Р Е Ш Е Н И Е №
гр.В., 01.02.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4034 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от Б.Г.Н., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Т.Б.М.
в условията на обективно кумулативно съединение искове против Б.М.Ф. за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150,00
лева, считано от предявяването на исковата молба /06.10.2015 г./ до
настъпването на законно основание за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа й до
окончателното й изплащане, както и заплащането на издръжка за минало време – за
периода от 06.10.2014 г. до 05.10.2015 г. в общ размер на 1800,00 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че с
ответника са живяли на семейни начала до месец септември 2008 г., когато се
разделили. Поддържа, че от тогава тя изцяло е поела грижите по отглеждането и
възпитанието на детето, а ответника е престанал да се интересува от него, не
плащал издръжка и не идвал до го вижда. Сочи още, че с израстването на детето
се увеличават и неговите нужди, които доходите на ищцата не са в състояние да
покриват.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор. В първото по
делото съдебно заседание признава, че не е плащал издръжка за детето с доводи,
че има още две деца и няма постоянни доходи. Изразява становище, че не е в
състояние да заплаща издръжка в претендирания размер.
Врачанският районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
0411/28.06.2014 г. на Община В.
е, че Б.Г.Н., ЕГН ********** и Б.М.Ф., ЕГН **********, са родители на детето Т.Б.М., ЕГН **********, родена на ***
г.
По делото е
представено удостоверение № РД-38-155/30.09.2015 г., от което се установява, че
детето Т.Б.М. е записана като ученичка за учената 2015/2016 г. в ОУ
„Св.Св.Кирил и Методий“, гр.В..
Видно от
представеното по делото удостоверение изх.№ 1199/28.09.2015 г., издадено от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.В. е, че за периода от 01.10.2014 г. до
31.08.2015 г., на ищцата Б.Н. са били изплатени социални помощи по ЗСПД в общ
размер на 935,00 лева.
По делото е
представено становище, изготвено от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.В., в което
социалните служители са посочили, че след раздялата на родителите, основни
грижи за детето полага майката Б., подпомагана от нейната майка, преди
последната да почине. При проведената среща с бащата на детето, същият е
споделил, че живее в собствено жилище и в момента работи на срочен договор като
строителен работник. Споделил е още, че има още едно дете от друга жена, за
което също се грижи майка му. При среща с майката на детето социалните
служители са установили, че освен Т., тя има и още едно дете – А.. Майката и
двете деца живеят в общинско жилище в гр.В.. При проведения разговор с детето Т.,
същото е заявило пред социалните служители, че рядко поддържа контакти с баща
си.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Т.П. –
леля на ищцата. В показанията си същата заявява, че през последната една година
Б. се грижи сама за Т. и за другото си дете. Преди това й е помагала нейната
майка, но тя е починала. Свидетелката заявява още, че след раздялата на
страните, не е виждала ответника на адреса на ищцата и не е чула той да й
помага за детето.
Други допустими и относими доказателства по делото не
са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По
иска с правно основание чл.143 СК.
Съгласно разпоредбата на
чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При определяне размера на дължимата
издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите
на издържащия да я осигурява. Съдът при определяне на размера на издръжката е обвързан
от разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на дължимата
издръжка, която към настоящия момент е 105,00 лв. Детето Т. е на 6 години и с напредването на възрастта безспорно се увеличават
неговите разходи. Не се доказа бащата да реализира трудови или други доходи, като според
заявеното от него в съдебно заседание към настоящия момент работи като строител
и получава възнаграждение в минимално определения за страната размер. Въпреки
предходното, доколкото същият е в
работоспособна възраст, то и следва да
участва в издръжката на детето си. С оглед възрастта и потребностите на
детето Т., съдът намира, че необходимата му месечна издръжка е в размер на
200,00 лева, като 105,00 лева от тях бъдат осигурявани от неговия баща, а
останалата част от неговата майка, при която детето живее. За това разрешение
на дължимата издръжка съдът съобрази и факта, че по делото не са представени
доказателства детето да има завишени нужди, извън обичайните, които да
обосновават по-висок размер на същата, а от друга страна данните, че ответника
има и други две непълнолетни деца.
Предвид
гореизложеното, настоящият съд счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Т. в размер на 105,00 лева, считано
от датата
на подаване на исковата молба - 06.10.2015 г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, като искът бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 150,00 лв.
По иска с правна квалификация чл.149 СК.
Предявеният иск за издръжка за минало
време е основателен, доколкото по делото се установи, че родителите не
живеят заедно от 2008 г., като ответника не доказа
за процесния период от една година преди предявяване на иска да е осигурявал
издръжка на детето си. Предвид разпоредбата на чл.149 СК, че издръжка може да се търси за минало време – до една година преди
предявяването на иска, то съдът намира,
че ответника следва да бъде осъден да заплати
издръжка за детето, считано от 06.10.2014 г. до 05.10.2015 г. в определения според нуждите и възможностите размер -
по 105,00 лв. на месец, или общо 1260,00 лв. за целия период. До претендирания размер от 150,00
лева месечно, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 280,00 лв. съобразно
уважената част от исковете и приложения по делото списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 151,20 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- гр.В. /върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената издръжка/ и държавна такса от 50,40 лева върху уважения
размер на иска за издръжка за периода от 06.10.2014 г. до 05.10.2015 г.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената текуща издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: