Решение по дело №2943/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1376
Дата: 8 октомври 2023 г. (в сила от 8 октомври 2023 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20234520102943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1376
гр. Русе, 08.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520102943 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът Еос Матрикс ЕООД твърди, че на 12.10.2011 г. бил сключен Договор за
потребителски кредит № FL609741/12.10.2011 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД
(с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) в качеството на кредитор и
ответницата М. М. Ш. в качеството й на кредитополучател. Банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 970 лева за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за потребителски кредит № FL609741/12.10.2011 г. По този
кредит, кредитополучателят дължал на банката през първата една година от срока на
издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен
процент на банката за потребителски кредит в лева за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка в размер на минус 5,70 пункта. Към момента на
сключване на договора, БЛП бил в размер на 13,20 %. За периода след изтичане на първата
година до крайния срок на издължаване по кредита, кредитополучателят се задължил да
заплати на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката, за потребителски
кредит в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в
размер на 0,80 пункта. Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите в размер
на 19,52 %. В договора било уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви бил 12.10.2021 г., като кредитополучателя се задължил да
погаси кредита на 120 равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени в погасителния план на
договора за кредит. Кредитът бил усвоен изцяло на 12.10.2011 г. по банкова сметка на
кредитополучателя. Ответницата не изпълнила задължението си по договора за кредит, като
не заплатила задълженията си по последния. Длъжникът не изпълни задълженията с за
1
изплащане на месечните вноски съгласно договора, поради което останали непогасени суми,
както следва: 951,59 лева – главница, 415,49 лева – договорна лихва и 82,50 лева – такси.
На 18.01.2016 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“
АД) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № FL609741/12.10.2011 г. било изкупено от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. В изпълнение на разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на 16.09.2022 г. на длъжника
било изпратено писмено съобщение за извършената цесия от пълномощника на цедента, с
което бил уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия,
кредитор спрямо него по отношение паричното вземане е „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Писмото
било изпратено до посочените в договора за кредит по постоянен и настоящ адрес на
длъжника, като същото било върнато с отбелязване „сменен адрес“. На ответника било
изпратено и писмено известие, с което му бил предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение на непогасеното задължение, което също се върнало, като „непотърсено“.
Поради липса на доброволно изпълнение на задължението от страна на ответника,
било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и образувано ч. гр. дело № 955/2023 г. по описа
на РРС, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
496/16.02.2023 г., с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от
951,59 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 12.10.2011 г.,
ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, 267,99 лева,
представляваща договорна лихва за период от 12.10.2011 г. до 12.10.2021 г., 230,00 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 13.10.2021 г. до 14.02.2023 г., както и 208,99
лева – разноски за производството. Ответникът в срок подал възражение, поради което бил
предявен настоящия иск.
Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 951,59 лева – дължима
главница по Договор за потребителски кредит от 12.10.2011 г., 267,99 лева – договорна
лихва за период от 12.10.2011 г. до 12.10.2021 г., 230,00 лева – мораторна лихва за период от
13.10.2021 г. до 14.02.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 15.02.2023 г. до
изплащане на вземането.
Ответникът М. М. Ш. не е представил отговор на исковата молба.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на отговор на
исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира искането основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като
от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно
основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
2
книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може да
се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответникът сумата от 208,99
лв. – разноски по гр. д. № 955/2023 г. по описа на РРС
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в
размер 121.01 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. Ш., ЕГН ********** от ********,
дължи на Еос Матрикс ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, сумата от
951,59 лева – дължима главница по Договор за потребителски кредит от 12.10.2011 г., 267,99
лева – договорна лихва за период от 12.10.2011 г. до 12.10.2021 г., 230,00 лева – мораторна
лихва за период от 13.10.2021 г. до 14.02.2023 г., по прехвърлено от „Юробанк И Еф Джи
България“ АД ,с настоящо наименование „Юробанк България“ АД чрез цесия на 18.01.2016
г. вземане по Договор за потребителски кредит № FL609741/12.10.2011 г., ведно със законна
лихва, считано от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №496/16.02.2023 г. по гр. д. № 955/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА, М. М. Ш., ЕГН ********** от ******** да заплати на Еос Матрикс
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша,
ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” №4-6, сумата от 208,99 лева–
разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №496/16.02.2023 г. по
гр. д. № 955/2023 г. по описа на РРС, както и и сумата от 121.01 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239, ал.4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3