението за несъстоятелно .
Несъстоятелно е и твърдението , че АТСС се е намирало в автомобил на МВР и той не е
посочен в ЕФНГ. Разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП не поставя такова изискване към
реквизит на ЕФНГ. Самият номер на автомобила е посочен в протокола за последваща
метрологична проверка , което съответства и на показанията на свид. Георгиев за използване
на АТСС в автомобил на МВР с рег.№ ВР4131АМ. Следва да се подчертае също , че
разпоредбата на §6 т.65 б.“б“ от ДР на ЗДвП ясно определя какво представлява мобилно
АТСС , а именно когато е прикрепено към превозно средство , какъвто е процесният случай
4
.Другата алтернатива е мобилното АТСС да е временно разположено на участък от пътя ,
което в случая очевидно не е така.
Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на
движение на автомобила е била 121 км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската
скорост със стойност 117 км/час , след като законосъобразно била приспадната допустима
грешка, която при измерване на скорост при полеви тест в обхвата до 100 км/ч. е в
границите на 3км/ч. , а над 100 км/час е 3 % , което се установява от отразеното в
протокола за последващата метрологична проверка. Приспадането на допустимата грешка е
в полза на санкционираното лице , тъй като при определени стойности нарушението се
санкционира с по-малко наказание съответстващо на по-ниската скорост установена след
съответното приспадане на допустимата грешка .
Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки
автомобили категория „В“ по смисъла на чл. 150а ал.2 т.6 ЗДвП ,какъвто е процесният
случай , извън населено място е 90 км/час , поради което ограничението е по силата на
закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП , поради което не се касае за
липса на ограничителен знак на скоростта в участъка от пътя където е извършено
нарушението .
Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил е собственост на
жалбоподателката . Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не е налице
декларация по чл. 188 ЗДвП МПС да е управлявано от друго лице различно от собственика ,
поради което правилно е определен и субекта на нарушението .
Нарушението касае превишаване на разрешена скорост с 27 км час , поради което санкцията
за него е фиксирана по вид и размер като глоба 100 лв , поради което е наложена правилно .
По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното
нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е
било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден ,
като от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на
административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП описано в атакуваният ЕФНГ е
осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е приложена
относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП .
При изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен
състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен електронен фиш за налагане на
глоба /ЕФНГ / Серия К № 3723655 на ОД на МВР, с който В. И. Г. от с.Синьо
бърдо,общ.Роман , за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.
182 ал.2 т.3 от ЗДвП е санкционирана с административно наказание "Глоба" в размер на
100 / сто / лв.
Решението подлежи на обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд гр. Враца .
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. И. Г. от с.Синьо бърдо , общ.Роман , против електронен фиш за
налагане на глоба /ЕФНГ / Серия К № 3723655 на ОД на МВР, с който за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП е санкционирана с
административно наказание "Глоба" в размер на 100 / сто / лв.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
В жалбата се отрича нарушението, но не и управлението на автомобила от
жалбоподателката. Навеждат се бланкетни доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения..
В с.з жалбоподателят се представлява от адв.М.С. от АК-Враца , който доразвива доводите в
жалбата в насока неясно описание на АТСС и ,че е прикрепено към автомобил на МВР.
Твърди се и и неясно отразяване мястото на нарушението. Въз основа на тези доводи се иска
отмяна на ЕФНГ .
Наказващият орган ,редовно призован,не изпраща представител . С писма изпращащо
преписката в съда иска потвърждаване на ЕФНГ.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от следното:
Жалбата е неоснователна .
ОД на МВР гр.Враца издала на В. И. Г. на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП
Електронен фиш Серия К № 3723655 за налагане на глоба в размер на 100 лв. за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо
средство TFR1-M 515 за това, че на 12.06.2020 г. около 22,45 часа на главен път I-1
км.156.000 , община Мездра , извън населено място с посока на движение от гр.Враца към
гр.Мездра при ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км:/час управлявала
собственият си автомобил „Ауди“ А4 с рег.№ ВР7987ВС със скорост 117 км/час ,при което
е налице превишена стойност на скоростта над максимално разрешената с 27 км/час .
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената скорост и
място , удостоверение за одобрен тип средство за измерване , протокол за последваща
метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от паметта на същото ,скица
на мястото на нарушението с поставеното мобилно АТСС , справка за собствеността на
автомобила, протокол за използваното техническо средство , показанията на служител на
ОД-МВР-Враца Г.Г поставил техническото средство с което нарушението било
установено .
Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
електронния фиш само на това основание.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ , в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба във фиксиран
размер според съответното нарушение. Издаването на електронния фиш е последваща
дейност, която се извършва от съответните ОД МВР въз основа на показанията на
1
одобрените автоматизирани технически средства или системи , които могат да бъдат както
мобилни, така и стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда задължителни реквизити на
електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а именно : териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се
съдържат в атакуваният ЕФНГ, поради което при издаването му не са допуснати
процесуални нарушения свързани с липса на дата и място на издаване , посоката на
движение на автомобила и място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно
или със стационарно техническо средство вкл. и относно лицето което е позиционирало
съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение реквизитите
на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред общите правила на
ЗАНН относими единствено за АУАН и НП включващи дата и място на съставяне , респ.
издаване .
С измененията на чл.165 ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ
бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства или системи
/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и заснемане на
нарушения чрез използване на мобилни технически средства или системи за видеоконтрол е
изрично регламентиран. С посочените законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС
на ВАС загуби своето значение с преодоляване на празнотата относно работата с мобилните
технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като именно акцента на
соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по установяване на нарушението
,което води до възможности за манипулация . Бе дадено и легално определение на
понятието „автоматизирани технически средства или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП
– това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
„стационарни“ когато са прикрепени към земята и се обслужват периодично от
контролен орган, както и „мобилни“ когато са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен фиш за налагане на глоба / съгласно §6
т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление върху хартиен , магнитен или друг носител,
създадено чрез административно –информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи,
като в конкретният случай именно такова е използваното като тип TFR1-M 515 ,като
изготвените с тях снимки и видеозаписи са веществено доказателствено средство в
административният процес по силата на чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно е да
се приеме , че разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП изисква издаване на ЕФНГ когато
нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Касае се за
санкционна правна норма , която не може да бъде тълкувана разширително при императивна
забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА чрез позоваване на нормативни актове от по-долна
степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че при
описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП е невъзможно нарушение свързано с
движение на МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той
като именно управлението на МПС от физическо лице с превишена скорост води до
реализиране на този вид нарушения , в който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП , или иначе
2
казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на
контролен орган и на нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при
липса на такива субекти.Контролният орган се намира на мястото на нарушението ,когато
то се установява с мобилно АТСС,като по този начин поставя начало и край на работният
процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но персонално не установява
нарушението. В този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна
практика на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен район Враца е изразена в
Решение № 443 / 03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца , Решение №
415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по
КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца , Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013
г. на АС-Враца , Решение № 264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца и
др..
При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е
установено с техническо средство в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при
наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на
нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН.
Налице е изготвен на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. , в
който мястото на нарушението съпоставено със заявеното от свидетел Георгиев съответства
на това в ЕФНГ. Отразено е в протокола и посоката на движение , която не се изисква да се
описва в ЕФНГ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП .Приложена е и фотоснимка на мобилното АТСС
временно разположено на пътя в съответствие с чл.10 ал.3 от посочената наредба.
От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са
спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M 515 е одобрено по реда на
Закона за измерванията и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване
със срок на валидност до 24.02.2020 г. , но е налице последващ метрологичен контрол на
02.03.2020 г. установено от протокол № 1-13-20 , което прави това АТСС към момента на
нарушението 12.06.2020 г. отговарящо на изискванията за годност по чл.43 от ЗИ /Закон за
измерванията/ и се счита за средство от одобрен тип на основание чл.30 ал.5 от ЗИ .
Приложен е и посоченият протокол от 02.03.2020 г. за последващата метрологична
проверка съответстваща на типът одобрено средство за измерване TFR1-M 515 .
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения
електронен фиш, е посочено достатъчно конкретно и ясно с текстово описание на вид път ,
съответен километър, община и посока на движение ,въпреки ,че разпоредбата на чл. 189
ал.4 ЗДвП не изисква посочване посоката на движение на автомобила. От приложените
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки ,
изготвения от полицейски служител Георгиев протокол за използвано АТСС и от
показанията на свид. Георгиев , също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение – Враца –Мездра ,като същите са в резултат на
правомерно използване на техническо средство TFR1-M 515. Обобщено съвкупността на
доказателства потвърждава мястото на нарушението в ЕФНГ , поради което същото е
коректно и ясно отразено в санкционният ел.фиш .При тези доводи съдът намира
твърдението за неясно място на нарушението за несъстоятелно .
3
Несъстоятелно е и твърдението , че АТСС се е намирало в автомобил на МВР и той не е
посочен в ЕФНГ. Разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП не поставя такова изискване към
реквизит на ЕФНГ. Самият номер на автомобила е посочен в протокола за последваща
метрологична проверка , което съответства и на показанията на свид. Георгиев за използване
на АТСС в автомобил на МВР с рег.№ ВР4131АМ. Следва да се подчертае също , че
разпоредбата на §6 т.65 б.“б“ от ДР на ЗДвП ясно определя какво представлява мобилно
АТСС , а именно когато е прикрепено към превозно средство , какъвто е процесният случай
.Другата алтернатива е мобилното АТСС да е временно разположено на участък от пътя ,
което в случая очевидно не е така.
Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на
движение на автомобила е била 121 км/час , но в издадения фиш била посочена по-ниската
скорост със стойност 117 км/час , след като законосъобразно била приспадната допустима
грешка, която при измерване на скорост при полеви тест в обхвата до 100 км/ч. е в
границите на 3км/ч. , а над 100 км/час е 3 % , което се установява от отразеното в
протокола за последващата метрологична проверка. Приспадането на допустимата грешка е
в полза на санкционираното лице , тъй като при определени стойности нарушението се
санкционира с по-малко наказание съответстващо на по-ниската скорост установена след
съответното приспадане на допустимата грешка .
Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки
автомобили категория „В“ по смисъла на чл. 150а ал.2 т.6 ЗДвП ,какъвто е процесният
случай , извън населено място е 90 км/час , поради което ограничението е по силата на
закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП , поради което не се касае за
липса на ограничителен знак на скоростта в участъка от пътя където е извършено
нарушението .
Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил е собственост на
жалбоподателката . Съобразно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не е налице
декларация по чл. 188 ЗДвП МПС да е управлявано от друго лице различно от собственика ,
поради което правилно е определен и субекта на нарушението .
Нарушението касае превишаване на разрешена скорост с 27 км час , поради което санкцията
за него е фиксирана по вид и размер като глоба 100 лв , поради което е наложена правилно .
По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното
нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е
било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден ,
като от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на
административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП описано в атакуваният ЕФНГ е
осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е приложена
относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП .
4