Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../06.10.2022г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 11988 по описа
за
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№186631/28.08.2020г., постановено по гр.д. №48792/2018г. по описа на СРС, 154
състав, са отменени решенията на общото събрание на етажната собственост,
находяща се на адрес гр. София, кв. „Кръстова вада“, ул. „**********, проведено
на 23.06.2018г., а именно: по т.1 – за отправяне на писмено предупреждение,
съгласно чл.45 от ЗС към Ц.С.В., Е.Б.А. и А.Б.А., обитаващи ателие 7 и ателие
8, етаж 6, с което предупреждава същите, че следва в едномесечен срок да
преустановят всички свои действия, с които грубо и системно нарушават реда и
спокойствието в жилищната сграда с адрес: гр. София, ул. „**********, приетия
от ЕС Правилник за вътрешния ред и Наредба №1 на Столична Община, както и за
неспазване на общоприетите морално-етични норми, за агресивно и заплашително
отношение към съседи; по т.2 – в случай, че ако след изтичане на указания в
отправеното писмено предупреждение едномесечен срок Ц.С.В. и Е.Б.А. и А.Б.А.,
обитаващи ателие 7 и ателие 8, не прекратят нарушенията и не преустановят действията
си, с които грубо и системно нарушават реда и спокойствието в жилищната сграда
с адрес: гр. София, ул. „**********, приетия от ЕС Правилник за вътрешния ред и
Наредба №1 на Столична Община, както и за неспазване на общоприетите
морално-етични норми, за агресивно и заплашително отношение към съседи, да
бъдат предприети съдебни и извънсъдебни действия, съгласно чл.45от ЗС и ЗУЕС за
изваждането на Ц.С.В. и Е.Б.А. и А.Б.А. от сградата и обитаваните от тях
недвижими имоти за максималния 3 (тригодишен) срок, съгласно чл.17, ал.2, т.2
от ЗУЕС. Осъдена е етажна собственост гр. София, кв. „Кръстова вада“, ул. „**********,
представлявана от домоуправителя Г.А.да заплати на Б.А.А. сторените от него
разноски по делото в размер на 700 лева.
Постъпила е
въззивна жалба от ответниците – собствениците на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост с адрес гр. София, кв. „Кръстова вада“, ул. „**********,
чрез пълномощника адв. Е.А. срещу решението. Излагат се оплаквания, че
решението е постановено при нарушение на материалния закон, при необосновани
изводи и при непълнота на доказателствата. Поддържа се, че са правилни
констатациите на съда досежно редовността на свикване и провеждане на общото
събрание, на което са приети оспорените решения, но били неправилни изводите на
съда относно наличието на материална незаконосъобразност на решенията. Навеждат
се доводи, че с оглед диспозитивното начало в процеса съдът е обвързан само от
основанията за отмяна, изложени в исковата молба, и не следи служебно за
законосъобразността на решенията. Съдът неправилно обсъдил порок на решенията
на общото събрание на етажните собственици, с който не бил сезиран с исковата
молба и счел, че вземането на решения за отправяне на предупреждение и
предприемане на действия за изваждане на собственик, ползвател или обитател от
недвижим имот в едно общо събрание е незаконосъобразно и осуетява възможността
за поправяне от страна на нарушителите. Решението по т.2 било поставено под
отлагателно условие и по този начин не се ограничавали правата на лицата, чието
изваждане се иска. Двете решения били приети при изрични условия на
алтернативност и обусловеност едно от друго. Поддържа се, че в оспорените
решения ясно и точно са формулирани извършените нарушения, действията на
нарушителите и времето на извършването им, като следвало да се има предвид, че
не било възможно констатиране на всяко едно действие, дата и час, на които е извършено,
а законът не предвиждал и такова задължение. Мнозинството от собствениците и
обитателите на сградата заявили с гласа си в проведеното общо събрание и потвърдили
извършваните нарушения. Освен това от приетите решения не възниквало директното
право на собствениците да искат определено поведение от нарушителите, респ. за тях
не възниквало задължение за незабавното освобождаване на имота, а тези решения
били необходими за предприемането на съдебна процедура, в която съдът
преценявал наличието на изискуемите предпоставки за провеждане на процедурата
по чл.45 от ЗС. Всички изложени в атакувания съдебен акт аргументи досежно
материалната незаконосъобразност на решенията били недопустими, тъй като съдът
не бил сезиран да ги разглежда, а и същите били подведомствени на съдебния
състав, пред който ще се провежда процедурата по чл.45 от ЗС. Поради това моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск се отхвърля.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор на жалбата от ищеца Б.А.А..
Излагат се доводи, че жалбата е неоснователна и е направено искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към
релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266
от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа
обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност
на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
предявени искове по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решения, приети на
проведеното на 23.06.2018г. общо събрание на етажните собственици на сграда,
намираща се в гр. София, ул. „**********, за отправяне на писмено
предупреждение съгласно чл.45 от ЗС към Ц.С.В., Е.Б.А. и А.Б.А., както и за
предприемане на съдебни и извънсъдебни действия, съгласно чл.45 от ЗС и ЗУЕС за
изваждането им от обитаваните от тях недвижими имоти за максималния тригодишен
срок.
Съгласно чл.
11, ал. 1 б. "е" от ЗУЕС Общото събрание на етажните собственици
може да вземе решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или
обитател по реда на чл. 45 от ЗС за определен срок, но не по-дълъг
от три години. Според разпоредбата на чл. 45 от ЗС собственикът се изважда от
сградата по решение на ОС за срок до 3 години в следните хипотези: ако използва
или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата
на опасност от пожар или от значителни повреди; ако систематически нарушава
правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или
добрите нрави. Втората алинея на чл. 45 от ЗС въвежда като задължително
условие за приемане на решението отправянето на писмено предупреждение до
собственика и продължаване на нарушението и след предупреждението.
В случая атакуваните решения на общото
събрание на етажните собственици са обусловени от твърдени нарушения на приетия
от ЕС Правилник за вътрешния ред и Наредба №1 на СО, както и неспазване на
общоприетите морално-етични норми, агресивно и заплашително отношение към
съседи, които попадат в законовата хипотеза на систематическо нарушение на
приетия от ЕС правилник за вътрешния ред в сградата и добрите нрави – чл. 45, ал.1, б. „б“ от ЗС. За да бъде законосъобразно решението за
изваждане на собственик, ползвател или обитател от сграда етажна собственост е
необходимо той да е проявил поведение, попадащо в някоя от законовите хипотези,
като в хипотезата на б."б"
на ал.1 на чл. 45 от ЗС то следва да е еднотипно и най –малко трикратно
(три нарушения на правилника или три нарушения на добрите нрави), да е
предупреден писмено от управителя на етажната собственост за конкретното
систематично провинение и след предупреждението да продължава да проявява
същото поведение. Следователно, предпоставка за упражняване на правото да се
извади от сградата нарушителя (собственик, ползвател или обитател), респ. за
вземане на решение за изваждане, е същият да е бил предупреден писмено от
управителя, че ще бъде изваден от имота и след това предупреждение да не е
прекратил нарушението. Законодателят, зачитайки правото на собственост, е
предвидил да се предостави възможност на нарушителя да се поправи като допуска
изваждането му от сградата само в краен случай: само когато нарушението
продължава и след писменото предупреждение. Изваждане без предупреждение или за
нарушение, за което няма предупреждение от управителя, не може да се допусне,
защото осуетява възможността за такова поправяне. Предупреждението следва да е
направено конкретно за провинението, което се посочва като основание за
изваждането на нарушителя, а това означава да се посочат конкретни негови
действия и времето или периода на извършването им. Надлежното индивидуализиране
на нарушенията чрез тяхното описание, вкл. и времето на извършването им или пък
посочването на периода, в който се твърди да са извършвани, е необходимо с
оглед преценката дали тези нарушения са системни по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗС. Поради това изложените
от въззивника възражения, че не е необходимо детайлизирането на всяко едно
отделно нарушение, както и, че законът не предвижда такова задължение, са
неоснователни и противоречат на императивната норма на чл.45 от ЗС.
Неоснователни са и изложените във въззивната
жалба доводи, че първоинстанционният съд е разгледал основания за материална
незаконосъобразност на решенията, с които не е бил сезиран. Съобразно
установената практика на ВКС отмяната на решението на етажната собственост може
да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Съобразно даденото
разрешение в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да приложи императивна
материалноправна норма, за да обезпечи правилното решаване на делото, като
относимата към въпроса норма на чл. 45,
ал.2 от ЗС има именно такъв характер.
Законодателят е уредил като материалноправна
предпоставка за изваждане на етажен
собственик от сградата, отправяне на предупреждение от управителя до етажния
собственик за преустановяване на твърдяното нарушение. По този начин се дава
последна възможност на неизправния етажен собственик да изпълни решението на ОС
на ЕС. Изваждането на етажен собственик,
ползвател или обитател от сградата се допуска само в краен случай: а именно
когато след предупреждение нарушението продължава, като по този начин се
обезпечава възможността на нарушителя да преустанови нарушението. В случая
приетите решения за отправяне на предупреждение до нарушителите и за
изваждането им от етажната собственост са приети на едно и също общо събрание,
като по този начин същите са лишени от възможността да преустановят нарушението.
Второто решение е преждевременно прието и не би могло да бъде прието под
отлагателно условие, в каквато насока са възраженията на ответниците, тъй като
предпоставка за приемането му е именно нарушението да не е преустановено след
отправеното предупреждение.
Поради изложеното въззивната инстанция
приема, че с атакуваните решения на общото събрание на етажната собственост е
нарушен чл. 45 от ЗС, поради което същите са
незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
Поради съвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна, като искане за присъждането
им е направено своевременно с подадения писмен отговор на въззивната жалба, но
предвид липсата на доказателства по делото за направени разноски, такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№186631/28.08.2020г., постановено по гр.д. №48792/2018г. по описа на СРС, 154
състав.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.