ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 404
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500793 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.
С определение №260170 от 01.03.2021г.,постановено по гр.д.№1138/2019г.по описа на
АРС,на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване
на гр.д.№971/2017г.на РС-гр.Карнобат /понастоящем висящо във ВКС/ с влязъл в сила
съдебен акт.
Недоволни от определението за спиране на производството по гр.д.№1138/2019г.по
описа на АРС са останали ищците Д. М. К. и А. М. К.,които са го обжалвали с частна жалба
,подадена чрез пълномощника им адв.Бердж Хаджолян от АК гр.Варна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок,като в нея са изложени
аргументи в подкрепа на становището,че спорът по гр.д.№971/2017г.по описа на КРС не е
преюдициален спрямо спора по настоящото производство.Отправеното до БОС искане е да
се отмени обжалваното определение на АРС като незаконосъобразно и
неправилно.Претендират се разноски.
Препис от частната жалба е връчен на ответницата Н.С.,която е депозирала в срок
писмен отговор,подаден от пълномощниците и адв.Гайдарова и адв.Тасков. В отговора се
изразява становище за неоснователността на частната жалба и се прави искане обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.
Частната жалба е допустима,подадена е лица,разполагащи с правен интерес от
обжалване на определението- ищци по делото,в законоустановения срок,внесена е
държавната такса за обжалването.
По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна,а обжалваното
1
определение за правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото по
следните съображения:
Гр.д.№1138/2019г.по описа на АРС е образувано по искова молба на Д. М. К. и А. М.
К. срещу нотариус Н.С. с рег.№ 570 на НК с район на действие района на КРС по искови
претенции с правно основание чл.73 ал.1 ЗННД вр.с чл.45 ЗЗД,а именно:
Сумата от 8 356.90 лева,представляваща претърпени имуществени вреди- заплатени
от ищците разноски в производството по пр.№1506/2014г.по описа на Районна
прокуратура гр.Карнобат в размер на 950 лева и заплатени разноски по гр.д.
№971/2017г.по описа на РС-гр.Карнобат в размер на 7406.90 лева, сумата 1694.59
лева,представляваща мораторна лихва върху сборната главница от 8356.90
лева,считано от 31.10.2017г.до 30.10.2019г. и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане;
Сумата от 373.28 лева,представляваща пропуснати ползи от неполучаване на рента за
собствените на ищците имоти,както и сумата от 75.70 лева,представляваща мораторна
лихва върху върху главницата 373.28 лева,считано от 31.10.2017г.до 30.10.2019г. и
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане;
Сумата от 2000 лева,представляваща неимуществени вреди,изразяващи се в чувство
на страх,несигурност,емоционално напрежение и недоверие в органите на
властта,вследствие на незаконосъобразните действия на ответницата,както и сумата от
405.55 лева, представляваща мораторна лихва върху върху главницата,считано от
31.10.2017г.до 30.10.2019г. и законната лихва върху главницата от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
Видно от съдържанието на исковата молба,ищците са изложили твърдения за виновно
неизпълнение от ответницата на нейни задължения като нотариус съгласно ЗННД,в резултат
на което е бил сключен и нотариално заверен договор за доброволна делба на наследствени
земеделски земи между ищците и техни роднини,който според ищците е нищожен.Твърдели
са,че след сключване на договора за доброволна делба,с който са накърнени техните права и
законни интереси,те са извършили множество разходи за снабдяване с документи,заплатили
са адвокатски хонорари ,суми за командироване на адвокат и др.разходи - във връзка с тяхна
жалба до КРП и извършена предварителна проверка ,както и във връзка със завеждане и
водене на гражданско дело №971/2017г.по описа на КРС по техен ревандикационен иск с
правно основание чл.108 ЗС и иск за установяване недействителността на договора за
доброволна делба.
Видно от приложеното към делото съдебно решение по гр.д.№971/2017г.по описа на
КРС е,че съдът се е произнесъл по предявени от ищците Д. и А.К.и искове с правно
основание чл.108 ЗС и чл.26 ЗЗД ,като е изследвал и основателността на твърденията за
недействителност на договора за доброволна делба по чл.40 ЗЗД относно договаряне на
пълномощника им в тяхна вреда. Решението на КРС е обжалвано пред БОС,който е
постановил въззивно решение,а понастоящем делото е висящо пред ВКС. Въззивният съд
извърши служебно справка в интернет сайта на ВКС относно движението на делото,от която
установи,че към момента все още не е постановен резултат по допускане на касационно
обжалване.
В настоящото производство разноските,направени от ищците по гр.д.№971/2017г.по
описа на КРС са претендирани като имуществена вреда,настъпила за ищците в резултат на
виновно неизпълнение на задължения на ответницата Н.С.,в качеството и на
нотариус,вменени и съобразно ЗННД и процесуалните правила за охранителните
производства,каквото представлява и производството по нотариално заверяване на договор
2
за доброволна делба на недвижими имоти.Правилни в тази връзка са доводите на
жалбоподателите,че отговорността на нотариуса не е обусловена от вината или
отговорността на трети лица,тъй като предмет на изследване е поведението на нотариуса по
време на нотариалното заверяване на договора за доброволна делба. Неоснователно обаче е
оплакването,че не е налице връзка между двете дела,предвид различните факти и
обстоятелства,подлежащи на установяване по предявените искове. Част от исковата
претенция за имуществени вреди по настоящото дело представлява сумата,която ищците
твърдят,че са заплатили като разноски по гр.д.№971/2017г.по описа на КРС, което е
съобразил и районният съд,констатирайки връзката между двете дела именно по отношение
размера на иска. Неоснователно е оплакването,че районният съд е допуснал произнасяне
по съществото на спора,като е посочил в мотивите на определението,че влязлото в сила
решение по гр.д.№971/2017г.“безспорно има значение за правилното решаване на
спора,предмет на разглеждане в настоящото производство“. Районният съд не е направил
изводи по съществото на спора,а е констатирал връзката между двете дела, което не
представлява по никакъв начин предрешаване на спора или предварително произнасяне по
същество. Следва да се отбележи,че в определението си по ч.гр.д.№1522/2020г.въззивният
съд при проверката си относно допустимостта именно на тази искова претенция е
посочил,че намира за допустима искова претенция,с която се претендира вреда,изразяваща
се в направени разноски по друго дело,а дали и доколко това представлява вреда и дали
ответната страна следва да носи отговорност за нея са обстоятелства,които следва да се
разгледат при решаването на спора по настоящото дело по същество.Изводи в такава насока
липсват в обжалваното определение,поради което и оплакването е неоснователно.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че обжалваното
определение на АРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а жалбата-
оставена без уважение като неоснователна.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
спора право на присъждане на разноски има ответната страна,но разноски не и се
присъждат,тъй като с отговора на частната жалба не са представени доказателства за
сторени разноски.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260170 от 01.03.2021г.,постановено по гр.д.
№1138/2019г.по описа на АРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4