Решение по адм. дело №419/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/.

Образувано е по повод жалба от Е. Ю. Ю., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат Д. П. от АК - [област], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2420 от 09.05.2025 год., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която, на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложена ПАМ - Отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил/УВЛТА/ №[номер], за срок от една година.

Жалбоподателят заявява, че в срок обжалва посочената заповед, с която му е наложена принудителната административна мярка - Отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, като сочи, че заповедта е обжалвана по административен ред на 23.05.2025 год., чрез ССЕВ и била входирана в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с Вх.№РД-14-2420-1/27.05.2025 год. Твърди, че в законоустановеният двуседмичен срок за произнасяне, компетентният орган не се бил произнесъл, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл.97, ал.5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал.1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред.

Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, поради което моли съда да го отмени изцяло. Излага съображенията за това, като сочи най-напред, че съгласно разпоредбата на чл.38, предл.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. на МТ (Наредбата), след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго и че в АУАН и в оспорената заповед било посочено, че ЕТАФ е включен. Според жалбоподателя, водачът нямал задължение апаратът да е включен в режим на регистриране на превоза, а задължение да е включен ЕТАФ, от което следвало, че вмененото изпълнително деяние било неоснователно. Твърди, че апаратът е бил включен и както всеки път, и този път водачът натиснал бутона за отчитане, но не проследил показателите, тъй като наблюдавал пътната обстановка, което било основната му задача, свързана с пътната безопасност като таксиметров водач. Излага и довод, че вероятно е възникнала техническа неизправност по отчитането, но ЕТАФ е бил включен. Твърди, че на водача не била дадена възможност да установи, че апаратът не отчита и да премине към процедура по чл.43 от Наредбата.

На следващо място в жалбата се твърди, че при съставянето на АУАН не били снети сведения, респективно приподписани от оправомощено от органа лице по чл.43, ал.2 от АПК, в присъствието им.

На следващо място, в жалбата се излага довод, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто бил настоящия случай, предвид разпоредбата на чл.107, ал.3 от ЗАвтП, обичайно имало сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, които предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт и така, предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържало в себе си и възможността, изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен.

В жалбата се твърди, че в деня на съставяне на АУАН предстояло *** на жалбоподателя да постъпи в болница *** и че *** на същия през [година] претърпяла *** операция, ***. В жалбата се твърди, че жалбоподателят се грижи и за брат си и че той бил единственият, които осигурява препитанието на близките си и непрекъснато се налагало да води *** и *** на лечения, за което били нужни значителни средства, както и че отнемането на възможността му да работи ще се отрази пагубно на семейството му. Излага се и довод, че работата като таксиметров шофьор била единственият източник на доходи на жалбоподателя и че с отнемането на това му право, същият щял понесе значителни и трудно поправими вреди, поради невъзможността да осъществява дейност като таксиметров шофьор и така да подпомага своята издръжка и тази на семейството си.

В жалбата най-сетне се твърди, че не бил изследван фактът, дали таксиметровият автомобил е бил оборудван с електронен таксиметров апарат, оценен по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите, съгласно изискванията на чл.12, ал.7, т.2 от ЗАП и дали същият е бил в изправност към посочената дата.

Твърди се, че като не е взел предвид горното, административният орган постановил един неправилен, необоснован и издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материално правните разпоредби акт.

С жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2420 от 09.05.2025 год. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като незаконосъобразна и нецелесъобразна, като моли да му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Е. Ю. Ю., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], в първото съдебно заседание се явява лично пи с упълномощен процесуален представител – адвокат Д. П. от АК – [област]. След извършена проверка по лична карта на жалбоподателя съдът е констатирал, че фамилното име на същия е Ю., а не Ю., като в тази връзка и по направено искане от процесуалния му представител, с протоколно определение от 09.09.2025 год. е допусната поправка на техническа грешка, допусната в жалбата, отнасяща се до изписването на фамилното име на жалбоподателя, като е прието фамилното име на жалбоподателя да се чете Ю.. Процесуалният представител на жалбоподателя заявява в съдебно заседание, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби, поради което моли съда да го отмени изцяло. Отново сочи, че съгласно разпоредбата на чл.38, предл.1/първо/ от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, същата регламентира, че осъществяващият таксиметров превоз на пътници, „След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.“. Сочи, че в заповедта за прилагане на административната мярка е посочено, че апаратът е включен, като твърди, че водачът няма задължение апаратът да е включен в режим на регистриране на превоза, а задължение да е включен ЕТАФ, от което следва, че вмененото изпълнително деяние е неоснователно. Твърди, че апаратът е бил включен и както всеки път, и този път водачът е натиснал бутона за отчитане, но не е проследил показателите, тъй като е наблюдавал пътната обстановка, което е основната му задача, свързана с пътната безопасност като таксиметров водач. Твърди също, че вероятно е възникнала техническа неизправност по отчитането, но ЕТАФ е бил включен и че на водача не е дадена възможност да установи, че апаратът не отчита и да премине към процедура по чл.43 от Наредбата. Моли да се има предвид и това обстоятелство, което се потвърдило и от свидетелите, че водачът е бил притеснен, говорил е по телефона, когато те са се качили и че са представили доказателства по делото, че *** на моя жалбоподателя е била приета в болница ***. Сочи, че жалбоподателят работи отскоро като таксиметров превозвач и това е единственият източник на доходи за него и неговото семейство и само по този начин той би могъл да осигурява грижи за ***. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, не се представлява и не представя становище по жалбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр/копие/ от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.9/, е връчен лично на жалбоподателя Е. Ю. Ю., на датата 12.05.2025 год., с положен подпис на получателя и отбелязана дата на връчване. Срещу тази заповед най-напред е била подадена жалба, по електронен път, чрез ССЕВ, чрез Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като видно от изисканото и представено по делото съобщение - разпечатка от ССЕВ/л.34/, жалбата е била подадена на датата 23.05.2025 год. Тази жалба е била регистрирана в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали с Вх.№РД-14-2420#1 от 27.05.2025 год., като със съпроводително писмо с Рег.№РД-14-2420#2 от 28.05.2025 год. на и.д. началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали/л.15/, жалбата, ведно административната преписка по издаване на оспорената заповед, са били изпратени на главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. По повод тази жалба е постановено Решение №РД-14-2420/3/ от 04.06.2025 год. на главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“/л.14/, с което, на основание чл.97, ал.1, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), е отхвърлена жалбата с Рeг.№РД-14-2420/1/ от 27.05.2025 год. на Е. Ю. Ю., подадена чрез адв.Д. П., срещу Заповед №РД-14-2420 от 09.05.2025 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, издадена на основание чл.107, ал 1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ и ал.2, т.6 от Закона за автомобилните превози, за налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил/УВЛТА/ №[номер], на Е. Ю. Ю., с [ЕГН], за срок от една година. С писмо Изх.№РД-14-2420/5/ от 04.06.2025 год. на главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, адресирано до жалбоподателя Е. Ю. Ю./л.13/, последният е уведомен, че във връзка с постъпилата в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” негова жалба с Вх.№РД-14-2420/1/ от 27.05.2025 год., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2420 от 09.05.2025 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, на основание чл.98, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, че жалбата му е отхвърлена, като неоснователна. От ответния административен орган – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, по преписката не са представени доказателства, по какъв начин и на коя дата това уведомително писмо е получено от адресата му - жалбоподателя Е. Ю. Ю..

Така в крайна сметка, видно е от изисканото и представено по делото съобщение – разпечатка от ССЕВ/л.44/, че жалбата против Заповед №РД-14-2420 от 09.05.2025 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, задвижила настоящото производство, е била подадена по електронен път, чрез Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 20.06.2025 год., в 18:05 часа, регистрирана в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали с Вх.№РД-14-2420#7 на 24.06.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.4/.

Във връзка със спазването на преклузивния срок за обжалване по съдебен ред на административния акт, съдът намира за нужно да посочи, че съгласно нормата на чл.98, ал.1 от АПК, решението на компетентния, по-горестоящ административен орган, да разгледа жалбата или протеста се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица, а съгласно ал.2, изр.1/първо/ на същия чл.98, когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Съгласно изр.2 от ал.2 на чл.98 от АПК, ако жалбата или протестът са отхвърлени, какъвто именно е и настоящият случай, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, като приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК – първоначалният административен акт може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването на решението на компетентния по-горестоящ административен орган.

В конкретния случай, предвид липсата на представени от ответника по жалбата доказателства за това, по какъв начин и на коя дата уведомително писмо с Изх.№РД-14-2420/5/ от 04.06.2025 год. на главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, за отхвърлянето на жалбата с Вх.№РД-14-2420/1/ от 27.05.2025 год., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2420 от 09.05.2025 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, е получено от адресата му - жалбоподателя Е. Ю. Ю., съдът намира, че следва да се приеме, че жалбата до съда е подадена в срок, т.е. че жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14-ия/четиринадесет/-дневен срок, след получаването на посоченото по-горе уведомително писмо за отхвърляне на жалбата против заповедта за налагане на ПАМ. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗАвтП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП/ се обжалват по реда на АПК, от което следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което, предвид всичко изложено по-горе, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Същата, освен това, е подадена от лице – адресат на заповедта, спрямо което лице е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, като е подадена по предвидения в закона ред и в предвидената писмена форма, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За пълнота на изложението съдът намира да нужно да отбележи, че е напълно неоснователно твърдението в жалбата, че заповедта била обжалвана по административен ред на 23.05.2025 год. чрез ССЕВ и регистрирана в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали с Вх.№РД-14-2420-1 от 27.05.2025 год., но че в законоустановения двуседмичен срок за произнасяне, компетентният орган не се бил произнесъл. Както бе описано и по-горе, компетентният по-горестоящ административен орган - главен директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, се е произнесъл с Решение №РД-14-2420/3/ от 04.06.2025 год., т.е. същият се е произнесъл с надлежен акт на 8-ия/осмия/ ден след постъпването на жалбата в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, като с решението е отхвърлил така подадената жалба. Това обстоятелство обаче, по неясни причини, явно е убягнало на пълномощника на жалбоподателя, който е изготвил и подписал жалбата с електронен подпис и подал същата до Административен съд - Кърджали.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Е. Ю. Ю., като водач на лек таксиметров автомобил, притежава Удостоверение №[номер], издадено на 10.04.2025 год., от ръководителя на регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, валидно до 10.04.2030 год., което удостоверение е със [серия] №[номер]/л.17/. По делото е представено и е прието като доказателство Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници №[номeр] от [дата], издадено, на основание чл.24 и чл.25 от Наредба №34 на министъра на транспорта, за таксиметров превоз на пътници, от кмета на община Кърджали/л.58/, на превозвач *** ЕООД, [ЕИК], с лек автомобил, [Марка], [модел], с рег.№[рег. номер] и с водач, извършващ дейността за своя сметка, с [ЕИК], с Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил/УВЛТА/ [серия] №[номер]. Представено е и е прието като доказателство и заверено копие от Пътна книжка [серия] №[номер], заверена на 16.04.2025 год./л.59/, на лек таксиметров автомобил, [Марка], [модел], с рег.№[рег. номер], с таксиметров апарат №[номер], с превозвач *** ЕООД, [ЕИК] и вписан водач/водач 1/ на таксиметровия автомобил – Е. Ю., без да са вписани имена на други водачи на същия таксиметров автомобил.

На 09.05.2025 год., против жалбоподателя Е. Ю. Ю., [ЕГН], от С. И. И. - [длъжност] в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – град Кърджали, в присъствието на двама свидетели – С. Ш. М. и Б. Г. Д., с посочени адреси, е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл.№345531/л.16/, за това, че на 09.05.2025 год., около [часа], в [населено място], като водач извършва таксиметров превоз на 2 броя пътника (Б. Д. и П. П. - служители на ОД на МВР Кърджали), с лек таксиметров автомобил [марка] [модел], с peг.№[рег. номер] - [цвят], стикиран с открита табела „Такси“ и включен ЕТАФП на режим „свободен“, от стоянката в [жк] до блок [номер], до [жк], ***, извършва следното нарушение: След наемане на автомобила, водачът не е включил таксиметровия апарат [марка] [номер], с фискална памет №[номер] - апаратът не е включен в режим на регистриране на превоза.

В АУАН е описано, че е съставен в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – град Кърджали, в 11:00 часа, при оказване на съдействие от органите на МВР. Описаното в акт деяние е квалифицирано като нарушение на чл.38, предл.1/първо/ от Наредба №34 от 06.12.1999 год. на министъра на транспорта и съобщенията/МТС/.

Така съставения АУАН е предявен на нарушителя, който го е подписал на същата дата – 09.05.2025 год., без възражения – в графата за възражения е вписал „НЕ“, като видно от оформената и попълнена разписка към акта, на същата дата нарушителят е получил и препис от него, за което също се е подписал.

По административната преписка е приложено и саморъчно написано на същата дата - 09.05.2025 год., обяснение от жалбоподателя Е. Ю. Ю./л.18/, преди съставянето на АУАН бл.№345531/09.05.2025 год. В това писмено обяснение същият е посочил, че работи като таксиметров шофьор от две седмици и че днес – 09.05.2025 год., около 08:30 часа, излезнал да работи с личния си автомобил, [Марка], с Рег.№[рег. номер]. В обяснението е посочил, че на същата дата, около 10:30 часа, се намирал на таксиметровата стоянка, находяща се в [населено място], [жк], под блок [номер] и при него се качили две момчета, които му казали да ги закара до ***. В обяснението е посочил също така, че за услугата му заплатили 4 лева, като му дали 5 лева, а той им върнал 1 лев. В края на обяснението изрично е посочил, че не е пуснал касовия апарат и не им е издал касова бележка.

Накрая в това обяснение жалбоподателят е отразил, че горното е написано собственоръчно и че за верността му се подписва, като съответно е положил подпис и под него е изписал двете си имена. Никъде в тези обяснения жалбоподателят не е посочил таксиметровият апарат да се е повредил и да е възникнала неизправност на същия, нито пък е посочил някаква друга основателна причина, поради която не го е включил при извършването на превоза и не е издал касова бележка за заплатената му сума за извършената таксиметрова услуга.

Така, от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №РД-14-2420 от 09.05.2025 год./л.8-л.9/, предмет на оспорване в настоящото производство, с която, на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ и ал.2, т.6 от Закона за автомобилните превози - отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил/УВЛТА/ [серия] №[номер], издадено на Е. Ю. Ю., с [ЕГН], за срок от една година.

В мотивировъчната част на оспорената заповед административният орган е посочил, че след като е взел предвид констатациите, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №345531 от 09.05.2025 год. на С. И. И. – [длъжност] в Областен отдел/ОО/ „Автомобилна администрация“ – град Кърджали, е приел за установено, че: При оказано съдействие от служители на ОД на МВР - град Кърджали, С. И. И. - [длъжност] в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кърджали, при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, е установил, че на 09.05.2025 год., около [часа], в [населено място], водачът Е. Ю. Ю., с [ЕГН], извършва таксиметров превоз на 2 броя пътника (Б. Д. и П. П. - служители на ОД на МВР - Кърджали) с лек таксиметров автомобил [марка] [модел], с peг.№[рег. номер] - [цвят], стикиран с открита табела „Такси“ и включен ЕТАФП на режим „свободен“, от стоянката в [жк] до блок [номер], до [жк], ***, като след наемане на автомобила, водачът не е включил таксиметровия апарат [марка] [номер]“, с фискална памет №[номер] - апаратът не е включен в режим на регистриране на превоза.

По доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит като свидетел в съдебно заседание е допуснат актосъставителят С. И. И. – [длъжност] в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали, съставил описания по-горе Акт за установяване на административно нарушение с бл.№345531 от 09.05.2025 год., против жалбоподателя Е. Ю. Ю..

В показанията си свидетелят И. сочи, че работи като [длъжност] в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали и че на 09.052025 год., се работело, съвместно с колегите от сектор „Икономическа полиция” и „Криминална полиция”, които сформирали екипи от по двама души и наемали таксиметрови автомобили. Сочи също, че водач, който не пусне таксиметровия апарат, го водели в Областен отдел „Автомобилна администрация”, за да му бъде съставен акт и че около 10:30 часа, колегите му Д. и П. наели от стоянката на [жк], блок [номер], таксиметров автомобил, [Марка], [модел], с рег.№[рег. номер], оборудван с табела и с включен режим на апарата „свободен”, до ***. Заявява в показанията си, че при извършване на превоза, водачът не е включил таксиметровия апарат и не им е издал касов бон и че са му дали му 5 лева, като водачът им върнал 1 лев. Сочи в показанията си, че му съставили акт същия ден, като водачът нямал възражения и че впоследствие, началникът издал заповед за ПАМ, за отнемане за срок 1 година, на удостоверението за водач на таксиметров автомобил. На поставен му въпрос, дали водачът е дал някакви устни обяснения при съставяне на акта, защо не е пуснал апарата, свидетелят И. заявява, че не си спомня, но пояснява, че е бил нов шофьор и че от април месец имал издадено удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

По доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит като свидетел в съдебно заседание е допуснат и Б. Г. Д., вписан като свидетел в съставения АУАН с бл.№345531 от 09.05.2025 год.

В показанията си свидетелят Б. Д. сочи, че работи като полицейски служител в РУ – Кърджали към ОД на МВР – Кърджали, [сектор] и че на въпросната дата, в [часа] се качили в таксиметровия автомобил с колегата му П. П.. Свидетелят сочи, че седнал отпред, а колегата му зад него и че при влизане в автомобила, попитали водача дали е свободен и той им каза - да, даже говорел по мобилния телефон. Свидетелят Д. заявява, че тръгнали, но той не включил таксиметровия апарат. Заявява категорично, че в таксиметровия автомобил е имало касов апарат. В показанията си сочи, че ги закарал до *** в [жк] и свидетелят изчакал да му даде касова бележка, попитал колко пари е курса, водачът му казал 4 лева, като свидетелят му дал 5 лева, а той му върнал 1 лев. В показанията си Д. заявява, че тогава му се представил и му казал да кара към Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали, като там му съставили акт и той станал свидетел по акта. На поставен му въпрос – дали са говорили по пътя с водача и дали е казал, защо не е включил апарата, свидетелят отговаря, че водачът нищо не казал, бил притеснен, а пред Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали обяснил, че се разсеял, защото негов роднина бил болен и затова говорил по телефона. На друг въпрос свидетелят Д. отговаря, че не са питали водача, дали апаратът му е в изправност.

Следва да се посочи, че към представената в съдебно заседание и приета като доказателство по делото Пътна книжка [серия] №[номер]/[дата], с превозвач *** ЕООД и водач - жалбоподателя Е. Ю., са налични 19 броя пътни листи, попълвани за датите от 18.04.2025 год. - пътен лист №001, до датата 11.05.2025 год. – пътен лист №019/л.60-л.69/, в които са вписани началния час на работа и крайния час на работа за съответната дата, показанията на километража в началото на работа и показанията в края на работата, разликата, т.е. изминатите километри за деня, както са вписани и началният и крайният оборот в лева за съответната дата и разликата между тях, в лева. Между тези пътни листове е наличен и пътен лист №017, за датата 09.05.2025 год./л.68/, на която дата е установено нарушението и на която е съставен АУАН за това нарушение, срещу водача на таксиметровия автомобил - Е. Ю. Ю.. В този пътен лист е вписано начало на работа в 08:30 часа, с показания на километража – 1809 км. и край на работа – 18:00 часа, с показания на километража – 1861 км., съответно разлика – изминати километри за деня – 52 км. В същия пътен лист е вписана начална сума/оборот/ за деня – *** лева и сума/оборот/ в края на работа за този ден – *** лева, или разлика/оборот/ за дена – *** лева. Към всички пътни листове са налични и разпечатани фискални бонове – дневни отчети, от монтирания в същия лек таксиметров автомобил, [Марка], [модел], с рег.№[рег. номер], ЕТАФП [номер], вкл. такъв е наличен и към пътния лист №017 за датата 09.05.2025 год. В този фискален бон – дневен отчет за тази дата/л.68/ също е отразено, че за 09.05.2025 год. са изминати общо 51.322 км., отчетени са в ЕКАТФ само 6/шест/ броя курсове и е отчетен общ дневен оборот – *** лева, като е вписан и регистрационният номер на лекия таксиметров автомобил – [рег. номер]. Горното съдът намира за безспорно доказателство, че на посочената дата – 09.05.2025 год., монтираният в лекия таксиметров автомобил, [Марка], [модел], с рег.№[рег. номер], с водач – жалбоподателя Е. Ю. Ю., ЕТАФП [марка] [номер], е бил в пълна изправност.

Следва, най-сетне, да се посочи, че по административната преписка е представена и приета като доказателство и Заповед №РД-01-67 от 29.02.2024 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”/л.10, л.15, стр.2/, от раздел I, т.4 на която се установява, че със същата, на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация”, изпълнителният директор на агенцията е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, в качеството им на длъжностни лица, и началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. В заповедта е посочено, че същата влиза в сила от 06 март 2024 год., като действието на същата не е ограничено с някакъв срок

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

По отношение компетентността на органа, издал процесната заповед, следва да се посочи, че съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл.106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В случая заповедта, с която е приложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б.„а“ от ЗАвтП, е издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – град Кърджали – Т. В. Т., упълномощен с посочената по-горе Заповед №РД-01-67 от 29.02.2024 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП. Следва да се добави, че видно от приложената по преписката Заповед №959 от 31.07.2015 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/л.12/, със същата, на основание чл.9, във вр. с чл.10 от ЗДСл, Т. В. Т. е назначен именно на длъжността „началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кърджали към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. От това следва, че принудителната мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в условията на позволена от закона делегация и съответно, заповедта, в която е обективирана ПАМ, не е нищожна.

На следващо място, оспореният административен акт е издаден в изискуемата се писмена форма и съдържа мотиви както от фактическо, така и от правно естество, които кореспондират помежду си. Иначе казано, изложени са фактическите основания за издаване на заповедта, които са в пълно съответствие с посочените правни основания за прилагането на тази конкретна ПАМ. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправни разпоредби на закона, т.е. нарушения на административнопроизводствени правила, противно на твърденията в жалбата, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед спецификата на мерките по чл.106а от ЗАвтП, единственото задължение за органа, издал заповедта, е да мотивира същата, съгласно изискването на чл.107, ал.1 от ЗАвтП, което задължение в настоящия случай е изпълнено. В заповедта достатъчно ясно и конкретно е описана фактическата обстановка, като е посочено кога и къде жалбоподателят Е. Ю. е извършвал таксиметрова дейност – превоз на двама пътника, с посочени имена на същите, индивидуализирано е МПС, с което е извършен таксиметровият превоз, точният маршрут на превоза, индивидуализиран е и таксиметровия апарат с фискална памет, който е монтиран в лекия автомобил, но който не е бил включен от водача при извършването на този превоз, т.е. описано е административното нарушение, което следва да се преустанови с прилагането на ПАМ, като са посочени и относимите правни основания, въз основа на които се прилага тази ПАМ. Изводът е, който се налага е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на разпоредената принудителна мярка, като следва да се добави, че оспорената заповед е и надлежно връчена на адресата на наложената ПАМ.

По отношение материалноправната законосъобразност на оспорената заповед, т.е. съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7, б.„а“ от ЗАвтП, на основание която е наложена конкретната ПАМ, повелява, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници: а) без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, а съгласно другата посочена като правно основание разпоредба – чл.106а, ал.2, т.6 от ЗАвтП, налагането на принудителните административни мерки по ал.1 се осъществява от органите по контрол чрез: т.6 отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.

Така, по делото не е спорно, че жалбоподателят Е. Ю. е имал качеството водач на лек таксиметров автомобил, както и че на посочената дата - 09.05.2025 год., с описания в оспорената заповед лек таксиметров автомобил, е извършил таксиметров превоз на двама пътници, по посочения маршрут. Легална дефиниция на понятието „таксиметров превоз“ е дадена в разпоредбата на §1, т.26 от ДР на ЗАвтП, съгласно която, „Таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.“. Следва да се упомене, че условията и редът за извършването на таксиметров превоз на пътници се определят и в нарочен подзаконов нормативен акт, а именно - в Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, в сила от 14.12.1999 год., като в чл.2 от тази Наредба също е дадена дефиниция на понятието „таксиметров превоз“ - „Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза.“. В разпоредбата на чл.38 от тази Наредба №34 от 06.12.1999 год. е въведено недвусмислено задължение за водача на лек таксиметров автомобил при осъществяването на таксиметров превоз на пътници, като нормата ясно регламентира, че „След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.“.

От анализа на приложимите правни норми – легалната дефиниция на понятието „таксиметров превоз“ по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗАвтП и на чл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, на разпоредбите на чл.106а, ал.1, т.7, б.„а“ и ал.2, т.6 от ЗАвтП и на чл.38 от Наредба №34 от 06.12.1999 год., следва изводът, че процесната ПАМ се налага при наличието на две кумулативни предпоставки: извършване на таксиметров превоз на пътници от водача и невключен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

Въз основа на събраните по делото и анализирани писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е установено по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят Е. Ю., на посочената дата - 09.05.2025 год., е извършвал таксиметров превоз по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗАвтП и на чл.2 от Наредба №34 от 06.12.1999 год., а това обстоятелство всъщност не се оспорва и от самия жалбоподател. Установените по делото факти и обстоятелства потвърждават приетото от административния орган, че е извършен таксиметров превоз на двама пътници, а при това положение, след като превозът е таксиметров, то е пределно ясно, че за водача е било налице задължението да включи таксиметровия апарат след наемането на автомобила, по силата на посочената по-горе норма на чл.38 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници.

От приобщените по делото доказателства по безспорен начин се установява също, че таксиметровият апарат в автомобила не е бил включен от жалбоподателя, след като е качил двамата пътници от стоянката за таксита в [жк], до блок [номер], [населено място], т.е. след е приел поръчката им за превоз, като и това обстоятелството, между впрочем, не се оспорва от самия жалбоподател, т.е. не е спорно, че монтираният в лекия автомобил [марка] [модел], с рег. №[рег. номер], таксиметров апарат не е бил включен в режим на регистриране на превоза. Таксиметровият апарат не е бил включен от него и през цялото време на извършвания превоз, до края на маршрута му – до *** в [жк], [населено място], където единият от двамата пътници, в случая свидетелят Б. Д., е заплатил за превоза сумата от 4 лева, като е дал на водача 5 лева, а последният му е върнал сумата от 1 лев, като тези обстоятелства се установяват както от показанията на свидетеля Д., така и от собственоръчно написаното обяснение, дадено от самия жалбоподател преди съставянето на АУАН, т.е. водачът на таксиметровия лек автомобил – жалбоподателят Е. Ю., не е изпълнил задължението си, разписано в нормата на чл.38 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, от което пък следва, че обективно е реализирана хипотезата на чл.106а, ал.1, т.7, б.„а“ от ЗАвтП.

В допълнение към горното следва да се добави, че разпоредбата на чл.39, изр.1/първо/ от същата Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници изрично регламентира, че след приключване на превоза, водачът задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. В случая е безспорно, че и тази разпоредба е нарушена от жалбоподателя Е. Ю., тъй като след приключване на таксиметровия превоз същият е приел заплащането на извършената таксиметрова услуга, на стойност 4 лева, но не е издал фискална касова бележка за това.

Следва да бъде коментирано, че едва в хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя, респ. на процесуалния му представител, започва да се поддържа защитната теза, че е било възможно таксиметровият апарат да не е бил включен, т.к. е възникнала техническа неизправност на същия. Съдът намира, че тази защитна теза по никакъв начин не може да бъде обоснована, още по-малко пък доказана, предвид събраните по делото и анализирани по-горе доказателства и най-вече от наличието на фискален бон – дневен отчет за датата 09.05.2025 год./л.68/, изведен от монтирания в лекия таксиметров автомобил, управляван от жалбоподателя, ЕКАТФ [марка] [номер].

Така, по изложените съображения съдът намира, че в случая, от приобщените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че условията, т.е. и двете предпоставки, посочени по-горе, при които следва да бъде наложена такава ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б.„а“ от ЗАвтП, са налице. Следва да се отбележи, че жалбоподателят Е. Ю. не е възразил срещу констатациите на проверяващите при съставянето и връчването на описания по-горе АУАН бл.№345531 от 09.05.2025 год., за извършеното от него нарушение на чл.38, предл.1/първо/ от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници, нито е представил доказателства в насока, че действително е възникнала техническа неизправност на таксиметровия апарат при извършването на превоза на посочените двама пътници, като дори не е изтъкнал такава причина за това, че таксиметровият апарат не е бил включен в режим на регистриране на превоза.

Съдът най-сетне намира за крайно несъстоятелна и тезата, изложена в жалбата и поддържана в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че същият не включил таксиметровия апарат, тъй като бил притеснен, а според изложеното в жалбата бил притеснен поради това, че в деня на съставяне на АУАН предстояло *** на жалбоподателя да постъпи в болница ***, а според поддържаното в хода по същество от пълномощника му – поради това, че *** е била приета в болница ***, за което представили доказателства по делото. Така, от тези твърдения не става ясно, каква е била причината за тези притеснения – дали поради това, че *** на жалбоподателя е била приета в болница ***, или поради това, че същия ден, когато е съставен АУАН, т.е. на 09.05.2025 год., е предстояло тя да постъпи в болница ***. Отделно от това, към жалбата са представени медицински документи: една епикриза от [година], ***, две епикризи от [годин], *** и една епикриза от [година], ***, които обаче са издадени за лицето Х. С. Ю., която, предвид посочената в епикризите възраст на същата, явно не е *** на жалбоподателя, ***. Видно е също, че тези епикризи са издадени много години преди настоящата 2025 год., като същите по никакъв начин не подкрепят тезата за „притесненията“ на жалбоподателя на датата 09.05.2025 год., свързани, според различните твърдения, с предстоящото постъпване на *** в болница или с вече осъществилото се такова постъпване. Съдът в настоящия състав намира, че тези доводи са крайно несъстоятелни, т.к. дори и жалбоподателят да е бил притеснен по твърдяните причини, то това не може да бъде основателна причина да осъществява същия ден таксиметров превоз, без да включи таксиметровия апарат. В крайна сметка, ако същият е бил наистина е бил притеснен толкова много, просто е следвало този ден да не извършва таксиметрова дейност.

Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че административният орган правилно и в пълно съответствие с приложимите норми на ЗАвтП е издал оспорената заповед, с която е приложил предвидената принудителна административна мярка, за установеното с АУАН бл.№345531 от 09.05.2025 год. административно нарушение. Предвид това съдът намира, че в хода на делото не се установява да е налице съществено нарушение при приложението на материалния закон, както се твърди в жалбата, като освен това, процесната заповед е издадена при изложени фактически и правни основания и при спазване на правилата и изискванията, регламентирани в ЗАвтП при издаването й. Ето защо, атакуваният административен акт се явява постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и като такъв, е изцяло законосъобразен, а твърденията на оспорващия за незаконосъобразност и неправилност съдът намира за напълно неоснователни и несъстоятелни. За пълнота следва да се отбележи, че срокът за който е приложена ПАМ е съответен на предвидения по закон такъв, а именно – срок от една година.

Съдът счита също така, че процесната заповед е съобразена и с целта на закона. При налагането на принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ от ЗАвтП не е предоставена законова възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност за необходимостта от прилагането й, предвид императивния характер на посочената разпоредба, за разлика от предишната редакция на нормата на чл.106а, ал.1 от ЗАвтП, действала до изменението й/Обн. - ДВ, бр.17 от 25.02.2011 година/. Тук административният орган не прави преценка, а проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма и действа по нормативно предписания му начин, т.е. административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на установените в нормите предпоставки, както в настоящия случай, той е длъжен да приложи тази ПАМ.

Така, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган – началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед №РД-01-67 от 29.02.2024 год., издадена от овластения по чл.107, ал.1 от ЗАвтП изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила в производството по издаването й, като същата е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на същата не е налице никое от отменителните основания по чл.146 от АПК.

По така изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че оспорената Заповед прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2420 от 09.05.2025 год., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - град Кърджали, е законосъобразна, а жалбата на Е. Ю. Ю. от [населено място], [жк], [адрес], [област], се явява неоснователна и недоказана и като такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.

Съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по жалбата, а и реално, такива разноски не са сторени от него.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Ю. Ю., с [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат Д. П. от АК - [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2420 от 09.05.2025 год., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която, на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя Е. Ю. Ю. е наложена ПАМ - Отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил/УВЛТА/ №[номер], за срок от една година.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.