№ 90
гр. Варна, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500176 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
три въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при ОП-Варна Ж.Е.,
против решение №420/03.04.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г. по описа
на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България
е осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата от 17 279, 25лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи законна
лихва върху отнетата с протокол за претърсване и изземване сума в размер на
34 220лв. за периода от изземването - 15.10.2012г. до 02.10.2017г., на осн.
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Д. Г. Д. сумата от 3, 65лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважения размер на исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати/солидарно/ на
адв. В. О. М. и адв. Н. Н. Н. сумата от 1 754, 85лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, съразмерно на уважения размер
на исковете.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен и в горепосочената му част.
Въззиваемият Д. Г. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалните му представители адв.В.М. и
Н.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на
1
ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника части.
Въззивна жалба, подадена от Д. Г. Д., чрез процесуалните му
представители адв.В.М. и Н.Н., против решение №420/03.04.2023г.,
постановено по гр.д.№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о./с допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива по отношение на първата
обжалвана част с решение №1003/16.08.2023г., постановено по гр.д.
№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о., влязло в сила/, в частите му с които: 1/ е
отхвърлено искането на Д. Г. Д. за заплащане на законна лихва върху сумата
от 17 279, 25лв./представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи законна лихва върху отнетата с протокол за
претърсване и изземване сума в размер на 34 220 лв. за периода от
изземването - 15.10.2012г. до 02.10.2017г./, считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата; 2/ е отхвърлен
предявеният от Д. Г. Д. против Прокуратурата на Република България иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснения, страх и
постоянен стрес, уронване престижа и доброто име на ищеца в обществото,
ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните
му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон
и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което посочените претенции бъдат уважени.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от Д. Г. Д., чрез процесуалните му
представители адв.В.М. и Н.Н., против решение №1480/13.12.2023г.,
постановено по гр.д.№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е допълнено
решение №420/03.04.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г. на ВОС, гр.о.,
като е отхвърлен искът на Д. Г. Д. против Прокуратурата на Република
България с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 5 069, 44лв., представляваща мораторна лихва
върху внесената парична гаранция по взета мярка за неотклонение в размер на
10 000 лв. за периода от 02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното
производство по отношение на ищеца по НОХД1163/16г. на ВОС/ до
30.09.2022г./завеждане на исковата молба по настоящото производство в
съда/.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, т.к. съдът не се е
произнесъл по искането на ищеца за допълване на първоначалното решение
чрез произнасяне по претенцията му за присъждане на законна лихва в размер
на 5 069, 44лв. върху претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за периода от 02.10.2017г. до
30.09.2022г., а се е произнесъл по незаявен от ищеца иск за присъждане на
мораторна лихва в размер на 5 069, 44лв. върху внесената парична гаранция в
размер на 10 000лв. за периода от 02.10.2017г. до 30.09.2022г., предвид което
се претендира да бъде обезсилено и делото върнато на ВОС за произнасяне по
предявеното искане.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.
2
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от
25.10.2022г., 09.11.2022г., 14.11.2022г., 07.09.2023г. и 27.09.2023г. ищецът Д.
Г. Д. излага, че на 15.10.2012г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем
за извършено престъпление по чл.253, ал.5, пр.1, вр. чл.253, ал.2, вр. чл.20,
ал.2 от НК по ДП №24/12г. по описа на „БОП“-Варна.На 15.10.2012г. е бил
задържан с постановление на ОП-Варна за срок от 72 часа, както и също на
15.10.2012г. от него с протокол за претърсване и изземване е била иззета и
задържана като веществено доказателство сумата от 34 220лв.С определение
от 18.10.2012г. по ЧНД №1288/12г. по описа на ВОС му е взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“, която е била изменена в „Парична гаранция“
в размер на 10 000лв. с определение от 08.01.2013г. по ЧНД №1619/12г. по
описа на ВОС, която гаранция е внесена на 16.01.2013г. и освободена с
постановление на ВОП от 22.04.2014г., влязло в сила на 02.06.2014г., върната
му на 12.06.2014г.Било му е и забранено да напуска пределите на страната.На
03.06.2015г. е бил привлечен с ново постановление в качеството му на
обвиняем и за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.7, вр.
чл.20, ал.2 от НК по ДП №251/13г.На 09.06.2015г. му е предявено
предварителното производство.По внесен обвинителен акт е образувано
НОХД №818/15г. по описа на ВОС, по което се е явявал в три съдебни
заседания.На 20.05.2015г. делото е прекратено и върнато на ВОП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.На 14.09.2016г. е
изготвен нов обвинителен акт и по него образувано НОХД №1163/16г. по
описа на ВОС.По същото ищецът се е явявал в общо осем съдебни
заседания.В о.с.з. на 02.10.2017г. с протоколно определение по НОХД
№1163/16г., влязло в сила на датата на постановяване, наказателното
производство по отношение на него е прекратено поради недоказаност на
участието му в предявеното му обвинение, както и съдът е разпоредил да му
бъдат върнати иззетите от него веществени доказателства, вкл. сумата от
34 220лв.Независимо от указанията на съда, сумата не му е била върната от
ВОП, т.к. върху същата е бил наложен запор на 03.10.2017г. по допуснато с
определение №2030/01.08.2017г., постановено по ч.гр.д.№1675/17г. по описа
на ВОС, обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ/впоследствие предявен по
гр.д.№2281/17г. по описа на ВОС/, като и понастоящем сумата е запорирана.
В резултат от воденото против него наказателно производство ищецът
претърпял неимуществени и имуществени вреди, както
следва.Неимуществени вреди, изразяващи се страх, постоянно безпокойство,
психично затормозяване, изолиране от близки и познати, прояви на безсъние,
съпроводено с главоболие, раздразнителност, избухливост, често изпадане в
депресивни състояния, влошаване на здравословното му състояние/поради
което и се е достигнало по време на мярката „Домашен арест“ разрешаване от
ВОП с постановления да напуска жилището си за посещение на различни
лекари в периода 09.11.2012г.-28.01.2013г./, неудачи в личния живот, промяна
в поведението му спрямо околните, ограничаване на социалните контакти,
затруднения в упражняване на работните ангажименти/вкл. и защото му се е
налагало да иска разрешения от ВОП да напуска пределите на страната по
повод осъществявана търговска дейност за периода 14.05.2013г.-16.05.2013г.
и 06.02.2014г.-09.02.2014г./, негативни изживявания на опозореност,
изпитвани срам и притеснения, вкл. и предвид публикувани съобщения от
компетентните органи и наличие на статии в интернет пространството/напр.
статия от 23.10.2012г. в „m.inews.bg“ и статия от 18.10.2012г. в „petel.bg“/,
3
накърняване на доброто му име в обществото и в професионалното му
поприще.За така претърпените неимуществени вреди претендира ответникът
Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата
от 10 000 лв.
От внасяне на определената парична гаранция в размер на 10 000лв.,
ищецът е претърпял имуществена вреда, произтекла от невъзможността да я
използва за свои нужди, съизмерима с размера на законната лихва върху тази
сума, за периода от внасянето й - 16.01.2013г. до връщането й на 12.06.2014г.,
или сумата от 1 428, 31лв., която претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати.
От изземване и задържане на сумата от 34 220лв./същата и многократно
отказвана да му бъде върната от ВОП през 2012г., 2014г. и 2015г., въпреки, че
връщането й е нямало да затрудни разкриването на обективната истина/,
ищецът е претърпял имуществена вреда, произтекла от невъзможността да я
използва за свои нужди, съизмерима с размера на законната лихва върху тази
сума, за периода от изземването й - 15.10.2012г. до датата на исковата молба -
30.09.2022г. или сумата от 34 607, 71лв., която претендира ответникът да бъде
осъден да му заплати.
От невъзможността да изпълни сключен на 25.09.2012г. комисионен
договор за посредничество при договаряне и доставка на продукция от
селскостопански производители в качеството си на комисионер за
„Лабас“ООД, която невъзможност произтекла от наложената му марка за
неотклонение „Домашен арест“ през месеците октомври, ноември и декември
2012г., когато се извършва търговията с реколта 2012г., и заради която е бил в
невъзможност да пътува и да се среща със зърнопроизводители, да взема
проби от продукция и да договаря количества и цена, е препуснал да
реализира доход в размер на 25 000лв., която сума претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати.
Претендира и присъждане на законна лихва, считано от
02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното производство/ до
окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор
в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
искове.Твърди, че същите са недопустими, защото наказателното
производство по отношение на ищеца е било прекратено на осн. чл.369, ал.4,
пр.2 и пр.3 от НПК, което прекратяване не попада в хипотезите на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, предвиждащи отговорност на държавата при прекратено
наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето
или поради това, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е било образувано след като наказателното
преследване е било погасено по давност или деянието амнистирано.В условие
на евентуалност поддържа становище за неоснователност на
исковете.Поддържа, че сочените от ищеца вреди са недоказани.Излага, че
ищецът е бил многократно осъждан с влезли в сила присъди, вкл. и за същото
по вид престъпление.Спрямо него за периода 02.12.2010г.-17.03.2014г. е
водено и друго наказателно производство-ДП №404/10г. по описа на ОД на
МВР-Стара Загора, впоследствие прекратено, и за търпените в този период
неимуществени вреди/душевни болки и морални страдания/ му е присъдено
обезщетение с влязло в сила съдебно решение в размер на 2 500лв., като по
делото не се установява кои твърдени морални болки и страдания от кое
4
воденото против ищеца наказателно производство произтичат.Отделно счита,
че претендираният размер обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика
и икономическия стандарт в страната.Не е съобразен и с обстоятелството, че
прекратяването на наказателното производство на осн. чл.369, ал.4 от НПК е
вид своеобразна санкция за прокуратурата, защото не е реализирала
наказателната репресия в разумен срок срещу обвиненото лице, което за
ищеца има ефекта на овъзмездяване на търпените вреди.Следва да се отчете
и, че по наказателното производство обвиняеми и после подсъдими са били
още 5 лица и тяхното поведение, и това на процесуалните им представители
също е повлияло върху продължителността му.Оспорва исковете за
присъждане обезщетение за търпени имуществени вреди.Твърди, че липсват
доказателства за действително пропуснати ползи от сключен от ищеца
комисионен договор, а ако има такива, то липсва причинна връзка с воденото
производство.Поддържа, че не дължи законна лихва върху внесената парична
гаранция от внасянето до освобождаването й, а твърдения, че сумата е била
необосновано задържана след освобождаването й в исковата молба не се
съдържат.Извън горното и вносител на сумата е било трето лице - Р. Г. Ст., а
не ищецът.Твърди, че липсват доказателства, че сумата от 34 220лв. е била
иззета от ищеца на 15.10.2012г., както и такива, от които да се установява, че,
ако сумата не беше иззета, ищецът е щял да я вложи в банкова институция
или да я използва за други нужди.Сочи, че не е разполагал със законова
възможност да върне сумата на ищеца след приключване на наказателното
производство, предвид наложения от КОНПИ запор, поради което и не следва
да дължи лихви.Възразява и, че при евентуална основателност на
претенциите за имуществени вреди, съизмерими с размера на законната
лихва, не следва да дължи върху тях законна лихва от прекратяване на
наказателното производство до окончателното изплащане, защото би се
достигнало до анатоцизъм.Твърди, че, ако е налице увреждане от воденото
наказателно производство, то е причинено изключително по вина на
ищеца.Възразява за изтекла обща 5 годишна погасителна давност, а за
претенциите, формирани от размер на законна лихва, и за изтекла 3 годишна
погасителна давност.
С влязлата в сила част от първото постановено по гр.д.№2093/22г. по
описа на ВОС решение - решение №420/03.04.2023г. са отхвърлени исковете
за присъждане на: 1/ сумата от 1 428, 31лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, представляващи законна лихва върху
внесената парична гаранция по взета мярка за неотклонение в размер на 10
000лв. за периода от 16.01.2013г. до 12.06.2014г.; 2/ сумата от 17 328, 46лв.,
представляваща законна лихва върху отнетата с протокол за претърсване и
изземване сума в размер на 34 220лв. за периода от 03.10.2017г. до
30.09.2022г.; 3/ сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от нереализирана печалба от комисионно
възнаграждение по комисионен договор от 25.09.2012г., всички резултат на
незаконно повдигнато по ДП №24/12г. по описа на БОП-Варна обвинение и
поддържането му в съдебна фаза, производството по което е приключило с
прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимия,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите.
В мотивите на това решение е посочено, че законна лихва върху
претендираните за присъждане суми по четирите иска се претендира от
5
датата на исковата молба до окончателното изплащане.Също в мотивите е
посочено, че искането за присъждане на лихва върху следващите да се
присъдят на ищеца 17 279, 25лв.-обезщетение за претърпените имуществени
вреди, представляващи законна лихва върху отнетата с протокол за
претърсване и изземване сума в размер на 34 220лв. за периода от
изземването - 15.10.2012г. до 02.10.2017г., е неоснователно, защото би
представляващо анатоцизъм.Липсва нарочен диспозитив, с който да е
оставено без уважение приетото, че се иска присъждане на законна лихва
върху присъдената сума от 17 279, 25лв. от датата на исковата молба-
30.09.2022г. до окончателното изплащане.Същевременно с първата въззивна
жалба на Д.Д. се претендира отмяна на първоинстанционното решение
относно претенцията за законна лихва върху сумата от 17 279, 25лв. и вместо
него постановяване на друго, с което се присъди законна лихва върху сумата
от 17 279, 25лв. за период от 02.10.2017г. до окончателното изплащане, както
и уважаване на така предявения иск за сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с претендираните лихви.
За част от периода, а именно от 30.09.2022г./датата на исковата молба/ до
окончателното изплащане, в решението е допусната очевидна фактическа
грешка, т.к. в диспозитива не е обективирана волята, видна от мотиви, за
неоснователност на претенцията в тази й част/по съображения, че съставлява
анатоцизъм/.За претендирана законна лихва върху сумата от 17 279, 25лв. за
период от 02.10.2017г. до датата на исковата молба-30.09.2022г. липсва
изобщо произнасяне, така и за лихвите за този период върху обезщетението
за неимуществени вреди.Във въззивната жалба по същество е направено
искане за произнасяне по тази част от претенцията, но без произнасяне по
тази част от първоинстанционния съд с решение, въззивната инстанция не би
могла да се произнася, като съответно компетентен първоначално да се
произнесе по искането за допълване е бил първоинстанционният съд.Предвид
гореустановеното и първоначално образуваното производство пред въззивния
съд/в.гр.д.№281/23г. по описа на ВАпС/ е било прекратено и делото върнато
на ВОС за преценка евентуалната необходимост от провеждане на
съответните производства по чл.247 от ГПК и чл.250 от ГПК, след
приключването на които делото е следвало да бъде върнато на въззивния съд
за произнасяне по подадените въззивни жалби.
След връщане на делото на ВОС е постановено второто по делото
решение - решение №1003/16.08.2023г., с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решение
№420/03.04.2023г. по гр.д.№2093/22г. на ВОС, като на стр.17, на ред 31, след
„за периода от изземването - 15.10.2012г. до 02.10.2017г., да се чете: „като
отхвърля искането за заплащане на законната лихва върху сумата от 17 279,
25 лв., считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата“.Това решение не е обжалвано и е влязло в сила,
съответно този диспозитив е част от първоначалното решение, както и е
предмет на първата въззивна жалба на ищеца.
Също на 16.08.2023г., по повод исканото във въззивната жалба допълване,
ВОС е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца
да уточни иска си с правно основание чл.86 от ЗЗД по размер /каква сума
претендира/, период /от дата до дата, за която се начислява мораторната
лихва/ и сума, върху която се начислява лихвата /върху какъв размер на
главницата се претендира обезщетението за забава/.В дадения му срок с
6
молба от 07.09.2023г., уточнена с молба от 27.09.2023г. ищецът е посочил, че
претендираната от него мораторна лихва е за периода от 02.10.2017г. -
прекратяване на наказателното производство до датата на исковата молба -
30.09.2022г., сумата върху която се начислява е 10 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, и е в размер на 5 069, 44лв.По
уточненията ответникът е депозирал отговор, в който отново е възразил за
изтекла погасителна давност.Производството е насрочено в о.с.з. с
разпореждане №5664/16.11.2023г., в което е докладвано, че се претендира да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 069, 44лв.,
представляваща мораторна лихва върху внесената парична гаранция по взета
мярка за неотклонение в размер на 10 000 лв. за периода от
02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното производство/ до
30.09.2022г./завеждане на исковата молба/.Така е и докладвана претенцията в
о.с.з. на 07.12.2023г.
С третото постановено по делото решение - решение №1480/13.12.2023г. е
допълнено решение №420/03.04.2023г. по гр.д.№2093/22г. по описа на ВОС,
като: е отхвърлен искът на Д. Г. Д. срещу Прокуратурата на Република
България с правно основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 069,44 лв., представляваща
мораторна лихва върху внесената парична гаранция по взета мярка за
неотклонение в размер на 10 000 лв. за периода от 02.10.2017г./датата на
прекратяване на наказателното производство/ до 30.09.2022г. /завеждане на
исковата молба/.
След депозиране от ищеца на въззивна жалба против това решение, ВОС с
определение от 19.01.2024г., след като е посочил, че не е изпълнил указанията
на ВАпС касателно произнасяне по действителното искане за допълване,
направено в първата въззивна жалба, а именно за произнасяне на иска на Д. Г.
Д. срещу Прокуратурата на Република България да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 5 069,44 лв., представляваща мораторна лихва
върху иска за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от
02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното производство/ до
30.09.2022г./завеждане на исковата молба/ е насрочил производството в о.с.з.,
и след него е постановил четвъртото по дело решение - решение
№239/12.03.2024г., с което е допълнил на осн. чл.250 от ГПК решение
№420/03.04.2023г. по гр.д.№2093/22г. на ВОС, като е отхвърлил иска на Д. Г.
Д. срещу Прокуратурата на Република България да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 5 069,44 лв., представляваща мораторна лихва
върху иска за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от
02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното производство/ до
30.09.2022г. /завеждане на исковата молба/.Това решение не е било обжалвано
от ищеца и съответно е влязло в сила.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ.
От приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД
№1163/16г. по описа на ВОС, приложените по него съдебни дела и
приложеното по него ДП №251/13г. по описа на ОслО при ОП-
Варна/последното образувано от ДП №24/12г. по описа на Териториално
звено „БОП“-Варна, прокурорски №1635/12г. по описа на ВОП, съгласно
7
писмо от 12.01.2023г.-л.74 от делото на ВОС/, се установява, че с
постановление на разследващ полицай при ТЗ „БОП“-Варна от 16.10.2012г.
по ДП №24/12г. /т.1а, л.49 от ДП/ ищецът Д. Г. Д. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем за извършване на престъпление от общ характер, а
именно за това, че на 15.10.2012г. в съучастие, като съизвършител с К. К. Ж.,
Пл. А. А. и Кр. В. Ж., държал имущество - парична сума в размер на
450 000лв., за което предполагал към момента на получаването му, че е
придобита чрез престъпление или друго обществено опасно деяние, като
средствата са в особено големи размери - престъпление по чл.253, ал.5, пр.1,
вр. чл.253, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.На 16.10.2012г. е извършен разпит на
ищеца в качеството му обвиняем в присъствието на упълномощения му
защитник, както и с постановление на ВОП от 16.10.2012г. ищецът е бил
задържан в качеството му на обвиняем за срок от 72ч., считано от 17, 00ч. на
15.10.2012г.
Съгласно протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. по ДП
№24/12г./л.10 от том II от ДП, приложен към корицата на гр.д.№2093/22г./
при претърсване в л.а. „Ауди А8“, рег.№*, собственост на Д.Д., са иззети
веществени доказателства, сред които и парични суми, възлизащи на общо
34 220лв./според протокол за оглед на веществени доказателства от
05.02.2014г.-л.107 от том II от ДП, приложен към корицата на гр.д.
№2093/22г./.По искане на ищеца е разпоредено на 21.12.2012г. връщането на
л.а. „Ауди А8“, рег.№*.Исканията му за връщане и на иззетата сума от
34 220лв. в хода на висящото против него наказателно производство са
оставени без уважение от ВОП, част от тях обжалвани и потвърдени от ВОС.
С определение от 18.10.2012г., постановено по ЧНД №1288/12г. по описа
на ВОС, влязло в сила след обжалване на 30.10.2012г., му е взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“.С определение от 08.01.2013г., постановено
по ЧНД №1619/12г. по описа на ВОС, мярката му за неотклонение е изменена
от „Домашен арест“ на „Парична гаранция“ в размер на 10 000лв., последната
внесена по сметка на ОД на МВР-Варна на 16.01.2013г.С постановление на
ВОП от 08.01.2013г. по отношение на ищеца е постановена на осн. чл.68, ал.1
от НПК забрана да напуска пределите на страната.С постановление от
22.04.2014г. на ВОП/л.136 от том VI на ДП/, поради изтичане на срока по
чл.234, ал.8 от НПК, е отменена наложена на ищеца мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 10 000лв., както и мярката по чл.68, ал.1 от
НПК „забрана за напускане пределите на страната“.
С ново постановление от 29.05.2015г. по същото ДП/л.63 от том 1а/
ищецът е привлечен в качеството му обвиняем за извършване на
престъпления от общ характер, а именно: 1/ за това, че на 15.10.2012г. в
гр.Варна, в качеството си на подбудител и помагач в съучастие с Кр. В. Ж. и
Евг. Евг. Д., последният като извършител в качеството му на собственик на
„Теди 85“ЕООД, избягнал плащане на данъци в особено големи размери-
103 943, 41лв. като потвърдил неистина в подадена справка декларация по
чл.72, ал.1 от ЗДДС и чл.100 от ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен
кредит за периода 01.09.2012г.-30.09.2012г. в размер на 103 943, 41лв.-
престъпление по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.7 от НК; 2/ за това, че на
15.10.2012г. в съучастие, като съизвършител с К. К. Ж., Пл. А. А. и Кр. В. Ж.,
държал имущество-парична сума в размер на 609 645лв., за което знаел към
момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено
престъпление по чл.255 от НК, като средствата са в особено големи размери -
8
престъпление по чл.253, ал.5, пр.1, вр. чл.253, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК.
С постановление от 03.06.2015г. по същото ДП/лист 10 от том I/ е
извършено ново привличане на ищеца като обвиняем вече за три
престъпления по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.7 от НК и за
престъпление по чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, вр. чл.253, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК.
На 16.06.2015г. против ищеца е внесен обвинителен акт за
престъпленията, посочени в постановлението от 03.06.2015г./както и против 5
други лица/.Образувано е НОХД №818/15г. по описа на ВОС, последното
прекратено с протоколно определение от 20.05.2016г. на осн. чл.288, ал.1, т.1
от НПК/в редакция към ДВ, бр.42/15г./ и върнато на ВОП за отстраняване на
посочените в определението съществени процесуални
нарушения.Определението на ВОС е изменено в частта на мотивите с
определение №262/08.08.2016г., постановено по ВЧНД №325/16г. по описа на
ВАпС.
На 14.09.2016г. е внесен нов обвинителен акт против ищеца/и останалите
5 обвиняеми и за същите престъпления като посочените в първия
обвинителен акт/, по който е образувано НОХД №1163/16г. по описа на
ВОС.Последното е прекратено само по отношение на ищеца с протоколно
определение от 02.10.2017г., неподлежащо на обжалване, на осн. чл.369, ал.4,
пр.2 и 3 от НПК/в редакция към ДВ, бр.42/15г./.Със същото определение е
постановено връщане на Д.Д. и на иззетите от него като веществени
доказателства 34 220лв.С писмо от 19.10.2017г. ищецът е уведомен от ВОП,
че определението на ВОС от 02.10.2017г. досежно постановеното връщане на
сумата от 34 220лв. не може да бъде изпълнено, т.к. върху същата е наложен
запор по изп.д.№2017311046180 по описа на СИС при ВРС, с взискател
КОНПИ.
По жалбата против решение №1480/13.12.2023г.
Съобразно цитираната уточняваща молба на ищеца от 07.09.2023г.,
депозирана след връщане на делото от ВАпС за произнасяне по искането за
допълване, и след оставяне на производството без движение от ВОС за
уточняване на претенцията с пр.осн. чл.86 от ЗЗД, и допълнителна
уточняваща молба към нея от 27.09.2023г., ищецът е искал съдът да допълни
първоначалното си решение като се произнесе по претенцията му за
присъждане на законна лихва върху сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от
02.10.2017г./датата на прекратяване на наказателното производство/ до
30.09.2022г. /подаване на исковата молба/, която по настояване на съда е
уточнил като размер от 5 069, 44лв./въпреки, че при претендирано
обезщетение поради непозволено увреждане горното не е необходимо, т.к. на
осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД лихвата е дължима от деликта до окончателното
изплащане, в случая от влизане в сила на акта, с който е прекратено
наказателното производство/.По делото не е имало предявен иск за
присъждане на ищеца на сумата от 5 069,44 лв., представляваща мораторна
лихва върху внесената парична гаранция по взета мярка за неотклонение в
размер на 10 000 лв. за периода от 02.10.2017г./датата на прекратяване на
наказателното производство/ до 30.09.2022г./подаване на исковата молба/,
вкл. и твърденията на ищеца са били, че гаранцията му е била върната още на
12.06.2014г.Произнасянето на ВОС с обжалваното решение е по непредявен
иск, поради което недопустимо и подлежи на обезсилване.Същевременно, т.к.
9
с последващото си решение първоинстанционният съд се е произнесъл по
действителното искане за допълване с произнасяне по претенцията за
присъждане на лихва върху главницата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 02.10.2017г. до
30.09.2022г., не се налага връщане на делото за произнасяне по предявения
иск.
По жалбите против решение №420/03.04.2023г.
По неимуществените вреди.
Въззивникът претендира обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни
болки, морални и физически страдания, дискомфорт и накърняване на името
му в обществото и професионалната му среда, всички резултат от воденото
против него наказателното производство.
Трайната съдебна практика приема/напр. решение №291/16.11.2011г. по
гр.д.№109/11г., ВКС, III гр.о., решение №248/16.10.2014г. по гр.д.№440/14г.,
ВКС, IV гр.о., решение №295/18.12.2017г. по гр.д.№384/17г., ВКС, IV гр.о. и
др./, че случаите на прекратяване на наказателното производство на осн.
чл.369, ал.4 от НПК/в редакцията, действала към 02.10.2017г./ поради
бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални
нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, следва да бъдат
подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на
участието на обвиняемия в престъплението /чл.243, ал.1, т.2 от НПК/, който
съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето.Основанието за
прекратяване по чл.369, ал.4 от НПК следва да бъде приравнено на
коментираното в т.7 от ТР №3/2004 от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС
основание за прекратяване на наказателното производство от прокуратурата,
тъй като и в този случай прекратяването се дължи на недоказаност на
обвинението.
Наред с установения елемент от фактическия състав, предвиден в нормата
на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, е необходимо да бъдат
установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между
незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици.От своя страна размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на
чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г.,
понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Приема се в съдебната практика по ЗОДОВ и/напр. решение
№427/16.06.2010г. по гр.д.№273/09г., ВКС, III гр.о., решение
№457/25.06.2010г. по гр.д.№1506/09г., ВКС, IV гр.о., решение
№480/23.04.2013г. по гр.д.№85/12г., ВКС, ІV гр.о., решение
№165/16.06.2015г. по гр.д.№288/15г., ВКС, III гр.о. и др./, че доказването на
релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда
и страните, насочени към разкриване на обективната истина.Предмет на
доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях
/т.нар. опитни правила/.Именно с помощта на опитните правила - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и
10
техниката, се разкриват връзките между фактите.Тогава, без необходимостта
от гласни или писмени доказателства, посредством един логически извод се
разкриват явления от действителността.Ето защо, при наличие на една
оправдателна присъда по водено наказателно производство/или прекратено
наказателно производство на предвидените в ЗОДОВ основания/, без
съмнение са произтекли неимуществени вреди, чийто размер съдът дължи да
определи по справедливост, с помощта на опитните правила - на житейския
опит и по човешка презумпция, като съобрази причиняването на ограничаване
на възможността на ищеца да води обичайния си начин на живот и
негативното отражение върху емоциите, като е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване.В тази връзка е и възприетото в
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство.В този случай размерът на обезщетението следва да се определи
според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия.Когато ищецът претендира вреди над обичайните,
които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да
ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже.Съдът на свой ред
трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
При липсата на ангажирани гласни или други доказателства касателно
сочените от ищеца морални болки и страдания/единствените ангажирани
гласни доказателства са по повод установяване на имуществените вреди,
представляващи пропусната полза в размер на 25 000лв./ и при съобразяване
на посочената практика следва да се приеме, че ищецът е търпял обичайните,
типични неимуществени вреди от незаконно обвинение в подобни случаи,
присъщи на всеки човек, подложен на наказателна репресия, вкл. страх,
притеснения и безпокойство за развитието на наказателното производство и
от евентуален неблагоприятен изход, психично затормозяване, накърняване
на чувството за чест и достойнство, обезщетение, за които следва да бъде
определено в нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения
стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната, при
съобразяване обаче и на спецификите по конкретното производство.В случая
същите са както следва.От представената по делото справка за съдимост се
установява, че ищецът е имал и предходни осъждания /в периода 2002г.-
2017г., общо 4 осъждания, за престъпления, съответно по чл.308, ал.1 от НК
за деяния, извършени в периода 1997г.-1999г./НОХД №246/02г./; по чл.215 от
НК, за деяние, извършено 1999г./НОХД №452/03г./; по чл.257, ал.1, вр.
чл.255, ал.1 от НК за деяния, извършени в периода 2000г.-2001г./укриване на
данъчни задължения и избягване плащане на данъчни задължения/ДДС/ в
особено големи размери - НОХД №1552/09г./; по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1 от НК/измама/, за деяние, извършено 2014г.-НОХД №3834/15г., с
присъда от 09.11.2016г., влязла в сила на 13.02.2017г./, за третото и
четвъртото от които са му наложени наказания лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено с изпитателен срок.От обстоятелството, че ищецът
има осъждания за извършени престъпления, не би могло да се обоснове
твърденият от въззиваемата страна извод, че процесното наказателно
производство принципно не би могло да се отрази негативно върху
11
психичните му изживявания.Следва да се посочи обаче, че начинът, по който
наказателното преследване би се отразило психически на човек без какъвто и
да било досег до този момент с правоохранителните органи и на такъв,
попадал вече многократно в сходни ситуации, е различен.Необходимо е да се
отбележи и, че за част от периода по настоящото производство се е
провеждало производство и по друго наказателно дело - горецитираното
НОХД №3834/15г., приключило с осъдителна присъда, както и се е
провеждало производство по ДП №404/10г. по описа на ОД на МВР Стара
Загора с привличане на ищеца като обвиняем в периода 03.12.2010г.-
17.04.2015г., приключило с прекратяване, като за търпените морални болки и
страдания от последното ищецът е бил обезщетен с присъждане на сумата от
2 500лв., или търпените от ищеца страх, притеснения и безпокойство и
психично затормозяване, са от отчасти паралелно водени наказателни
производства, а в настоящото производство подлежат на обезвреда само
вредите от наказателното преследване за повдигнатите му през 2012г. и
2015г. по ДП №251/13г. горепосочени обвинения.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.
Естеството и видът на повдигнатото обвинение - ищецът е обвинен в
извършване на престъпления по чл.255, ал.3 от НК с предвидено наказание
лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на
цялото имущество на виновния и за престъпление по чл.253, ал.5 от НК с
предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и
глоба от десет до тридесет хиляди лева, т.е. все за извършване на тежки
умишлени престъпления по см. на чл. 93, т.7 от НК
Периодът на продължилото наказателно преследване.Привличането на
ищеца като обвиняем за престъплението по чл.253 от НК е на 16.10.2012г., а
за престъпленията по чл.255 от НК на 29.05.2015г.Производството и по двете
е прекратено на 02.10.2017г., или за първото обвинение период 4г., 11м. и 15
дни, а за останалите 2г., 4м. и 3 дни.Този срок в неговата цялост не би могъл
да бъде определен като неразумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС.В този
период до започване на съдебната фаза от наказателното производство с
внасяне на първия обвинителен акт в съда на 16.06.2015г., а и с втория спрямо
ищеца не са били извършвани процесуално - следствени действия с
изключителен интензитет /проведени са разпити на обвиняем след издаване
на постановленията за привличане на обвиняем от органите на досъдебното
производство, на които той е давал кратки/3-4 изречения/ обяснения.В хода
на съдебната фаза няма съдебни заседания, които да са отложени поради
неправомерно му процесуалното и извънпроцесуално поведение.Той се е
явявал лично във всички съдебни заседания, проведени пред ВОС/три по
НОХД № 818/15г. и осем по НОХД №1163/16г./.Спрямо него не е била
постановявана присъда, съответно не е имало разглеждане на делото и от
други инстанции.
На следващо място следва да бъдат съобразени видът и
продължителността на наложената мярка за неотклонение.Ищецът е задържан
в ареста с прокурорско постановление за срок от 72ч.-обстоятелство,
безспорно отразяващо негативно върху човешката психика.За периода от
18.10.2012г. до 08.01.2013г. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен
арест“, съпътствана с обичайните негативни изживявания от ограничение
свободата на придвижване.Според представените по ДП/том VI/
12
постановления на ВОП, съответно от 09.11.2012г., 12.11.2012г., 27.11.2012г.,
05.12.2012г. и 03.01.2013г., когато ищецът е поисквал му е било издавано
разрешение да напусне жилището си, за да извърши прегледи при лекар и
зъболекар, вкл. според постановлението от 05.12.2012г. за всеки работен ден
в периода 06.12.2012г. до 19.12.2012г. от 10, 00ч. до 12, 00ч.По делото обаче
не е представена медицинска документация, от която да се установява
конкретното заболяване, с оглед което му е било разрешено да напуска
жилището си и да извършва прегледи, нито са ангажирани доказателства,
установяващи причинно-следствена връзка между възникване на
заболяването или влошаване на състоянието му и воденото наказателно
производство.Не се установява и наложената впоследствие мярка „Парична
гаранция“ да му е създавала трудности в ежедневието, същата и е отменена на
22.04.2014г.Впоследствие до прекратяване на наказателното производство не
са му налагани други мерки за неотклонение.
Наложената на 08.01.2013г. мярка по чл.68, ал.1 от НПК - забрана да
напуска пределите на Република България, освен с разрешение на прокурор,
отменена на 22.04.2014г., не съставлява вид мярка за неотклонение по см. на
чл.58 от НПК, но е вид мярка за процесуална принуда.Не се установява от
така събраните по делото доказателства за периода 08.01.2013г.-22.04.2014г.
ищецът да е искал да напуска пределите на страната и да не е могъл да го
стори именно поради тази мярка и това да се е отразило негативно на
психичното му състояние.Напротив, когато е подавал искане за напускане
пределите на страната/по повод осъществяваната от него търговска дейност,
според постановленията на ВОП/, това му е разрешавано - постановление от
21.03.2013г. с разрешение за периода 21-24.03.2013г., постановление от
13.05.2013г. с разрешение за периода 14-16.05.2013г., постановление от
06.02.2014г. с разрешение за периода 06.-09.02.2014г.
На следващо място следва да се съобразят данните за личността на
увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху
личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му.Необходимо е да бъде посочено, че основанието за
ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт,
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
производството впоследствие е прекратено, и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението,
внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните
действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие
с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на
вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в
престъпление се явява неоснователно винаги щом има прекратяване на
наказателното преследване, т.к. деянието не е извършено от лицето, като на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това
незаконно обвинение.Поради обстоятелството, че ищецът е осъждан за
документно престъпление, вещно укривателство, укриване на данъчни
задължения и избягване плащане на данъчни задължения/ДДС/ в особено
големи размери и измама, вкл. с наложени му наказания „лишаване от
свобода” по влезли в сила присъди, не би могло да се приеме, че до повдигане
на процесното обвинение през 2012г. и впоследствие се е ползвал в
обществото с изключително добър морален облик.По повод взетата на ищеца
мярка за неотклонение „Домашен арест“ на 18.10.2012г. има публикация в
общодостъпното интернет пространство /сайта „petel.bg“/, в която името му е
13
изрично посочено, но не се установява от ангажираните доказателства, това
разгласяване да е станало достояние на широк кръг от обществеността, още
повече, че ищецът не е публично известна личност.Що се касае до
професионалната му среда, според показанията на св.П.Г., ищецът бил брокер
със земеделска продукция, ходил по селата и намирал стока, а свидетелят му
плащал, след случилото се през 2012г., когато Д. не изпълнил договорката си
да му достави 2000-3000т. пшеница, не би рискувал да работи с него, т.к. не
знае дали отново няма да бъде арестуван.От така ангажираните доказателства
не се установява обстоятелството, че невъзможността за доставяне на
посоченото количество пшеница на свидетеля е причинено именно предвид
воденото против ищеца наказателно производство, за да се приеме, че само
поради горното и той е счел, че няма да работи с ищеца.
Съобразявайки в съвкупност установените в производството
неимуществени вреди, претърпени от ищеца следствие от воденото против
него наказателно преследване, изразяващи се в обичайните емоционален
стрес, вкл. от задържането му и домашния арест, тревожност, безпокойство,
чувство на страх, изпитвано за целия период на разследването, съдът приема,
че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл.
съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, както и
със средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта, и при съобразяване и на
обстоятелството, че прилагането на чл.369, ал.4 от НПК в горепосочената му
редакция съдържа признание за противоправното поведение и за увреждането
на пострадалия, като в този смисъл, само по себе си, също има ефект на
репарация предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди,
следва да бъде определен на 2 000лв.Този размер е обусловен от
продължителността и интензитета на търпените психични страдания, които са
били обичайните такива, без да се установяват последици за ищеца в
здравословен и професионален план или такива в личен план.Съобразяват се
данните за неговата личност, притежавания до повдигане на обвинението
морален облик, отзвукът в обичайната му среда, това, че не се установява
същият да е бил отхвърлен от близките си и от обществото.Съобразява се
продължителността на наказателното производство, както и периодът на
задържане и последвалата мярка за неотклонение домашен арест.
Неоснователно е искането на ответника за прилагане на чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ.Според разясненията, дадени в т.3 от ТР №3/2004 от 22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС, държавата не отговаря за вреди, ако единственият каузален
фактор за настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на
държавния орган, е поведението на пострадалия.Поддържаното от ответника
твърдение за изключителна вина на пострадалия не е обосновано.Каквито и
да са събраните в наказателното производство доказателства, производството
е прекратено на основание, осъществяващо хипотезата на неизвършено от
лицето деяние.Не са налице и основания да се приеме, че пострадалият е
допринесъл за увреждането, поради което обезщетението да се
намали.Подобно намаляване може да се извърши в случай, че настъпилият
вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
пострадалия - когато той с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение.Данни за подобно поведение не се
установяват.
14
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен до размера от 2 000лв., съответно неоснователен за разликата над
2 000лв. до 10 000лв.Тъй като с необжалваното решение на ВОС от
12.03.2024г. е отхвърлена изцяло претенцията за присъждане на лихви върху
главницата от 10 000лв. за периода от 02.10.2017г. до датата на исковата
молба, и съответно същото е влязло в сила, настоящата инстанция няма за
предмет тази част от претенцията на ищеца.Върху главницата от 2 000лв.
следва да се присъди законна лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
По имуществените вреди.
Както се изложи, сумата от 34 220лв. е иззета от ищеца на 15.10.2012г.
като веществено доказателство при извършено претърсване в л.а. „Ауди А8“,
рег.№*, негова собственост, като и понастоящем не му е върната поради
наложения от КОНПИ запор.
Съдебната практика приема - решение №300/09.01.2019г. по гр.д.
№2262/18г. по описа на ВКС, ІV гр.о., решение №413/10.12.2012г. по гр.д.
№1478/11г. по описа на ВКС, IV г.о. и др., че паричните суми, които са иззети
по реда на НПК и за които се претендира, че са били предмет на
престъплението, трябва да се върнат на притежателя им след оправдаването
му с влязла в сила присъда т.е. след като е установено, че престъпление
няма.Парите подлежат на връщане, макар да е съществувало процесуално
основание за изземването им, тъй като в действителност такова основание не
е било налице.Връщането на паричните суми, които са неоснователно отнети,
е възстановяване на съществуващото положение.Вредите от неоснователното
отнемане са загубите и пропуснатите ползи, които кредиторът е търпял през
времето, в продължение на което не е разполагал с отнетото.Разпоредбата на
чл.86, ал.1 от ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на изискуемо
парично задължение.Когато неоснователно се задържа парична сума,
причинената имуществена вреда - загуби и пропуснати ползи, е в размера на
законната лихва за времето на неоснователното задържане.Законната лихва се
дължи винаги, когато паричното задължение съществува и е изискуемо,
независимо от какво e породено - сделка, деликт, неоснователно обогатяване,
водене на чужда работа без пълномощие и др.Разрешението е идентично в
случаите когато кредитор, разполагащ с изпълнителен лист, събере вземане,
чието съществуване впоследствие е отречено.Привидният кредитор, който е
получил нещо процесуално законосъобразно, но при липса на
материалноправно основание, дължи връщането на полученото без основание
по чл.55 от ЗЗД.Тогава вземането за връщане на недължимо платеното
възниква с получаването му и от този момент става изискуемо, поради което
се дължи със законната лихва от получаването /т.7 на ППВС №1/28.05.1979
г./.Същото важи и за отнетото от обвинения в извършване на престъпление,
макар и по законния ред, когато се установи, че липсва материалноправно
основание за отнемането.Следователно в настоящият случай за периода на
неоснователното задържане на сумата на ищеца се следва обезщетение в
размер на законната лихва.Този период е от изземването на 15.10.2012г. до
прекратяването на наказателното производство на 02.10.2017г. и
разпореждането за връщането й.Последвалото след 02.10.2017г. невръщане не
е по вина на ответника.За периода от 15.10.2012г. до 02.10.2017г. размерът на
законната лихва възлиза на 17 279, 25лв.Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване на иска по давност с изтичане на специалната
15
тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.Предмет на иска са имуществени
вреди, изразяващи се в пропусната полза в съизмерими със законната лихва
върху иззетата от ищеца в хода на наказателното производство сума, и
същият се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 от
ЗЗД.Предявеното вземане не е за лихва, а за претърпени имуществени вреди
поради незаконното обвинение.Законната лихва служи само за определяне на
размера на вредата, която е претърпяло лицето, лишено от паричните
средства за определен период поради незаконното им изземване - в този см.
решение №117/31.05.2013г. по гр.д.№1105/12 г., ВКС, III гр.о.От своя страна
общата петгодишна давност не е изтекла към датата на исковата молба-
30.09.2022г.Върху сумата от 17 279, 25лв., обаче не се следва законна лихва,
т.к. в тази хипотеза би се стигнало до анатоцизъм - решение
№300/09.01.2019г. по гр.д.№2262/18г., ВКС, ІV гр.о.
С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението на ВОС от 03.04.2023г. следва да
бъде отменено в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен до размера от 2 000лв. и вместо него
постановено друго за уважаване на претенцията в тази й част, ведно със
законна лихва, считано от датата на исковата молба-30.09.2022г. до
окончателното изплащане.В частта му, с която този иск е отхвърлен за
разликата над 2 000лв. до 10 000лв. решението следва да бъде потвърдено,
така и в частта, с която е присъдена сумата от 17 279, 25лв., както и е
оставено без уважение искането за присъждане на законна лихва върху
главницата от 17 279, 25лв. за периода от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
На осн. чл.38 от ЗА, представения договор и направеното искане на
процесуалните представители на въззивника следва да се определи
възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото-висока, но не изключително
висока, депозирането на две въззивни жалби и един отговор, провеждането на
едно о.с.з., в което не са събирани доказателства, и материалния интерес пред
настоящата инстанция/общо 27 279, 25лв./, съдът определя едно
възнаграждение от 1200лв., от което съразмерно с основателната част от
исковете-19 279, 25лв. следва да се присъдят 848лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1480/13.12.2023г., постановено по гр.д.
№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о.
ОТМЕНЯ решение №420/03.04.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г. по
описа на ВОС, гр.о./с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива с решение №1003/16.08.2023г., постановено по гр.д.№2093/22г.
по описа на ВОС, гр.о., влязло в сила/, в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от Д. Г. Д. против Прокуратурата на Република България иск в
частта му за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
притеснения, страх и постоянен стрес, уронване престижа и доброто име на
ищеца в обществото, ведно със законна лихва, считано от подаване на
16
исковата молба в съда до окончателното изплащане, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Д.,
ЕГН **********, сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в причинени психични
страдания, вследствие на обвинение в извършване на престъпления, по което
воденото срещу него наказателно производство е прекратено с определение
от 02.10.2017г. по НОХД №1163/16г. по описа на ОС-Варна, ведно със
законната лихва върху главницата/2 000лв./, считано от датата на исковата
молба - 30.09.2022г. до окончателното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.2
от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №420/03.04.2023г., постановено по гр.д.
№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о./с допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива с решение №1003/16.08.2023г., постановено
по гр.д.№2093/22г. по описа на ВОС, гр.о., влязло в сила/, в частите му, с
които: 1/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Г.
Д. сумата от 17 279, 25лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, представляващи законна лихва върху отнетата с
протокол за претърсване и изземване сума в размер на 34 220лв. за периода от
изземването - 15.10.2012г. до 02.10.2017г., на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 2/
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата
от 3, 65лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения
размер на исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на адв. В. О. М. и адв. Н. Н. Н.
сумата от 1 754, 85лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗА, съразмерно на уважения размер на исковете; 4/ е отхвърлено искането
на Д. Г. Д. за заплащане на законна лихва върху сумата от 17 279, 25лв.,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата; 5/ е отхвърлен предявеният от Д. Г. Д. против Прокуратурата на
Република България иск в частта му за осъждане на ответника да му заплати
сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до 10 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснения, страх и
постоянен стрес, уронване престижа и доброто име на ищеца в обществото,
ведно със законна лихва върху главницата/разликата над 2 000лв. до
10 000лв./, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. В. О.
М. и адв. Н. Н. Н. сумата от 848лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатно адвокатска защита на Д. Г. Д. пред въззивна инстанция, на
осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18