№ 17364
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110125819 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ............ срещу С. Е. И..
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 28.07.2019 г. в района на републикански път II-27
е реализирано ПТП с участието л.а. „Опел Кросланд“ с рег. № ....... и л.а.
„Ауди А4“ с рег. № ........., управляван от С. Е. И., при следния механизъм: л.а.
„Ауди А4“ с рег. № ......... е навлязъл в лентата за насрещно движение, при
което е реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Опел Кросланд“ с рег.
№ ......., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети, като е
налице тотална щета. Твърди, че към датата на ПТП водачът на л.а. „Ауди
А4“ - С. Е. И., е бил неправоспособен. Срещу ищеца в качеството на
застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована
гражданската отговорност на виновния водач, е било образувано гр.д. №
386/2021 г. на СРС, 74 състав, по което е бил осъден, на основание чл.411 КЗ,
да заплати сумата 18 766 лв. застрахователно обезщетение, сумата 1 496, 19
лв. мораторна лихва и сумата 1 374, 63 лв. разноски, като сумите в общ
размер на 21 636, 82 лв. са били изплатени по образуваното изп. дело №
1840/2022 г. на ЧСИ Милен Бъзински, с оглед на което в негова полза е
възникнало регресно вземане към виновния водач за изплатените суми,
доколкото към датата на ПТП водачът на л.а. „Ауди А4“ - С. Е. И., е бил
неправоспособен.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 21 636, 82 лв., представляваща регресно вземане, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Е. И., чрез назначения особен представител адв. Р., с който
оспорва иска. Излага съображения, че ответникът не е собственик на
управлявания автомобил, както и че солидарно отговорен с неправоспособния
водач е и собственикът на автомобила, който му е предоставил същия за
ползване. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 28.07.2019 г. в района на
републикански път II-27 е реализирано ПТП с участието л.а. „Опел Кросланд“
с рег. № ....... и л.а. „Ауди А4“ с рег. № ........., управляван от С. Е. И., при
следния механизъм: л.а. „Ауди А4“ с рег. № ......... е навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което е реализирал ПТП с насрещно движещия се
л.а. „Опел Кросланд“ с рег. № ......., в причинна връзка с което на последния
са нанесени щети, като е налице тотална щета.
Установи се от изисканата от МВР, СДВР-ОПП справка, че към датата
на ПТП – 28.07.2019 г. водачът С. Е. И. не е притежавал свидетелство за
управление на МПС.
Безспорно е между страните, че стойността на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 18 766 лв., дължимата
мораторна лихва възлиза на сумата 1 496, 19 лв. за периода 20.03.2020 г. –
31.12.2020 г.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на С. Е. И. е била застрахована при ищеца по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че с решение от 02.11.2021 г. по гр.д. №
386/2011 г. на СРС, 74 състав ищецът в качеството на застраховател по
гражданската отговорност е осъден да заплати на .......... в качеството на
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ за увредения автомобил,
на основание чл.411 КЗ, сумата 18 766 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП,
сумата 1 496, 19 лв. мораторна лихва за периода 20.03.2020 г. – 31.12.2020 г.,
сумата 1 374, 63 лв. разноски по делото.
Безспорно е между страните, че въз основа на решението е издаден
изпълнителен лист от 10.01.2022 г. за посочените суми и е образувано изп.
дело № 1840/2022 г. на ЧСИ Милен Бъзински.
Установи се от съобщение от 28.09.2023 г. на ЧСИ Милен Бъзински, че
сумите, предмет на изпълнителен лист от 10.01.2022 г. по изп. дело №
1840/2022 г. са постъпили по делото и са били преведени на .......... на
08.03.2023 г.
2
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.500, ал.2 КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория МПС, или на което временно е отнето свидетелството
за управление на моторното превозно средство.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: настъпването на ПТП със сочения в исковата молба механизъм, в
причинна връзка с което на л.а. „Опел Кросланд“ с рег. № ....... са нанесени
щети; съществуването на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“; изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по гражданската
отговорност; обстоятелството, че при настъпване на произшествието водачът
на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ........., е бил неправоспособен – обстоятелства,
които в случая са налице с оглед отделените като безспорни между страните
обстоятелства и ангажираните по делото писмени доказателства.
Съгласно чл.150 ЗДвП всяко МПС - участник в движението, трябва да
се управлява от правоспособен водач. Неизпълнението на това изискване от
страна на водач, причинил ПТП, за което застрахователят по договор
„Гражданска отговорност“ за превозното средство плати обезщетение, следва
да „върне“ на застрахователя платеното.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ предвижда като основание за такъв
регрес именно липсата на правоспособност у водача да управлява МПС от
съответната категория. Това са случаите, при които на този водач не е било
издавано въобще СУМПС или същото му е било отнето към датата на ПТП по
реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП (в посочения смисъл - решение № 80 от 16.09.2014
г. по т. д. № 897/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 2443/14.09.2022 г. по
в.гр.д. № 11786/2021 г. на СГС, III-Б състав и др.), но не и когато водачът е
бил правоспособен, но не е носил документа у себе си при проверката.
В случая безспорно се установи, че към 28.07.2019 г. делинквентът С. Е.
И. не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
Страните не спорят, че застрахователят по гражданската отговорност
............ е бил осъден да заплати на .......... сумата 18 766 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП, сумата 1 496, 19 лв. мораторна лихва за периода 20.03.2020
г. – 31.12.2020 г., сумата 1 374, 63 лв. разноски по делото, което се
потвърждава и от представеното по делото решение от 02.11.2021 г. по гр.д.
№ 386/2011 г. на СРС, 74 състав.
За сумата е издаден изпълнителен лист от 10.01.2022 г., въз основа на
който е образувано изп. дело № 1840/2022 г. на ЧСИ Милен Бъзински, като по
делото се установи, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, са били
събрани и преведени в полза на ...........
При това положение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
3
сумата от общо 21 636, 82 лв.
От страна на ответника е заявено оплакване, че солидарно отговорен е
собственикът на автомобила, който е предоставил същия на неправоспособен
водач. От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е
видно, че собственик на автомобила, управляван от С. Е. Иванова, което лице
е идентично със С. Е. И. предвид съвпадащия ЕГН, е Катя Стефанова
Владимирова, т.е. водачът не е бил собственик на автомобила.
Нормата на чл. 500, ал.2 КЗ предвижда регресното право на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите да получи платеното застрахователно обезщетение от
лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление. Не е
задължително това да е собственикът на автомобила.
Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на МПС на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата
по изречение първо за управлението или ползването на МПС.
Следователно към датата на ПТП гражданската отговорност на водача
на л.а. „Ауди А4“ попада в обхвата на застрахователно покритие по
застраховката „Гражданска отговорност“, което обстоятелство не е и спорно
между страните.
Регресното право е средство за санкциониране на виновните за
причинените на трети лица вреди в посочените в закона
случаи. Регламентираните регресни права на застрахователя са уредени
съответно в чл.213 КЗ (отм.) и чл.274 КЗ (отм.). Налага се извод, че тъй като
според ППВС №7/77 и в двете хипотези застрахователят встъпва в правата на
увреденото лице, то и в двете хипотези застрахователят придобива не само
вземането за обезщетение срещу делинквента, но и правото да претендира
това вземане от лицата, които по силата на изричните разпоредби на ЗЗД
отговарят солидарно с делинквента /в посочения смисъл – решение № 136 от
22.07.2016 г. по гр.д. № 3308/2014 г. на ВКС, I ТО/.
В случая застрахователят е упражнил правото си на иск, с който
предявява регресно вземане към лицето, управлявало МПС без свидетелство
за управление. Заявените с отговора на исковата молба доводи за наличието
на солидарна отговорност на собственика на автомобила не са от естество да
освободят ответника от отговорност, нито да рефлектират на обема на
същата, доколкото по отношение на кредитора солидарно отговорните
длъжници отговарят за целия дълг.
С оглед изложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
4
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 065, 47 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Е. И., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ........,
на основание чл.500, ал.2 КЗ, сумата 21 636, 82 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение, лихви и разноски във
връзка с ПТП, настъпило на 28.07.2019 г. в района на републикански път II-
27, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.07.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Е. И., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ........,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 065, 47 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5