РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Пазарджик, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20255200600407 по описа за 2025
година
С присъда № 2 от 01.02.2024 г., постановена по НЧХД № 22/2023 г. на РС –
Панагюрище е постановено следното :
Признава подсъдимата Г. Д. А. за виновна в това, че на 15.01.2023 г., в гр. П., на ул.
“Д. а.“ № , чрез удари по лицето и главата е нанесла лека телесна повреда на А. Н. М. от гр.
П., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 130, ал.2 от НК, във връзка с чл.78а
от НК, я освобождава от наказателна отговорност, като налага на Г. Д. А., глоба в размер на
1000 лв. (хиляда лева), платима по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Панагюрище.
Осъжда на основание чл. 52, във връзка с чл. 45 от ЗЗД подсъдимата Г. Д. А., ЕГН:
**********, да заплати на А. Н. М., ЕГН **********, от гр. П., парична сума в размер на
400 лв. (четиристотин лева), представляващи обезщетение за причинените от Г. Д. А.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, 15.01.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 2000
лв. (две хиляди лева), като неоснователен и недоказан.
Осъжда Г. Д. А. да заплати на А. Н. М. сторените съдебно-деловодни разноски, в общ
размер на 112 лв. (сто и дванадесет лева), която сума представлява сбор от адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева) и държавна такса в размер на 12 лв.
(дванадесет лева).
Осъжда подсъдимата Г. Д. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Панагюрище, държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева)
върху уважената част от гражданския иск, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет
1
лева), само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Против присъдата са постъпили жалба и допълнение към същата от тъжителката А.
Н. М., чрез нейния повереник. Иска се промяна на правната квалификация на деянието от
такова по чл. 130, ал. 2 от НК, в престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Обжалва се и
гражданско – осъдителната част на присъдата, като се иска изменение, чрез увеличаване
размера на присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД до предявения размер. Обжалва се
присъдата и в частта, относно разноските, като се иска изменение и в тази част, като се
присъдят и направените
Против присъдата е постъпила жалба и от защитника на подсъдимата Г. А.. Твърди се
в жалбата, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, както в наказателната, така и
в гражданската си част. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата. Иска се
отхвърляне и на предявените граждански искове. Прави се искане за присъждане на
разноските и пред двете инстанции в тежест на тъжителя.
В съдебно заседание повереникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата отменителни основания. Оспорва жалбата на защитника.
Защитникът оспорва жалбата на повереника. Поддържа подадената от него
/защитника/ жалба и пледира за отмяна на присъдата. Поддържа, че същата е необоснована и
незаконосъобразна. Поддържа също, че при изготвянето на мотивитъ към присъдата е
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви
по съставомерността на инкриминираното деяние.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
При това съдът намери за основателно оплакването на защитата за допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на мотиви за
съставомерността на инкриминираното деяние.
В мотивите към обжалваната присъда липсват правни доводи за характера на
причинената на тъжителката телесна повреда. В диспозитива на присъдата деянието е
квалифицирано като телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК – причиняване на болки и
страдания, без разстройство на здравето. В мотивите, обаче, съдът не е изложил каквито и да
било правни съображения в подкрепа на така изразеното си становище. Ограничил се е
единствено до това фактически да опише причинените наранявания /стр. 7, абзац 5/.
Следва да се отбележи, че в пледоарията си по същество пред районния съд
повереникът изрично е обосновал тезата си, че се касае за престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК и е искал осъждане на подсъдимата именно по този текст от наказателния закон. Съдът,
обаче, в нарушение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК да посочи правните си
съображения за постановяване на присъдата, не е сторил същото, като не е обсъдил
доводите на повереника.
При това положение настоящата съдебна инстанция е лишена от възможността да
провери правилността на присъдата в тази й част. Още повече, че в жалбата на повереника
се прави искане за преквалифициране на деянието в престъпление по чл. 130, ал. 1 ат НК,
тоест причиняване на лека телесна повреда, състояща се в разстройство на здравето, извън
случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК.
2
Допуснатото нарушение, състоящо се в липса на мотиви, е винаги съществено,
съгласно изричната разпоредба на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Същото пряко накърнява
правото на защита на подсъдимия да разбере правните съображения на съда за
постановяване на осъдителна присъда.
Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция,
доколкото излагането за пръв път от въззивната инстанция на правни съображения за вида на
телесната повреда, би лишило страните от правото на разглеждане на делото от две съдебни
инстанции. Когато първата съдебна инстанция е пропуснала да изложи мотиви по съществен
правен въпрос, въззивната инстанция не може да запълни тази празнина, като мотивира за
пръв път решението на първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция действа като инстанция по същество, едва след като осъществи
правомощията си на контролно – отменителна инстанция и констатира липсата на
основанния за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата.
Като допълнение към казаното следва да се посочи и това, че районният съд на
практика не е разполагал с възможност да вземе обосновано становище по вида на
причинената телесна повреда. В кориците на делото липсват данни, от които да може да се
направи извод за вида на причинената телесна повреда. Делото е образувано по тъжба, към
която е приложено единствено медицинскко удостоверение, издадено от хирург. Липсва
съдебно – медицинско удостоверение. По силата на изричната разпоредба на чл. 144, ал. 2, т.
2 от НПК назначаването на експертиза е задължително, когато има съмнения по вида на
причинената телесна повреда.
В обобщение на казаното дотук, доколкото се установи допуснато отстранимо,
съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от
настоящата инстанция, обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за
ново разглеждане от друг състав на Панагюрския районен съд.
Доколкото е налице цитираното процесуално основание за отмяна на присъдата,
безпредметно се явява обсъждане на доводите, свързани с обосноваността на фактическите
изводи на контролираната съдебна инстанция.
По въпроса за възлагане на разноските, включително на направените пред
настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд след решаване на
делото и в зависимост от изхода на същото.
Неоснователно е искането на служебния защитник за определяне на възнаграждение
за явяването му пред настоящата инстанция. Това следва да бъде сторено от националното
бюро за правна помощ, след окончателно приключване на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 и
чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 2 от 01.02.2024 г., постановена по НЧХД № 22/2023 г. на РС –
Панагюрище.
3
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Панагюрския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4