Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр.Горна Оряховица, 23.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.К. и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№17/2019г. по описа на Горнооряховския районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание: чл.327 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.318 от ТЗ ввр. чл.303а ал.3 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД; чл.294 ал.1 от ТЗ ввр.
чл.86 от ЗЗД.
Неприсъствено решение по реда на
чл.239 от ГПК.
Ищецът
Примекс”ЕООД с ЕИК*****(чрез адв.Г. П.Б. от ШАК) твърди в исковата молба, че
между „Примекс”ЕООД(продавач) и ”Димкор”ЕООД(купувач) са налице търговски правоотношения - сключен неформален договор за търговска
продажба на гуми, пластмасов удължител и извършване на свързаните с това услуги
като монтаж, демонтаж, сваляне. За извършените продажби и осъществяването на
свързаните с тях услуги, е издадена фактура№**********/21.06.2018г. с описани марки, количества и партидни
номера, на стойност 3070.16 лв. с ДДС, с падеж 21.07.2018г., по която фактура има частични плащания в общ
размер на 492.80лв., което оставя дължим и неплатен остатък в размер на
2577.36лв. Договорът се считал за сключен към датата на издаване на данъчната
фактура - 21.06.2018г. По фактурата е уговорен отложен падеж на
плащане, който бил настъпил и вземането
станало изискуемо. Фактурата била издадена, стоките са получени,
услугите - извършени, което представлявало пълно изпълнение на задълженията от страна на продавача по сключения
неформален договор. Твърди се, че
„Димкор“ЕООД не е изпълнило своето задължение към „Примекс“ЕООД да
заплати уговорената цена относно продажбата на стоки и извършването на
свързаните с това услуги, на падежа, посочен във фактурата по банкова сметка ***
„Примекс”ЕООД. Към момента има постъпило плащане по фактурата - в размер на
492.80лв.
Плащането е извършено по банковата сметка на „Примекс“ЕООД и не представлява пълния размер на дължимата
сума, с оглед на което дължимият остатък по фактурата възлиза на
2577.36лв. „Примекс“ЕООД изпратило на Покана за доброволно изпълнение
до длъжника „Димкор“ЕООД, с която бил зададен едноседмичен срок от датата на
получаване „Димкор“ ЕООД да заплати доброволно своето задължение към ищцовото
дружество(поканата е получена на
15.11.2018г.). За да обезпечи своето вземане срещу ответника „Примекс“ЕООД се
снабдило по реда на обезпечителното производство по ГПК с Обезпечителна
заповед№949/11.12.2018г. издадена по ч.гр.дело№1683/2018г. на РС-Нови Пазар, като е била допуснатата
обезпечителна мярка „налагане
на запор върху банкови сметки на длъжника“. Въз основа на Обезпечителна
заповед от 11.12.2018г., било образувано и изпълнително
дело№20187300401070 по описа на
ЧСИ М.Г.с per.№730 и район на действие
ВТОС. Моли съда да постанови решение, с което
бъде осъдено „Димкор“ ЕООД да заплати на „Примекс“ЕООД сумата
2577.36лв., представляваща дължима сума по сключен неформален договор за
търговска продажба на стоки и извършване на услуги от 21.06.2018г. за който е
издадена фактура№**********/21.06.2018г.
на стойност 3070.16 лв. с ДДС, с падеж – 21.07.2018г.(при извършени
частични плащания в общ размер на 492.80лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 07.01.2019г. до окончателното и изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ”Димкор”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление в гр.Г.Оряховица, редовно
призован по реда на чл.50 ал.3 ввр. ал.2 от ГПК, не се явява в съдебно
заседание, не взема становище по предявения иск, не депозира и отговор на
исковата молба.
Съдът,
след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно
изискванията на от ГПК, приема за установено следното:
Между „Примекс”ЕООД(продавач) и ”Димкор”ЕООД(купувач) са налице търговски правоотношения - сключен неформален договор за търговска
продажба на гуми, пластмасов удължител и извършване на свързаните с това услуги
като монтаж, демонтаж, сваляне. За извършените продажби и осъществяването на
свързаните с тях услуги, била издадена фактура№**********/21.06.2018г. с описани марки, количества и партидни
номера, на стойност 3070.16 лв. с ДДС, с падеж 21.07.2018г. Договорът се считал за сключен към датата на издаване на
данъчната фактура - 21.06.2018г. По фактурата бил
уговорен отложен падеж на плащане(21.07.2018г.), като били извършени частични плащания в общ размер
на 492.80лв.(по банковата сметка на „Примекс“ЕООД). Не се спори също, че стоките са получени,
услугите – извършени. Дължимият остатък по фактурата възлиза на 2577.36лв.
„Примекс“ЕООД изпратило на Покана
за доброволно изпълнение до длъжника „Димкор“ЕООД, с която бил зададен
едноседмичен срок от датата на получаване „Димкор“ ЕООД да заплати доброволно
своето задължение към ищцовото дружество(поканата е получена на 15.11.2018г.). За да обезпечи
своето вземане срещу ответника „Примекс“ЕООД се снабдило по реда на обезпечителното
производство по ГПК с Обезпечителна заповед№949/11.12.2018г. издадена по
ч.гр.дело№1683/2018г. на РС-Нови Пазар,
като е била допуснатата обезпечителна мярка „налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника“. Въз основа на Обезпечителна заповед от 11.12.2018г., било образувано и изпълнително
дело№20187300401070 по описа на
ЧСИ М.Г.с per.№730 и район на действие
ВТОС.
Въз
основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявени се от ищеца
са обективно съединени искове по чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ ввр. чл.79
от ЗЗД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД по
повод доставка на стоки и
извършването на услуги.
И двете страни са търговци, което
предопределя според чл.286 от ТЗ
приложимостта на разпоредбите на ТЗ и съгласно чл.286 от ТЗ - гражданското законодателство. Търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. Установи се, че
между страните са възникнали търговски
правоотношения(двете страни по сделката
са търговци и същата е сключена с оглед упражняването на търговската им
дейност) – търговска продажба. Това представлява неформален договор, затова документите по чл.321 от ТЗ
имат само доказателствено значение, вкл. и издадената фактура. За
дружеството-ищец е възникнало задължението да предаде стоката, извърши услугата
и съответно да получи стойността им.
Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако е уговорено друго. Фактурата като счетоводен
документ, не е основание за плащане - основанието е доставката на стоката, а издадената
и подписана от представителя на купувача фактура само удостоверява този факт
съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ. Съгласно цитирания чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е
длъжен да заплати цената на стоката при нейното предаване. Задължението на ответника-купувач да плати
цената става изискуемо след предаването на стоката. В този смисъл и съгласно чл.327
ввр. чл.303а ал.3 от ТЗ падежът на главницата по издадената фактура бил настъпил с
изтичането на 14-дневен срок от получаването на стоките. Въпреки настъпването
на падежа и на 21.07.2018г. Тъй като в исковата молба се твърди
наличието на отрицателен факт - неплащането по фактурата, задължението за
доказване на това плащане е на ответника по аргумент на чл.154 от ГПК. Не се установи извършено плащане по процесната
фактура. По този начин, към датата на
завеждане на исковата молба е налице основателност на претенцията на
ищецът-продавач за сумата 2577.36лв., представляваща
дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки и
извършване на услуги от 21.06.2018г. за който е издадена
фактура№**********/21.06.2018г. на
стойност 3070.16 лв. с ДДС, с падеж – 21.07.2018г.(при извършени частични
плащания в общ размер на 492.80лв.). Купувачът на дадена стока изпада в забава, ако не
изплати покупната цена на стоката в деня, когато стоката му е предадена по
аргумент от чл.327 ал.1 от ТЗ. От деня на получаване на съответната стока
купувачът дължи нейната цена заедно с лихвите. Безспорно е, че стоката е
доставена и получена от ответника. Освен издадената и подписана фактура от
ответника-купувач и налице и стокова разписка, подписана от представител на
дружеството-купувач, които документи не
са оспорени. С оглед на това, че плащане не е било извършено към момента на
предаване(получаване) на стоката, то ответникът е изпаднал в забава. Без
значение е дали ищецът е поканил ответника да плати, тъй като съгласно чл.294
от ТЗ, между търговците се дължи лихва, освен ако е уговорено друго, т. е. не е
необходимо каквато и да била покана, за да се постави длъжникът в забава. В този смисъл
основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на законната лихва
върху главницата 2577.36лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба – 07.01.2019г. до окончателното и изплащане.
Съдът, след като взе предвид
направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като
прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение,
счита, че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от
материалите по делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис
от исковата молба, но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран.
Ответникът „Димкор“ЕООД е призован за
съдебното заседание на 22.04.2019г. според изискванията на ГПК, но не се явява,
не е направил искане делото да бъде разглеждано в негово отсъствие и с оглед на
тези обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на
чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на ответника с разпореждането от 07.01.2019г. са
указани какви са последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице е и
визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети
достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията
на ищеца. Не се съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото
от ищеца неизпълнение на задължението за плащане на претендираната сума. Ето
защо, съдът следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при
условията на чл.238 и чл.239 от ГПК. Предявеният иск следва да се уважи, като ”Димкор”ЕООД с ЕИК***** следва да бъде осъдено
да заплати на „Примекс”ЕООД с ЕИК*****: сумата
2577.36лв., представляваща дължима сума по сключен неформален договор за
търговска продажба на стоки и извършване на услуги от 21.06.2018г. за който е
издадена фактура№**********/21.06.2018г.
на стойност 3070.16 лв. с ДДС, с падеж – 21.07.2018г.(при извършени
частични плащания в общ размер на 492.80лв.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 07.01.2019г. до окончателното и изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски. В
настоящия случай разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което
има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на
ответника(според договор за правна защита и съдействие с характер на разписка с
отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 492.49лв. и е изплатено - т.1 от Тълкувателно
решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по тарифата за ДТССГПК
– 103.09лв. Обезпечителното производство е самостоятелно съдебно производство,
различно от исковото, като неговата цел е да осигури очакваната защита на
правото, която то предстои да получи чрез исковия или изпълнителния процес.
Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход(Тълкувателно решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. – ОСГТК ВКС). В
тази връзка се претендират и разноски в
обезпечителното производство - ч.гр.дело№1683/2018г. на РС-Нови пазар(ДТ за обезпечителна заповед –
40.00лв.; адвокатско възнаграждение – 384.24лв.). По този начин, в полза
на „Примекс”ЕООД следва да бъдат
присъдени: сумата 424.24лв., представляваща направените разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.дело№1683/2018г. на РС-Нови пазар; сумата
595.58лв., представляваща направените разноски по гр.дело№17/2019г. на ГОРС.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за
разноски, която е уредена в общата част на ГПК,
като в чл.79 от ГПК е посочено от
кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Задължението на
длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено в чл.79
ал.1 от ГПК. Всъщност произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на
взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е
насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски. По аргумент от чл.79 от ГПК, в края на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да
начисли и определи за сметка на длъжника всички направени разноски по
изпълнителното дело. Съдът не би могъл да извърши вместо съдебния изпълнител
действия по определяне на размера на разноските, респ. изменение на
установените вече разноски по аналогия с разпоредбата на чл.248 от ГПК(Определение№460/19.09.2011г. по ч.гр.дело№338/2011г. - IIIг.о. ВКС). Тези
разноски се заплащат по сметка на съответния компетентен орган/в случая съдебен
изпълнител/, в правомощията на който орган е да реши въпроса за разноските
направени в неговото производство, при което искането за присъждане на тези
разноски от 515.12лв.(такса за
образуване на изп.дело№20187300401070
на ЧСИ М.Г.с район на действие ВТОС – 102.00лв.; адвокатско
възнаграждение по изп.дело№20187300401070
на ЧСИ М.Г.с район на действие ВТОС – 413.12лв.) не се разглежда е
настоящото исково производство, като молбата в тази и част следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”ДИМКОР”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес
на управление: гр.Г.О., представлявано от управителя Д. Авр.К., да заплати на „ПРИМЕКС”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.К.,
представлявано от управител Г. Кр.П.: сумата 2577.36лв.,
представляваща дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба
на стоки и извършване на услуги от 21.06.2018г. за който е издадена
фактура№**********/21.06.2018г. на
стойност 3070.16 лв. с ДДС, с падеж – 21.07.2018г.(при извършени частични
плащания в общ размер на 492.80лв.), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 07.01.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 424.24лв./четиристотин
двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
направените разноски в обезпечителното производство по ч.гр.дело№1683/2018г. на
РС-Нови пазар; сумата 595.58лв./петстотин деветдесет и пет лева и петдесет и
осем стотинки/, представляваща направените разноски по гр.дело№17/2019г. на
ГОРС.
Оставя без уважение искането от страна на „Примекс”ЕООД
с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.К., представлявано от управител Г. Кр.П. за присъждане на направени разноски в
размер на 515.12лв. по изп.дело№20187300401070 на ЧСИ М.Г.с район на действие ВТОС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено – САМО в частта относно направените разноски.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Районен съдия: